Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173
гр. Б., 10.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1983 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ АД срещу „***“ ЕАД са
предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се
цели съдът да признае за установено, че ответникът дължи на „***“ АД сумите от:
1.) 20000 лв., представляваща
главница по Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г., издадени въз основа на КП № ***г. за обект – месокомбинат в гр.
Б.; 2.) 4927,77 лв., представляваща
мораторна лихва по същите 5 бр. фактури за периода от 04.09.2015 г. до
07.02.2018 г.; 3.) 63,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху платени със закъснение задължения по
Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. №
***г. по описа на РС – Б..
В молбата се твърди, че на 21.07.2015 г. е извършена
проверка на обект на ответника – месокомбинат в гр. Б., находящ се на ул. „***“
№ 39. Проверката била извършена в присъствието на двама независими свидетели и
представител на ответното дружество. Установило се несъответствие между
реалните данни за параметрите на измервателната група и въведените такива в
информационната база на , поради което консумираната ел. енергия не се отчитала
напълно. Затова служителите на ищеца съставили КП № ***г. Въз основа на КП е
направена корекция на сметките за доставената, неизмерена и незаплатена ел.
енергия за периода от 22.07.2014 г. до 21.07.2015 г. за 1008201 kWh. Тази допълнително начислена енергия възлизала на
51772,95 лв. Ответникът заплатил част от нея доброволно, с което признал
вземането.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа доводите и исканията си. Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Съгласно Договор за предоставяне на достъп до
разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия № ***г., „***“ АД
се е задължило срещу заплащане на съответната цена да осигурява на отв. „***“
ЕАД достъп до електроразпределителната мрежа до обектите на потребителя. Между
същите страни от същата дата е сключен и Договор за пренос на електрическа
енергия по електроразпределителната мрежа № ***.
Съгласно Констативен протокол № ***г. на 21.07.2015 г.
е извършена проверка от служители на „***“ АД на обект месокомбинат, находящ се
в Б., ул. „***“ № 39, като е установено, че електромер с фабричен № *** е
програмиран така, че консумираната ел. енергия не се отчита напълно от
средството за търговско измерване.
На база констативния протокол е изготвено Предложение
за корекция на сметка № ***г., като за отчетния период от 22.07.2014 г. до
21.07.2015 г. са доначислени 1008201 kWh, които
са фактурирани в следните фактури: № 000*** г.; № 00*** г.; № 00*** г.; № 000***
г.; № 000***г.
С Писмо изх. № ***г. ответникът се уведомява, че въз основа на
съставения констативен протокол ще бъде извършена корекция на сметките му.
Св. Валери Иванов, участвал при извършване на
процесната проверка си спомня, че бил извикан на място от свои колеги по повод
проблем с програмирането на електромера на ответното дружество. Служителите на
„***“ АД установили, че зададената константа на електромера е 2000, а следвало
да е 3000. Следователно електромерът работел при грешка 33,3 %, т. е. 1/3 от
консумираната енергия оставала неотчетена. По време на проверката присъствали
двама свидетели от Федерацията на потребителите и представител на ответното
дружество, който подписал съставения констативен протокол без възражения.
Св. Е.А.П. потвърждава, че е присъствала по време на
проверката, като й било обяснено, че отчитането на потреблението на ел. енергия
се извършвало на база въведено число, т. нар. „константа“, която в случая била
сгрешена и оттам консумацията на електрическа енергия оставала ненапълно
отчетена. Представител на ответното дружество присъствал през цялото време на
проверката и подписал съставения констативен протокол, без да прави възражения.
Съгласно заключението от ССчЕ, счетоводството на „***“
АД е водено редовно, хронологично и в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството. Процесните фактури са отразени счетоводно при ищеца. По –
конкретно Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г. фигурират като неплатени и възлизат на обща стойност от
20 000 лв. Вещото лице е пояснило, че петте фактури са само част от
издадените общо 13 бр. въз основа на съставения констативен протокол.
Задълженията по останалите 8 бр. фактури за периода от 22.07.2014 г. до
28.02.2015 г. били погасени изцяло. По Фактура № ***г. било направено частично
погашение. Общо погашенията до момента били в размер на 31 772,95 лв. Мораторната
лихва върху главницата от 20 000 лв. по петте фактури за периода от падежа
им на 04.09.2015 г. до 07.02.2018 г. е изчислена в размер на 4935,75 лв. Наред
с това, по Фактура № ***г.; Фактура № ***г. и Фактура № ***г.; Фактура № ***г.
вещото лице е установило отразяване на забавени плащания, като е посочило в
табличен вид падеж по всяка фактура и дата на, която задължението е реално
заплатено. За така установения период на забава е изчислена мораторна лихва,
която за четирите фактури е в общ размер от 63,94 лв. Съдът се доверява на
експертното заключение, като аргументирано и изготвено в пълнота.
Според заключението по СТЕ в конкретния случай е
налице непълно отчитане на консумацията на ел. енергия, дължащо се на погрешно
въведен коефициент на трансформация. Експертният извод гласи, че корекциите на
сметките са извършени въз основа на правилни изчисления, при съобразяване
разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ и действащите за съответния период цени,
утвърдени от ДЕКВР. Съдът кредитира заключението като компетентно и
добросъвестно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува, като за
тази цел установи наличието на валидно облигационно отношение между страните,
че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената методика на
дължимите от абоната суми, довела до неправилното ѝ измерване или
неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и между
страните процедури за това. В тежест на всяка от страните е да установи фактите
и обстоятелствата, въз основа на които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Налице е облигационно правоотношение между страните по
делото, възникнало по силата на два договора от 23.01.2014 г. - Договор №
*** за предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на
електрическа енергия и Договор № *** за
пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа.
Налице е непълно отчитане на потребената за процесния
период ел. енергия, което е изводимо от съвкупния анализ на констативния
протокол, свидетелките показания и заключението на съдебно – техническата
експертиза. Непълното отчитане на консумация се дължи на погрешно въведен
коефициент на трансформация на ел. енергия, т. е. погрешно въведени данни за
параметрите на измервателната група, различаващите се от тези в базата данни на
разпределителното дружество.
Несъответствието между данните е констатирано по
надлежния ред, съгласно чл. 47 от ПИКЕЕ, като е съставен констативен протокол в
присъствието на представител на клиента и носещ подпис на последния.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (действаща
към момента на проверката), в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
В конкретния случай проверката е извършена на
21.07.2015 г., като сметките на потребителя са коригирани за едногодишния
период по чл. 50 ПИКЕЕ, предхождащ датата на проверката, т. е. от 21.07.2014 г.
до 21.07.2015 г. За този период е извършено частично плащане от ответника, а
именно за периода от 22.07.2014 г. до 28.02.2015 г., както и е погасено
частично задължението по една от петте процесни фактури, което представлява
извънсъдебно признание на задължението по основание.
Относно размера на дължимата главница, същата възлиза
в общ размер от 20 000 лв., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице
по ССчЕ, посочило подробно как е формирана по пера тази сума за съответните
отчетни периоди.
Въз основа на гореизложеното, искът за главница се
явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По исковете
за мораторна лихва с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД
Предвид изхода на спора по главния иск, основателен се
явява и акцесорният за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 04.09.2015 г. до 07.02.2018 г. Мораторната лихва за цитирания период
възлиза в размер на 4935,75 лв., но с оглед диспозитивното начало искът следва
да се уважи до претендирания размер от 4927,77 лв.
По платените със закъснения 4 бр. фактури (Фактура № ***г.;
Фактура № ***г. и Фактура № ***г.; Фактура № ***г., дължимата мораторната лихва
е в общ размер от 63,94 лв., колкото е и претенцията на ищеца, поради което
същата се явява основателна.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 1089,83 лв. (хиляда
осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки), от които: 499,83 лв. –
държавна такса; 220 лв. – депозит за ССчЕ; 220 лв. – депозит за СТЕ; 30 лв. –
депозит за свидетел; 120 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 549,83 лв. (петстотин четиридесет и девет лева и
осемдесет и три стотинки), от които: 499,83 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 422,
ал. 1 ГПК, че „***“ ЕАД с ЕИК: ***дължи на „***“ АД с ЕИК: *** сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща главница по Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***г., издадени въз основа на КП № ***г. за обект –
месокомбинат в гр. Б.; сумата от 4927,77
лв. (четири хиляди деветстотин двадесет и седем лева и седемдесет и седем
стотники), представляваща мораторна лихва по Фактура № ***г.; Фактура № ***г.;
Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура № ***г., издадени въз основа на КП № ***г.
за обект – месокомбинат в гр. Б. за периода от 04.09.2015 г. до 07.02.2018 г.;
сумата от 63,94 лв. (шестдесет и три
лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху
платени със закъснение задължения по Фактура № ***г.; Фактура № ***г.; Фактура
№ ***г.; Фактура № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № ***г. по ч. гр. д. № ***г. по описа на РС – Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „***“ ЕАД с ЕИК: ***да
заплати на „***“ АД с ЕИК: *** сумата от общо 1089,83 лв. (хиляда осемдесет и три лева и
осемдесет и три стотинки), от които: 499,83 лв. – държавна такса; 220 лв. –
депозит за ССчЕ; 220 лв. – депозит за СТЕ; 30 лв. – депозит за свидетел; 120
лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 549,83 лв. (петстотин четиридесет и девет
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи разноски в заповедното
производство, от които: 499,83 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :