№ 383
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20215330207815 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2100002/15.11.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„АМЕКС” ООД ЕИК *********, е наложено административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700лв. за извършено
административно нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „АМЕКС ” ООД, счита Наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени по
съображения, развити в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – ДИТ -гр. Пловдив, чрез пълномощника си по
делото юрк. Тодоринска изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли съда да потвърди издаденият административен акт.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за
това, че при извършена проверка на 08.07.2021г. около 21часа в обект бистро
1
„Пирани” в гр. Пловдив, ж.р. „Тракия“ до бл.148 и от представени в Д „Т” гр.
Пловдив документи на 13.07.2021г. и на 13.09.2021г. е установено, че от
страна на дружеството-работодател е приет на работа като сервитьор Нина
Стоянова Цвеуткова, без да й е представено преди постъпването й на работа
копие от уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП Пловдив.
Справката за приети и отхвърлени уведомление е с изх. № 16388213091579 от
09.07.2021г. 12.27часа, тоест след извършената проверка.
Видно от приложения по делото АУАН № 16-2100002/13.09.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Сл. Г. П.
заявява, че поддържа отразеното в Акта. Същата изцяло потвърждава
гореописаните констатации, установени при извършената проверка и по
документи, като освен това пояснява, че работникът попълнил лично справка
по чл.402 от КТ.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя като
логични, последователни, незаинтересовани, лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени от писмените доказателства по делото
– справка по чл.402 от КТ, АУАН, справка за приети и отхвърлени
уведомление с изх. № 16388213091579 от 09.07.2021г. 12.27часа.
При така изложените обстоятелства съдът намира, че обосновано и
законосъобразно е била ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда.
Извършеното деяние се доказва по несъмнен начин предимно от
показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност
и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, които са
категорични относно направените констатации. Освен това последните
категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства-
АУАН, справка по КТ, попълнена лично от работещото лице, справка за
приети и отхвърлени уведомление с изх. № 16388213091579 от 09.07.2021г.
12.27часа. Видно от същите към 08.07.2021г. не е съществувало подадено до
ТД на НАП Пловдив уведомление за сключения с работника трудов договор и
респективно същият е допуснат на работа преди да му е връчен заверено
копие от същото. Това е така предвид обстоятелството, че самата Цветкова е
попълнила саморъчно къде работи, при какво работно време и срещу какво
2
трудово възнаграждение. Всичко това е сторено на инкриминираната дата
около 21 часа, а горецитираното уведомление за трудовия договор е прието
едва на 09.07.2021г. в 12.27часа, тоест след извършване на проверката.
Във връзка с горното изцяло неоснователни се явяват възраженията,
наведени в жалбата. В този смисъл според съда липсват основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от
жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая
нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният
процес е строго нормирана дейност, при която за извършено
административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е
въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се,
че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на
ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
“ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на
преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения
от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се
приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до
неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени
доказателства по делото – неизпълнение на задължение за допускане до
работа на лице едва след като му бъде връчено копие от уведомление за
сключения с него трудов договор, не би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с
извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на
правилата за добра търговска практика, включително и свързана с охрана
3
правата и законните интереси на работниците и служителите. В този смисъл
всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална
опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като
такова с висока степен на накърняване на обществените отношения. Нещо
повече – самият наказващ орган надлежно е изложил аргументи в атакуваното
НП, по какви причини счита, че настоят случай не е маловажен. Освен това
следва да се има предвид императивната норма на чл.415в от КТ, съгласно
която никое нарушение по чл.62 ал.3 от КТ не представлява маловажен
случай. Тоест самият законодател е изключил подобни деяния от кръга на
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Що се отнася до размера на наложеното наказание ГЛОБА от 1 700лв.,
то видно от правилно посочената санкционна норма на чл.414 ал.3 от КТ,
това е размер на минимално определения такъв на санкцията, предвидена за
извършеното от жалбоподателя нарушение. Следователно административно-
наказващият орган правилно е преценил всички обстоятелства имащи
значение за случая, като е определил цитирания размер на санкцията.
Предвид последното и съдът намира, че в казуса, с оглед формалното
неизпълнение на задължението от страна на нарушителя, липсата на
настъпили реални вредни последици за фиска или за трети лица, отсъствието
на данни за други нарушения от страна на жалбоподателя, подходящият
размер на наказанието следва да бъде именно минималния такъв.
Поради всичко гореизложено и обжалваното Наказателно
постановление № 16-2100002/15.11.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „АМЕКС” ООД ЕИК
*********, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1 700лв. за извършено административно нарушение
по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като обосновано и законосъобразно следва
да бъде ПОТВЪРДЕНО.
По делото не се сочат, а и при извършената служебна проверка от
страна на съда, не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното
НП.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
4
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в размер от
120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя.
За изложените съображения съдът прецени всички доказателства по
делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-2100002/15.11.2021г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„АМЕКС” ООД ЕИК *********, е наложено административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 700лв. за извършено
административно нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „АМЕКС” ООД ЕИК ********* да заплати на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5