Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 04.11.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На пети октомври Две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
Секретар :Румяна Гигелова
Прокурор: Е.И.
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Гр.д. № 418, по описа на съда за 2020 год.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Гражданско дело № 418/2020 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 3958/21.04.2020 г., подадена по куриер на 16.04.2020 г. от Д.А.Р., с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвoкат И.И. против Прокуратурата на Република България. Предявен е осъдителен иск за сумата в размер на 100 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ-Д.А.Р. твърди, че на 28.01.2009г., с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив по ДП №33/2007г. по описа на ВОП-Пловдив, бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.6, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г., в гр.Свиленград, на ж.п.гара Свиленград, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Р.Турция – Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от два вагона, в качеството си на длъжностно лице – стрелочник маневрен КТП Свиленград, възползвайки се от служебното си положение, в съучастие като извършител с Н. Д. Н., Н. Г. Н., П. К. П.ов и с длъжностните лица Н. Б. Т. и полицай Д.А. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нарушавайки с помощта на техническо средство – клещи пломбите на вагоните и чрез използване на МПС - микробус, отнел чужди движими вещи: 42 бр. телевизори марка „Дура Бранд“, на обща стойност 54 600 лева, от владението на ж.п.управление – Пловдив, без съгласието на ръководството на управлението, с намерение противозаконно да ги присвоим, като кражбата е в големи размери.
По обвинителен акт от 17.03.2009г. на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив било образувано НОХД № 187/2009г. пред Районен съд – Свиленград, като с разпореждане на съдия-докладчик от 25.03.2009г. бил предаден на съд. По делото били проведени 4 съдебни заседания – на 25.05.09г., 23.09.09г., 22.10.09г. и 26.11.2009г., като в последното съдебно заседание с определение на съда производството по делото е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при повдигането на обвиненията, предявяването на разследването и изготвянето на обвинителния акт, довели до накърняване правото на защита на обвиняемите, включително и на мен.
На 16.12.2010г. с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив по същото ДП, му било повдигнато ново обвинение със същата правна квалификация, но с промяна в диспозитива, а именно за извършено престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.6, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК за това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г. в гр.Свиленград, на ж.п.гара Свиленград, в качеството си на длъжностно лице – стрелочник маневрен КТП Свиленград, при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Р. Турция – ФР Германия и преминаващ транзитно през Р.България, в качеството си на длъжностно лице – стрелочник маневрен КТП Свиленград, в съучастие като извършител с Н. Д. Н., Н. Г. Н., П. К. П.ов и с длъжностните лица Н. Б. Т. и полицай Д.А. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нарушавайки с помощта на техническо средство-клещи пломбите на вагона и контейнера, и чрез използване на МПС – микробус, отнел чужди движими вещи: 53 бр. 27-инчови телевизори марка „Дурабранд“, от които: 12 бр. с посочени техни серийни номера, на обща стойност 47 393,13 лева, от владението на ж.п.управление – Пловдив и собственост на фирма „Валмарт“ – Германия, с правоприемник фирма „Реал-СБ-Варенхаус ГмбХ“ – Германия, без съгласието на ръководството на ж.п. управлението и на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери.
С постановление от 30.03.2011г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на досъдебното производство, наказателното производство против обв. Н. Б. Т. е прекратено.
По обвинителен акт от 08.04.2011 г. на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив делото било образувано повторно пред РС – Свиленград като НОХД № 383/2011г. по описа на съда. С разпореждане от 13.05.2011 г. бил предаден на съд и по делото били проведени 5 съдебни заседания - на 14.06.11 г., 12.07.11 г., 24.08.11 г., 10.10.11 г. и 14.11.2011 г., при което били разпитани 51 свидетеля и 4 вещи лица.
С присъда от 14.11.2011г., заедно с останалите подсъдими, бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради недоказаност на обвинението. Съдът бил приел изводите на прокурора за незаконосъобразни и неправилни, не били събрани доказателства за твърдените в обвинителния акт факти и обстоятелства, които да свържат подсъдимите с процесната кражба, и съдът дал вяра на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, които си кореспондират.
По протест на прокурор РП – Свиленград било образувано ВНОХД № 703/2011г. по описа на Окръжен съд – Хасково. В съдебно заседание на 31.01.2012 г. представителят на ОП – Хасково оттеглил подадения протест с подробно изложени мотиви, че въпреки положените усилия, не били събрани доказателства, които да обслужат обвинителната теза и да мотивират прокуратурата изобщо да внесе обвинителен акт в съда, както и че постановената оправдателна присъда била по същество правилна. С определение от 31.01.2012г. ОС – Хасково бил прекратил производството по делото поради десезирането си и след изтичане срока за обжалване, на 15.02.2012г. присъдата влиза в сила.
С писмо изх.№ ПП-01-45/12/14.05.2012г. делото било изискано от Инспектората на ВСС и с писмо изх.№ 369/16.05.2012г. било изпратено от РС-Свиленград до ВСС в цялост.
