Р Е Ш Е Н И Е
№85
гр. Враца 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание на 21.02.2023 г. /двадесет и първи февруари две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело
№ 15 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Д.“ ООД ***, представлявано от * В. Д. И.,
чрез * А.К. и * Д. Н., против Решение № 364 от 24.11.2022 г., постановено по
АНД № 136/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200003/28.01.2022
г. издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца. С
потвърдения санкционен акт на дружеството касатор е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на
основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 55 от ЗЗБУТ, вр. с чл. 413,
ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
товаро-разтоварни работи.
В касационната жалба
са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се становище, че изводите на първостепенния съд за
доказаност на визираното в санкционния акт административно нарушение, се явяват
в противоречие с доказателствата по делото и приложимия материален закон.
Твърди се, че съдът неправилно е приел за субект на административнонаказателна
отговорност ЮЛ, което не може да носи
такава, тъй като не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и възраженията
в тази насока не са обсъдени от съда, както и че нито дружеството в качеството
на ЮЛ, нито представляващото го ФЛ са имали качеството на работодател и не са
били в трудовоправни отношения с пострадалото лице. С тези и други подробно и
пространствено изложени аргументи се иска отмяна на решението и на потвърденото
с него НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът се
представлява от * К., която поддържа касационната жалба по подробно изложените
в нея съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът - Дирекция
“Инспекция по труда“ гр. Враца, чрез процесуалния си представител ** М. К. в
с.з. и представена по делото писмена защита изразява становище с подробни
аргументи за неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира
за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност
на касационната жалба. Изразява становище за правилно приложение на материалния
закон и правилно приложена санкционна разпоредба, предвиждаща имуществена
санкция за неизпълнение на предвидено в закон задължение за осигуряване на здравословни
безопасни условия на труд. Моли решението да бъде оставено в сила.
В настоящото производство от страните не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след като се запозна с доказателствата по
делото във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната
отговорност на касатора – „Д.“ ООД е ангажирана за това, че при извършена
проверка от Д "ИТ" - Враца на 05.01.2022 г. в обект: Паркинг и хале в
***, стопанисван от касатора, по повод станал ********с външно лице Н. Н. е
установено, че работодателят при извършване на товаро-разтоварна работа с челен
товарач-високоповдигач е допуснал лицето Н. Н. в зоната на възможно падане на
товари при извършване на товаро- разтоварни работи и преместване на товари с
повдигателни съоръжения.
За извършената проверка е съставен протокол № ПР2200098 от 13.01.2022 г., в
последствие АУАН № 06-2200003/13.01.2022 г., въз основа на който е издадено и
оспореното пред РС НП № 06-2200003/28.01.2022
г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца, в което
ответника е приел деянието за административно нарушение по чл. 19,
т. 1 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на товаро-разтоварни работи.
За да постанови
този резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото доказателства, че
АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, по предвидената в ЗАНН
процедура, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при
спазване на административнопроизводствените правила, след пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и правилна правна квалификация на
нарушението. При преценката на санкционния акт с материалния закон, във връзка
с представените по делото доказателства, РС е приел, че именно дружеството
касатор е субект на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи и преместване на
товари с челен товарач-високоповдигач, което задължение в нарушение на чл. 19, т. 1 от Наредба № 12 не е изпълнено. За да мотивира
този извод РС се е позовал на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, съгласно който "Работодател"
е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР
на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията, независимост чия собственост е
обекта, в който се осъществява. Прието е още в оспореното решение, че правилно е ангажирана адм.наказателната отговорност на основание чл. 413,
ал. 2 от КТ, както и че
случая не е маловажен, а размера на наказанието е правилно определен, за което
са изложени подробни мотиви.
Касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност. Относимите за отговорността на касатора
факти са установени пълно, коректно и правилно от районния съд, като при
тяхната отделна и съвкупна преценка е изведен правния извод за
съставомерност и доказаност на вмененото на касатора
деяние. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е
обсъдил всички възражения на жалбоподателя, включително относно субекта на
административнонаказателната отговорност и е изложил подробни мотиви за тяхната
неоснователност. Правилно съдът не е изследвал въпроса за субективната страна
на нарушението, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна.
Стигайки до изводи за
законосъобразност на НП районният съд е постановил правилен съдебен акт, като
изложените от него мотиви в тази насока са изцяло обосновани с фактите по
делото и съобразени със закона, поради което се споделят в пълнота от
касационната съдебна инстанция, която за процесуална икономия и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща
към тях, без да ги преповтаря.
За пълнота следва да
се отбележи, че АУАН е съставен, както въз основа на писмените обяснения от
представляващия ЮЛ, така и на основание
констатираните по време на проверката нарушения, за която е съставен Протокол
за извършена проверка, който е официален свидетелстващ документ – писмено
доказателство, с което се установяват факти и обстоятелства с правно значение, имащи
отношение към образуваното по-късно администра-тивнонаказателно производство. В
последствие нито писмените обяснения са оттеглени или променени, нито
констатациите в протокола са оспорени. Правилно е квалифицирано нарушението,
като такова по чл.19, т.1 от Наредбата и съответно правилно е приложена
санкционната норма по чл. 413, ал. 2 от КТ в минимално предвидения в нея размер
от 1500 лева, като предвид повелята на чл. 27, ал. 5 ЗАНН за съда не съществува правна възможност да редуцира определения от
наказващия орган размер на наказанието, под законоустановения минимум.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 364 от 24.11.2022 г., постановено по АНД № 136/2022 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е потвърдено НП № 06-2200003/28.01.2022 г. издадено от Директора на Дирекция „ИТ“ – Враца.
ОСЪЖДА „Д.“
ООД ***, с ЕИК: *********, представлявано от * В. Д. И., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца разноски по делото в
размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.