№ 4322
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110160434 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца К. В. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, ************,
чрез адв. К. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че ищецът Искра Димитрова Димитрова не
дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 4459,47 лв. –
главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв. –
договорна лихва за периода 19.06.2009 г. – 20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. – лихва
за забава за периода 20.07.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.12.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от
251,05 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841.
Ищецът К. В. Л. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 02.04.2012 г. по ч. гр. д. №
57306/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, издаден в полза на първоначалния кредитор
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, срещу ищцата е образувано изпълнително
дело № ******** по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841, като вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на настоящия ответник и същият е конституиран
като взискател по делото. Поддържа се, че изпълнителното производство е образувано
за събиране на следните суми: сумата от 4459,47 лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв. – договорна лихва за
периода 19.06.2009 г. – 20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. – лихва за забава за периода
20.07.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 15.12.2011 г.
до окончателното плащане на задължението; сумата от 251,05 лв. – съдебни разноски.
Ищцата твърди, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени
поради изтекъл 5-годишен давностен срок, през който взискателят не е предприемал
1
валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. В тази връзка се
посочва, че последното изпълнително действие, което е прекъснало давността, се
състояло в изпратени запорни съобщения на 07.01.2014 г. до различни банки, с цел
запориране на банкови сметки на ищеца. Излага съображения, че след тази дата, в
период от пет години, не са извършвани действия, годни да прекъснат давността,
поради което процесните вземания са се погасили по давност на 07.01.2019 г. Посочва,
че взискателя е депозирал бланкетни молби до съдебния изпълнител за предприемане
на действие по принудително изпълнение, но същите, макар и да са прекъсвали срока
за перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поддържайки висящността на изпълнителното
производство, не са довели до прекъсване на погасителната давност, тъй като не са
били предприемани действия по принудително изпълнение срещу длъжника, като
налагане на запор, възбрана, опис или продан на имущество, от което се прави извод,
че вземанията са се погасили по давност, въпреки наличието на висящо изпълнително
производство. Поддържа, че насрочените описи също не са прекъсвали давностния
срок, тъй като такива фактически не били извършвани. Поради изложените
съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, който оспорва иска при възражения,
че по процесното изпълнително дело са предприемани и искани изброени в отговора
изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно приложимия 5-годишен
давностен срок за процесните вземания. Поддържа, че всяко искане на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността, като бездействието на
съдебния изпълнител е ирелевантно. Излага съображения, че в периода от образуване
на изпълнителното производство на 19.05.2012 г. до 26.06.2015 г. не е текла
погасителна давност, тъй като са били приложими разрешенията, дадени в ППВС
3/18.11.1980. Ответникът твърди, че след 26.06.2015 г. е следвало да се прилага ТР №
2/26.06.2015 г., като в съответствие с него са били извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност. Предвид изложеното моли искът да бъде
отхвърлен, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изп. дело № ******** по описа на ЧСИ Неделчо Митев, че в полза на
първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца К. В. Л.
е издаден изпълнителен лист от 02.04.2012 г. по ч.гр.д. № 57306/2011 г. по описа на
СРС, 67 с-в въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, за сумите: 4459,47 лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91 лв. – договорна лихва за периода 19.06.2009 г. –
20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. – лихва за забава за периода 20.07.2009 г. –
28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 15.12.2011 г. до
окончателното плащане на задължението; сумата от 251,05 лв. – съдебни разноски.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Договор за
прехвръляне на вземания от 15.05.2015 г. се установява, че вземания са прехвърлени от
първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като за извършената цесия ищецът е надлежно
уведомен.
На 19.05.2012 г. първоначалният кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс“
2
ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело №
******** по описа на ЧСИ Неделчо Митев. С процесната молба взискателят е
възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без да е посочил изпълнителен способ.
На 07.01.2014 г. са изпратени запорни съобщение до различни банки за налагане
на запор върху банкови сметки на ищеца.
На 20.07.2015 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 26.08.2015 г., която е връчена на
длъжника, но липсват данни описът да е извършен описът.
Въз основа на молба с вх. № 132431/19.08.2015 г. ответникът, в качеството си на
цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в
която молба новият взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ без
да е посочил изпълнителен способ.
На 09.12.2015 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни
действия – опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
На 25.01.2016 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 29.02.2016 г., която е връчена на
длъжника, както но липсват данни да е извършен описът.
На 21.08.2017 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни
действия – запор на банковите сметки на длъжника, открити в Банка ДСК ЕАД.
На 03.11.2017 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 15.12.2017 г., която е връчена на
длъжника, но липсват данни да е извършен описът.
На 17.05.2018 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни
действия – опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника.
На 30.07.2018 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 28.09.2018 г., за която липсват данни да е
връчена на длъжника, както и да е извършен описът.
На 02.04.2019 г. ответникът като взискател е подал молба с искане за
извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника.
На 28.06.2019 г. е изготвена призовка за принудително изпълнение до ищеца за
насрочване на опис на движими вещи за дата 02.08.2019 г., за която липсват данни да е
връчена на длъжника, както и да е извършен описът.
На 12.06.2020 г. ответникът като взискател е подал молба с искане за
извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника.
На 08.10.2021 г. ответникът като взискател е подал молба с искане за
извършване на изпълнителни действия – опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника.
На 16.03.2022 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца –
„Палмс Меркюр Казино.БГ“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, в отговор на което работодателят е отговорил, че ще прави удръжки
от работната заплата и в изпълнение на запора е започнало регулярно постъпване на
удръжки от заплатата на длъжника, видно от отбелязването върху гърба на
изпълнителния лист.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявеният иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
3
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение не
е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай. По
отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков
процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело на
19.05.2012 г. в рамките на двугодишния срок до 19.05.2014 г. взискателят не е отправял
нови искания за предприемане на принудителни действия спрямо имущество на
длъжника, поради което действително към този момент са настъпили предпоставките
за прекратяване на изпълнителното дело.
Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни
прави последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за
насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо обратното тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
4
искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът
следва да извърши анализ дали след настъпване на предпоставките за перимиране на
изпълнителното дело са правени искания от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, както и дали същите са прекъснали давността за вземането. Следва да се има
предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело –
19.05.2012 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до
този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото
постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на
обявяването на ТР и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV го.). Т.е. на 26.06.2015 г. е
започнала да тече нова погасителна давност за вземането, след която дата на 09.12.2015
г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия – насрочване на
опис на движими вещи. Молби за действия от страна на взискателя са подадени и на
21.08.2017 г., на 17.05.2018 г., на 02.04.2019 г., на 12.06.2020 г. и на 08.10.2021 г.
Съгласно постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, вкл. възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв
при възлагане. Следователно погасителната давност за вземането, започнала да тече на
26.06.2015 г. е била прекъсната с молбата за действия на взискателя на 09.12.2015 г. и
от този момент е започнала да тече нова давност за вземането, която последователно е
била прекъсвана с последващите молби за действия, съответно на 21.08.2017 г., на
17.05.2018 г., на 02.04.2019 г., на 12.06.2020 г. и на 08.10.2021 г. След 08.10.2021 г.
давността за вземането е била прекъсната на 16.03.2022 г. с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, а след това многократно с постъпилите плащания
в изпълнение на запора. Следва да се отбележи, че по делото липсват данни
неизвършването на описа на движими вещи по искане на взискателя да се дължат на
негови действия или бездействия, доколкото са налице данни за платени такси. В този
смисъл след постъпването на молбата на взискателя с посочването на конкретен
изпълнителен способ, съдебният изпълнител е бил длъжен да го извърши, като положи
необходимата грижа да уведоми длъжника. Ето защо въпросът дали дейността по
насрочване на описа на движими вещи без да е фактически извършен е ирелевантен в
случая, доколкото давността за вземането е била прекъсвана многократно с исканията
на взискателя да бъде извършен опис, който способ е изрично предвиден в ГПК и
годен да прекъсне давността.
След прекъсването на давността на 08.10.2021 г. с последната молба на
взискателя с посочване на изпълнителен способ е започнала да тече нова давност,
която отново е била прекъсната на 16.03.2022 г., когато е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и същата е ежемесечно прекъсвана с
постъпвалите плащания в изпълнение на запора, следователно до приключване на
съдебното дирене по настоящото дело погасителната давност за вземането не е
изтекла.
Поради всичко изложеното предявеният иск се явява неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
5
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К. В. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София,
************, чрез адв. К. С., отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, че ищецът Искра Димитрова
Димитрова не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД чрез
принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми: 4459,47
лв. – главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2008 г.; сумата от 1940,91
лв. – договорна лихва за периода 19.06.2009 г. – 20.09.2009 г.; сумата от 1151,93 лв. –
лихва за забава за периода 20.07.2009 г. – 28.11.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.12.2011 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от
251,05 лв. – съдебни разноски, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841.
ОСЪЖДА К. В. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, ************ ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6