На 28.06.2012 г. Главният прокурор на РБ направил искане пред ВКС за възобновяване на наказателното дело и отмяна на присъдата на процесуално основание – формална липса на мотиви. С решение от 09.04.2013 г. ВКС възобновил делото, отменил изцяло присъдата, тъй като мотивите към нея не се покривали от стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Делото било отново образувано в РС – Свиленград под НОХД № 427/2013г., като първоначално било насрочено и ищецът бил призован за съдебно заседание на 20.09.2013г., а след това за 20.11.2013 г. По делото бил предявен граждански иск от „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за репариране на вреди в размер на 47 393,13 лева, които да им бъдат заплатени солидарно от ищеца и останалите подсъдими. След поредица самоотводи на съдиите от РС – Свиленград, делото било изпратено на ВКС за определяне на съд, който да го разгледа, поради невъзможност РС – Свиленград да формира състав. С разпореждане от 16.12.2013 г., делото било образувано и висящо в РС – Харманли под НОХД № 690/2013г., с насрочено първо заседание за 12.02.2014г. Делото било отсрочено за 26.03.2014г., в което не му е даден ход, а производството прекратено и изпратено на Специализираната прокуратура - София, тъй като съдът бил приел, че така описаната и възприета от прокуратурата фактическа обстановка създава обосновано предположение за евентуално извършено деяние по чл. 321, вр. чл.93, т.20 от НК и били налице обективни признаци, характеризиращи наличие на ОПГ. Това заседание било единственото, в което ищецът не бил присъствал, без да става причина за отлагане на делото.
По протест на РП – Харманли определението било отменено от ОС - Хасково и делото върнато на РС-Свиленград, който вече можел да сформира състав. Последният го прекратил и върнал на РП-Свиленград, но по протест на прокурора ОС – Хасково бил отменил определението за прекратяване.
РП – Свиленград внесла нов обвинителен акт от 19.09.2014г. и с разпореждане от 22.01.2015 г. ищецът отново бил предаден на съд по НОХД № 795/2014г., по описа на РС – Свиленград. По делото отново бил предявен граждански иск от „БДЖ – Товарни Превози“ ЕООД за сумата от 47 393, 13 лева, които да им бъдат заплатени солидарно от ищеца и останалите подсъдими, който не бил допуснат до разглеждане в наказателния процес, тъй като ще затрудни развитието му. Възможността за търсене на вреди при осъдителна присъда обаче оставала открита. В хода на делото били проведени 13 открити съдебни заседания, като първите 12 от тях били с обща продължителност 17 часа и 40 мин, а последното продължило от 10:00 ч до след 17:00 ч на 18.10.2017г. и от 10:00 ч до 10:30 ч на следващия ден, когато била прочетена присъдата.
С Присъда № 33/19.10.2017г., постановена по НОХД № 795/2014г., по описа на РС – Свиленград отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими.
Присъдата отново е протестирана от РП – Свиленград с бланкетен протест. Същевременно поради автомобилна злополука, довела до смърт на съдията-докладчик, към присъдата не били изготвени мотиви, което довело до отмяната ѝ от Окръжен съд Хасково с Решение № 112/04.10.2018г., поставено по ВНОХД № 343/2018г., след проведени 2 съдебни заседания – на 24.07.2018г. и на 25.09.2018г.
Делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Свиленград и било образувано под НОХД № 583/2018г. По делото били проведени 6 бр. съдебни заседания с обща продължителност 18 часа и 25 мин. С Присъда № 29/09.05.2019г. по НОХД № 583/2018г. по описа на РС – Свиленград отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими.
Присъдата за пореден път била протестирана от РП – Свиленград с бланкетен протест.
След проведено съдебно заседание на 06.08.2019г. по ВНОХД № 399/2019г., по описа на ОС – Хасково, присъдата на РС – Свиленград била потвърдена с Решение № 124/07.10.2019г. влязла в сила в деня на постановяване на решението.
По делото били проведени общо 34 съдебни заседания, в 33 от които ищецът сочи да е присъствал, в т.ч.пред РС – Свиленград, ОС – Хасково и ВКС. В съдебната зала бил присъствал повече от 64 часа, което правело над 8 пълни работни дни при 8-часов работен ден, без да се брои времето за подготовка и пътувания.
По делото 2 пъти бил привличан като обвиняем, в съда били внесени 3 обвинителни акта против него, постановени били 3 присъди и 3 решения, от които две – на ВКС и на ХОС отменят оправдателните присъди и делото започвало отново, както и едно определение на ХОС.
Всяко съдебно заседание било отразявано в местната преса с коментар за „мегаделото за кражба на телевизори от влака“, като на обществеността в Свиленград и региона периодично, в период от близо 11 години, било припомняно за случая и за имената на ищеца и останалите „съучастници", и това, че били обвинени и подсъдими в извършването на квалифицирана кражба. Най-често информационната статия за делото била извеждана челно на местния вестник „Старият мост“ или пък на челната страница в каре присъствало заглавието на статията с посочване на страницата, където била публикувана. Информацията се публикувала и на електронната страница на вестника и всяка публикация била преглеждана от хиляди читатели, които после коментирали под нея. Инцидентни информации за делото, излизали и в друг свиленградски вестник – „Мост", в електронния информационен портал „e-svilengrad.com“, както и в печатните и електронни издания на областния вестник „Хасковска Марица“, пловдивския вестник „Марица“, а така също и в електронните сайтове на „България днес“, „Правен свят“ и „Клуб Z“.
В медиите и сред обществеността в Свиленград делото, по което бил подсъдим, придобило нарицателните названия „мегаделото“, „жепейското дело“, „делото за крадените телевизори", „делото за крадените плазми", „станалото историческо дело за кражба на телевизори" като дори и най-обикновените хора, без интерес от делата, знаели много добре за „делото за телевизорите" , както и обвинените лица.
На 31.03.2009г. в електронното издание на в-к „Старият мост“ било съобщено в заглавна страница, че „…Служителят от транспортна полиция Д.Р., железничарят Г. Цонков и още четирима души са замесени в кражба на 42 плазмени телевизора на обща стойност 54 600 лева. Това съобщи през седмицата прокурорът от Военна прокуратура Димо Бъчваров. Обвинителният акт вече е готов и е изпратен до Районния съд в Свиленград... " Името и самоличността му станали известни на хиляди хора – познати и непознати, но чието отношение към него било предопределено и продължавало да е като към престъпник и крадец, независимо от няколкото оправдателни присъди.
В резултат на действията на Прокуратурата на РБ, довели до продължило повече от 10 години и 8 месеца, считано от повдигането на обвинение състояние, в което имал положението на обвиняем, съответно на подсъдим, по обвинение в тежко умишлено престъпление за деяние, което не били извършил, с всички възможни и непредвидими последици от това, претърпял и продължавал да търпи неизмерими душевни болки и психически страдания с траен ефект, което давало своето отражение и до момента на подаване на исковата молба, слагайки отпечатък върху целия му досегашен живот, а и за в бъдеще. Коренно се били променили душевният му мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал, семейната обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки последвалата оправдателна присъда, добрата му репутация в обществото, била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в него, градените с години приятелства, доброто му име и уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и приятели, били разрушени, а възвръщането им щяло коства много усилия и дълъг период от време, още повече, че настъпилите в него следствие повдигане на обвинението, поведенчески и характерови промени в негативна насока, правели невъзможно възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане.
Бил шокиран от повдигнато обвинение за деянието, което не е осъществил, изпитал изключително силен стрес, тъй като за престъплението, в което бил обвинен, законът предвиждал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години, както и възможност за конфискация до 1/2 от имуществото му. Мисълта за вероятност от осъждане и попадане в затвора за дълъг период, била смазваща. Докато траел процесът не могъл да се отърси от стреса; напротив – с всяко следващо явяване пред ВОП, както и с всяко следващо съдебно заседание, страхът се засилвал.
В обвинителните актове бил описан с лоши характеристични данни, които да бъдат взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства при постановяване на присъдата, заедно с това, че деянието било извършено в група с участието на длъжностни лица. Вероятността да получи условна присъда била нищожна, което докарвало перманентно твърде мрачни и болезнени мисли за бъдещето му и това на неговото семейство. Обвинението поискало да бъдат разпитани първоначално 47, а впоследствие 49 свидетели, като не можел да прогнозирам какви показания ще дадат в съдебна зала и дали няма да твърдят измислени или внушени им от други лица несъществуващи факти. Не му било известно до последно съдържанието на използваните от прокуратурата СРС, дали същите не са манипулирани и как ще бъдат оценени от съда. Неизвестността и страхът от осъждане го поставяли в положение на постоянна депресия.
Облекчение изпитал едва при оправдателната присъда. Въпреки това напрежението и безпокойството останали до последния момент, когато окончателната оправдателна присъда влязла в сила.
Краткият период на психическо разтоварване и опитите да се върне към душевното си състояние отпреди повдигането на обвинението, както и към нормалния начин на живот и контакти с хората, приключили за ищеца с внасянето във ВКС от страна на Главния прокурор на искане за възобновяване на делото и последващото му възобновяване. Всички безпокойства и страхове се завърнали отново, като към това се добавили и нови неприятни усещания, свързани с неизбежността от повторението на процеса и неизвестността от това кога ще приключи, както и какъв ще бъде крайният съдебен акт. Страхът още повече се засилил, когато делото бе прекратено от РС – Харманли и изпратено на Специализираната прокуратура поради данни за ОПГ.
Напрежението продължило и при третото разглеждане на делото от съда от самото му начало, при което отново периодично се явявал в съдебни заседания, а хората в Свиленград продължаваха да разпитват какво става с делото и дали този път вече ще бъдат осъдени.
Самото периодично явяване през толкова дълъг период от време пред съда било крайно неприятно изживяване.
До явяването във ВОП-Пловдив за повдигане на обвинение, ищецът твърди, че бил жизнерадостна личност, отворен към хората, обичащ веселието, компаниите, срещите с хора и беседването с тях. След повдигане на първоначалното обвинение се затворил в себе си, не желаел да се среща с никого, престанал да посещава обществени места, изолирал се от приятелите си, срамувал се да се покажа пред хората. От друга страна приятелите и познатите му също започнали да странят от него и да го отбягват, престанал да получава покани за съвместни сбирки. Случаят станал общественоизвестен в Свиленград, където всички се познавали и информацията се разпространявала мълниеносно. Чувствал се безкрайно унизен. При всеки случаен разговор с някого се повдигал въпросът за кражбата, в която участвал, изразявало се съчувствие, посрещали снизходително или с насмешка обясненията, че не участвал в кражба. Необходимостта да се оправдава не само пред следствените и съдебни органи, а и пред останалите хора, да търпи подмятания и да бъде унижаван, при това без да го е заслужил, събудила у него омраза към обществото и хората въобще. Във връзка със случая, още преди повдигане на обвинението, през 2006г., бил дисциплинарно уволнен от работа като полицай в Транспортна полиция, а друга работа не могъл да си намери, останал безработен и липсата на трудова ангажираност и бездействието допълнително го напрягали и депресирали.
Всяка статия по случая допълнително задълбочавала депресията му и пробуждала тежки кризи на душевно разстройство. След всяка такава статия близките му споделяли, че отново хората коментирали случая и наричали подсъдимите, в това число и ищеца, с определения като крадци, далавераджии и др., и че хората били сигурни, че ще влязат в затвора. В такава обстановка из околността, ищецът се движил със самочувствието на предварително осъден и унизен, публично порицан престъпник, за когото е въпрос само на време да влезе в затвора. Това го потискало и засилвало страха от произнасянето на присъдата. Потискал го срамът, който изпитват роднините и фактическата му съпруга от него, представял си мрачното бъдеще на семейството - неговите жена и деца, които също щели да се срамуват от него, ако бъдe осъден за кражба, а децата дори да бъдат обект на подигравки от другарчетата си; как евентуалната конфискация на имуществото му, наред с това, че няма да може да ги подпомага финансово, ги обричало на мизерия, което да доведе до състояния на болезнено страдание. Дълбока мъка причинявала мисълта, че съществува вероятност да не може да се радва и наслаждава на първите години от развитието на децата си.
Веднага след повдигане на обвинението внезапно за ищеца, семейството, познатите и приятелите му, се бил превърнал от жизнерадостен екстроверт в мрачен интроверт.
През периода, в който бил в процесуалното си качество на обвиняем/подсъдим, бил изгубил спокойния си сън. Настъпила негативна промяна в семейните отношения, постоянни разпри и задълбочаващо се отчуждаване с фактическата му съпруга, като семейният им живот се променил в крайно негативен план.
Фактическата му съпруга, Т., с която живеел на семейни начала след развода си през 2008г. и от която имал две деца – Петър, р. на 29.04.2011 г. и Теодора, р. на 14.01.2015г., в началото проявявала разбиране към проблема, вярвала му и показвала съчувстваше. Рязка промяна, настъпила у ищеца след повдигането на обвинение, променила коренно начин му на общуване с нея. Нямал желание за интимни контакти, същите станали спорадични, потентността му била рязко и трайно нарушена, в резултат на това не изпитвал желание дори за физическа близост, от което страдал, но не можел да го преодолее. Епизодичните и вяли интимности не можели да компенсират загубата на удоволствието от семейния живот, което имал преди това. Съпругата му го обвинявала, че коренно се променил и от позитивно настроен и весел човек се превърнал в черноглед, пренасял лошото си настроение върху околните, давайки лош пример на детето с постоянния си негативизъм.
Обвиненията ѝ към ищеца, че като семейство престанали да се срещат с приятели, дори и в семейна обстановка нежеланието да посещават заведения и публични места, също давали повод за зачестилите семейни разпри. Тези все по-чести и задълбочаващи се конфликти, резултат от натрупаните проблеми, свързани с личностната му, го променили характерно и поведенчески, довели до ликвидирането на чувството за семейно благополучие, довеждайки до задълбочаване на психическото му травмиране, като негативната промяна в семейните отношения и към момента на подаване исковата молба не била преодоляна, от което продължавал да страда психически.
Публикуваните статии в местния печат за оправдателните присъди не го били реабилитирали в очите на обществото, а статиите давали нови поводи на клюкарските среди да коментират случая и да търсят причини за оправдаването извън самия процес, а голяма част от хората продължавали да се отнасят с него като с белязан престъпник, отървал се от затвора.
След влизането в сила на оправдателната присъда започнало бавно разсейване на натрупаното напрежение и плавна промяна на семейните му взаимоотношения в позитивна насока, а така също и на тези в обществен план. Внасянето на искане за възобновяване на наказателното производство и последващото възобновяване на делото предизвикало ретроспективен ефект и върнало всичките му страхове, карайки го отново да се затвори в себе си и да преживява наново същите неприятни емоции, а така също и върнало отношението на обществеността към всички подсъдими като към престъпници.
Публикуваните статии в местния печат за оправдателните присъди отново не го били реабилитирали в очите на обществото, а статиите давали нови поводи на клюкарските среди да коментират случая и да търсят причини за оправдаването извън самия процес, а голяма част от хората продължавали да се отнасят с него като с белязан престъпник, отървал се от затвора.
Същевременно с влязло в сила на 05.08.2013 г. решение на Административен съд София-град било отменено уволнението му и бил възстановен на работа като старши полицай в с-р „Охранителна полиция“ на РУТП – Стара Загора. Независимо от това, че не бил осъден, отношението на началниците към него било и продължавало да е крайно негативно, резултат от възстановяването от съда на работа след уволнение именно заради „кражбата“ на телевизорите, за които било повдигнато обвинение. В резултат на това отношение, отиването на работа било свързано с огромно психическо натоварване за ищеца. Вътрешно напрежение у ищеца се засилвало от обстоятелството, че колегите му полицаи странели и не желаели да имат каквито и да е контакти с него, извън наложителните служебни, което отношението на колегите му било продиктувано единствено от процеса негативната нагласа ръководството на ТП спрямо него. В резултат, работното му място било разпределено в гр. Стара Загора, а не в гр. Свиленград, където изпълнявал службата си преди уволнението, което било свързано с допълнителни неудобства – пътуване от 200 км отиване и връщане за всяка работна смяна, което го лишавало от часове свободно време за себе си и семейството. Отделно от това изпитвал страх, че при осъждане отново ще изгуби работата си и никога повече няма да работи като полицай.
В резултат на продължилия около 11 години процес, без да се има предвид разследването преди повдигането на обвинения, се стигнало до трайна и необратима промяна в отношението му към органите на досъдебното производство и прокуратурата. Действията на прокуратурата, въпреки обективната и разумна позиция на представителя на ОП-Хасково по делото, разрушили безвъзвратно доверието на ищеца, възприемани от него вече като репресивни институции. У него се създало чувство, че ничии свобода, имущество и право на лично щастие не били гарантирани от закона, след като веднъж си обвинен в извършване на престъпление, дори и неподкрепено с доказателства. Тази констатация периодично го довеждала до параноидни състояния, чувствал се несигурен във възможността на Държавата да го защити при нужда. В резултат на това било невъзможно да се превърне в предишния жизнерадостен оптимист, вярващ непоклатимо в устоите на правото, върху които се гради справедливостта на Държавата и действията на прокуратурата му причинили трайно усещане за несигурност за бъдещето, което изживявал болезнено.
Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което осъди Прокуратура на Република България, да му заплати обезщетение за претърпените в резултат на незаконосъобразните ѝ действия неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на последната оправдателна присъда - 07.10.2019г. и до окончателното плащане, както и направените разноски във връзка с производството.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор е постъпил от ответника Прокуратурата на Република България, с който се оспорва като недоказана исковата претенция. Липсвали доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място, както и влошени семейни отношения.
Относно твърденията за вреди от медийни публикации, Прокуратурата не можела да носи отговорност за начина, по който медиите интерпретирали делото. За отбелязване било, че оправдателните присъди също били получили медиен отзвук и станали достояние на обществеността в гр. Свиленград. Ответникът не следвало да носи отговорност и за уволнението на ищеца, в следствие на дисциплинарно производство.
Оспорва се размерът на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната. Продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размер на претенцията в геометрична прогресия. При преценка разумната продължителност, се отчитали фактическата и правна сложност на делото и фазата, на която било приключило.
В съдебно заседание се явява упълномощения представител на ищеца, който поддържа изложените вече доводи. За Окръжна прокуратура – Хасково се явява прокурорът Е.И., която поддържа доводите, обсъдени в отговора на исковата молба.
Преди обявяване на решението е постъпила писмена защита от упълномощения от ищеца адвокат.
В хода на производството, в открито съдебно заседание, проведено на 27.07.2019г., съдът допусна изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличение цената на иска до пълния му претендиран размер от 100 000 лв.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се нуждае от доказване, на основание чл. 300 от ГПК, че с Присъда № 29/09.05.2019г., постановена от Районен съд – Свиленград по НОХД № 583/2018г., ищецът Д.А.Р., р. на *** г. в гр. София, българин, български граждани, живущ ***, със средно образование, с ЕГН **********, неосъждан, е признат за невинен в това, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г., в гр. Свиленград, на ЖП гара Свиленград, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Р. Турция – ФР Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон с № 3379 4952 018-9, в качеството си на длъжностно лице – полицай, патрул за съпровождане на влакове в сектор „Охранителна полиция“ при РУ „ТП“ – Стара Загора, при изпълнение на служба си, възползвайки се от служебното си положение, заедно с Г.Д.Н., Н. Д. Н., Н. Г. Н. и П. К. П.ов, всички от гр. Свиленград, при условията на съучастие, като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, с помощта на техническо средство-клещи нарушили пломбите на вагона и контейнера, и чрез използване на МПС – микробус марка „Мерцедес“, на цвят син, с ДКН Х 8409 АХ, са отнели чужди движими вещи: 53 бр. 27-инчови телевизори марка „Дурабранд“, от които: 12 бр. с посочени техни серийни номера в присъдата, или всичко телевизори на обща стойност 47 393,13 лева, от владението на ЖП Управление – Пловдив и собственост на фирма „Валмарт“ – Германия, с правоприемник фирма „Реал-СБ-Варенхаус ГмбХ“ – Германия, с представител Щефен Вюрфел, без съгласието на ръководството на ЖП Управление и собственика - фирма „Валмарт“ – Германия, с правоприемник фирма „Реал-СБ-Варенхаус ГмбХ“ – Германия, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал.
Присъдата е
влязла в сила на 07.10.2019 г., след като с Решение № 124/07.10.2019 г.,
постановено по ВНОХД № 399/2019г., същата е потвърдена.
Всъщност страните не спорят досежно обстоятелствата по развилото се наказателно производство, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че на 28.01.2009 г. ищецът бил привлечен за първи път като обвиняем по ДП № 33/2007 г. по описа на Военно окръжна прокуратура – Пловдив. Отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановления от 16.12.2010 г. и 16.02.2010 г., поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП –Пловдив внесла обвинителен акт в РС – Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС – Свиленград, което се провело в пет съдебни заседания: 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г., 3/ на 24.08.2011 г., 4/ на 10.10.2011 г. и 5/ на 14.11.2011 г., като делото приключило с оправдателна Присъда № 550 от 14.11.2011 г. Същата била протестирана от РП – Свиленград и е образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково. Въззивният съд поради оттегляне на протеста прекратил производството и оправдателната присъда влязла в сила на 15.02.2012 г. В последствие, по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК с Решение № 462/19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383/2011 г. на РС – Свиленград, като отменил изцяло Присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. На това основание в РС - Свиленград било образувано НОХД № 427/2013 г., по описа на РС - Свиленград, по което всички съдии, работещи в РС – Свиленград си направили самоотвод. С Определение № 175/28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС, образувано по искане на председателя на РС – Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно РС –Харманли. РС - Харманли образувал НОХД № 690 / 2013 г., по което били проведени две съдебни заседания: 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г., като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321, вр. чл. 93, т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото на Специализираната прокуратура – София. С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София било отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690/2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делото са изпратени на РП – Свиленград за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и е образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото са проведени петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г. На последното от тези заседания делото приключва с оправдателна присъда. Същата отново е протестирана от РП – Свиленград. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково, по което са проведени две съдебни заседания: 1/ на 24.07.2018 г. и 2/ на 25.09.2018 г. Въззивният съд отменил изцяло постановената присъда и върнал делото на РС – Свиленград за ново разглеждане от друг състав. По образуваното НОХД № 583 / 2018 г. били проведени седем съдебни заседания: 1/ на 05.12.2018 г., 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/ на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/ на 09.05.2019 г.
На последното заседание делото е постановена Присъда № 29/09.05.2019 год. по НОХД № 583/2018 год. с която РС - Свиленград е признал подсъдимите Д.А.Р., Г.Д.Н., Н. Д. Н., Н. Г. Н. и П. К. П.ов, първият от гр.София, а останалите от гр.Свиленград, за невиновни по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.VII. 2006 год. в гр.Свиленград на жп - гара Свиленград, в съучастие помежду си като съизвършители, а първите двама - и при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с помощта на техническо средство – клещи и на МПС - микробус марка „Мерцедес", син на цвят, рег. № Х 8409 АХ отнели чужди движими вещи - 53 броя 27 - инчови телевизори, марка "Дурабранд" на обща стойност 47393.13 лв. от владението на жп - управление - Пловдив и собственост на фирма "Валмарт" -Германия с правоприемник фирма "Реал - СБ Варенхаус ГмбХ" – Германия с представител Щефан Вюрфел, без съгласие на ръководството на ЖП – управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което съдът ги оправдава по предявеното им обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.З, т.4 предл. първо, а за подсъдимите Д.Р. и Г.Д. - и по т.6 вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Тази присъда е протестирана от РП - Свиленград. Пред ОС-Хасково е образувано въз основа на протеста ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково, което приключва в едно съдебно заседание на 06.08.2018 г. С Решение № 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд потвърждава оправдателната присъда на РС – Свиленград и тя влиза в сила на 07.10.2019 г.
Съобразно представените и исковата молба извадки от вестници, наказателният процес, по който обвиняем и подсъдим е Д.Р., е регулярно отразяван в местната преса в гр.Свиленград, но и спорадично в националната преса в интернет пространството. В тази насока няма спор между страните.
Ищецът ангажира и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Т.В.Ц., П.Д.П. и Г.Д.Н..
Св. В. – фактически съжител на ищеца, сочи, че последният бил уволнен от работа през 2009 г. заради повдигнатото му обвинение. След това имал проблем да си намери работа и бил възстановен на работа през 2013/2014 г. в транспортна полиция, но бил назначен с работно място в гр. Стара Загора и пътувал до дам и обратно до гр. Свиленград за всяка смяна. След това отново бил преместен на гарата в гр. Свиленград. Посочва, че въпреки че подсъдимият се съгласил да имат деца, не могъл да се зарадва на първото им дете. Не бил същият , не искал да излиза никъде и се притеснявал от хорските приказки. Местната преса обсъждала делото с имена, а градът бил малък и всички се знаели. Техни познати се отдръпнали и отношението към ищеца се било променило. Според св. В. ищецът отказвал да има близост с двете им деца, защото можел да влезе в затвора и те щели да израснат без баща. Дори дете от градината на сина им било казало, че баща му бил крадец, от което последвало сбиване между децата. Ищецът имал трудни състояния и първото им дете се родило в хода на делото. Тежко бил преживял наказателния процес и отказвал консултация с психолог; трудно се адаптирал към колектива в гр. Стара Загора, а след като се върнал отново в Свиленград, пак странели от него. Публикациите в местния вестник му се отразявали и не искал да излиза никъде, като дори се карал със свидетелката, затварял се в стаята и четял публикациите, ставал непоносим при пристигане на призовка. Хората говорели и коментирали, което ядосвало ищеца. През годините ищецът се бил променил и имало периоди, в които отказвал да контактува както с нея, така и с децата, а преди обвинението бил весел човек, симпатяга, перфектен за нея.
Св. П. се познавал с ищеца от 6-7-годишна възраст и все още били приятели. Посочва, че ищецът бил уволнен още преди повдигане на обвинението и близо 6 години бил без работа докато бъде възстановен през 2013 г. Ищецът бил уплашен и притеснен да не влезе в затвора, което било и най-големият му страх. Сринал се тотално и не искал да се срещат, затова и рядко се виждали, а само се чували. Постоянно се пишело по вестниците, а всичко се знаело, тъй като Свиленград бил малък. Не можел да се покаже, защото всички го разпитвали. Ищецът се бил променил, преживял тежко производството, стоял си вкъщи, а и не могъл да си намери работа, защото нямало кой да го вземе и нямало някой да не знае за делото. Всичко това се отразило и на семейството, като в най-хубавите си години ищецът не можел да излезе; ищецът бил човек за пример преди случката. Хората смятали него и останалите подсъдими за крадци.
Св. Н. – приятел с ищеца, сочи, че бил съпричастен към състоянието на последния, тъй като бил обвиняем наред с него. Ищецът бил уволнен и дълго време не могъл да си намери работа, защото никой не го искал. Свидетелят излага още, че ищецът започнал много да пие, имал пиянски истории вкъщи и децата го избягвали; дори жена му на няколко пъти била готова да си тръгне с децата. Били приятелски семейства и когато излизали заедно, хората ги коментирали, дори ги подигравали дали имат телевизори за продаване. Сега ищецът бил по-спокоен. Имало статии и публикации след всяко заседание в местната преса и въпреки че били оправдани, отношението на хората не било както преди обвинението.
Правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ визира фактически състав, при който отговорността на държавата е ангажирана за вреди, които са причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, за възникване на отговорността са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда. Тази отговорност е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обвинението по наказателни дела, както и от задължението да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Съгласно чл. 4 от същия закон, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ е установена по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване. Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по надлежен начин.
Безспорно се установява от ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на горепосочените свидетели, че процесното наказателно производство преобърнало коренно живота на ищеца. Показанията на тримата свидетели са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и на съвкупния доказателствен материал. Именно св. В., като една от най-близките хора в обкръжението на пострадалия ищец, може в най-голяма степен да даде светлина относно душевното и емоционалното състояние ищеца. От друга страна, и тримата свидетели са единодушни в своите възприятия относно поведението на ищеца и проявлението, което има в личен и социален план процесното незаконно обвинение.
Субективните възприятия на инцидента довели до страх от евентуалното му изолиране от обществото, предвид възможността за наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“, станал затворен, не искал да излиза, изпитвал гняв, че е несправедливо обвинен. Отдалечеността му с децата и прекомерната употреба на алкохолни напитки едва не довели и до разрив в отношенията му със св. В., тъй като често се карали, а тя обмисляла и да го напусне.
Безспорно, е че ищецът Р. е бил обект на наказателно производство продължило единадесет години и завършило с влязъл в сила оправдателен съдебен акт. За този период от време ищецът търпи продължителна, интензивна, методична и изключителна интервенция и модификация в негативен план на личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим в производствените действия на воденото досъдебно и съдебно производство, изискващи негово участие, като не без значение е и негативното влияние, породено от тежестта на повдигнатите обвинения, /по чл.195, ал.2 от НК/ посочени по-горе, които касаят тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, свързано с очакването за налагане на наказателна репресия спрямо него-санкционната част на наказателната норма предвижда наказание за кражба в големи размери лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Привличането на Р. като обвиняем на досъдебната фаза на процеса, многобройните му разпити в Хасково,Свиленград и Пловдив сами по себе си представляват значителна интервенция с негативен аспект в нормалния му начин на живот.
Изключително катализиращ момент за тези негативни емоции е и внасянето на обвинителния акт в съда, с което действие се завършва досъдебната фаза и започва съдебното наказателно производство само по-себе си засилва вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания на Р., изложени по-горе. Самото поддържане в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата , участието на ищеца като подсъдим по време на съдебното производство в многобройни заседания с интензивно водене на процеса, според съда не само генерират и усилват изключително негативните емоции, преживени от него. Съществени вреди ищецът търпи и от упоритостта на прокуратурата, която въпреки постановената още през 2011 г. оправдателна Присъда №550/14.11.2011 г. на РС – Свиленград, потвърдена с решението по ВНОХД №703/2011 на ОС – Хасково и влязла в сила на 31.01.2012 г., по искане на Главния прокурор наказателното производство е възобновено и всичко започва отначало като отрицателни емоции и преживявания за ищеца.
Самото протичане на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза в значителна степен унизява достойнството на ищеца, създава значителна обърканост у него и неяснота относно бъдещето му,създаващо и вероятност за изолирането му от обществото посредством налагане на наказание „лишаване от свобода“, което да търпи ефективно. Наказателният процес, воден по отношение на Р., надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на обвинението, което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22, ал.2 и чл.234 от НПК, носеща отговорност за своевременното приключване на разследването. Самият Р., като обвиняем и подсъдим не е допринесъл за тази необоснована продължителност наказателния процес на делото, а същата е породена основно от действията/бездействията на прокуратурата. Процесният времеви период безспорно представлява значителна репресия по отношение на ищеца, която предполага вреди и катализира общата им степен на интензивност.
Като резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване, ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот тогава и досега.
Ето защо се налага изводът, че Р. е бил обект на това незаконно обвинение, по което е оправдан. Изпълнена е хипотезата на чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратурата, тъй като ищецът е оправдан в рамките на редовна съдебна процедура и то два пъти.
В проведеното съдебно дирене и събраните доказателства по делото се установява ясно разграничение в живота на ищеца преди, по време и след завършване на наказателното производство.
Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен, общителен, весел, излизал и се събирал се с приятели. След започване на наказателното производството против него същият обаче трайно отказвал да излиза от вкъщи, първоначално не искал да имат деца с неговата фактическа съпруга, изпадал в състояния както на страх от развръзката, така и на гняв от несправедливото спрямо него обвинение,избягвал контакти с хората, включително със св. В. и децата им. Започнал да прекалява с употребата на алкохол и провокирал семейни скандали и дори св. В. била готова на няколко пъти да прекрати взаимоотношенията им, тъй като ищецът не бил същият весел и перфектен за нея мъж.
Като функция на незаконното обвинение е и прекратяването на трудовото му правоотношение и близо 6 години минали докато се върне на работа след намесата на съда. През този период семейството му останало без неговата финансова подкрепа, продали автомобила си, за да могат да покрият поне минимална месечна издръжка, а св. В. започнала работа едва близо година след като ищецът останал без работа.
По време на близо единадесетгодишния наказателен процес срещу него, ищецът не могъл да се зарадва на родилите им се две деца, престанал да се събира с хора, които пък го разпитвали за делото, дори отнасял подигравки дали няма за продаване телевизори. А освен това и делото, както и имената на подсъдимите били отразявани от местната преса.
Всички тези обстоятелства засилили вече наличните отрицателни преживявания на Р..
Естеството на повдигнатите обвинения спрямо Р. и останалите подсъдими и обвиняеми по делото предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая, довело до засилена отрицателна обществена реакция спрямо него по време на целия процес. Така Р. станал разпознаваем в обществото именно като престъпник. Тук е моментът да бъде отбелязано, че Свиленград е малък град и тези обстоятелства придобиват особено и негативно значение бързо. Следва да се има предвид,че това обществено отношение останало в значителна степен и досега,въпреки постановената оправдателна присъда, която не предизвикала особена промяна в тази насока.
И към настоящия момент, повече от единадесет години след образуване на наказателното производство и въпреки оправдаването му, животът на Р. е съществено модифициран в негативен аспект, като описаните по-горе обстоятелства продължават да съществуват макар и в по-ниска степен, тъй като всички тези негативни преживявани предопределя поведението и битието му към сегашния момент. Ищецът живее поради обвинението,по което е оправдан,по съвсем различен начин,от колкото преди това.
Освен изложеното дотук, при определяне от страна на съда на конкретните размери на търсените обезщетения, следва да се съобрази процесуалното поведение на ищеца във воденото спрямо него наказателно производство, което отговаря на изискванията на закона. Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания. Същевременно липсват данни от ангажираните по делото доказателства ищецът преди това да е бил дискредитиран в обществото и да е бил с негативен облик. Напротив, събраните доказателства по делото водят до извод на един положителен образ на ищеца, на една успешно реализирала се в обществено личност, която в хода на търпените негативни модификации дори е създала поколение. Поради незаконното обвинение той търпи много години изключително тежки отрицателни емоции и преживявания.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, търсени от Р., следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото, които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД. В подобна насока е и Решение № 55/11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД съдът намира, че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на Д.А.Р. преки и непосредствени неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.195, ал. 2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от НК, по които обвинения е изцяло оправдан, следва да намери остойностен израз в сумата от 70 000 лв. Тези размери на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай, поради което и в пълна степен овъзмездяват претърпените от Р. неимуществени вреди в следствие на незаконното обвинение. Сумата следва да се изплати от ответника на ищеца, ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо Р., а именно 07.10.2019 г. В тази насока са Решения №1199/17.Х.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.; № 630/19.ІV.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото гласи общият принцип, който регулира поемането на разноските. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по делото, тъй като искът макар и не изцяло, бе частично уважен.
Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него /Д.А.Р., от една страна, а от друга – адв. И.А.И./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат И., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция до размера от 70 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 2 630 лв., която сума следва да се изплати от ответника на адв. И..
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.А.Р., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от Наказателния кодекс, по което е оправдан с Присъда № 29/9.05.2019 год. постановена по НОХД № 583/2018 год. на РС - Свиленград, потвърдена с решение № 124 / 07.Х.2019 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от 07.Х.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата от 07.Х.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв да заплати на адвокат И.А.И., с ЕГН **********–*** от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на
дейността – гр. Свиленград, ул. „Г. Скрижовски“ № 1, ет. 1, офис 8 сумата в
размер на 2 630 /две хиляди
шестстотин и тридесет/ лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: