ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 355
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500048 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е определение № 10213/01.12.21г.,постановено по гр.д.№ 9243/21г.по
описа на ПдРС,1-ви гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от адв.С.Н. като
пълномощник на ищеца по делото Н. Г. П. с искане за изменение на решение №
1996/04.11.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2
от ЗА и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.
Недоволна от определението е останала Н. Г. П.,ЕГН-**********,която чрез
пълномощника си адв.Сл.Н. счита същото за неправилно и незаконосъобразно по изложени
в частната жалба съображения.Моли съда да го отмени,като измени решението в частта му
за разноските и се присъдят претендираните ДТ и адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от
ЗА.Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Ответникът по частната жалба- „Сити кеш“ООД,ЕИК-*********,гр.София не е
изразил становище по същата.
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на
жалбоподателя,намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
Делото пред ПдРС е образувано по искова молба на Н. Г. П. против „Сити кеш“ООД
по предявен иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.21,ал.1 от ЗПК за
1
прогласяване за нищожна на клауза по договор за кредит,сключен между страните на
19.06.20г.,предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 326,74лв.
С писмения си отговор ответното дружество признава иска за основателен и моли на
основание чл.237 от ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.Моли на
осн.чл.78,ал.2 от ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски,тъй като с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът постановява решение № 1996/04.11.21г.при признание на иска и в мотивите си
относно разноските приема,че са налице условията на чл.78,ал.2 от ГПК,като ответникът не
е дал повод с поведението си за завеждане на иск за несъществуване на претендираното
вземане срещу него и е признал иска,поради което за него не възниква отговорност за
разноските.Цитирал е и практика на ВКС в този смисъл.
Ищцата депозира молба по чл.248 от ГПК,с която иска да се измени решението в
частта за разноските,като се присъди адв.възнаграждение в полза на пълномощника й
адв.Сл.Н. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА и 50лв.за платена ДТ.
С атакуваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата,тъй като е налице
хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК,доколкото по делото не е установено извънпроцесуално
поведение на ответника,изразяващо се в предприемане на действия по реализиране на
правата му по оспорената от ищеца клауза за неустойка,както и поведението му пред
съда,изразяващо се в извършено признание на иска.
Поставеният за разрешаване пред въззивния съд процесуалноправен въпрос се отнася
до приложението на чл.78,ал.2 от ГПК и какво е правното значение на извънпроцесуалното
поведение на ответника по предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането за отговорността за разноски в производството.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,когато искът е
уважен,са посочени в чл.78,ал.2 от ГПК и са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал.Тези предпоставки са кумулативно дадени и следва да
се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.Смисълът на разпоредбата е,че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски,когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска,нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца.
В случая е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на клауза за
неустойка в договор за кредит,т.е. за несъществуване на претендираното вземане.
Ответникът твърди,че не е претендирал от ищцата заплащането на неустойка-не е изпращал
покани,уведомления или други съобщения,с които да изисква заплащането на договорената
неустойка.Данни за такова извънсъдебно поведение на ответника няма по делото,не се и
твърди от ищцата.
Изводът,до който е стигнал първостепенният съд,че ответникът не отговаря за
разноски по иск за несъществуване на вземането по чл.78,ал.2 от ГПК е направен в
съответствие с трайноустановената съдебна практика,(определение № 95/22.02.18г. по
2
ч.гр.д.№ 510/18г.на ВКС,определение № 318/25.07.18г.по ч.гр.д.№ 2828/18г.на ВКС,както и
цитираните от районния съд определения на ВКС),според която отговорност за ответника-
кредитор възниква,ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен
иск за несъществуване на вземането.В случая не е констатирано извънпроцесуално
поведение на ответното дружество,което да се изразява в предприемането на действия по
реализиране на правата му по оспорената от ищцата клауза за неустойка.Налице е и другата
предвидена в разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК предпоставка-извършено признание на иска
от ответника пред съда.
Цитираното от жалбоподателя определение № 709/28.12.12г.по ч.гр.д.№ 592/12г.на
ВКС не намира приложение в случая,тъй като касае разноски по предявен конститутивен
иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД с предмет вещни права.Настоящият иск не е нито осъдителен,нито
конститутивен и ответникът не дължи разноски при уважаване на този отрицателен
установителен иск,ако не е дал повод за завеждането на делото и ако го е признал.
Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното
определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10213/01.12.21г.,постановено по гр.д.№
9243/21г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.,с което е оставена без уважение молбата,подадена от
адв.С.Н. като пълномощник на ищеца по делото Н. Г. П. с искане за изменение на решение
№ 1996/04.11.21г. в частта за разноските за присъждане на адв.възнаграждение по
чл.38,ал.2,т.2 от ЗА и за ДТ в размер на 50лв.в полза на ищцата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3