№ 450
гр. Благоевград, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500625 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от ХР. К. СТ., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ул. „П.” № 11, ет. 2, чрез пълномощника му адв. И.Н., срещу Решение № 1443
от 13.02.2020г. по гр.д. № 1028/2019г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която е
уважен като основателен предявения иск с правно основание 45 от ЗЗД и ответника ХР. К.
СТ. е осъден да заплати на М. ЗДР. Д., ЕГН **********, от гр. Благоевград, сумата 600лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на увреждания, в резултат на неправомерно
посегателство, извършено от дееца ХР. К. СТ., на 17.05.2017г. в гр. Благоевград, на ул. „П.”
№ 11, която лека телесна повреда е причинена от ответника ХР. К. СТ. на ищеца М. ЗДР. Д.,
отвръщайки на ищеца, като пострадал от също такава лека телесна повреда.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт и се иска неговата отмяна, като постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Поддържа се с въззивната жалба че в настоящия случай поради приложението на реторсията
от наказателния съд при постановяването на влязла в законна сила присъда, при условията
на чл. 130 ал. 3 от НК, не е установена и доказана вината на ответника ХР. К. СТ., като по
този въпрос не е налице влязъл в законна сила съдебен или административен акт. В този
1
смисъл поддържа се с въззивната жалба, че гражданският съд разглеждащ последиците от
деЯ.ето не е следвало да прилага разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а е следвало внимателно
да анализира и обсъди действията и поведението на ищеца М. ЗДР. Д. и отговорността му за
случилото се на 17.05.2017г., досежно получените от него „увреждания”, като се установи
от кого са били нанесени тези увреждания и налице ли е причинна връзка между тях и
действията на ответника ХР. К. СТ..
С жалбата е наведено оплакване срещу изводите на първоинстационния съд, който е приел
че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както по
отношение на действията на ХР. К. СТ., така и досежно действията на ищеца по настоящото
дело М. ЗДР. Д.. Поддържа се с въззивната жалба от пълномощника на жалбоподателя, че
при анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и най- вече на събраните по
делото гласни доказателства се установява, че при възникналия инцидент не е било
възможно да се установи по категоричен и безспорен начин от кого точно са били
причинени тези увреждания, тъй като в случилото се са участвали и други лица освен
страните по настоящото дело, поради което останала е недоказана причинно следствената
връзка между действията на ХР. К. СТ. и уврежданията получени от въззивника М. ЗДР. Д..
Навадени са доводи с жалбата по настоящото дело, че при липса на безспорно установен
факт на вина у ответника, постановеното решение се явява незаконосъобразно и поради това
се иска като краен резултат отмяната му от въззивния съд.
Алтернативно и в случай че съдът не приеме като основателни доводите за недоказаност на
вината на ответника за осъществяването на деЯ.ето от което за ищеца се претендират
настъпването на неимуществени вреди, с въззивната жалба се оспорва размера на
присъденото обезщетение от първоинстационния съд, като прекомерно завишено, с оглед на
конкретните факти и обстоятелства установени по делото.
Излагат се съображения, че съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди” се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия- претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята съвкупност
всички негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващ и емоционелен дискомфорт за определен период
от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви на здравословното му
състоЯ.е.
Поддържа се с въззивната жалба, че при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост, следва да се отчетат характера и степента на физическото
увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата при които дейнието е
осъществено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му, социално
икономическата обстановка и др. Не е без значение и продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, переспеткивата за отщумяване на увреждането или
настъпването на трайни неблагоприятни последици. Възможността на увреденото лице да
продължи трудовата си дейност и да се социализира. Принципът за справедливост изисква
репариране на причинените вреди в най- пълна степен, при обезщетяване чрез паричен
2
еквивалент на причинените болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното
въздействие.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, доколкото поддържа се с въззивната
жалба че при оценката на събраните доказателства съдът не е съобразил посочените в
жалбата обстоятелства, релевантни за определянето на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди. Така в показанията на съпругата на пострадалия се съдържат данни,
че той е имал само увреждане на пръста, което му е пречело да работи, имал и главоболие.
При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният съд е обсъждал и
други наранявания на М. ЗДР. Д., за които не се установява по категоричен и безспорен
начин от кого и кога са били причинени.
Поддържа се с въззивната жалба становище за прекомерна завишеност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото липсва съпоставимост на присъдените
обезщетения на пострадалия ХР. К. СТ. в наказателния процес и на ищеца М. ЗДР. Д. в
процеса пред гражданския съд, като при относително по- леки увреждания, е било
присъдено по- високо обезщетение и поради това обжалваното решение на РС Благоевград е
несправедливо.
При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното
решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което
да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 от ГПК като недоказан и
неоснователен, а алтернативно се поддържа искане за намаляване на размера на
присъденото обезщетение, поради прекомерната му завишеност.
Направено е искане за присъждане на разноските по делото пред настоящата съдебна
инстанция, както и при уважаване на оплакванията с въззивната жалба, корекция и на
разноските присъдени с обжалваното решение на РС Благоевград.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
В насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, пълномощникът на въззивника-
адв. Н., поддържа съображенията от правна страна, изложени във въззивната жалба, като
моли съда да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, алтернативно- да намали
размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишено и
несправедливо с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В пледоариите си при устните състезания по делото пред въззивната съдебна инстанция,
3
пълномощникът на въззиваемия- адв. С., моли съда да остави въззивната жалба без
уважение, тъй като е неоснователна, като потвърди обжалваното решение на РС Благоевград
като правилно и обосновано, както и да присъди разноските на въззиваемата страна в
производството пред ОС Благоевград.
За да се произнесе в рамките на законовите си правомощия, въззивният съд съобрази
следното:
Производството е образувано пред първоинстнационния съд, по предявен иск с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск за неимуществени вреди от ищеца М. ЗДР. Д., ЕГН **********,
от гр. Благоевград, ул. „П.“ № 11, ет. 1, срещу ответника- ХР. К. СТ., гр. Благоевград, ул.
„П.“ № 11, ет. 2, с който се иска същия да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, унжиения и стрес, причинени виновно от
ХР. К. СТ., в резултат на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, извършено на 17.05.2017г., в
гр. Благоевград, на ул. „П.“ № 11, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на деЯ.ето 17.05.2017г.
Сочи се с исковата молба, че страните по делото са съседи и роднини/ вуйчо и племенник/,
като от години отношенията между тях са влошени от спорове за ползването на таванската
част от жилищната сграда, която е неподелена и съставлява обща част. Поддържа се от
ищеца М. ЗДР. Д., че от години ответникът ХР. К. СТ. и семейството му, които живеят на
по- горния етаж, са ограничили достъпа до тавана на сградата, като са поставили врата с каса
на тавана и са струпали свой багаж на стълбището към тавана, с което препятстват
ползването на тавана от останалите съсобственици в жилищната сграда. За тези спорове е
образувано и се води гражданско дело.
На 17.05.2017г. около 16.00 часа, въззивникът М. ЗДР. Д., отново помолил съпругата на
ответника да бъдат преместени вещите за да бъде освободен достъпа до тавана и за
останалите собственици на жилищната сграда.
Сочи се в ИМ че около 19.30-20.00 часа, по- късно същия ден, между М. ЗДР. Д. и ХР. К.
СТ. въникнал поредния спор, който се състоял в двора на жилищната сграда. Поради
влошените от дълго време отношения и натрупаното напрежение, спора бързо прераснал в
сбиване, в което освен М. ЗДР. Д. и ХР. К. СТ., участие взели и съпругата на ищеца- А. Д.а
и дъщерята К. Д.а и съответно съпругата на ответника- Б. С.а и нейната дъщеря К. С.а,
които разтървавали биещите се мъже и се опитвали да предотвратят сбиването.
В крайна сметка инцидента бил прекратен след намесата на полицейските органи, които
пристигнали на място, а на участващите лица били съставени протоколи за полицейство
предупреждение.
Исковата претенция пред първоинстанционния съд е основана на доводи, че при сбиването
между страните по делото, на М. ЗДР. Д. били нанесени травми, от които той търпял болки и
страдания и които се отразили съществено и неблагоприятно върху начина му на живот през
4
следващите няколко дни- въззивника се оплаквал от главоболие и го болял пръста на ръката,
поради което той не може да изпълнява обичайните си действия и да работи, тъй като е
бояджия по професия.
Поддържа се с исковата молба пред първоинстационния съд, че освен физически болки и
страдания, въззивникът М. ЗДР. Д. преживял и дълбок емоционален стрес, като
притесненията през време на развилото се наказателно производство по НЧХД №
1062/2017г. по описа на РС Благоевград, му причинили допълнителен дисбаланс и
унижение.
Поради изложеното предявен е иск за репариране на вредите от претърпените
неимуществени вреди от М. ЗДР. Д., в резултат на получените от него увреждания, при
инцидента състоял се на 17.05.2017г., насочен срещу ответника ХР. К. СТ..
В срока за отговор по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът ХР. К. СТ., оспорва
предявения иск като допустим, но неоснователен. Възразява се от въззиваемия- ответник
пред първоинстанционния съд, че наказателното производство е инициирано по подадена от
него частна тъжба и с влязла в законна сила присъда, ищеца М. ЗДР. Д. е бил признат за
виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 130 ал.2 от НК, като срещу него е
бил уважен и предявения граждански иск за неимуществени вреди, за сумата 500лв.
Излагат се съображения от ответника по делото, че при развилото се наказателно
производство, не е установявана вина на ХР. К. СТ. за извършено престъпление от частно
наказателен характер, нито е доказано противоправно деЯ.е, осъществяващо състава на
престъпление по смисъла на НК. Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че въпреки
приложената от съда реторсия по чл. 130 ал. 3 от НК, единствено ищеца М. ЗДР. Д. е
признат за виновен за осъществяване на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, като срещу ХР.
К. СТ. не е било образувано наказателно производство и не е установена и доказана вината
му за престъпление по НК.
Възразява се от въззиваемия като ответник по делото пред първоинстанционния съд, че
същият не е нанасял удари срещу Д. и неговите роднини, като този факт е установен както
от полицейските органи, пристигнали на място, така и в рамките на проведеното
наказателно производство, поради което уврежданията за които се твърди в ИМ че са
получени от ищеца М. ЗДР. Д., не се намарит в причинно следствена връзка с поведението
на ответника по делото- ХР. К. СТ..
Оспорват се с отговора на ИМ и твърденията на ищеца за „дълбок емоционален стрес“ и др.
последици от психичен характер за М. ЗДР. Д.. Възразява се, че това че въззивника Д. е
изпитвал дълбок дисбаланс и унижение е нормален резултат от престъпното деЯ.е на самия
ищец, за което ответника С. не може и не следва да бъде държан отговорен.
Оспорва се предявения иск по чл. 45 от ЗЗД като неоснователен, поради това че не се
доказва осъществено противоправно и виновно деЯ.е от страна на ответника ХР. К. СТ., от
което да са настъпили увреждания за ищеца М. ЗДР. Д., поради което иска за претърпени
неимуществени вреди е недоказан и неоснователен.
5
Иска се от ответната страна пред първоинстанционния съд предявения иск по чл. 45 от ЗЗД,
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен и да бъдат присъдени разноските за пред
първата съдебна инстанция.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, приобщени са
доказателствата събрани по ЧНХД № 1062/2017г. по описа на РС Благоевград, ведно с
ВЧНХД № 252/2018г. по описа на ОС Благоевград.
Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани доказателства.
За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на доказателствата събрани пред
първоинстанционния съд, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235 ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са съседи и роднини /вуйчо и племенник/, които живеят
заедно в жилищна сграда, находяща се в Благоевград, на ул.“П.“№ 11, като семейството на
въззивника М. ЗДР. Д. живее на първия етаж от тази жилищна сграда, а семейството на
въззиваемия ХР. К. СТ.- на вторият етаж от нея. Не е спорно също така, че семействата на
страните са във влошени отношения от дълги години, като предмет на спорове между тях са
ползването и достъпа до таванската част от жилищната сграда, която е обща част на
съсобсвтениците в нея, като в тази връзка дори е образувано и предмет на разглеждане от
съда гражданско дело.
Поводи за многобройни разправии и скандали е ограничения достъп до таванското
помещение от въззиваемия ХР. К. СТ., който е поставил в подхода към таванската част-
врата с каса и свой багаж, който препречва стълбището и пречи за нормалното преминаване
на останалите собственици на сградата да тована на сградата, в която всяко семейство
ползва самостоятелно обособено помещение, без таванската част да е реално поделена.
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните доказателства пред
първоинстанционния съд, че именно спора за недопустимо ограничения достъп до
таванската част на сградата, е станал повод за поредната разправия на 17.05.2017г., тъй като
Д.и искали да правят ремонт на ползваното от тях таванско помещение, а не можели
свободно да преминават и да пренасят необходимите материали за това до тавана на
сградата.
По случая е било проведено наказателно производство по частна тъжба, подадена до съда от
ХР. К. СТ., въз основа на която са образувани ЧНХД № 1062/2017г. по описа на РС
Благоевград, ведно с ВЧНХД № 252/2018г. по описа на ОС Благоевград.
Въз основа на събраните по делото доказателства и изградените фактически и правни изводи
на наказатления съд, установява се че след като били поканени да освободят входа към
тавана и те не сторили това, около 19.30-20.00 часа вечерта, въззивникът М. ЗДР. Д. и
неговата съпруга А. Д.а, отишли в двора на сградата за да се разправят с ХР. К. СТ., който
по тава време бил там.
Въззивникът Д. потърсил сметка от Х.С. че отново не е изместил багажа и освободил входа
към тавана, а С. му отговорил че няма да измести багажа си. Поради влошените от дълго
6
време отношения, разговора на висок тон бързо прерастнал в разправия, при която М. ЗДР.
Д. напсувал ХР. К. СТ., който от своя страна взел намираща се в двора лопата и нанесъл
удър по крака на А. Д.а, след което понечил да нанесе удар и по въззивника Д.. За да защити
себе си и съпругата си, М. ЗДР. Д. първоначално изблъскал ХР. К. СТ., а в последствие
двамата се сбили, като Д. нанесъл удари по главата на С. и го повалил на земята, като преди
това и двамата си разменили удари.
За да ги разтърве се намесил свидетелят М., който застанал между тях и се опитвал да
предотврати сбиването. При инцидента се намесили първоначално съпругата на въззивника
А. Д.а и дъщерята на въззиваемия К. С.а, която по това време се прибирала в къщи, а по-
късно в опити да разбранят биещите се, в разправията се включили и Б. С.а- съпруга на
ответника по делото, както и К. Д.а- дъщеря на ищеца.
Инцидента е бил преустановен след намесаната на полицията, като органите на МВР били
извикани на място и на виновните лица били съставени протокили за предупреждение.
Установява се по безспорен и несъмнен начин, че с Присъда № 2981/27.03.2018г.,
постановена по НЧХД № 1062/2017г. по описа на PC-Благоевград, подсъдимия М. ЗДР. Д.,
ЕГН **********- /ищец в настоящото производство/, е признат от наказателния съд
разглеждащ делото за НЕВИНОВЕН в това, че на 17.05.2017г. в Благоевград, на ул."П." №
11, около 20.30 часа, е нанесъл побой и така причинил лека телесна повреда на ХР. К. СТ. от
Благоевград, изразяваща се в болка и страдание/, като съдът го е оправдал за извършването
на вмененото му по делото с частната тъжба обвивение за престъпление по чл. 130 ал. 2 от
НК. Със същата присъда е отхвърлен като неоснователен, предявеният от ХР. К. СТ. от
Благоевград граждански иск за неимукествени вреди, срещу подсъдимия М. ЗДР. Д., с цена
на иска от 3000лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди на Х.С., изразяващи се в страх, безпокойство, болка и здравословни
проблеми, като твърдяна пряка и непосредствена последица от обвинението на М.Д., за
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК. Първоинстанционното решение е било обжалвано пред
по- горната съдебна инстанция.
С влязла в сила Присъда № 3511/18.07.2018г. по ВНЧХД № 252/2018г. на ОС-Благоевград, е
отменена Присъда № 2981/27.03.2018г., постановена от РС Благоевград по НЧХД №
1062/2017г., като вместо това е постановено присъда с която подсъдимия М. ЗДР. Д./ищец в
настоящото производство/ е признат за ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2017г. в гр.
Благоевград, на ул. "П.", № 11, около 20.30 часа, е причинил на ХР. К. СТ. от гр.
Благоевград, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, като пострадалия ХР.
К. СТ. е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, поради което и на
основание чл.130 ал. 3 от НК, съдът е приложил института на реторсията и на подсъдимия
М. ЗДР. Д. не е наложено наказание.
Със същата присъда подсъдимия М. ЗДР. Д. е осъден да заплати на ХР. К. СТ., сумата от
500лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл. 130 ал. 2 от
НК неимуществени вреди, като над уважения от съда размер/500лв./, до размера
7
претендиран с предявения граждански иск /3 000лв./, иска по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен като
неоснователен.
При разглеждането на настоящото гражданско дело от първоинстанционния съд/РС
Благоевград/, по искане на страните са били разпитани свидетели.
В показанията си свид. Ш.- Д.а, съпруга на ищеца М. ЗДР. Д. сочи, че при сбиването на
17.05.2017г., пред входа на блока в който страните живеят- в гр. Благоевград, на ул. „П.“ №
11, съпруга и М.Д. е получил нараняване на пръста на дясната ръка, докато се опитвал да
отбрани себе си и свидетелката от ударите нанасЯ. от ХР. К. СТ. с лопата, както и да
изтръгне същата от ръцете на С..
Свидетелката Ш.- Д.а сочи, че в резултат на нараняването на пръста на ръката, се създала
пречка за М. ЗДР. Д. да работи нормално, тъй като работи като автобояджия. Свидетелката
сочи, че е изпитвал болка като работи с ръцете си, ходел на работа по един час и се
прибирал, защото много го боляло. Сочи в показанията си пред РС Благоевград, че за период
на седмица или на 10 дни- непрекъснато изпитвал болки в главата, както и виене на свят за
което приемал обезболяващи лекарства. Свидетелката описва нараняванията получени от
съпруга и М. ЗДР. Д.- охлузване на пръста, оток на главата и виене на свят. Свидетелката не
свидетелствува срещу съпруга си, като в показанията твърди че не е видяла М. ЗДР. Д. да
нанася удари по ХР. К. СТ., а само го бутнал на земята за да се отбрани и да предотврати
нанасянето на още удари с лопатата.
Пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел и К. Х.ва С.а- дъщеря на
въззиваемия ХР. К. СТ.. В показанията си свидетелката сочи, че излязла на входа на къщата
в която живее на 17.05.2017г., след като чула че майка й я вика, излязла и видяла баща си
вече паднал на земята, а М. ЗДР. Д. бил надвесен над него и му нанасял удари. Не е видяла
лопата нито в ръцете на баща си, нито в двора. С майка и се опитвали да разтървават
биещите се мъже. Сочи че съпругата и дъщерята на Д. също били там и също се опитвали да
разтъвават двамата мъже, вкопчени един в друг. Свидетелката К. С.а не е видяла баща и да
нанася удари по М. ЗДР. Д., като твърди че същият само лежал и се бил сгушил на земята.
Сочи че след сбиването баща и имал наранявания- имал видими синини по лицето и по
тялото. Сочи, че след инцидента цялото семейство имало стрес и напрежение, не само баща
и, но и децата и, които са на 10 и 12 години и също са станали свидетели на случилото се,
като гледали от балкона на къщата. Свидетелката знае за спора между страните за достъпа
до таванското помещение на жилищната сграда в която живеят, но твърди че до тавана има
свободен достъп през врата, която дори не се заключва.
Разпитан е в хода на производството пред първоинстационния съд и свидетелят С.П.М.
който присъствал на случилото се, тъй като поправял автомобила си канал намиращ се
наблизо. Свидетелят в показанията си твърди, че обърнал внимание на разправията, след
като двамата ХР. К. СТ. и М. ЗДР. Д. започнали да разговарят помежду си на висок тон.
Били използвани груби думи от страна на М., като дори той напсувал Х. на майка.
Афектиран Х. му отговорил че следва да го е срам, тъй като майка му е в гроба. Докато
свидетелят излезе от канала за да се намеси, М. свалил Х. на земята и започнал да го бие и
8
да го налага, като първоначално освен тях, на двора нямало никой. Свидетелят се намесил и
се опитвал да ги разбрани, като издърпа М., но въззивника бил много по- млад и по- силен
от него. Свидетелят сочи, че по- късно дошли съпругата на Д. и съпругата и дъщерята на С.
и с общи усилия успели да ги разтърват, но докато се преустанови сбиването- „И. си изяде
един хубав бой на земята.“ След като временно ги разтървали, И. казал че отива да вземе
хапчета, тъй като е опериран и не е добре със сърцето. Свидетелят М. сочи, че като минал
покрай него, М. отново му нанесъл още няколко удара по тила и по главата. Свидетелят в
показанията си пред районния съд е категоричен, че самият той не е нанасял удари по М.
ЗДР. Д., а само е разбранявал биещите си.
В кориците на приложеното и приобщено към доказателствата по настоящото гражданско
дело- НЧХД № 1062/2017г. по описа на PC Благоевград, се намира медицинско свидетелство
№ 57/18.05.2017год./на лист 83 от наказателното дело/, издадено от д-р З., от което се
установява, че въззивника М. ЗДР. Д., в резултат на инцидента, състоял се на 17.05.2017г., е
получил травматични увреждания, изразяващи се в лек оток на пипане по тила вдясно и
ивицесто охлузване с размер 7/3 мм по тръбната повърхност на средния пръст на дясната
ръка, при свивката на нокътя, с розово червеникав цвяк, които са му причинили болка.
Отбелязано е наличието на преминаващи оплаквания от главоболие и замаяност.
В приетото като писмено докзателство медицинско свидетелство е посочено, че така
установените травматични увреждания, е възможно да са получени по начина и времето,
посочени от освидетелсвувания и отбелязани в самото удостоверение.
При преценката си за законосъобразност на обжлваното решение, в рамките на
оплакванията навадени с въззивните жалби, настоящият състав на ОС Благоевград, излага
следните правни съображения:
Предявен е за разглеждане по делото иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, който
първоинстанционният съд правилно е квалифицирал въз основа на фактическите и правни
доводи, изведени с исковата молба.
Съставът на ОС Благоевград, съобразявайки правомощията си визирани в чл. 269 от ГПК,
провери изцяло валидността на обжалваното съдебно решение и неговата допустимост. За
ищеца- М. ЗДР. Д. е налице правен интерес да иска присъждане на обезщетение, въз основа
на обстоятелствата изложени с исковата молба, за твърдени неимуществени вреди от деЯ.е,
съставляващо според неговите твърдения деликт, осъществен от ответника ХР. К. СТ., след
като в хода на съдебното следствие пред наказателния съд, установява се че пострадалия С.
веднага е отвърнал на подсъдимия Д., със същото деЯ.е, като му е нанесъл лека телесна
повреда, по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Обжалваното първоинстационно решение е
валидно и допустимо.
Не са налице нередовности във връзка с активната и пасивната легитимация по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, при дейността си въззивната съдебна инстанция
е ограничена от заявените оплаквания с въззивната жалба, която очертава предметния
обхват на извършваната проверка за матераилна и процесуална законосъобразност на
9
обжалвания съдебен акт.
За да възникне правото на обезщетение за увредената страна от деЯ.ето на дееца при
осъществен деликт, както и за обезвреждане на твърдените неимуществени вреди, следва да
са налице следните предпоставки: деЯ.е, противоправност на деЯ.ето, настъпването на
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, вина у
причинителя. Съгласно презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, вината на дееца се предполага
до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за
опровергаване на вината носи ответника -делинквент.
Осъщественото деЯ.е от ищеца М. ЗДР. Д., в качеството му на подсъдим, е било предмет на
разглеждане в рамките на наказателно производство, образувано по частна тъжба на ХР. К.
СТ., като наказателният съд е събрал относимите доказатлества и е постановил съдебен акт,
който е взялъл в законна сила. С Присъда № 3511/18.07.2018г. по ВНЧХД № 252/2018г. на
ОС-Благоевград, е отменена Присъда № 2981/27.03.2018г., постановена от РС Благоевград
по НЧХД № 1062/2017г., като вместо това е постановено нова присъда от въззивната
инстанция, с която подсъдимия М. ЗДР. Д./ищец в настоящото производство/ е признат за
ВИНОВЕН в това, че на 17.05.2017г. в гр. Благоевград, на ул. "П.", № 11, около 20.30 часа, е
причинил на ХР. К. СТ. от гр. Благоевград, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2
от НК. Наказателният съд е установил, че пострадалия ХР. К. СТ. е отвърнал веднага на
дееца със също такава телесна повреда, поради което и на основание чл.130 ал. 3 от НК, е
приложил института на реторсията и на подсъдимия М. ЗДР. Д. не е наложено наказание.
Със същата присъда е уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди, като
подсъдимия М. ЗДР. Д. е осъден да заплати на ХР. К. СТ., сумата от 500лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК неимуществени вреди.
Над размера уважен от съда/500лв./, до размера претендиран с предявения граждански иск /3
000лв./, иска по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
По указанията на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деЯ.ето, неговата
противоправност и виновността на дееца- елементите на деликтната отговорност. (Така ТР
№ 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 14 от 04.05.2011 г. по
гр. д. № 1493/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. и мн.др.). Първоинстанциянният съд по
настоящото дело е приел че разпоредбата на чл. 300 от ГПК може и следва да бъде
приложена и по отношение на деЯ.ето на ХР. К. СТ., с което същият е отвърнал на
подсъдимия М. ЗДР. Д. веднага и непосредствено след нападението срещу него, тъй като е
бил приложен института на реторсията и пострадалия е осъществил по отношение на
подсъдимия същото деЯ.ето за което е било повдигнато обвинение с частната тъжба-
престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването, наведено с въззивната жалба от
въззивника М. ЗДР. Д., чрез пълномощника му адв. И.Н., основано на правни доводи, че
разпоредбата на чл. 300 от ГПК не следва да се прилага по отношение на М. ЗДР. Д., а дори
и същата да бъде приложена спрямо него, то остава неустановена вината на дееца Д. за
10
осъщественото от него деЯ.е/нанасяне на лека телесна повреда на М. ЗДР. Д./, чрез деЯ.е с
което пострадалия е отвърнал веднага на подсъдимия.
По отношение на института на реторсия в хипотезата на чл. 130 ал. 3 от НК, има
категорично установената съдебна практика/ТР № 51 от 16.IX.1989г. по н.д. № 41/89г.,
ОСНК/. Приема се, че реторсия по чл. 130 ал. 3 НК може да се приложи само когато са
причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди- само по чл. 130 ал. 1 или
само по чл. 130 ал. 2 НК.
Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения от материално-правен и
процесуален характер от принципни положения в правото. Едно от тях касае наказателна
репресия. Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца,
чието основно съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание.
При реторсията законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена опасност на
деЯ.ето, частичното възмездяване на моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно
увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон. С оглед на това е предоставил възможността на съда да освободи
от налагане на наказание и двете страни.
Следователно, наказателният съд разглеждащ делото следва да прецени наличието на
законовите изисквания за приложението на чл. 130 ал. 3 НК, не само досежно
съставомерността на описаното в тъжбата деЯ.е, но и тези, свързани с насрещното деЯ.е, т.
е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това производство
срещу последния не е подадена насрещна тъжба. Без значение в тези случаи е коя от двете
страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа сезира
съда. В това се състои всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията.
Когато съдът установи, че са налице основания за прилагане на този институт и реши да го
приложи, е длъжен след като признае подсъдимия за виновен, да освободи и него, и
пострадалия от наказание.
Изложеното обосновава извода, че с постановената от наказателния съд присъда е
установено и извършването на противоправно деЯ.е от ответника ХР. К. СТ. и неговата
вина, които са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деЯ.ето. В
този смисъл неоснователно е наведеното с въззивната жалба възражение, че разпоредбата на
чл. 300 от ГПК е неприложима по отношение на въззивника ХР. К. СТ., тъй като той е
пострадал от деЯ.ето за което е повдигнато обвинение пред наказателния съд, както и че е
останала неустановена от наказателния съд неговата вина за деЯ.ето, с което той е отвърнал
веднага след деЯ.ето на подсъдимия Д., като му е нанесъл същата по вид лека телесна
повреда. Независимо че не е разглеждана частна тъжба, подадена от М. ЗДР. Д. срещу ХР.
К. СТ., при проложението на института на реторсията, наказателният съд е приел за
установено и доказано, не само деЯ.ето на всеки един от двамата- подсъдимия М. ЗДР. Д. и
частния тъжител М. ЗДР. Д., осъществяващо състава на чл. 130 ал. 2 от НК, но също и
тяхната вина при осъществяването на двете насрещни деЯ.я, поради което приложението на
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е допустима както по отношение на подсъдимия М. ЗДР. Д.,
11
така и по отношение на частния тъжител ХР. К. СТ..
Дори и да се приеме че разпоредбата на чл. 300 от ГПК при приложението на института на
реторсията от наказателния съд, не би могла да се приложи по отношение на въззивника ХР.
К. СТ., както и че в рамките на наказателното производство е останала неустановена вината
на С. за деЯ.ето, с което е отвърнал на подсъдимия М. ЗДР. Д., то съгласно разпоредбата на
чл. 45 ал.2 от ЗЗД, вината на дееца се предполага до доказване на противното и именно
върху ответника по настоящото дело- ХР. К. СТ. е била процесуалната тежест да обори
установената от закона презумпция за виновност. Въззивният състав на ОС Благоевград, въз
основа на анализа на събраните пред първоинстационния съд писмени и гласни
доказатлества, намира че такова оборване на презумпцията за виновност на въззивнита С.,
не е било успешно проведено пред първоинстнационния съд.
Реторсията е институт на наказателното право, не и на гражданското. Когато на извършено
противоправно деЯ.е е отговорено със същото, то и двете страни имат право да търсят и
съответно- задължение да отговарят за причинените вреди. При наличие на реторсия са
налице основания за съпричиняване по смисъла на 51 от ЗЗД ал. 2 от ЗЗД/опр. № 704 по гр.
д. № 672/2017 ІV г. о. /
При предявен и приет за разглеждане в наказателния процес граждански иск съдът е длъжен
да се произнесе по същество с присъдата в тази част. Освобождаването от наказание не
освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от непозволено увреждане по
чл. 45 и сл. ЗЗД. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са
изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато
от пострадалия със същата лека телесна повреда- тълк. р. № 51-89-ОСНК, т. е. на злото е
отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деЯ.е
на засегналия го. Този институт е приложим само с изрично предвидените от закона случаи-
при престъпления по чл. 130 ал. 1, чл. 130 ал. 2, чл. 146 и по чл. 148 ал. 1 т. 1 НК.
Цялостната характеристика на тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно лице, се налага
съответното наказание. Ето защо неоснователни са и доводите наведени с въззивната жалба,
въз основа на която е образувано настоящото дело- че в този случай неоснователно
първоинстанционният съд при приложението на чл. 300 от ГПК погрешно е приел за
установено, че изводите на наказателния съд за деЯ.ето, неговата противоправност и вината,
следва да обвържат гражданския съд и досежно предявен иск за ниумеществени вреди от М.
ЗДР. Д. срещу ответника ХР. К. СТ..
Неоснователно според въззивния състав на ОС Благоевград са и доводите наведени от
пълномощника на въззивника адв. И.Н. с въззивната жалба- за това че не е доказана по
безспорен начин по делото причинно следствена връзка между противоправни действия
извършени от ответника ХР. К. СТ. и травматичните увреждания, получени от ищеца М.
ЗДР. Д.. Както от установеното от фактческа страна в хода на наказателното производство
по НЧХД № 1062/2017г. по описа на РС Благоевград и по ВНЧХД № 252/2018г. на ОС-
12
Благоевград, така и от гласните доказателства събрани от първоинстанционния съд по
настоящото дело, не се установява върху М. ЗДР. Д., удари да са били нанясани от други
лица, освен от ХР. К. СТ., с който двамата са се сбили на инкриминираната дата. Наистина-
установява се, че при инцидента са участвали и други лица- К. Д.а и А. Д.а, както и Б. С.а и
К. С.а, но съпругите и дъщерите на участвалите в сбиването мъже, са опитвали да ги
разтърват и да предотвратят спречкването. Свидетелят М. в показанията си пред
първоинстанционния съд по настоящото дело, категорично отрича да е нанасял удари на М.
ЗДР. Д.. Твърди че следите отпред по дрехите на същия от мръсни ръце са получени в
резултат на това че той е хващал М.Д. с ръце и се е опитвал да го отблъсне от ХР. К. СТ. за
да ги разтърве. Свидетелят обаче категорично отрича да е нанасял удари по М.Д., още
повече че същият е значително по- млад и по- силен от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, при разглеждането на делото по предявен иск за
обезщетение за вреди, гражданският съд следва да приеме за установено деЯ.ето и неговата
противоправност, такива каквито същите са установени от наказателния съд в хода на
наказателното производство. В настоящия случай установено е от съда по ВНЧХД №
252/2018г. на ОС-Благоевград, че най- напред по неговата съпруга, а след това и по
подсъдимия М. ЗДР. Д., са нанесени удари от ХР. К. СТ. с лопата, която М. ЗДР. Д. е успял
да хване и да изтръгне от ръцете на въззивника С.. След преглед и освидетелствуване на
въззиваемия Д., установено е че същият е поучил „ивицесто охлузване на средния пръст от
дясната ръка“, както и „оплаквания от главоболие и замаяност“, които са посочени в
приетото като писмено доказателство по делото Медицинско свидетелство №
57/10.05.2017г., издадено от д-р Я. З.. Доктора установил уврежданията е посочил в самото
медицинско удостоверение, че установените травматични увреждания, са могли да бъдат
получени по начина посочен в медицинското свидетелство, по данни дадени от самия
пострадал- ХР. К. СТ..
Въззивният състав на ОС Благоевград при самостоятелен анализ на събраните
доказателства в тяхната съвкупност и при приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК
намира, че охлузването на средния пръст на ръката, както и получените главоболие и
замаяност, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, се намират в пряка
причинно следствена връзка с нанесените удари от ХР. К. СТ. по М. ЗДР. Д. с лопата и ръце,
като няма данни установенита травматични увреждания на Д., да са в причинна връзка с
удари нанесени от трето участващо в инцидента лице. Такива данни не са установени нито в
рамките на проведеното съдебно следствие в наказателното производство по НЧХД №
1062/2017г. по описа на РС Благоевград и ВНЧХД № 252/2018г. на ОС-Благоевград, нито в
събраните гласни доказателства от първоинстационния съд по настоящото дело. Ето защо
наведеното възражение с въззивната жалба за липса на убедителни доказателства за
причинно следствена връзка между уврежданията на въззиваемия М. ЗДР. Д. и деЯ.ето на
въззивника ХР. К. СТ., настоящия състав на ОС Благоевград намира за неоснователни и
неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент
13
на чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение
към твърдението от ищцата неимуществени вреди. Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха молги да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани с правната норма на чл. 52 от ЗЗД- по
справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То се определя от конкретните установени по
делото обстоятелства относими към размера на дължимото обезщетение. Такива конкретни
обстоятелства които съдът съобрази във връзка с определяне размера на справедливото
обезщетение и по настоящия казус са вида и интензитета на претърпените негативни емоции
от ищеца, продължителността им, възрастта на увредения и неговото физическо и
психическо състоЯ.е, търпените от него ограничения в работата и в личния му живот, докато
получените охлузвания са зазднавявали. Въззивният състав на ОС Благоевград счита че в
настоящия случай следва да се отчетат характера на понесените негативни изживявания и
тяхната продължителност.
Макар и разглеждани през призмата на евентуалната тяхна заинтересованост по смисъла на
чл. 172 от ГПК, безспорно следва да бъдат кредитирани в тази насока свидетелските
показания на А. Д.а- съпруга на ищеца по делото, която сочи че охлузването на пръста на
дясната ръка е причинило на съпруга и болки и страдания и му е попречило на работата в
период от около 7-10 дни, тъй като същият работи като автобояджия и работи предимно с
ръцете си. През същия период ХР. К. СТ. се връщал по- рано от работа и се оплаквал и от
болки в главата, заради което пиел обезболяващи лекарства. Достоверността на
свидетелските показания на А. Д.а в тази насока се потвърждава от приетото като писмено
доказателство- Медицинско свидетелство № 57/10.05.2017г., издадено от д-р Я. З., в което са
посочени травматичните увреждания на М. ЗДР. Д., получени в следствие на инцидента,
състоял се на 17.05.2017г.
Безспорно- с оглед на влошените отношения между страните по делото от преди инцидента
на 17.05.2017г., сбиването между Д. и С., са се отразили неблагоприятно върху психиката на
участниците в сбиването и на техните роднини. Въззивният съд намира за недоказано обаче
настъпването на дълбок емоционален стрес у М. ЗДР. Д., каквото е твърдението наведено с
исковата молба, тъй като за настъпването на трайни психични увреждания или за
посттравматично разстройство на Д. по делото не са събрани доказателства. Не се
установява като пряка и непосредствена последица от сбиването за М. ЗДР. Д. да са
настъпили и твърдените с исковата молба „дисбаланс и унижение“.
Прието е в съдебната практика, че непозволеното увреждане, при наличието на някои
обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се
приеме съпричиняване за настъпилите вреди, когато поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата
(Решение № 93 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 373/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 106 от
15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011 г., I т. о., ТК). В конкретния случай с влязлата в
14
сила присъда е постановено, че ищеца първи е предприел непосредствено противоправно
поведение/напсувал е ответника/, като по този начин е предизвикал ХР. К. СТ. да осъществи
деЯ.ето си чрез нанасяне на удари с лопата, като разправията между тях прераснала в
сбиване между двамата. Наказателният съд е приложил института на реторсията, след като е
установил че веднага след деЯ.ето на Д., С. е отвърнал със същото, като също е нанесъл
удари по подсъдимия и двамата са си причинили чрез насрещните си деЯ.я равни по степен
телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК. С оглед приложената реторсия следва да
се приеме еквивалентност на деЯ.ята, още повече че идентично по характер и итензитет са и
уврежданията, получени от двамата след сбиването им на 17.05.2017г.
Въззивният съд намира че следва да се съобрази размерът на присъденото обезщетение в
полза на въззивника в наказателното производство от частен характер, предвид начина на
извършването на еквивалентни по правните си последици "насрещните деЯ.я".
Обезщетението което следва да се присъди в полза на въззиваемия не може да бъде по-
голямо по размер от това, което е присъдено в полза на въззивника в гражданската част на
влязлата в сила присъда, постановена по ВНЧХД № 252/2018г. на ОС-Благоевград.
Обезщетението за обезвреда на претърпените неимещуствени вреди по отношение и на
двамата участвали в деликта лица, следва да бъде определено от съда „по страведливост“,
при наличието на еквивалентни по правната си същност и последици „насрещни деЯ.я“ на
двамата извършители. По тези съображения, обезщетението по справедливост съгласно чл.
52 от ЗЗД, което въззивника като ответник по делото трябва да заплати на възвзиваемия
ищец, следва да се определи в размер на 500.00лв./петстотин лв./, каквото е и обезщетението
присъдено от наказателния съд с влязлата в законна сила присъда в гражданската и част в
полза на ХР. К. СТ..
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград достигна до правен извод, който е различен от този на първоинстанционния,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
ответника/въззивник пред настоящата съдебна инстанция/ е осъден да заплати на ищеца
/въззиваем/, сумата от 100.00лв., представляваща разлика от 500лв./която въззивната
съдебна инстанция счита за справедлив размер на дължимото обезщетение/ до 600лв., която
е присъдена от първоинстанционния съд с обжалваното Решение № 1443 от 13.02.2020г. по
гр.д. № 1028/2019г. по описа на РС Благоевград. Следва в отменената част да бъде
постановено друго решение, с което да се отхвърли предявеният от М. ЗДР. Д. срещу ХР. К.
СТ., иск с правно основание чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, за сумата от 100.00лв.,
представляваща разлика от 500.00лв. до 600.00лв. В останалата част, в която ответника е
осъден да заплати на ищеца сумата от 500.00лв., обжалваното решение като следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано.
Следва да бъде отменено обжалваното решение на РС Благоевград и в частта му за
разноските.
Следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът ХР. К. СТ. да заплати на
ищеца М. ЗДР. Д., сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/, съставляваща разноските за
15
адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция, съобразно уважената част от
предявения иск за неимуществени вреди.
Следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът М. ЗДР. Д., да заплати на
ответника ХР. К. СТ., сумата 150.00лв., съставляваща разноски за адвокатски хонорар, пред
първата съдебна инстанция, съответно на отхвърлената част от предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на изхода на делото пред въззивната инстанция, след като съдът е намерил
въззивната жалба за частично основателна, то следва да бъде осъден въззиваемия, да заплати
на въззивника, сумата 15.00лв. за заплатената държавна такса за въззивно обжалване и
сумата 66.00лв. за адвокатски хонорар, за разноските пред настоящата съдебна инстанция и
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, тъй като от представения договор за правна
защита и съдействие е видно, че същите са реално заплатени.
Тъй като въззивната жалба е частично неоснователна, то следва въззивника да бъде осъден
да заплати на въззиваемия, сумата 100.00лв. за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна
инстанция, съобразно представените по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и
пълномощно, съразмерно на неуважената част от въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1443 от 13.02.2020г. по гр.д. № 1028/2019г. по описа на РС
Благоевград, в частта му, в която ХР. К. СТ., ЕГН **********, на адрес: гр. Благоевград,
ул.„П." № 11, ет. 2, е осъден да заплати на М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Благоевград, ул.„П." № 11, ет.1, на основание чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от
100.00лв., представляваща разликаката над 500лв./която въззивната съдебна инстанция
счита за справедлив размер на дължимото обезщетение/ до 600лв., която е присъдена от
първоинстанционния съд с обжалваното Решение № 1443 от 13.02.2020г. по гр.д. №
1028/2019г. по описа на РС Благоевград, както и в частта му за разноските, като
НЕПРАВИЛНО И НЕОБОСНОВАНО, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Благоевград, ул.„П." № 11, ет.1, срещу ХР. К. СТ., ЕГН **********, на адрес: гр.
Благоевград, ул.„П." № 11, ет. 2, иск за неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 във
вр. чл. 52 от ЗЗД, за сумата над 500лв./която въззивната съдебна инстанция счита за
справедлив размер на дължимото обезщетение/ до размера от 600лв., която е присъдена от
първоинстанционния съд с обжалваното Решение № 1443 от 13.02.2020г. по гр.д. №
1028/2019г. по описа на РС Благоевград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника ХР. К. СТ., ЕГН **********, на адрес: гр.
Благоевград, ул.„П." № 11, ет. 2, да заплати на ищеца М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с
16
постоянен адрес: гр.Благоевград, ул.„П." № 11, ет.1, сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/,
съставляваща разноските за адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от предявения иск за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Благоевград, ул.„П." № 11, ет.1, да заплати на ответника ХР. К. СТ., ЕГН
**********, на адрес: гр. Благоевград, ул.„П." № 11, ет. 2, сумата 150.00лв./сто и петдесет
лева/, съставляваща разноски за адвокатски хонорар, пред пръвата съдебна инстанция,
съответно на отхвърлената част от предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1443 от 13.02.2020г. по гр.д. № 1028/2019г. по описа на РС
Благоевград, в останалата му част, като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА ХР. К. СТ., ЕГН **********, на адрес: гр. Благоевград, ул.„П." № 11, ет. 2, да
заплати на М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ул.„П." № 11,
ет.1, сумата 15.00лв. за заплатената държавна такса за въззивно обжалване и сумата 66.00лв.
за адвокатски хонорар, за разноските пред настоящата съдебна инстанция и съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част на въззивната жалба.
ОСЪЖДА ХР. К. СТ., ЕГН **********, на адрес: гр. Благоевград, ул.„П." № 11, ет. 2, да
заплати на М. ЗДР. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ул.„П." № 11,
ет.1, сумата 100.00лв. за адвокатски хонорар пред въззивната съдебна инстанция, съобразно
представените по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно, съразмерно на
неуважената част от въззивната жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17