Р Е Ш Е Н И Е
№260053/27.1.2021г. 27.01.2021 година
град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 26.01 2021 година
В публично
заседание в състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 1165 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Г.М.С., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответицата,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС в размер на общо
833, 26 лв., като в молба – уточнение ищецът конкретизира, че всъщност и
съобразно изложеното в обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК
са предявени два ОСИ за главница – такси и услуги и неустойка, подоробно
описани, както и законна лихва и разноски в заповедното производство.
В исковата молба
и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д. Между страните били сключени общо 12 договори за мобилни услуги и ДС към
тях. Ответникът не изпълнявал своите задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
в които били начислени вземания произтичащи от посочените договори, включващи
главници – такси и ползвани услуги и неустойки. Излагат се подробни съображения
за основателността на исковете. Иска се
уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
Отговор не е
депозиран в законоустановения срок.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответницата, редовно и своевременно
уведомена, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния случай
тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги; ОУ; фактури.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата в съответните
процесуални срокове, водят до единствения и категоричен извод,че между страните
са съществували валидни облигационни отношения , по които ищецът е бил изправна
страна-факт отново неоспорен от ответника.
По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за
плащане на процесните суми. Исковете са
основателни и следва да бъдат
уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя
размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер на 385 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 435 лв., заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Г.М.С., ЕГН ********** , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град С., сумата от общо 833, 26 лв., от които 431, 20 лв. – незаплатени такси и далекосъобщителни
услуги и 402, 06 лв.– неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Г.М.С., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 385
лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 435 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: