Решение по дело №14131/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1953
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20231110214131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1953
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110214131 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закон за административните
нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление №726372-F712590/19.09.2023г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите (НАП), с което на основание
чл.273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), на „ХХХХХХ“, ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл.37, ал. вр. чл.13, ал.1 ДОПК.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
юридическо лице, което в подадена чрез адв. Анг.Г. жалба, релевира доводи за отмяната му.
Изтъква се, че фактическата обстановка, възприета от наказващия орган е погрешно
установена и доказателствено необезпечена. Насочва се вниманието към допуснати
пропуски в описанието на нарушението, както и несъответствие между посочените факти и
приложения материален закон. Сочи се, че в разпоредбата на чл.273 ДОПК са предвидени
две самостоятелни форми на изпълнително деяние, изразяващи се неоказване на съдействие
и във възпрепятстване, които особености не са били отчетени.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят –
„ХХХХХХ“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адвокат В.Н. - Смолянова, която
моли наказателното постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Национална агенция за
приходите (НАП) - редовно призована, представлява се от юрк. И., който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Отправя се искане за присъждане на разноски.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:

Жалбоподател е „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ХХХХХ представлявано от Х.Х.Х., ЕГН **********, Ф.Х.М, ЕГН **********.
На 24.06.2023г. в 14:00 часа в гр. София в склад, находящ се на ул. „Джерман“ №7,
стопанисван от „ХХХХХХ“ ЕООД била извършена съвместна проверка между
икономическа полиция и служителите на ЦУ НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“. В
хода на проверката била проконтролирана доставка на стока – карго-играчки, превозвана с
транспортно средство „Мерцедес“, с рег. №Е8558МТ, превозвач „Братя Транс“ ООД,
изпращач на стоката – „YIWUBIYANG IMPORT AND EXPORT“, получател „ХХХХХХ“
ЕООД. За проверката бил съставен протокол серия АА №0478381 и представителят на
дружество бил запознат със задължението си да оказва съдействие на органите на приходите
като предварително ги уведомява, чрез изпращането на електронно писмо или чрез
телефонно обаждане, за всяко извеждане или въвеждане на стока от склада.
На 24.06.2023г. в 19:20 часа служителите на ЦУ НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“
предприели действия за обезпечаване на доказателства във връзка с извършена
ревизия/проверка спрямо „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК *********. Обект на проверката била
доставка на карго-играчки от Китайка народна република, с общо количество 8003,5
килограма бруто и 6800 килограма нето, съгласно представен пътен лист от 01.05.2023г., с
получател на стоката „ХХХХХХ“ ЕООД, с превозвач – „Геодон Транс“ ООД, ЕИК
*********. Превозваната стока, с транспортно средство „МАН“, с рег. №ХХХХХ и ремарке
№ХХХХХ, била обезпечена като доказателство, а описаните действия били обективирани в
Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства, сер. АА №0068048 и
приложение №1 към него. Водачът на превозното средство саморъчно попълнил декларация,
съдържаща данни за изпращач, превозвач и получател.
На 25.06.2023г., в 10:15 часа, свидетелят М. Г. на длъжност „старши инспектор по
приходите“ при ЦУ на НАП, осъществил в стопанисвания от дружеството склад последваща
проверка върху стоката, обезпечена като доказателство, оставена за съхранение в
транспортно средство „МАН“, с рег. №ХХХХХ и ремарке №ХХХХХ, действия част от
извършвания мониторинг върху движението на стоки на „ХХХХХХ“ ЕООД. В хода й било
установено, че същата е с ненарушена цялост и в съответствие с приложения опаковъчен
2
лист, за което бил изготвен протокол за извършена проверка сер. АА №0476079.
На място пред склада, стопанисван от дружеството-жалбоподател, проверяващите лица
възприели и натоварено със стока транспортно средство „Ситроен“, с рег. №ХХХХХ,
собственост на лицето С.Г.М.Ал.. При тази хронология свидетелят Г. съставил Акт за
установяване на административно нарушение №F712590 от 25.06.2023г., в който приел за
установено, че „ХХХХХХ“ ЕООД като не е уведомило НАП чрез изпращането на
електронно съобщение на e-mail: ************@***.** и тел.02/98596809 за извеждането на
стоки от стопанисвания от него склад, е отказал съдействие на органите по приходите –
нарушение на чл.37, ал.2 вр. чл.13, ал.1 ДОПК.
При идентично описание на нарушението и неговата цифрова (правна) квалификация
началникът на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите (НАП), издал
оспореното наказателно постановление №726372-F712590/19.09.2023г., с което на
основание чл.273 ДОПК наложил на „ХХХХХХ“, ЕИК ********* „имуществена санкция“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл.37, ал. вр. чл.13,
ал.1 ДОПК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателствени материали, съдържащи се в – показанията на свидетеля М.
Г., протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА №0068048,
декларация – приложение №1 към чл.13, ал.3 ДОПК, протокол за извършена проверка сер.
АА №0478381, декларация от Ф.Х.М., протокол за извършена проверка сер. АА №0476079,
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г., копие от свидетелство за регистрация част I и други.
От така събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че спрямо
дружеството-жалбоподател е бил извършван мониторинг върху движението на стока от и
към стопанисвания от него склад, което по категоричен начин се установява от приобщените
към материалите на делото протоколи за извършени проверки на 24.06.2023г. и на
25.06.2023г., както и протокол за обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 ДОПК. Не
се оспорва и че представителят на дружеството е бил запознат изрично за задължението си
да уведомява предварително органите по приходите при извършването на трансфер на
стоки, както и последиците от неизпълнението на това задължение, изводимо от
съдържанието на Протокол за извършена проверка №0478381/24.06.2023г. и саморъчно
попълнена декларация от лицето Ф.Х.М.. Съдът кредитира така посочените писмени
материали и намира същите за годен източник на информация, върху който бе изградена и
възприетата фактология.
Не с такава безспорност обаче се доказва, че дружеството не е оказало съдействие на
органите на приходите на дата 25.06.2023г. В хода на съдебното следствие бе разпитан
свидетелят Г., който споделя, че пред склада на дружеството е имало микробус натоварен
със стока, за което не са били уведомени контролните органи. Показанията на свидетеля
3
обаче не се подкрепят от събрания доказателствен материал. Единствено е приложено копие
на свидетелство за регистрация на МПС, но липсват данни за вида и количеството на
стоката, с която е било натоварено. Не са обезпечени доказателства за наличието на
идентичност между стоката, с която процесното превозно средство е било натоварено и
стока, която е била във владението или предназначена за дружеството-жалбоподател. В
показанията на свидетеля Г. и в протокола за извършената на място проверка единствено се
изтъква, че пред склада е имало транспортно средство „Ситроен“, с рег. №ХХХХХ,
собственост на лицето С.Г.М.Ал., което обстоятелство обаче не е достатъчно да бъде
обвързано с неизпълнение на задължение от страна на дружеството. Поради горното съдът
намира, че не се доказва по безспорен начин, че от склада на дружеството „ХХХХХХ“
ЕООД е изнесена стока без предварително да са уведомени органите по приходите, с което
да е затруднено извършването на мониторинг върху движението на стоката, собственост на
санкционираното юридическо лице.
Съдът кредитира и приложените заповеди, от които се установява компетентността на
актосъставителя и на наказващия орган.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу
акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Двата основни за настоящото производства акта са изготвени от компетентни органи при
съблюдаване на чл.279, ал.1 ДОПК, съгласно която актовете за установени нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай актът е
съставен от М. Г. на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, а със
Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП е определил органите
на приходите да съставят актове за установени нарушения по ДОПК. Със същата заповед
началниците на отдели „Оперативни дейност“ са оправомощени да издават наказателни
постановления. Оспореното наказателно постановление е издадено от Стоян Кенов Дечев на
длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите
(НАП)
При изготвянето им е спазена предвидена от закона писмена форма, при зачитане на
установените срокове по чл.34 ЗАНН, при осигуряване на правото на защита на
санкционираното лице. Формално са налице минимално необходимите реквизити,
предвидени в разпоредбите на чл.42/респ. чл.57 ЗАНН, но следва да бъде подчертано, че в
съдържанието на АУАН, дословно пренесено и в оспореното НП, са налице редица
4
смислови пропуски във формулирането на възприетите от наказващия орган фактически
обстоятелства, както и липсва структурирана и ясно изразена последователност на същите и
взаимовръзката им с определена материалноправна разпоредба.
С оглед така събрания доказателствен материал съдът намира, че не се доказва по безспорен
начин, че „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е осъществило елементите от обективния
състав на нарушение с правна квалификация чл.37, ал.2 вр. чл.13, ал.1 ДОПК.
От разпоредбата на чл.13, ал.1 ДОПК вр. чл.37, ал.2 ДОПК се извежда, че участниците в
производствата, реализирани по ДОПК, са длъжни да оказват съдействие и да предоставят
информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите, както и да
представят всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочат всички лица,
държавни или общински органи, при които се намират такива.
Безспорно се извежда, че дружеството е било под мониторинг и в два последователни дни са
извършени проверки спрямо движението на стоки от и към стопанисвания от него склад,
поради което и се явява „участник в производство“, от което безусловно следва и че има
задължение да оказва съдействие на органите по приходите и да им предоставя нужната
информация. Но в конкретния случай не се доказва да е възникнала ситуация или да е
настъпил конкретен факт, който да е породил задължение за уведомяване на органите по
приходите. Не са събрани данни от контролните органи осъществели проверката на място в
насока на това, какво е било отношението на водача на намиращото се пред склада на
дружеството транспортно средство с проверяваното юридическо лице. Да бъдат изискани
документи за пренасяната от него стока, от където вече да бъде достигнато до заключение за
това, че същата е била изнесена от склада на дружеството, без да бъде подадена информация
към органите по приходите.
Пред органите по приходите, намиращи се непосредствено на място в проверявания обект е
имало редица възможности и без съдействието на представител на дружеството-
жалбоподател да се положат необходимите и своевременни действия за извличането на
информация за наличната в склада стока, съответствието й с притежаваната от дружеството
документация, изготвянето на опис на стоката, намираща се в процесното превозно средство
и от там вече да бъде направено заключение за това дали е възникнало или не задължение за
участника в производството да окаже съдействия на органите по приходите.
Въз основа на горното съдът прие, че не е доказано дружеството да е реализирало
нарушението, за което е била ангажирана отговорността му.
На следващо място следва да бъде посочено, че наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл.273 ДОПК, чието приложение обаче е субсидиарно спрямо
разпоредбата на чл.278б ДОПК. И двете разпоредби скрепяват със санкция
действия/бездействия на правните субекти, които възпрепятстват или осуетяват дейността
на органите по приходите, но разликата е именно в това кое е задълженото
5
физическо/юридическо лице. В разпоредбата на чл.273 ДОПК субектът на нарушението е
въведено с местоимението „който“, докато в чл.278б ДОПК изрично е предвидено качество
на субект на нарушението „лице, което не изпълни задължение по чл.13“ ДОПК. От горното
следва, че в конкретния случай, тъй като „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е било
участник в производство по ДОПК, а от там и е възникнало задължение по чл.13 ДОПК, то
в случай на осъществено нарушение, приложимата разпоредба е именно специалната такава
на чл.278б ДОПК, а не приложената от наказващия орган обща разпоредба на чл.273 ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло. С оглед изхода на настоящия процес, то и направеното от
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде оставено без уважение, а искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя да бъде уважено. Видно от представения Договор за правна защита и
съдействие от дата 27.09.2023г., „ХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ********* е заплатило по банков
път за процесуално представително, правна защита и съдействие сумата в размер на 600
лева. Не е направено възражение за прекомерност, а с оглед фактическата и правна
сложност на делото съдът намира, че размерът на уговореното между страните
възнаграждение е справедлив и съобразен с осъществената от процесуалния представител на
дружеството дейност. Воден от горното на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените в хода на
настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер
на 600 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН и чл.63д, ал.1 ЗАНН, Софийски
районен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №726372-F712590/19.09.2023г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ към Национална агенция за приходите (НАП), с което
на основание чл.273 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), на „ХХХХХХ“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл.37, ал. вр. чл.13, ал.1 ДОПК.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ХХХХХХ“, ЕИК *********
сумата в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
6

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7