Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Номер       1201                           10.04.2020 Година                                Град  ПЛОВДИВ

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                             І граждански състав

На десети март                                                              2020 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Анета Трайкова

Секретар: Невена Назарева

 

като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 19566 по описа за 2019  година.

            Ищецът  „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК *********, твърди, че органът по приходите при Община Пловдив съставил Акт за установяване на задължение по декларация № **** за неплатен данък за лек автомобил марка „Алфа Ромео 6 2.5“ с рег. № ****  и лек автомобил Форд Мондео с рег. № **** , за периода 29.05.2008 г. – 31.12.2013 г. в размер на 1899,55 лева и за лихви за забава в общ размер на 558,16лева, от които голяма част са били заплатени,а друга част от тях са били отменени поради изтекла давност, като за принудителното събиране на главница от 157,25 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума от 30.10.2019г., както и натрупаните лихви от 238,39 лева с разпореждане на *** ***** и на осн. член 456 ГПК това вземане на общината било присъединено по изп. дело № ******* на *** ******. Ищецът счита, че не дължи тези вземания на ответника, тъй като се е погасило правото му на принудително изпълнение за същите. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумите по акта за установяване на задължение по декларация. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1  ГПК.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Видно от събраните по делото доказателства на 28.04.2014г. органът в одетл събиране и контрол на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив Бщива чи и такси“ еирекия по приходите в звено „Местни данъци и такси” към е е е издал Акт за установяване на задължение по декларация № *******., с който на ищеца са установени задължения за данък върху превозни средства за периода от 29.05.2008г. до 31.12.2013г., ведно с лихви за просрочие за лек автомобил „Алфа Ромео 6 2.5“ с рег. № ****  и за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., ведно с лихви за просрочие за лек автомобил  „Форд Мондео“ с рег. № ****. Установено е също така, че част от визираните в акта задълженията са били погасени чрез плащане, а друга част отменени с решение № 24 от 07.07.2014г. на директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, като по отношение на останалите неплатени суми е налице изпълнително основание по смисъла на чл. 165 ДОПК.

Според чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на невнесените в срок данъци по ЗМДТ заедно с лихвите по Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс, като по силата на тази разпоредба на 12.06.2015 г. ответникът е подал молба до ДСИ Пловдив, с искане за образуване на изпълнително дело против ищеца за събиране на вземанията по Акта, по която е образувано изпълнително дело № *****, по което дело през юни месец 2015 година /няма данни за дата на разпореждането за налагане на запора/ е наложен запор върху лек автомобил „Алфа Ромео 6 2.5“ с рег. № ****  и лек автомобил  „Форд Мондео“ с рег. № **** . На 09.09.2015г. ДСИ налага запор върху банковите сметки на длъжника в ОББ и ЦКБ, а с постановление от 10.10.2017г. делото е прекратено на осн. член 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След прекратяване на изп. дело пред ДСИ Пловдив на основание същият акт вземането на Община Пловдив е присъединено към образуваното изп. дело № ***** по описа на *** ****** по молба № *** от 29.10.2019г., в която са посочени конкретни изп. способи.

Вземанията за данъците върху моторните превозни средства и за лихвите върху тези вземания съставляват публични общински вземания по смисъла съответно на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК и като такива те се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок /чл. 171, ал. 1 ДОПК/, като алинея втора на чл. 171 ДОПК предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, която започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Според чл. 172, ал. 1 ДОПК : „Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.”, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 2 ДОПК/.

Констатира се по-горе в настоящото изложение, че процесните вземания са установени с Акт за установяване на задължение по декларация № 431/28.04.2014г., с издаването на който на 28.04.2014 г. по силата на чл. 172, ал. 1 ДОПК давността е била прекъсната. От този момент съобразно чл. 172, ал. 2 ДОПК е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който към датата на образуване на изпълнителните дела № **** и ****  не е изтекъл, тъй като срокът е бил прекъсван с предприетите изп. способи – запор върху МПС и банкови сметки, молба за присъединяване, в която са посочени конкретни изп. способи. Не  е  изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 ГПК, който срок тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, или за най-ранните задължения от 2009 година давността започва да тече от 01.01.2010г. като към момента на предявяване на иска – 29.11.2019г. този срок не  е изтекъл.

В обобщение съдът намира правопогасяващото възражение на ищеца за неоснователно. А щом вземанията на ответника не са погасени по давност не е погасено и правото му на принудително изпълнение за същите, поради което предявените отрицателни установителни искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

   На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв., определен в съответствие с чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален размер, тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност.

               По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК *********,  искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на Община Пловдив, следните вземания, установени с влязъл в сила Акт за установяване на задължение по декларация № ****** и за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ******* по описа на *** ****** за сумата от 157,25 лева главница, ведно със зак. лихва от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане и 238,39 лева натрупани лихви, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Ес Ди Ей Консулт“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Община Пловдив, сумата от 100 лева възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                                            Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Д. К.