№ 3884
гр. Варна, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501639 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. П. П., ЕГН **********, срещу
Решение №2417 от 26.06.2024г. по гр. дело №120/2024г. на ВРС, 42-ри
състав,с което са отхвърлени предявените от Ц. П. искове за осъждане на
Областна дирекция на МВР Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“ №2, да
заплати на ищеца следните суми на следните основания:
- 990.00лв. (деветстотин и деветдесет лева) представляваща левовата
равностойност на незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер за 206 (двеста и шест) дежурства/смени, за целия
процесен период от 01.01.2021г. до 03.02.2023г. , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 03.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.181 , ал.3 от ЗМВР и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД;
- 205.96лв. (двеста и пет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляваща лихва за забава върху посочената левовата равностойност на
незаплатена безплатна храна, изчислена върху всяко едно неплатено
задължение, считано от първо число на месеца за който се дължи левовата
равностойност на полагащата се храна за процесния период, натрупана за
периода от 01.02.2021г. до 03.01.2024г., на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД;
- 1790.20лв. (хиляда седемстотин и деветдесет лева и двадесет
стотинки), представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен
платен годишен отпуск за работа при специфични условия на осн. чл. 190, ал.
2 ЗМВР и Приложение №3 към т.29 от Заповед №8121з-315/23.03.2021г. на
Министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на отпуските по
1
чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР от държавните служители в МВР и на служителите,
работещи в пряк контакт с биологични обекти и части от тях, създаващи риск
от възникване на инфекции, както следва: за 2021 г. 10 работни дни; за 2022 г.
10 работни дни и 2023 г. 1 работен ден (пропорционално на изработените
месеци до 03.02.2023г.), ведно със законната лихва върху сумата от
предявяване на иска - 03.01.2024г., до окончателното й изплащане, на осн.
чл.190, ал.2 от ЗМВР и ч.86, ал.1 от ЗЗД,
и като резултат е осъден ищецът за разноски по делото.
Във въззивната жалба на се твърди, че решението на ВРС е неправилно.
Първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи по решаващия
спорен въпрос по делото, дали работата на ищеца със служебно куче
представлява „дейност, свързана със специфичен характер на труда под
въздействието на физични, химични и биологични агенти“ и следователно
дали за нея се следват безплатна храна и допълнително възнаграждение на
служителите на МВР. По този въпрос поддържа работата на ищеца да е била
със специфичен характер, с оглед служебните задължения по отглеждане и
обучение на зачислените му кучета в исковия период. Акцентира и върху
неспазването от ОД на МВР-Варна на чл.14, ал.3, чл.45, ал.1 и други от
Правилата за организация на работата на органите на МВР със служебни
кучета, утвърдени с МЗ №8121з-1577/20.12.2016г., в т.ч. липсата на адекватни
условия за канализационни и отходни системи и на адекватно осветеление;
амортизирани системи и база за работа с кучета; необходимостта до
използването им служебните кучета да бъдат превозвани от работещите с тях
служители със специални МПС; още нуждата от закупуване на нови
нашийници, нагръдници и поводи; и др. Сочи се и че прекият контакт на
ищеца със зачислените му кучета на МВР съставлява и „пряк контакт с
биологичен агент“, водещ до завишена опасност от инфектиране на
служителите. Цитираната от ВРС Наредба №8121з-904/2015г. се поддържа, че
е отменена преди исковата молба и не се прилага за част от исковия период
(01.06.2020г.-23.04.2022г.), поради което приложимо е било по-
благоприятното постановление №325/31.07.2014г. На 06.06.2024г. било
изпратено и писмо на Съвета по условията на труд при МВР във връзка с
тълкуването на МЗ №8121з -31523.03.2021г., което потвърждавало позицията
на ищеца-въззивник. Моли се по същество за отмяна на обжалваното решение
и за уважаване на исковете в тяхната цялост, с присъждане на разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
2
По доказателствата: Молбите на въззивника за изискване на писмо с №
8121р-11414/06.06.2024г. на СУТ при МВР и за прилагане на снимка на част от
него, като нововъзникнали доказателства, не следва да бъде уважена. Видно е,
че устните състезания пред ВРС са били проведени на 14.06.2024г., при което
няма как документ от 06.06.2024г. да бъде „нововъзникнал“ по см. на чл.266 от
ГПК. Освен това се касае за писмо, а не до акт с нормативен характер
(заповед, наредба, правила и т.н.), което разколебава задължителността му за
съда. На последно място няма и обосновани данни, че писмото е пряко
относимо именно към спора пред ВОС за исковия период.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.10.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на въззивника за изискване на
писмо с № 8121р-11414/06.06.2024г. на СУТ при МВР и за прилагане на
снимка на част от него като доказателство по делото.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4