РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 15.11.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13422 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Д.Х.Е. срещу З.А.Б. с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания
от травматични увреждания/ в размер на 50000.00 лв. и застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2334.80 лв. – разходи за лечение,
от които 1500 лв. за имплант за оперативна интервенция, сумата 34.80 лв.
потребителска такса, сумата 800 лв. за лечение в болницата, всичките причинени
му в резултат на настъпило
застрахователно събитие – ПТП, станало на 14.11.2013 г. по АМ Хемус при км
57+200 /гр.София-гр.Пловдив/ по вина
на водача на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ******- К.Е., поради движение с
несъобразена скорост и загуба на контрол над автомобила.
Поддържа
твърдения, че в резултат на описаното застрахователно събитие са му били
причинени травматични увреждания, които са довели до болки и страдания. Въпреки
проведеното лечение, здравословното му състояние не било възстановено. Поддържа
твърдения, че е направил разходи за лечението, които възлизат на исковата сума.
Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка ГО на виновния водач към
момента на настъпване на събитието.
В подадената
допълнителна искова молба ищецът поддържа своите правни и фактически доводи и
фактически твърдения. Оспорва възраженията на ответника. Допълва исканията за
събиране на доказателства.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличие на валидна застраховка ГО към датата на ПТП за лекия автомобил Пежо 508
с посочения регистрационен номер. Оспорва вината на водача, механизъм на ПТП.
Оспорва исковете, като завишени по размер. Оспорва наличие на причинна връзка
между описаните травматични увреждания и събитието. Оспорва претенцията за
акцесорното вземане, като неоснователна.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в размер на 50000.00 лв. и застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2334.80 лв. – разходи за лечение, от които 800 лв. за имплант за
оперативна интервенция, сумата 34.80 лв. потребителска такса и др. разходи,
всичките причинени му в резултат на
настъпило застрахователно събитие – ПТП.
Чрез
представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно
производство № 430/2013 г. по описа на РУП гр.Септември, между които протокол
за оглед на местопроизшествие от 14.11.2013 г., скица и албум на
местопроизшествието и постановление за прекратяване на наказателното
производство от 14.01.2014 г. на РП Пазарджик се установява, че на 14.11.2013
г. сутринта по АМ Тракия, на км.57-ми в посока гр.София-гр.Пловдив е настъпило
ПТП по вина на водача на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ******-К.Г.Е., в
резултат на което е пострадал пътник на предна дясна седалка в автомобила – Д.Х.Е.-
ищца в производството.
Чрез
констатациите на приетата в производството САТЕ на в.л. доц.д-р инж.А.А. се
установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: На 14.11.2013 г. сутринта,
по автомагистрала "Тракия“, на
километър 57-ми в посока от гр.София към гр.Пловдив се е движил л.а. „Пежо
508" с ДК№ ****** управляван от водача К.Е. със скорост около 146 км/ч,
дясната активна пътна лента. Платното за движение било еднопосочно с 3 ленти. Според
експерта, най-дясната лента е за принудително спиране и не е активна. Средната
лента е дясна за активно движение, а най-лявата е също активна за движение и се
използва обикновено за изпреварващите по-бързи автомобили. Асфалтовата пътна
настилка е била мокра от преваляване на дъжд. По неизяснени причини автомобилът
се отклонил рязко наляво, навлязъл в лявата активна лента и диагонална под ъгъл
около 20° и се ударил с предния си ляв ъгъл в лявата мантинела, която от удара
се е огънала и деформирала в участък около 19 метра. Автомобилът плъзгайки се,
поради еластичността на мантинелата бил
отблъснат и насочен диагонал, но надясно. Така той движейки се диагонална
надясно по дъговидна траектория с голям радиус изминава 81 метра като пресича
дясната и аварийната ленти и напуска платното за движение, навлиза в десния
банкет, оставяйки две следи, преминава през десния отводнителен канал и
продължава по терена вдясно като разрушава телената мрежеста ограда и след 33,5
метра достига до дере със скатове, което преминава под автомагистралата. Поради денивелацията
автомобилът излита от близкия западния скат и със скорост около 85 км/ч,
прелита около 15 метра се забива в отсрещния-източния скат на дерето на 2 метра
денивелация с предната си дясна част. Тя се деформира силно и се откъсва
предното дясно колело на автомобила. След деформациите автомобилът се обръща
надясно, ляга на дясна си страна, като се спира на източния скат на дерето с
предната си част насочен към пътя. Според АТЕ, прави впечатление, че след удара
в лявата мантинела автомобилът се е движил без контрол, изминавайки 115 метра
за 3,6 сек, а водачът не е реагирал и направил опит да стабилизира и задържи
автомобила върху платното за движение въпреки, че е разполагал с около 2,5 сек
време за реакция и действия. Това показва, че и ударът в дясна мантинела е бил
достатъчно силен и водачът вероятно е загубил съзнание. Пострадалата пътничка
от предната дясна седалка е била пасивен участник в произшествието и не е била в
състояние да действа. Тя е седяла на предната дясна седалка, където
деформациите са били най-големи.
В с.з. на
10.10.2018 г. експертът по АТЕ допълва, че най-вероятната причина за удара в
мантинелата е извършване на някоя маневра – завиване, пристрояване, заобикаляне
/пример на локва по пътя и др./. Без да има завиване обаче не е възможно
автомобилът да се насочи към мантинелата.
Чрез
представените медицински документи и констатациите на СМЕ изготвена от д-р Б. се
установява, че в резултат на ПТП на пострадалата са били причинени следните
травми: „Диафизарно счупване на
голямопищялната кост на лявата подбедрица.“ По своят медико-билогичен характер
счупването на големия пищял е довел на ищцата - „трайно затруднение на
движенията за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 5 месеца). След
проведена предоперативна подготовка и под спинална анестезия пострадалата била
оперирана на 15.11.2013г. Извършено било „открито наместване на счупената
голямопищялна кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен
заключващ пирон“. Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седативна
и обезболяваща терапия. Според СМЕ, след гладко протекъл следоперативен период
и стабилизиране на общото състояние, пострадалата била изписана от болницата на
21.11.2013 г. като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни
прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства. В продължение на първите три
месеца ищцата не е трябвало да стъпва на левия си крак и да се предвижва с
помощта на патерици. След този период тя започнала постепенно да натоварва
оперирания крак и в началото на 5-ия месец вече е можела да го натоварва
напълно. Започнала да провежда рехабилитация и окончателно състоянието й било
възстановено в края на 5-ия месец считано от дена на злополуката.
Полученото
счупване на лявата голямопищялна кост довело на пострадалата болки и страдания за
срок от 5 месеца, като най интензивни болките били през първите 2 месеца, след
което болките са станали периодично явяващи се при продължително натоварване на
оперирания крак и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време,
когато ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.
Според експерта, към настоящият момент - вече почти 4 години след злополуката
ищцата много рядко и за кратко време търпи болки само в зоната на фрактурата.
Здравословното
състояние на ищцата по отношение на счупената голямопищялна кост вече е стабилизирано.
В материалите по делото липсват данни ищцата да е претърпяла някакви негативни
последици или усложнения от процесната фрактура. Счупената голямопищялна кост
на ищцата е зараснала окончателно с добър калус. Движенията на лявата
подбедрица са възстановени. Ищцата се предвижва самостоятелно без помощни средства с
нормална походка. От извършената операция са останали трайни кожни белези:
в горната част на лявата подбедрица - непосредствено под коляното - 6 см. и
4бр. малки белези от където са вкарани заключващите пирони с размери 1 см. на
0,5 см. Ищцата се оплаква от периодични болки, трудно клякане и трудно
изкачване по стълби. Оплаква се от „крампи“ които се получеват сутрин и след
продължително движение Металният пирон все още не е изваден. Изваждането на
металния пирон се осъществява оперативно по преценка на оператора. Тази
операция води на ищцата допълнително болки и страдания за срок до 30 дни.
Бъдеща прогноза д-р Б. не дава, тъй като на ищцата предстои нова операция за
изваждане на металния пирон, а всяка операция носи определи оперативен риск.
Според СМЕ,
ищцата е извършила разходи за: потребителска
такса (34,00 лв.), метална остеосинтеза (1,500лв.), за болнична стая
(800,00лв.). Посочените разходи на ищцата съвпадат с периода, в който тя е
провела лечение на претърпяното счупване от ПТП. Извършените разходи са били
правомерно извършени, тъй като НЗОК не заплаща тези разходи свързани с проведената
костна операция - оперативни консумативи (метален пирон и винтове) и
потребителската такса.
Чрез
събраните в производството гласни доказателства – свидетеля Р.Х.Г.- /сестра на
ищцата/ преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК с оглед събраните в
производството доказателства се установява, че в резултат на ПТП сестра й била
в тежко състояние в болницата в гр.Пазарджик – на носилка със счупен крак.
Лекарите й обяснили, че се налага сложна операция, която не могат да извършат и
пострадалата била транспортирана до болница в гр.София, където била извършена
на следващия ден. Операцията продължила над пет часа, като й била поставена
пластина в крака. След това започнали техните мъки. Десет дни не можела да
става от леглото, била на подлога и единствено позволявала на майка си и на нея
да я обслужват. През това време и двамата – ищцата и съпругът й провеждали
манипулации за забременяване ин витро. Произшествието се отразило негативно и
на двамата, както и на плановете им за бебе. Постепенно при раздвижването с
патерици имала напъни, които били рискови за бебето. При всяка промяна във
времето изпитвала болки. Имала промяна в походката, кракът й бил деформиран и
по-различен от другия крак.
В
производство се установява чрез представената полица № 01113000705546
валидна от 27.02.2013 г. до 26.02.2014 г. и представената справка от Гаранционен фонд, че към
датата на пътното произшествие 14.11.2013 г. за лекия автомобил Пежо 508 с
рег.№ ****** управляван от К.Е. е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с посочения срок на действие при З.А.Б.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез събраните в производството доказателства се установи, че вината за
настъпилото пътно произшествие принадлежи на водача на лекия автомобил Пежо 508
-К..Е.. Установи се, че същият е нарушил правилата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП предвиждащ, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В производството се установи, че към момента на произшествието
времето е било дъждовно, пътната настилка е била мокра, на места се били
образували локви, като същевременно скоростта на движение на автомобила била
около 146 км/ч. Същевременно след първия удар в лявата мантинела автомобилът се
е движел без контрол, а водачът не е предприел опит да стабилизира и задържи
автомобила върху платното за движение. С оглед това, възраженията на ответника
в обратен смисъл, че вината за ПТП не е на водача на лекия автомобил Пежо 508,
съдът намира за неоснователни.
Чрез представените в производството медицински документи и констатациите на
приетата, като обективно и компетентно изготвена СМЕ се установи, че в
резултата на произшествието на ищцата са били причинени травматични увреждания.
Поради това,
съдът намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил К..Е. и с
причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищеца
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в рамките
на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди,
за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на
застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само
дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие, на ищцата
са били причинени: „Диафизарно счупване на голямопищялната кост
на лявата подбедрица“, които са довели до „трайно затруднение на движенията
за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 5 месеца).
Установява се чрез СМЕ, че
пострадалата била оперирана на 15.11.2013 г. След изписването от болницата,
като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи,
предписан режим и обезболяващи лекарства. В продължение на първите три месеца
ищцата не е трябвало да стъпва на левия си крак и да се предвижва с помощта на
патерици. След този период тя започнала постепенно да натоварва оперирания крак
и в началото на 5-ия месец вече е можела да го натоварва напълно. Започнала да
провежда рехабилитация и окончателно състоянието й било възстановено в края на
5-ия месец считано от дена на злополуката. Установи се, че най-интензивни са били
причинените й болки през първите 2 месеца, след което същите станали периодично
явяващи се при продължително натоварване на оперирания крак и при рязка промяна
на времето - при студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да
ползва седативни и обезболяващи средства. Същевременно, чрез показанията на
свидетеля Р.Х.Г.се установява, че травмите причинени на ищцата от ПТП са довели
до негативни последици във връзка с извършваната през този период процедура ин
витро.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания, проведената оперативна интервенция; нуждата от чужда помощ за ежедневното
обслужване на пострадалата за времето на лечение и възстановяване; негативните
психични изживявания по повод ПТП и травматичните увреждания, възрастта на ищцата към момента на
увреждането - 31 години и социално-икономическите условия към 14.11.2013 г.,
съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищцата е обезщетение в размер на 15000.00 лв. За разликата над
посочената сума до предявения размер 50000.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент счупената кост е зараснала окончателно
и движенията на лявата подбедрица са възстановени. Пострадалата се придвижва
самостоятелно, без помощни средства с нормална походка. Предстои й обаче втора
операция за изваждане на металния пирон, което обстоятелство към настоящия
момент не е настъпило и не следва да бъде преценено при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По искът за имуществени вреди:
Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски.
По отношение размера на причинените на ищеца
имуществени вреди за лечение на причинените травми, съдът намира че чрез
събраните в производството разходни документи и констатациите на експерта по
СМЕ се установи, че пострадалата е направила разходи в размер на 2334.80 лв.,
от които 1500 лв. за имплант за оперативна интервенция, сумата 34.80 лв.
потребителска такса, сумата 800 лв. за лечение в болницата. Посочените суми се
установи, че са били заплатени от пострадалата по съставените фискални бонове и
представляват разход във връзка с лечението на травмите, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП и не се поемат от НЗОК. При имуществените вреди
обезщетението е справедливо, когато то е равностойно на вредите, поради което и
с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете следва да бъдат уважени до
предявените размери от 2334.80 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ще следва да се
приложи и по отношение на застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди считано от датата на ПТП – 14.11.2013 г.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди законна лихва следва да бъде присъдена съобразно
отправеното до съда искане, както следва: върху сумата 1500 лв. от 18.11.2013
г. – датата на която е извършен разхода, върху сумата 800 лв. от 21.11.2013
г.-датата на която е бил извършен разхода и върху сумата 34.80 лв.- от
21.11.2013 г.- датата на която е бил извършен разхода.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.Я.В.С.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2907.60 лв. с ДДС, съразмерно
на уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено съобразно чл. 7,
ал. 2, т. 2 и т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 693.36 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и
сумата 700.00 лв.- сторени разноски за съдебни експертизи.
В полза на
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК се следва присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 685.00 лв. съобразно изхода на спора. Искането на
ищеца за намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение съдът
намира за неоснователно доколкото минималният размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата 2423.43 лв. без ДДС на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 и т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при договорен размер 2520.00 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ***, да заплати на Д.Х.Е., ЕГН **********,
с адрес за призоваване гр.София, ж.к.*****, действащ чрез адв.Я.С. от САК, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 15000.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания: „Диафизарно
счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица“, настъпили
вследствие пътно – транспортно произшествие станало на 14.11.2013 г. по АМ Тракия
при км 57+200 /гр.София-гр.Пловдив/ по вина на водача на лек автомобил Пежо 508
с рег.№ ******- К.Е., поради нарушение на правилата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че
водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и
на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ****** е била застрахована съгласно полица № 01113000705546 валидна от 27.02.2013 г. до 26.02.2014 г. при З.А.Б. АД, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 14.11.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над сумата 15000.00
лв. до предявения размер 50000.00 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ***,
да заплати на Д.Х.Е., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.София, ж.к.*******,
действащ чрез адв.Я.С. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 2334.80.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1500 лв. разходи за
имплант за оперативна интервенция, сумата 34.80 лв. разходи за потребителска
такса, сумата 800 лв. разходи за лечение в болница, които вреди са били
причинени от травматично увреждане: „Диафизарно
счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица“ от пътно –
транспортно произшествие станало на 14.11.2013 г. по АМ Тракия при км 57+200 /гр.София-гр.Пловдив/
по вина на водача на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ******- К.Е., поради нарушение
на правилата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и на чл.20, ал.2 от ЗДвП
предвиждащ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ****** е
била застрахована съгласно полица № 01113000705546 валидна
от 27.02.2013 г. до 26.02.2014 г. при З.А.Б. АД, ведно със законната лихва, както
следва: върху сумата от 1500 лв. от
18.11.2013 г. /датата на която е извършен разхода/ до окончателното
изплащане на сумата, върху сумата 800
лв. от 21.11.2013 г. /датата на която е бил извършен разхода/ до
окончателното изплащане на сумата и
върху сумата 34.80 лв.- от 21.11.2013 г. /датата на която е бил извършен
разхода/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ***, да заплати на адв.Я.С. от САК на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 2907.60 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска и минимално
възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т.4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Д.Х.Е., ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр.София, ж.к.*********, действащ чрез адв.Я.С. от САК да заплати на З.А.Б. АД, ***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 685.00 лв. съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 693.36 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и сумата 700.00 лв.-
сторени разноски за съдебни експертизи.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: