РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Перник , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Здравей-2004“ ЕООД, подадена чрез
пълномощника адв. А.А. против решение № 58/22.01.2021 г., постановено по гр.д. №
264/2019 г. на Районен съд-Трън, с което на основание чл. 64 от ЗС е определена в
полза на „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД част от поземления имот на „Здравей-2004“
ЕООД, представляващ Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети
отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по
действащия подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен със Заповед № 213
от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем
хиляди петстотин петдесет и осем) кв. м., при съседи по скица: път за с. Слишовци, път
за с. Рани луг и канал, която „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД може да ползва като
собственик на МОТЕЛ - РЕСТОРАНТ „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ.
Трън, обл. Перник, представляващ ДВУЕТАЖНА МОНОЛИТНА МАСИВНА
СГРАДА, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната
застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м., ЗАЕДНО с ТЕРЕНА ВЪРХУ
1
КОЙТО Е ПОСТРОЕНА СГРАДАТА: върху площ от 4 734 кв. м., която площ на
скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на
ТРС/, изготвена от вещото лице инж.А. Ц., и съставляваща неразделна част от
настоящото решение, е заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША
/граници зелени линии и точки със зелен цвят/. Посочено е, че дружеството-ищец
„Здравей-2004“ ЕООД, ползва площта от 3 824 кв.м. от Урегулиран поземлен имот
XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет и
две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с.
Слишовци, заключени на скицата, приложена по основната СТЕ / депозирана с
рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/ между т. ГДЕЦ, т. ЖЗИЙКЛЖ и т.
МНОПРСТУФХЧМ. С решението е обявена за неразделна част от него преподписаната
от съда скица-вариант втори, по гр. дело 264/2019г, приложена по основната СТЕ
/депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение като постановено в противоречие на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че при определяне на прилежаща
площ към сградата на ответното дружество са нарушени нормите на чл. 64 ЗС, ЗУТ,
Наредба № 7 от 2003 г. и пар. 1 от ДР на ЗДДС. Сочи, че за сградата няма издадени
строителни книжа, същата няма предназначение на мотел-ресторант и не е
категоризирана като туристически обект. Поддържа, че прилежащият терен на сградата
следва да се определи по правилата за обществено жилищно строителство, посочени в
Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г. и съгласно пар. 1 от ДР на
ЗДДС. Намира за правилни изготвените вариант IV от разширената допълнителна СТЕ
и вариант VI-1 и VI-2 от допълнителното заключение на вещото лице. Поради това
моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което правилно да се
определи за ползване на ответника прилежащата част към сградата му, в която да не се
включва бъдещо застрояване на паркинг или изграждане на алеи, озеленяване или
каквито и да е други бъдещи мероприятия в имота. Претендира разноските по делото.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна- „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с писмен отговор, подаден в
срока по чл. 263, ал.1 ГПК чрез пълномощника адв. А.Д., е оспорила жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 64 ЗС, предявен от „Здравей-
2004“ ЕООД срещу „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД. В исковата молба са изложени
твърдения, че по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 45,
том I, рег. № 83, дело № 48 от 2005 г., ищецът е собственик на Урегулиран поземлен
имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за имот планоснимачен номер сто тридесет
и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия подробен устройствен план на с.
Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004 г. на Кмета на Община Трън,
обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв.м.,
върху който е построен мотел - ресторант „Слишовци", находящ се в с. Слишовци,
общ. Трън, обл. Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, сьс
застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена
площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м. Сочи се още, че след проведена
публична продан ответникът като купувач е придобил единствено сградата, но
използва неоснователно и целия собствен на ищеца терен, върху който същата е
построена, като извършва и неправомерни строителни действия. Ищецът поддържа, че
е изпратил нотариална покана до ответника за заплащане на наем за ползването на
УПИ, но договор между страните не е сключен. Поради това иска да бъде определена
прилежащата площ към процесната двуетажна монолитна масивна сграда, която може
да ползва ответникът като собственик на сградата, като по този начин се разпредели
ползването на поземления имот между страните.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
признава, че е собственик на процесната двуетажна монолитна масивна сграда.
Оспорва ищцовите твърдения, че използа целия урегулиран поземлен имот, в който
сградата е построена, че разрушава инфраструктурата, както и че е получил нотариална
покана за заплащане на наем за собственото на ищеца УПИ. Твърди, че за определяне
на прилежащия към сградата терен, следва да се съобрази нейното предназначение на
мотел-ресторант и изискванията за функционирането на такъв обект.
Първоинстанционният съд с решението си е определил като прилежаща към
процесната сграда площ от 4 734 кв. м., представляваща част от собствения на
„Здравей-2004“ ЕООД Урегулиран поземлен имот XXXIII-132, която площ на скицата,
приложена по основната СТЕ /депозирана с рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/,
3
изготвена от вещото лице инж. А. Ц., и съставляваща неразделна част от решението, е
заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША /граници зелени линии и
точки със зелен цвят/.
Между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том I, рег. № 83,
дело № 48 от 2005 г., се установява, че с обективирания в него договор ищцовото
дружество е закупило следния имот: МОТЕЛ - РЕСТОРАНТ „Слишовци", находящ се
в с. Слишовци, общ. Трън, обл. Перник, представляващ двуетажна монолитна масивна
сграда, сьс застроена площ от 675 (шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната
застроена площ от 935 (деветстотин тридесет и пет) кв. м., състояща се от: сутерен с
котелно помещение, цистерна за гориво, резервоар за дневна дажба и склад, първи
етаж, сьстоящ се от входно антре, рецепция, коридори, шест стаи сьс собствени
санитарни възли, ресторант, банкетна зала, тераса, кухня, миялно, складови
помещения, помещения за главно ел. табло и хладилен агрегат и втори етаж, сьстоящ
се от шест стаи и два апартамента сьс собствени санитарии възли, четири стаи за
персонал, мокро помещение, антре и коридори, ЗАЕДНО С ТЕРЕНА, върху който е
построена сградата, целият с площ от 8558 (осем хиляди петстотин петдесет и осем) кв.
м., представляващ урегулиран поземлен имот ХХХШ-132 (тридесет и трети отреден за
имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия
подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен сьс Заповед № 213 от 25.10.2004
г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, при съседи по скица: път за с. Слишовци,
път за с. Рани луг и канал.
По делото не е спорно, а и видно от удостоверение с изх. № 9668/10.04.2018 г.,
издадено от ЧСИ С. Б., е извършена публична продан на гореописания мотел -
ресторант „Слишовци", находящ се в с. Слишовци, общ. Трън, обл. Перник,
представляващ двуетажна монолитна масивна сграда, сьс застроена площ от 675
(шестстотин седемдесет и пет) кв. м. и разгърната застроена площ от 935 (деветстотин
тридесет и пет) кв. м., заедно с правото на строеж върху мястото, без самото място,
върху което е построена сградата, собственост на „Здравей-2004“ ЕООД,
представляващ Урегулиран поземлен имот XXXIII-132 (тридесет и трети отреден за
имот планоснимачен номер сто тридесет и две), кв. 14 (четиринадесет), по действащия
подробен устройствен план на с. Слишовци, одобрен със Заповед № 213 от 25.10.2004
г. на Кмета на Община Трън, обл. Перник, целия с площ от 8558 (осем хиляди
петстотин петдесет и осем) кв. м., при съседи по скица: път за с. Слишовци, път за с.
Рани луг и канал. Процесните сграда и право на строеж са възложени на купувача и
ответник в настоящото производство „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД с приложеното по
делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2017 г. на ЧСИ С. Б.,
влязло в законна сила на 16.01.2018 г.
4
В настоящото производство по чл. 64 ЗС не подлежи на изследване каква площ
от процесния УПИ фактически се използва от носителя на правото на строеж върху
него, нито дали от суперфициаря са извършвани неправомерни строителни дейности в
имота на ищеца, доколкото последният не е предявил иск за заплащане на обезщетение
за ползването и останалите посочени действия. Поради това въззивният съд не следва
да обсъжда въведените в този смисъл твърдения в исковата молба.
Според правилото на чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва
от земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката
съобразно нейното предназначение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост
на земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за
ползване на земята от нейния собственик. Използването на земята от суперфициарния
собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на
необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. В
своята практика ВКС последователно приема, че при липса на уговорено "друго"
между собственика на земята и суперфициарния собственик на сградата, правото на
последния по чл. 64 ЗС включва ползването на такава част от терена, която му
осигурява нормален достъп до входа на сградата и прилежаща към нея площ,
необходима за извършването на евентуални ремонтни работи с оглед поддържането ѝ в
нормално и годно за ползване по предназначение състояние.
Тази практика се споделя от настоящия състав. Нормата на чл. 64 ЗС е
императивна. Тя брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на
собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да
бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда,
собственост на трето лице, не лишава собственика на земята да ползва незастроената
част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на
строеж на друго лице. Неговото задължение се свежда до това да не извършва
действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават
пречки да осъществява правата си. Затова необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС
следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик
достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика
на земята да ползва незастроената част (в този смисъл- решение № 20 от 15.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г., I г. о.). Именно това е целта на експертизите,
допуснати пред първата инстанция.
С решение № 538/09.07.2010 г. по гр. д. № 519/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., и
решение № 33/26.02.2015 г. по гр. д. № 6221/2014 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че
нормите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони имат приложимост и при определяне на
5
площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде
ограничено при разделна собственост между земята и постройките върху нея, а с
решение № 1/24.03.2017 г. по гр. д. № 5981/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., е прието, че
нормите на наредбата следва да намерят приложение при определяне на отношенията
между собственика на терена и собственика на построените в него сгради съобразно
правилото на чл. 64 ЗС по отношение на имот, съставляващ ваканционно селище в
горска територия. Съгласно решение № 112 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
726/2020 г., I г. о., ГК определянето на земята, върху която е изграден почивен
комплекс, находящ се в национален парк, като такава със статут на територия за
рекреационна дейност, води до извод за приложимост на чл. 27 от наредбата при
определянето на площта, необходима за ползването на почивния комплекс, а не на чл.
21 /и приложение № 1 към него/, който се намира в част втора, глава четвърта от
наредбата "Устройство на жилищни територии". При определяне на прилежащата
площ следва да се отчетат и спецификите на всеки отделен случай, каквито може да се
явят наличието на допълнителни съоръжения - подземни или надземни проводи,
пътища и др. п., пространствено, функционално или технологично свързани със
сградата, или функционалната свързаност на изградените обекти, или ако следва да се
съобразят изисквания за безопасно функциониране с оглед конкретното
предназначение на съответния вид сграда /например правила и норми за осигуряване
на безопасност от пожар/ - решение № 74/13.07.2016 г. и решение № 1/24.03.2017 г.,
двете по гр. д. № 5981/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 49/12.10.2018 г. и решение
№ 75/24.06.2019 г., двете по гр. д. № 887/2008 г. на ВКС, I-во г. о. /по описа на II-ро г.
о. /. Съобразяването на обстоятелства от категорията на посочените не ограничава
правото на собственика на земята да ползва незастроената част извън необходимото за
ползването на сградата /състоящо се в ползване от суперфициарния собственик на
такава част от терена, която му осигурява нормален достъп до входа на сградата и
прилежаща към нея площ, необходима за извършването на евентуални ремонтни
работи с оглед поддържането ѝ в нормално и годно за ползване по предназначение
състояние/. Обратно, то осигурява пълноценно и безопасно ползване на поземления
имот съобразно с неговото предназначение.
Хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, е подобна на
тези, разгледани в посочената съдебна практика, поради което последната следва да
намери приложение и в настоящия случай.
Съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано заключението на
вещото лице по първоначалната съдебнотехническа експертиза/депозирана с
рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/. От него се установява, че процесният поземлен
имот се намира в с. Слишовци, общ.Трън и представлява УПИ XXXIII-132, кв. 14 по
регулационния план на с. Слишовци. Изградената в имота сграда- Мотел-Ресторант
6
“Слишовци” е съвкупност от мотелска част на два етажа, ресторантска част с
обслужващи помещения и складова част отзад /гаражи/, както и входно предверие с
рецепция, площадки-търговска част за поставяне на маси пред ресторанта, подходи за
зареждане от западната част на ресторанта и паркинг за автомобили и други превозни
следства. За функционирането на мотела има изградена канализация, захранване с ток
от трафопост отзад в съседен имот, захранване с водопровод. Около мотела е имало
осветителна инсталация със стълбове /сега частично останали/.
При огледа на сградата, построена в имота, вещото лице е установило, че същата
отговаря на описанието в постановлението за възлагане на имота- двуетажна
монолитна масивна сграда, но има известни разминавания в площта. Сградата се
състои от две части- мотелска част с измерена на място застроена площ от 314 кв.м. и
ресторантска част със складова част до ресторанта с обща застроена площ от 496 кв.м.,
като ресторантската част е 422 кв.м., а складовата- 74 кв.м. Увеличаването на
застроената площ е резултат и от направената на място топлоизолация на стените,
която на места е 8-10 см и след нея на места има облицовка с камък. На вещото лице за
обекта не са били предоставени строителни книжа от Община Трън.
От приложенията към заключението на вещото лице се установява, че при
първоначалното определяне на площта на мотел-ресторант Слишовци през 2004 г. по
искане на предходен собственик Т. А. е издадено предписание № 11/01.10.2004г. на
кмета на Община Трън, с което на основание чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ е допусната
изработка на проект за промяна на регулационния план на с. Слишовци, като от терен,
отреден “За парк, мотел и спортен комплекс“ се отдели и урегулира прилежаща площ
за мотел-ресторант. С решение II-ро, обективирано в протокол № 5 от заседание на
06.10.2004 г. на общинския експертен съвет по устройство на територията към Община
Трън, е приета промяна на регулационния план на с. Слишовци, кв. 14, като от терен,
отреден “За парк, мотел и спортен комплекс“ се отдели и урегулира прилежаща площ
за мотел-ресторант, представляваща УПИ XXXIII-132, кв. 14. Следователно сегашната
цяла площ на УПИ XXXIII-132, кв.14 по регулационния план на с.Слишовци- 8 558
кв.м. през 2004 г. е била първоначално определена като прилежаща площ за Мотел-
ресторант / с. Слишовци/, поради което вещото лице е предложило като първи вариант
за определяне на прилежащата площ именно целия УПИ.
Към първоначалното заключение вещото лице е изготвило още два варианта за
определяне на прилежащата площ, които имат минимални разлики помежду си. С
избрания от районния съд вариант II е определена прилежаща площ към сградата от
4734 кв.м., съобразена с предназначението на сградата като мотел-ресторант,
подземните комуникации и необходимата площ за обслужване сградите, включително
необходимите паркоместа и подходи за зареждане. При вариант III с определена
7
прилеща площ от 4812 кв.м., като е предвидено и влизане на камион от североизток на
сградата за зареждане на котела за отопление с пелети или дърва и въглища.
С две допълнителни заключения на вещото лице са изготвени още 5 варианта на
прилежащата площ към процесната сграда, съобразно предложени от страните
критерии за нейното определяне.
Вариант IV с прилежаща площ от 1469 кв.м. е изработен по поставената от
ищеца „Здравей-2004“ ЕООД задача вещото лице да определи тази площ съгласно § 1,
т. 6 от ДР на ЗДДС с добавена зона за достъп на собственика на сградата до подземната
техническа инфраструктура. В § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на
"Прилежащ терен", според която това е сумата от застроената площ по смисъла на
Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на
база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия
надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания
поземлен имот. Настоящият съдебен състав приема, че тази дефиниция е дадена в
закона единствено и само за целите на ЗДДС с оглед ползването в него на легалното
понятие прилежащ терен. Незаконосъобразно е за всяка сграда прилежащата площ да
се определя на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите
стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на
урегулирания поземлен имот, доколкото по този начин не се съобразява
предназначението на сградата и изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Нещо повече, вещото лице изрично е посочило, че при вариант IV не се
съобразяват още и подходите за зареждане, входовете за подземните складове и
котелно, комуникации на сградата, както и необходимостта от нейна бъдеща
поддръжка и възстановяване при аварии.
Сходни на вариант IV са и варианти VI-1 и VI-2, изготвени отново по молба на
ищеца и при съобразяване на дефиницията на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС. Тези три
варианта са неприложими към настоящия случай с оглед гореизложените съображения,
доколкото при тях не се взема предвид предназначението на сградата и същата не би
могла да се обслужва и използва като мотел-ресторант при така определена площ.
Неоснователни се явяват и наведените във въззивната жалба доводи за
приложимост на Приложение № 1 към чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г. поради
отреждането на процесния УПИ за обществено жилищно строителство. Съгласно чл.
13 от Наредба № 7 от 2003 г. жилищните територии обхващат части от населеното
място, в които са обединени урегулирани поземлени имоти, предназначени предимно
за жилищно застрояване. В случая по делото безспорно се установи, че процесният
УПИ е отреден за мотел-ресторант, като изградената в него сграда има нежилищен
8
характер и нейното предназначение не е променено на такава за жилищни нужди, нито
има промяна в регулацията на имота след 2005 г. Поради това при определяне на
прилежащата площ към процесната сграда не намират приложение правилата на чл. 21,
ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., че при определяне на прилежащите терени към
съществуващите жилищни блокове (нето жилищните терени) и урегулирането им като
поземлени имоти към жилищните блокове се спазват нормативите по чл. 20 и се ползва
начинът съгласно приложение № 1.
Изводът, че процесната сграда не е жилищна не се променя от обстоятелството
дали мотел-ресторантът има категоризация на туристически обект, нито дали за същия
има издадени строителни книжа. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решение № 66 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2019 г., II г. о., ГК, наличието
на регистрация на лицето, извършващо туристически услуги или категоризация на
обекта по реда на Закона за туризма, не е условие, без което не може да се приеме, че
вещта се ползва като туристически обект. Тя има значение за отношенията с
администрацията, но не и за отношенията между съсобственици в производството по
чл. 31, ал. 2 ЗС. Тази практика следва да намери приложение и в настоящото
производство по чл. 64 ЗС, доколкото отношенията между носителя на правото на
строеж и собственика на терена имат прилики с тези между съсобственици.
В подкрепа на извода за характера на процесната сграда като туристически
обект са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К.
Н. Ц., В. Д. Т., М. Т. С., Б. И. М., А. А. Т. и В. М. П. От техните показания се
установява, че сградата се е ползвала като хотел и ресторант, докато е била
собственост на „Здравей-2004“ ЕООД, а сега се извършват ремонтни дейности по нея.
Преди пред мотела е имало градинка, параклис, обикновена мрежа за ограда и
бордюри, които сега липсват. Предишният собственик е отглеждал и животни в
близост на мотела в стопански постройки, построени на мястото на паркинга, от който
се е влизало и в склада за зареждането на хотела.
Макар и да не прави сградата жилищна, липсата на категоризацията на
туристическия обект има значение за определяне на прилежащата площ към него.
Съгласно разширеното заключение на вещото лице и видно от извадки от
книга за категоризация, издадена от Община Трън, през 2005 г. за процесната сграда е
било издадено удостоверение за категоризация в полза на предходния собственик-
ищеца „Здравей-2004“ ЕООД, като за ресторанта са определени 2 звезди, а за
хотелската част- 3 звезди- семеен хотел. Съгласно чл. 133, ал. 1 от Закона за туризма
категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и
развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите
хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към
9
тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните
задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване,
предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в
наредбата по чл. 121, ал. 5, съответно в наредбата по чл. 122, ал. 4. В следващата ал. 2 е
предвидено, че срокът на издаденото удостоверение за определена категория на
туристическите обекти по ал. 1 е 5 години с изключение на срока на удостоверението
за обектите, разположени върху понтон, което е със срок, съответстващ на срока на
действие на разрешителното. Съгласно § 5, ал.1, т. 1 от ПЗР на ЗТ подновяването на
категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в
изпълнение на срока по чл. 133, ал. 2 за категоризираните туристически обекти през
2004 и 2005 г. се извършва през 2014 г.
По делото липсват данни извършената през 2005 г. категоризация на
процесната сграда- туристически обект да е била подновена в указания срок през 2014
г., поради което се налага изводът, че липсва категоризация за ресторанта и за
хотелската част. Оттук следва, че изготвените от вещото лице по молба на ответника
варианти V и VII са неприложими за определяне на прилежащата площ към процесната
сграда, доколкото те са съобразени с изискванията за хотел 3 звезди и ресторант 2
звезди.
В допълнение следва да се посочи, че като писмени доказателства по делото
са приложени преписи от решение № 311 от 17.07.2020 г. по адм. д. № 306/2020 г. на
Административен съд-Перник, оставено в сила с решение № 4540 от 08.04.2021 г. по
адм. д. № 11448/2020 г. на Върховния административен съд, с което е отменена
Заповед № РД – 05 – 175 от 20.03.2020 година на кмета на община Трън, с която на
основание чл. 224а, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, е наредено в т. 1 да бъде премахнат строеж „Пристройка към входна врата на
мотел – ресторант“, находящ се в УПИ XXXIII-132, кв. 14 по подробния устройствен
план на с. Слишовци, община Трън от възложителите Д. З. Н. – управител на
„ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД и И. А. И. – управител на „Здравей-2004“ ЕООД; т. 2 след
влизане в сила на заповедта да бъде отправена до възложителя на строежа покана за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване; т. 3 в срок до 16.04.2020 година
възложителите на строежа да вземат укрепителни и възстановителни мерки за
недопускане на аварии, щети и други; т. 4 в срок до 16.04.2020 година да се освободи
строителната площадка от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и
други; т. 5 считано от 16.05.2020 година се забранява достъпа до строежа „Пристройка
към входна врата на мотел – ресторант“; т. 6 считано от 21.04.2020 година „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да прекъсне захранването на електрическа енергия до
строежа и т. 7 при неспазване на срока на доброволно изпълнение по т. 2 да се
извърши принудително премахване на незаконния строеж по възлагане на община
10
Трън за сметка на възложителите на незаконния строеж, като незаконосъобразна. С
решение № 311 от 17.07.2020 г. по адм. д. № 306/2020 г. на Административен съд-
Перник е прието, че процесната сграда мотел-ресторант е изградена в периода от 1968
г. до 1975 г. без строителни книжа и представлява търпим строеж по смисъла на § 16,
ал. 1 ЗУТ. В производствата пред административния съд и ВАС са участвали и
страните по настоящото дело, поради което цитираните решения ги обвързват.
С оглед гореизложените съображения остават като възможни варианти I, II и
III за определяне на прилежащата площ към процесната сграда. При вариант I не е
отчетен балансът на интересите между собственика на терена и носителя на правото на
строеж, като цялата площ на терена е определена като прилежаща към сградата. Както
бе посочено по-горе, варианти II и III са с минимални разлики, но предвиденото във
вариант III влизане на камион от североизток на сградата за зареждане на котела за
отопление с пелети или дърва и въглища се явява ненужно, предвид възможността
мотелът да се обслужва пълноценно и при вариант II през подходите за зареждане от
западната част на ресторанта. Ето защо прилежащата площ към процесната сграда
мотел-ресторант правилно е определена съгласно вариант II в размер на 4 734 кв. м.,
която площ на скицата, приложена по основната СТЕ /депозирана с
рег.896/23.07.2020г. по описа на ТРС/, изготвена от вещото лице инж.А. Ц., е
заключена между букви АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСША /граници зелени линии и
точки със зелен цвят/.
Досежно възражението на жалбоподателя, че неправилно площта на паркинга е
включена при определяне на прилежащата площ, следва да се посочи, че съгласно
първоначалното заключение на вещото лице сградата, състояща се от ресторантска
част, складово помещение, хотелска част и паркинг, представлява едно функционално
свързано комплексно строителство и е едно цяло като предназначение, инсталации и
обслужване, съответно е взаимообвързано при бъдещата му експлоатация.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването на въззиваемата страна се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и
по договор за правна защита и съдействие от 23.04.2021 г., обективиращ разписка за
заплащане в брой на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. С оглед
направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите в тази връзка от
името на въззиваемата страна процесуални действия, намира, че заплатеното
11
адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото на основание следва да се намали
на 700 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 264/2019
г. на Районен съд-Трън.
ОСЪЖДА „Здравей-2004“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к.“Христо Смирненски“ бл. 6 ап.15, да заплати на
„ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул.“Черковна“№1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 /седемстотин/
лева - съдебни разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12