НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №19273/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано
е по предявен от С.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „А.7“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** иск с право основание чл. 128 от КТ да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3340,00лв. представляваща дължимо трудово възнаграждение за
месеците януари, февруари, март, април, май и юни 2019г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 22.11.2019г., до
окончателното ѝ изплащане, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД – да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 181,03лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.02.2019г. до 21.11.2019г.
В исковата си молба
ищецът сочи, че по силата на трудов договор №56/19.10.2018г. е полагал труд при
ответника като шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона в гр. Варна, при
основно трудово възнаграждение от 510лв. Сочи, че със Заповед №
049/27.06.2019г. работодателят му е прекратил ТПО, на осн. чл.325 ал.1 т.1 от КТ- по взаимно съгласие. Твърди, че за положения труд не му е заплащано трудово
възнаграждение от м. януари до м.юни 2019г. В тази връзка сезирал Инспекция по
труда – гр. Варна, като към настоящия момент не е получил дължимото
възнаграждение. Тъй като с постановление на МС, считано от м.01.2019г. МРЗ е в
размер на 560лв при нормална продължителност на раб. Време 8 часа при 5-дневна
работна седмица, то претенцията му е за заплащане на сумата в размер на 560
лева при пълен отработен месец. Твърди, че му се дължи и обезщетение за забава.
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира се
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал. 1
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 16.09.2020г., като редовно призованият ответник по седалище и адрес на управление вписани в ТР не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
При
така предявените обективно кумулативно съединени искове в тежест на ищеца е да
докаже, че е бил с
ответника в трудово правоотношение и е полагала реално труд в процесния период;
размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговореното по трудовия договор;
падежа на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размера
на обезщетението за забава; факта на прекратяване на трудовото правоотношение
и датата, на която е станало това.
В
тежест на ответника при доказване на
горните факти е да докаже, че е изправна страна по сключения
между страните трудов договор, а именно, че е изпълнил задълженията си за
заплащане на уговореното трудово възнаграждение за процесния период.
От
представения трудов договор №56/19.10.2018г. се установява, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което работникът е приел
да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” при
ответното дружество.
Уговореното
основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 510лв., с периодичност на
изплащане 25-то число на месеца. С постановление на МС №320/20.12.2018г. ,
считано от 01.01.2019г. МРЗ е в размер на 560лева.
Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
По изложените
съображения съдът приема, че предявените обективно кумулативно съединени искове
са вероятно основателни.
Като
последица от уважаването на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва
да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главниците за
неплатени трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април, май
и юни 2019, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.11.2019г г. до окончателното им изплащане.
Предвид
посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК,
поради което исковата претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. В полза на адв.
В. Д. от АК Варна следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 476,47лева,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския
районен съд сумата в общ размер от 183,60лв.,
представляваща дължимите в производството държавни такси /сумата 133,60 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД/.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.7“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следните
суми:
-
сумата от 560,00лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.01.2019г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2019г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 41,84лева, начислена за периода от 26.02.2019г. до 21.11.2019г. на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ЗЗД;
-
сумата от 560,00 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м.02.2019г., ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2019г. до окончателното изплащане, както и лихва за
забава в размер на 37,49лева, начислена за периода от 26.03.2019 г. до 21.11.2019г., на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ЗЗД;
-
сумата в размер на 560,00лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.03.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 22.11.2019г. до окончателното
изплащане, както и лихва за забава в размер на 32,67лева, начислена за периода от 26.04.2019 г. до 21.11.2019г.; на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ЗЗД;
-
сумата в размер на 560,00 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 22.11.2019г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 28,00лева, начислена за периода от 26.05.2019 г. до 21.11.2019г.; .; на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ЗЗД;
-
сума в размер на 560,00лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.05.2019г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.11.2019г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 23,18лева, начислена за периода от 26.06.2019 г. до 21.11.2019г.;
-
сума в размер на 540,00 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.06.2019г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда - 22.11.2019г. до окончателното изплащане,
както и лихва за забава в размер на 17,85лева, начислена за периода от 26.07.2019 г. до 21.11.2019г.;
ОСЪЖДА „А.7“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.
Д. от АК - Варна, в качеството й на пълномощник на ищеца по гр.д. №
19273/2019г. по описа на ВРС сумата от 476,47лева,
представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ОСЪЖДА „А.7“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 183,60лв., представляваща дължимите в производството държавни такси /сумата 133,60лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: