Решение по дело №149/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. Т. Г., чрез адв. В. П. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАM-1304123/03.03.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-Шумен, с която на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 03.03.2025 г.

Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед, като сочи, че на 03.03.2025 г. около 05:18 ч. в [населено място] на паркинга на магазин „Кауфланд“, в посока към ул. Спортист, в качеството му на водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер] бил спрян за проверка от органи на „Пътна полиция“ и бил тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг тест-5000“, който отчел положителна употреба на бензодиазепини. Водачът е изразил несъгласие с показанията на техническото средство, бил му издаден талон за медицинско изследване, оспорващият бил задържан и отведен в МБАЛ-[област], където дал кръвна проба. По съображения за дългия срок, в който се изготвят резултатите от химико-токсикологичните експертизи на 05.03.2025 г., оспорващият посетил Клинична лаборатория „Рамус“ ООД [населено място], където направил кръвно изследване за своя сметка, резултатите от което били отрицателни. Твърди, че предвид липсата на резултати от кръвните изследвания и експертизи, не е безспорно установено, наличието на основание за налагане на въпросната ПАМ. Напротив, налице са безспорни доказателства, че не са открити наркотични вещества в пробата дадена от водача, поради което отразеното в заповедта фактическо положение, не съответства на действителното. Счита, че административния орган не е доказал по безспорен начин предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Твърди, че издадената Заповед за налагане на ПАМ е несъразмерна с целта на закона и ограничава в значителна степен правото му на управление на МПС за срок повече от 18 месеца, респективно лишаването му от право да управлява автомобил създава сериозни затруднения при упражняване на ежедневната му трудова дейност. По изложените в жалбата съображения, моли за отмяна на Заповед за налагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и чрез упълномощен представител адв. В.П., който заявява, че поддържа жалбата на сочените касационни основания. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си по съществото на спора и отправя искане за отмяна на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, претендира разноски.

Ответникът –младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“-[област], редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от юрк.С., която оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава, претендира разноски. Релевира довод, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е постановена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на относимите материалноправни разпоредби на приложимия закон, в съответствие с целта на ЗДвП.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPАM-1304123/03.03.2025г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област], на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 03.03.2025 г. и е отнето СУМПС№*********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 3337528/03.03.2025 г., съставен против Г. Т. Г., за това, че на 03.03.2025 г., около 05,10 часа в [населено място], на паркинга на магазин „Кауфланд“, в посока ул.Спортист управлява собствения си лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №[рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0012.Издаден му е талон за кръвно изследване№0185976. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.03.2025 г.

Недоволен от нея Г. Т. Г., я оспорил пред Административен съд - гр.[област] с жалба рег. № 869000-3135/11.03.2025 г. по описа на ОДМВР-[област]. За установяване на твърдените от него факти представя резултати от клинични изследвания на СМДЛ „Рамус“ ООД и ангажира гласни доказателства.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, за сервизна проверка на използваното техническо средство и доказателства за собственост на МПС.

Видно от приложен Талон за изследване №0185976 водачът е насочен за медицинско и химическо изследване.

Назначена е съдебно – химическа експертиза по ДП №218/2025 г. по описа на РУ-[област], заключението по която до датата на приключване на съдебните прения не е изготвено.Последното се установява от служебно изискана информация от ВМА към МБАЛ-[област], обективирана в писмо с рег.№ДА-01-1002 от 04.04.2025 г. по описа на ШАдмС. От същото се установява, че към момента на изготвяне на писмото-01.04.2025 г. е наличен първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичната проба, получен посредством медико-диагностични средства тип “бърз тест“, отрицателен за наркотични вещества, който обаче има ориентировъчен характер и няма доказателствена стойност. Окончателният резултат от химико-токсикологичният анализ на кръвната проба на жалбоподателя, съставляващ част от ДП№218/2025 г. не е изготвен.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място Г. Т. Г. като водач на МПС, бил спрян за извършване на проверка. С техническото средство – Дръг тест 5000 е извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като същият е отчел положителен резултат за употреба на бензодиазепини.

На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, резултатът от което не е изготвен до датата на съдебното заседание.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП №GPАM-1304123/03.03.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област] - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 03.03.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена на 11.03.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП , а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“..

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна полиция“ при ОДМВР, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3937/24.10.2024 г. директорът на ОДМВР - [област] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1 от ЗДвП), в т.ч.служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен от с-р „Пътна полиция“ към о-л „ОП“ при ОДМВР, с компетентност на територията на цялата Областна дирекция на МВР –[област](т.1.3,б.д от заповедта). Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Л. М. С. на длъжност мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –[област], оправомощен със заповед№372з-3937/24.10.2024 г., с оглед на което съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релеванти за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като отговаряща на изискванията, очертани от законовия ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на обжалваната ЗППАМ с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП ,ПАМ- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“.

Анализът на цитираната правна норма обуславя извода, че необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярка от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС от собственика му след употреба на наркотични вещества или техни аналози, защото това именно е основният съставомерен факт и без неговото осъществяване , респективно установяване по надлежния ред не е налице нарушение на ЗДвП, а следователно липсва и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.

Предвид доказателствата по делото, че след проверката с техническо средство, водачът е получил талон за изследване, като е дал по надлежен ред необходимия биологичен материал, за правилното разрешаване на спора следва да се съобразят и правилата, разписани в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата).

Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръв и урина, а при липса на проба урина, се изследва пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В настоящия случай е установено, че при проверката на жалбоподателя на 03.03.2025 г. за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000, с фабричен номер ARRC-0012 е отчетено наличие на бензодиазепини, но водачът е изразил несъгласие с този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред, съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози, според чийто текст, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста, употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

По аргумент за противното от чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на техническото средство - Drager [община] 5000, какъвто настоящият случай не е. При това положение административният орган не е следвало да приема безкритично показанията на последния, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надлежни проби. В настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.3а, т.2, във връзка с чл.6, ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и във връзка с чл.174, ал.4 от ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултатът от съдебно-химическата експертиза, посредством който би се оборила или потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA № GA 3337528/03.03.2025 г., съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. След като към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело такава експертиза не е представена, то следва да се приеме, че отчетеният резултат от „Drager Test 5000“ при процесната проверка, е неотносим към повдигнатия спор. И доколкото липсват доказателства за потвърждаване на неговия резултат за употреба на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени от водача, не са налице посочените в заповедта фактически основания за нейното издаване. Липсата на заключение на съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП № 218/2025 г. по описа на РУ – [област], не може да бъде обсъждана в тежест на оспорващия.

От изложеното следва, че липсва материалноправно основание за прилагане на процесната ПАМ по отношение на оспорващия собственик, който в случая е и водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. №[рег. номер], управлявал го на 03.03.2025 г. в [населено място], но при отсъствие на надлежни доказателства за употреба на наркотични вещества. Нещо повече, видно от прил. по делото писмени доказателства /Протокол с резултати от изследвания от СДМЛ“Рамус“ООД от 05.03.2025 г. и писмо с рег.№ .№ДА-01-1002 от 04.04.2025 г. по описа на ШАдмС от ВМА-МБАЛ-[област]/, поради несъгласие с резултатите от Дръг теста, оспорващият на собствени разноски, на следващия ден след освобождаването си направил изследване в частна лаборатория СДМЛ“Рамус“-[област] за наличие на наркотични вещества по шест параметъра, между които и за диазепини, резултатите от което били отрицателни. Независимо от обстоятелството, че даденият за изследване от жалбоподателя материал в частна лаборатория не е по предвидения от законодателя ред, последният създава съмнения относно достоверността на резултатите от Дръг теста.В тази насока са и данните от прил. писмо от ВМА-МБАЛ-[област], от което се установява, че към момента на изготвяне на писмото-01.04.2025 г. е наличен първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичната проба, получен посредством медико-диагностични средства тип “бърз тест“, който е отрицателен за наркотични вещества. Макар и последният да има само ориентировъчен характер и да няма доказателствена стойност, същият индикира съмнения относно достоверността на резултатите от Дръг теста. В тази насока съдът съобрази и събраните по делото гласни доказателства от показанията разпитаните по делото свидетели на оспорващия и на ответната страна, от които се установиха добрите характеристични данни на жалбоподателя , както и обстоятелствата във връзка с извършената проверка на водача, която е била рутинна и по време на проверката жалбоподателят е оказал пълно съдействие на органите и не са съществували видими данни и белези лицето да е употребило наркотични вещества. За това свидетелстват и данните от прил. по преписката Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Съдът намира, че наложената ПАМ се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба №1/19.07.2017 г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради което и предвид срока на наложената ПАМ, налага извод за несъразмерност на същата. В тази насока съдът съобрази показанията на свидетеля А. Й., от които се установи, че оспорващият работи освен в магазин „Кауфланд“, обикновено ранни сутрешни смени и като брокер на недвижими имоти, във връзка с което често му се налага ползването на автомобила по повод провеждане огледи на недвижими имоти и придвижване до работното му място в ранните часове на деня.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност, но за да възникне същата нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП следва да бъде доказано по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т.е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

В съответствие с резултата от оспорването и на основание чл.143,ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото съдебни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева, заплатени в брой , съобразно прил. по делото адв.пълномощно, Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

OТМЕНЯ по жалба на Г. Т. Г. от [населено място] за прилагане на принудителна административна мярка № GPАM-1304123/03.03.2025 г. по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор в група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“-[област] към ОДМВР-[област], с която на Г. Т. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, считано от 03.03.2025 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи-[област] да заплати на Г. Т. Г. с [ЕГН] от [населено място], ул.Дедеагач“№10, вх.2, ет.3, ап.24 РАЗНОСКИ по делото в размер [рег. номер]./хиляда лева/.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.