Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
11.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №10119
по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на К.С.Д. ЕГН **********
***, действаща чрез пълномощника си адв.Ц.В. от САК,
съдебен адрес ***, офис 5 срещу З. „Б.И.“
АД ЕИК********, р-н Лозенец, ул.“***********представлявано от С.П.и К.К.за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 150
000лв., съставляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
съгласно Застрахователна полица №BG/02/116002625168,
за претърпените болки и страдания, в
резултат смъртта на Т.Н.Н.– майка на ищцата, от ПТП
на 10.10.2017г. около 08.20ч. в гр.Борово на ул.“Гео Милев“ по вина на Н.Г.Г., управлявал т.а.Дайхатсу Фероза с рег.№Р*****, ведно със законната лихва от 29.04.2018г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищцата твърди, че на 10.10.2017г. около
08.20ч. в гр.Борово на ул.*** *****Н.Г. при управление на товарен автомобил Дайхатсу Фероза с рег.№Р***** в
посока кръстовището с ул.“Кооперативна“ не е пропуснал пресичащата пешеходка Т.Н.и
е реализирал ПТП с нея. Пострадалата била ударена с предна част на автомобила
при което са й били причинени сериозни травматични увреждания, довели до
смъртта й.
Било образувано ДП №2186/2017г. по описа на
ОД на МВР Русе.
Непосредствено след удара пострадалата била
приета по спешност в УМБАЛ „К.“ АД гр.Русе в отделение по Неврохирургия. Били
установени данни за черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна мозъчна
контузия в дясната хемисфера без наличие на хематом, едема церебри,
малкомозъчно вклиняване, левостранна
хемипареза, фрактура в дяснотемпоро-париетално,
двустранни плеврални изливи в дясно. На 13.10.2017г.
състоянието на пострадалата се влошило и изпаднала в кома, но в същия ден
починала.
Поддържа се, че е съществувала силна
емоционална връзка между ищцата и майка й. Загубата довела до емоционален срив
у ищцата. Независимо от възрастта на пострадалата Т.Н., била много жизнена,
изпълнена с енергия и много емоционална. Била основата на семейните отношения.
Процесната катастрофа причинила на ищцата болки и страдания от загубата на
майка й, които ще търпи до края на живота си.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния товарен автомобил е
била валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП № BG/02/116002625168
сключена с ответника, валидна от 13.10.2016г. до 12.10.2017г.
С молба до З. „Б.И.“ АД ищцата поискала да й
бъде определено и изплатено справедливо обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди. По повод тази молба била образувана щета №**********. С
писмо от 08.02.2018г. застрахователят е изискал молителката да представи
допълнително посочените в същото документи за компетентно произнасяне. С писмо
от 19.04.2018г. ищцата чрез пълномощника й е била уведомена за постановения
отказ за изплащане на обезщетение поради това, че не били ангажирани
доказателства за виновността на застрахования в дружеството водач, с което
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок ответникът е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Твърди настъпило случайно деяние.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, която не е пресичала на
обозначеното за целта място, като дори и да е пресичала на такова, то не е
направила необходимото да избегне удара, а е имала възможност за това. Не е
изпълнила задълженията си по чл.113 ЗДвП.
Счита претендирания размер на предявения иск
за завишен.
Изразява становище, че претендираната лихва
от датата на настъпване на ПТП е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.429
ал.3 от КЗ вр. чл.380 и чл.497 КЗ.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №30 от 10.10.2017г., за станало на същата дата около 08.20ч. ПТП в
гр.Борово на ул.“********, между товарен автомобил и пешеходец. Отбелязано е,
че в резултат на ПТП пешеходката Т.Н.е получила травми – хематом на главата и
спукан череп, от които е починала на 13.10.2017г.. Било е образувано ДП №2186/2017г.
по описа на РУ на МВР Русе.
От представената Присъда №6 от 27.01.2020г.
по НОХД №462/19г. по описа на ОС Русе, се установява, че водачът на увреждащия
автомобил Н.Г.Г. е бил признат за виновен за това, че
при процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил смъртта на Т.Н.Н., като е
бил осъден на 2г. лишаване от свобода,
чието изпълнение на осн.чл.66 НК е било отложено за срок от 3 години. На осн.чл.343г НК Ц. е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 3 години.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Ищцата е предявила претенция до ответника за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди по полица „Гражданска отговорност“
№BG/02/116002625168.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на
иск пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Дайхатсу Фероза“ с рег.№Р***** със застрахователна полица №BG/02/116002625168 със срок на действие от
13.10.2016г. до 12.10.2017г.
Според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.В.П. се
установява, следния механизъм на ПТП – товарен автомобил „Дайхатсу“
непосредствено преди така настъпилото произшествие с него се е движел
праволинейно на пътното платно на ул.“Гео Милев“ в гр.Борово. в същото време ш
с посока перпендикулярна на посоката на движение на автомобила се е движела
пешеходката Н.. Автомобилът се е движил с 13км/ч, когато е достигнал до
пресичащата със скорост 1,8км/ч. платното за движение пешеходка и я удря с
предна лява част в долен ляв крайник в момента, в който пострадалата е била на
него като опорен крак. В този момент от възникналия ударен импулс върху тялото
на пешеходката и спрямо нейния масов център
се породил въртящ момент, който я ротирал
около вертикалната й ос и в посока „обратна“ на часовниковата стрелка, като при
това тя загубила своето равновесно положение. Вследствие на реализирания
контакт автомобилът продължил своето движение напред и надясно. След удара
пешеходката паднала върху пътната настилка като реализирала удар на главата с
пътната настилка, като са настъпили и установените травматични увреждания по
тялото. След зоната и времето на контакт между обектите, автомобилът се
установил в състояние на покой, а пешеходката върху пътната настилка. Според
вещото лице липсват технически причини за настъпването на произшествието.
Причините за него са изцяло от субективен характер. Към момента на навлизане на
пешеходката в платното за движение на автомобила и предприемане на пресичането
му, тя е била извън т.н. опасна зона за спиране на автомобила и произшествието
е било предотвратимо а водача. Видимостта на пешеходката към автомобила не е
била ограничена. При своевременно възприятие на идващия автомобил е
съществувала възможност пешеходката да ускори своя ход по начин да пропусне
автомобила да премине зад него. Според експертизата липсват данни пешеходката
да е пресичала на пешеходна пътека.
От съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от вещото лице д-р И.Л. се установява, че в следствие на процесното
ПТП Т.Н.като пешеходец, блъснат от товарен автомобил е получила следните
травматични увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
охлузване в тилната област на главата, кръвонасядане
в областта на дясна ушна мида; вътрекожен хематом на
меката черепна покривка; кръвонасядане на меката
черепна покривка в теменната, тилната и слепоочната област в дясно; кръвонасядане на десния слепоочен мускул; епидурален хематом; субдурален
хематом; субарахноидален
кръвоизлив; контузия на мозъка; линейно счупване на дясната тилна кост, дясната
слепоочна кост и средна черепна ямка в дясно. Кръвонасядане
в кръстната област; кръвонасядания по лява мишница и
лява предмишница; охлузване на десен лакет; разкъсно контузна рана и кръвонасядане на
ляво бедро; охлузвания на ляво коляно и ляв аподбедрица;
отоко, кръвонасядане и
охлузвания по лява глезенна става и ляво ходило.
Според вещото лице причината за смъртта на Т.Н.е тежката черепно-мозъчна травма
и развилите се усложнения с мозъчен оток и парализа на жизнено важни центрове –
дишане и сърдечна дейност. В рамките на лечението на травматичните увреждания е
започнало развитие на възпалителни процеси в белите дробове.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля К. Г. – внук на
ищцата, чийто
показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид
възможната му заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в деня на
катастрофата 10.10.2017г. на баба му К. й се обадили съседи, за да й съобщят
какво се е случило и тя заедно с бащата на свидетеля веднага отишли в спешния
център в Бяла. След което с линейка баба му отишла в гр.Русе и там останала с
майка си. След като баба му К. се прибрала била много разстроена, тъй като
лекарите й казали, че не дават големи шансове за майка й. Три дни по-късно
прабаба му Т.починала. Свидетелят твърди, че баба му К. и майка й били в много
добри отношения, поддържали непрекъснат контакт. След смъртта й баба му се
влошила, не искала да ходи на село, където живеела майка й, дори след известно
време продали и къщата. Твърди, че независимо, че прабаба му била възрастна,
била в добро състояние, ходела до магазина, пазарувала и другата баба на
свидетеля, която живеела в съседна къща. За годините си била в добро състояние.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда
№6 от 27.01.2020г., постановена по НОХД №462/19г. по описа на ОС Русе, Н.Г.Г. е признат за виновен за това, че на 10.10.2017г. в гр.Борово,
обл.Русе, на ул.“Гео Милев“ пред дом №17, при
управление на МПС товарен автомобил „Дайхатсу Фероза“ с рег.№Р*****, виновно е нарушил правилата за
движение, установени в Закона за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 и
чл.116 от ЗДвП – и по непредпазливост
причинил смъртта на Т.Н.Н.ЕГН **********, поради
което и на осн.чл.343 ал.1 б.в вр.
чл.342 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.
При наличието в случая на влязла в сила
присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и
техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на
обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Т.Н., майка
на ищцата, последната е преживяла скръб, която не е преодоляна и до момента. От
показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира изцяло като
основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищцата е била близка
с майка си, поддържали непрекъснат контакт. Внезапната загуба за дъщерята на Н.
е била съпроводена със значителни болки и страдания, които са непреодолими.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи
и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е
нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това
трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия
живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по т.д.№355/2009г.на
І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката
трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на
пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от
загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за
духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на майка си ищцата е загубила внезапно родител със
значимо присъствие в живота й.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от нея неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от 70 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. За не присъждането на пълния претендиран
размер, се съобразява факта, че независимо, че емоционалната свързаност с
починалия родител не е прекъсната и страданията на ищцата продължават, не се
доказа, те да са с интензитет, различен от обичайните за съответната загуба.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава, която на осн.чл.497 ал.1т.1 КЗ тече от 29.04.2018г.
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът Б.И.АД е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Т.Н., с доводи, че не е
пресичала на обозначеното за целта място и не е направила необходимото, за да избегне
удара, въпреки че е имала възможност за това. Съдът намира това възражение за
основателно. Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от
12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г.
по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде намалено на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва
да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В случая е установено от съдебно автотехническата експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, че пострадалата е пресичала
пътното платно, на което е липсвала хоризонтална маркировка, т.е. не на
пешеходна пътека, като по никакъв начин не е нарушила правилата, които
пешеходците имат като участници в движението. Съдът приема, че приносът на Т.Н.е
в размер на 25%. Ето защо обезщетението от 70 000лв. ще бъде намалено с
този процент и съдът ще присъди сума в размер на 52 500, като до
претендирания от 150 000лв. ще отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направил на осн.чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника.
Съдът намира, че направеното възражение е
основателно и следва да бъде уважено. Претендираният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерен с оглед уваженият размер на иска и не е свързан с
фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият
минимален размер за адвокатско възнаграждения на адвоката на ответника е в
размер на 5436лв. с ДДС, който размер е съобразен с отхвърлената част от иска.
До този размер ще бъде намалено адв.възнаграждение.
При този изход на спора и факта, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от
осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 2100лв., платима по сметка на СГС,
както и разноски на бюджета в размер на 450лв. за вещи лица.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на АД В. иБ.адвокатско
възнаграждение в размер на 4430,74лв. с ДДС.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на К.С.Д. ЕГН ********** ***, на основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума
в размер на 52 500лв./петдесет и две хиляди и петстотин/,
съставляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
съгласно Застрахователна полица №BG/02/116002625168,
за претърпените болки и страдания, в
резултат смъртта на Т.Н.Н.– майка на ищцата, от ПТП
на 10.10.2017г. около 08.20ч. в гр.Борово на ул.“Гео Милев“ по вина на Н.Г.Г., управлявал т.а.Дайхатсу Фероза с рег.№Р*****, ведно със законната лихва от
29.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от присъдения
размер от 52 500лв. до претендирания
размер от 150 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати
държавна такса в размер на 2100лв. /две хиляди и сто/ и разноски на
бюджета в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет/ за вещи лица по
сметка на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ сумата от на 4430,74лв. /четири
хиляди четиристотин и тридесет лева и 74ст./ с ДДС, адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ищцата.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78 ал.5 от ГПК
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
З. „Б.И.“ АД ЕИК******** от 7200лв. с ДДС на 5436лв./пет хиляди четиристотин
тридесет и шест/ с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК К.С.Д.
ЕГН ********** *** заплати на З. „Б.И.“
АД ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5436лв. /пет хиляди четиристотин
тридесет и шест/ с ДДС, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: