Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №786 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение №275621 от 15.11.2019 г., СРС, 150-ти състав, постановено
по гр.дело №57751/2018 г. е признал за
установено по предявените от ЕТ „Е.- О. - В.Г.“, с ЕИК ********, с адрес: гр.
София, ж.к. „********, срещу „С.в.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сграда 2-А, отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал. 1 ГПК, че ЕТ „Е.- О. - В.Г.“ не дължи на „С.в.” АД сумата от 5
965.53 лева, представляваща начислена цена на доставена вода и извършени услуги
по отвеждане на отпадъчна вода и пречистване на отпадъчна вода за клиентски
номер ********* за периода от 18.10.2017г. до 16.11.2017г., до имот - склад за
смазочни материали с адрес гр.София, НПЗ Гара Искър, ул. „5002“, 1, за която
сума е издадена фактура № **********/03.07.2018г.
С постановеното решение с оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца е присъдена сумата 1318.62
лева - разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението е
обжалвано от ответника „С.в.” АД в частта, с която са уважени исковете с въззивна жалба, с основни доводи, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. При постановяването
му СРС не е съобразил, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, по което ищецът
дължи заплащане на потребените услуги в имота, чиято
стойност възлиза на сумата по издадената на 03.07.2018 г. фактура 5965.53 лв. Изразява
становище, че чрез представените пред първата инстанция доказателства е
доказана реална доставка, поради което ищецът дължи заплащане на нейната
стойност.
Моли за отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявения иск се
отхвърли изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЕТ „Е.- Ойл -
В.Г.“ с изложени доводи за нейната неоснователност. По изложени правни и
фактически доводи постановеното от първата инстанция решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Ответникът не е провел пълно и главно доказване,
че сумата е дължима, т.е. че е потребено от негова
страна количество ВиК услуги възлизащи на стойността по оспорената своевременно
от него като невярна фактура. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 5 965.53 лева, представляваща
начислена цена за ползвани ВиК услуги за клиентски
номер ********* за периода от 18.10.2017г. до 16.11.2017г., до имот - склад за
смазочни материали с адрес гр.София, НПЗ Гара Искър, ул. „5002“, 1, за която
сума е издадена фактура № **********/03.07.2018 г.
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира,
че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни
констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
В
първоинстанционното производство въз основа на изложените от страните правни и
фактически доводи е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че страните се намират в облигационни отношения във връзка с
ползването на ВиК услуги, като ищецът е потребител на такива за процесния
период, а ответника – търговско дружество, което е оправомощено да предоставя
такива. Последното сочи, че в процесния случай, страните са били обвързани от
договорни отношения, произтичащи от договор сключен при общи условия/ чл. 16 ЗЗД/, които ищецът е приел ставайки абонат на ВИК. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
Наредба № от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването
на услугите Ви К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. В този смисъл общите условия на ВиК оператора са
задължителни за потребителя и го обвързват. Правилно СРС е приел, че ищецът е
потребител на Вик услуги и че същият е обвързан от общите условия на оператора.
Настоящият състав споделя аргументите на СРС, че не е доказан обемът на
ползваните Вик услуги за исковия период.
Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
услугите Ви К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи е
предвидено ползваните Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени
изчерпателно. С оглед това въззивният съд приема, че в проведеното производство не е доказано реално
потребление на ВиК
услуги за периода от 18.10.2017г. до 16.11.2017г., до имот - склад за смазочни
материали с адрес гр.София, НПЗ Гара Искър, ул. „5002“, 1, за която сума е
издадена фактура № **********/03.07.2018 г.
Не е доказано и
наличие на визираното в Наредба № 4/2004
г. изключение. Както е посочено, при отсъствие на потребителя или негов
представител, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в
удобно за двете страни време. При неизпълнение на това задължение, следва да се
приеме, че налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът обаче следва да бъде
удостоверен по надлежния ред и процедура - да е съставен протокол от длъжностно
лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури достъп, който
протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел,
на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес. По делото
нито се твърди, нито се установява изпълнена такава процедура, поради което не
може да бъде приета дължима по реда на чл. 35 от Наредба № 4 сума от ищеца. В
тази връзка не са представени никакви доказателства, които да удостоверяват
правилното и законосъобразно извършване на тази процедура. СРС е разпределил
доказателствената тежест за този факт на ответника, като му е указал да докаже
обема на предоставени услуги, но последният не е могъл нито пред
първоинстанционния съд, нито пред СГС, да изпълни това си задължение в
условията на пълно и главно доказване, което като процесуална тежест води до доказване
на исковата претенция. Първоинстанционният решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която са уважени предявените искове.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в обжалваната уважена част
от исковете.
По
отношение на
разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв. с
ДДС според представения списък.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №275621 от 15.11.2019 г., СРС,
150-ти състав, постановено по гр.дело
№57751/2018 г.
ОСЪЖДА “С.в.” АД,
ЕИК ********, с адрес ***, ж.к.Младост, ул."********, сгр.2А, да заплати
на основание чл.78, ал.3 ГПК на ЕТ „Е.- Ойл - В.Г.“, с ЕИК ********, с адрес:
гр. София, ж.к. „********, сумата от 900.00 лв. с ДДС- разноски за адвокатско
възнаграждение.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.