РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Ямбол, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330102511 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД срещу Д. Г. И. и К. Д. И., с която желае
съдът да признае за установено, че „Интернъшънъл Саламанка Капитал" ООД
има следните вземания срещу Д. Г. И. и К. Д. И. (в качеството им на
наследници на К.М.И.), дължими разделно: главница в размер на 532.56
евро, (1/2, равняваща се на 266.28 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на
266.28 евро от К. Д. И.); договорна лихва в размер на 485.73 евро (1/2,
равняваща се на 242.87 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 242.87 евро от
К. Д. И.), за периода от 07.08.2018 г. - датата на първата дължима неплатена
вноска до 07.08.2020 г. - датата на последна неплатена падежирала вноска И
201.38 лв. обезщетение за забава за периода 08.08.2020 г. до 04.07.2022г., (1/2,
равняваща се на 100.69 лв. от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 100.69 лв, от К.
Д. И.), както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищеца твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок Д. Г. И. и К. Д. И. са възразили срещу същата, поради
което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск.
Сочи, че по силата на сключения индивидуален Договор за заем № ***
от *** г. е отпуснат кредит в размер на 1022.58 евро, които съгласно фиксинга
1
на БНБ се равняват на 2000 лв. на К.М.И. - Заемополучател.
Заемополучателят е починал на *** г., с оглед на което Заявлението по чл.
410, респективно настоящата искова молба, са депозирани срещу
наследниците му Д. Г. И. и К. Д. И., като прилагат Удостоверение за
наследници, от което е видно кога е починала и кои са наследниците на
К.М.И.. Твърдят, че с подписване на процесния Договор, Заемодателят е
предоставил сумата по личната банкова сметка на К.М.И., с което
Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Заемополучателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения индивидуален Договор на 48 месечни погасителни вноски, 47 от
които в размер на 79.67 лева, равняващи се на 40.73 евро, а последната 48-ма
вноска в размер на 79.51 лева равняващи се на 40.65 евро (включващи
главница и договорна лихва) като заплати сумата в общ размер на 1955.18
евро равняващи се на 3824.00 лв., ведно с дължимата договорна лихва.
Твърдят, че по Договора за заем са извършвани плащания, покриващи
първите 23 погасителни вноски и 0 лв. по претендираните 25 забавени
погасителни вноски за периода от 07.08.2018 г. до 07.08.2020 г., чиито падежи
са били настъпили към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 532.56 евро, които
съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 1 041.60 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения
индивидуален Договор за заем № *** от *** г. между страните, ответниците в
качеството си на наследници на Заемополучателя дължат договорна лихва в
размер, посочен в Договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва е в размер на 485.73 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват
на 950.00 лв. за периода от 07.08.2018 г. - датата на първата неплатена вноска
до 07.08.2020 г. - датата на последна неплатена падежирала вноска.
Заемополучателят е трябвало да изплати последната вноска на дата
07.08.2020 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
сроковете по всички падежи са отдавна изтекли, а ответниците по делото, в
качеството си на наследници на Заемополучателя продължават ВИНОВНО да
не изпълняват задълженията си.
Поради гореизложеното, ответниците дължат и обезщетение за забава
върху непогасената главница, в размер на 201.38 лв. за периода от датата на
настъпване на забавата, а именно от 08.08.2020 г. до 04.07.2022 г. - датата на
подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Сочат, че от дата 29.11.2016г., съгласно вписване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията "БЪРЗИ КРЕДИТИ" ООД е
преименувано на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД.
Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с
ЕИК: ***.
2
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Г. И. и
К. Д. И., с който считат така предявените искове за неоснователни и
недоказани както по основание така и по размер
Не оспорват, че на *** г. между „Бързи кредити" ООД и К.М.И. е
сключен договор за паричен заем по силата на който заемодателя е
предоставил заем в размер на 1022,58евро срещу задължението на К.М.И. да
го върне в срок от 48 месеца с размер на вноската от 40.7зевро на падежи,
упоменати в договора, ГПР в размер на 43,16% и фиксиран лихвен процент в
размер на 36,42 % или общо дължимата сума по кредита възлизала на
1955,18евро.
Оспорват, че заемната сума по договора е предадена на заемателя, че
кредита е усвоен, т.к. към исковата молба липсват доказателства за това.
Според същите, клаузата от договора, която съдържа изявление на
заемателя, че с подписването на договора, същият удостоверява, че е получил
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има сила на разписка не е
достатъчно основание за да формира извода, че сумата действително е
предадена. Оспорват договор за паричен заем от *** г. като недействителен,
т.к.не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
като се позовават на чл. 22 от ЗПК, според който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11 ал.1 и ал. 2 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Наред с това, възразяват срещу клаузите регламентиращи размера на
възнаградителната лихва в размер на 40,00 % годишно и на допълнителните
разходи /такси/, като неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита
на потребителите и като такива са и нищожни - чл.146 от Закона за защита на
потребителите. Считат, че уговорената възнаградителна лихвен за ползване
на дадената парична сума е 40,00 % годишно е в нарушение на принципа на
справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване на ответника.
В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-
голям от трикратния размер на законната лихва, (в т. см. решение
N°378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., II г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007г., II г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г., IV г. о., ВКС и др.). Определената в
процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на
добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1
от ЗЗД. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични
средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва
следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със
3
срока, за който се уговаря на заетата сума /в конкретния случай само 4
месеца/.
Оспорват и претенцията за сумите, покриващи разходи за събиране на
вземането, т.к. е в противоречие с разпоредбата на ЗПК, не са ясно и точно
определени действията, за които се събират тези такси, а и липсват данни, че
такива действия и разходи са извършени.
Оспорват като неоснователна и претенцията за неустойка в размер на
201.38 лв., като считат, че това също е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите и като такива е нищожна.
Договарянето на такава клауза е в пълно противоречие с добрите нрави.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е представил индивидуален договор за
заем ***/***г. сключен с К.М.И. за заем в размер на 1022,58 евро и
приложения към него погасителен план. Съгласто удостоверение за
наследници изх.№ ***г. на Община Я. К.М.И. е починала на ***г., като за
нейни наследници са вписани Д. Г. И. и К. Д. И..
От приложеното ч.гр.д.*** по описа на ***РС за 2022г. се установява,
че по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
***г., с която е разпоредено длъжниците Д.Г.И. и К.Д.И. да заплатят на
кредитора „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД, съответно за Д.Г.И. –
главница от 520,80лв., ведно със законна лихва за периода от 06.07.2022г. до
изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 07.08.2018г. до
07.08.2020 г. в размер на 475,00 лв., мораторна лихва за периода от
08.08.2020г. до 04.07.2022 г. в размер на 100,69 лв., държавна такса в размер
на 21,93 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв. и за К. Д. И.:
главница в размер на 520,80 лв., ведно със законна лихва за периода от
06.07.2022г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от
07.08.2018г. до 07.08.2020 г. в размер на 475,00лв., мораторна лихва за
периода от 08.08.2020г. до 04.07.2022 г. в размер на 100,69лв., държавна такса
в размер на 21,93 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. В
дадения срок са постъпили възражения и двамата длъжници по чл.414 от
ГПК, поради което с разпореждане № ***г. съдът е указал на заявителя да
предяви установителния си иск за вземанията си в 1-месечен срок. За това
разпореждане последният е уведомен на 22.08.2022г., като на 23.09.2022г.
същият са подали иска си в съда в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по реда чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415ал.1 ГПК във вр. чл.240,ал.1 ЗЗД , чл.79,ал.1 от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
4
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска.
В случая се претендират суми по договор за заем, който е бил сключен
от наследодателката на ответниците К.М.И..
Наследството се придобива с приемането му, като начините за
приемането му са посочени в закона /чл.49 ЗН е чл.51 / .
Съгл.чл.60,ал.1 от ЗН , наследниците които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават. Такава е трайната практика на ВКС по този въпрос /Решение
101-2019-IVг.о./. В нея се приема, че за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са
приели наследството му. До приемането му, призованият да го приеме
наследник не придобива никакви права и задължения по него / т.1 от ТР 148-
1986 ОСГК и Р 54 -1961 – ОСГК/.
Според чл.49, ал.1 и ал.2 ЗН, наследството се приема изрично с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството,
което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо - чрез извършване
на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да
приеме наследството. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/1964г.,
т.14, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се
разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Кредиторът,
който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията
на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството
на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. /решение по възз.гр.д.
164/2016г. на ЯОС/.
По делото няма представени доказателства дали ответниците са приели
наследството на тяхната наследодателка К.М.И.. В тези случаи следва да се
проведе процедура по приемане или отказ от наследство по чл.51 от ЗН и
едва тогава да се предявят евентуално искове срещу тях, ако същите са
заявили, че го приемат
Исковете се явяват неоснователни, т.к. не бе установена материално-
правната легитимация на ответниците да отговарят за задължения,
произтичащи от договора за кредит.
С оглед на изложеното исковете следва да се отхвърлят, като съдът
намира за ненужно да се произнася по направените от ответниците
възражения с оглед изхода на делото.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.2 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответниците разноски в размер общо на 600лв.-
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното , ЯРС
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано
от Д.В.Д. искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415ал.1 ГПК във вр. чл.240,ал.1
ЗЗД , чл.79,ал.1 от ЗЗД , чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да се приеме за
установено, че Д. Г. И., ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** и К. Д. И., ЕГН
********** от гр.Я., ,ул.“***, в качеството им на наследници на К.М.И. им
дължат вземанията по заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № ***г. по описа на ***РС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ООД да заплати на Д. Г.
И. и К. Д. И. направените от тях разноски по делото в размер на 600лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6