О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1072
гр. Пловдив, 08.07.20120г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Н. Цветкова в. ч. гр. дело № 1105/2020г. по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№ 16166/18.06.2020г. от адв. Е.И. от ПАК, като пълномощник на М.Я.А., ЕГН **********
– ищца в първоинстанционното производство против определение № 4664 от
13.05.2020г., постановено по гр. д. № 10097/2019г. по описа на Пловдивски районен
съд, XII-ти гр. състав, с което
първоинстанционният съд отказва да измени решение № 807/11.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 10097 по описа на ПРС за 2019г. в частта му за
разноските, като отхвърля молбата на ищеца в този смисъл от дата 09.03.2020г.,
като неоснователна.
В частната жалба са изложени доводи за
неправилност на атакуваното определение.Моли се за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника по предявения пред
районния съд иск, да заплати на ищеца сторените разноски.
С отговора на частната жалба се моли
определението на районния съд като правилно да бъде потвърдено, а частната
жалба против него да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в
законовия седмодневен срок, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното
производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
По същество съдът намира частната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство
е образувано по предявен иск по чл. 439 от ГПК от М.Я.А., ЕГН ********** чрез
пълномищника й адв. Е.И. от ПАК против „Айкарт“ АД, ЕИК ********* с твърдения,
че ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист по ч. гр. д. №
8561/2009г. по описа на РС Пловдив, на 25.07.2011г. срещу Я. Г. А. – баща на
ищцата, починал през 2019г., като вземането било за следните суми: 4881, 50
лева, представляваща неизплатена главница по договор за издаване и използване
на международна кредитна карта, сключен на 12.12.2008г., 125, 58 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода 31.03.2009г. – 07.05.2009г.,
267, 08 лева, представляваща лихва върху главницата за периода 07.05.2009г. –
17.07.2009г., ведно с лихва върху главницата в размер на 18% + 10 пункта на годишна база, считано от датата на подаване
на заявлението – 20.07.2009г. до изплащане на сумата, както и 345, 48 лева –
разноски по делото и сумата от 641, 54 лева съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 45773/2009г. по
описа на СРС.Въз основа на издадения изпълнителен лист през 2012г. било
образувано изпълнително дело № 189 по описа на ЧСИ с рег. № 838 Милен Бъчински
с район на действие СГС.Ищцата, в качеството на наследник на баща си, твърди,
че не дължи ½ ид. част от процесните вземания, съответна на
наследствените й права, поради това, че въпросното вземане било погасено по
давност, което обуславяло и правния й интерес от предявяване на иска.
С писмения отговор на ответника
по чл. 131 от ГПК е изразено становище, че искът е допустим.Не са оспорени
изложените в исковата молба обстоятелства и е направено признание на иска.Изложени
са допълнителни твърдения, че по образуваното изпълнително дело № 189/2012г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, район на действие СГС, не са
били предприемани валидни изпълнителни действия за събиране на процесното
вземане от м. февруари 2012г., от когато започнал да тече петгодишния давностен
срок за него.Не били предприемани и никакви валидни изпълнителни действия срещу
наследниците на длъжника, които да засегнат имуществената им сфера, нито били
възлагани такива на съдебния изпълнител, поради което изпълнителното
производство било прекратено по силата на закона.Въпреки това дружеството
изрично сезирало съдебния изпълнител за настъпилата перемпция, в резултат на
което било издадено постановление за прекратяване от 25.07.2019г. на изп. дело
№ 189/2012г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ, район на
действие СГС.Поради това ответникът е направил искане, да не бъдат възлагани в
негова тежест разноските по образуваното дело, тъй като признава иска и не е
дал повод за предявяването му.
Изложените обстоятелства в
писмения отговор на ответника относно хода на образуваното изпълнително
производство, не са оспорени от ищцовата страна.
Районният съд се е произнесъл с
решение № 807/04.03.2020г. по реда на чл. 237 от ГПК – решение по съществото на
спора при направено признание на иска от ответника.По отношение на разноските
решаващият съд е приел, че при липса на извънсъдебно позоваване на давност пред
ответното дружество и с оглед на факта, че същото е искало прекратяване на
изпълнителното производство, не може да се направи извод, че ответникът е дал
повод за завеждане на иска.Поради това разноските за ищеца остават така, както
ги е направил.
По молба на ищцата на основание чл. 248 от ГПК
е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което искането
й за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.
Обжалваното определение е правилно.
Принципно длъжникът има интерес от иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда
/процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при
признание на иска.Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието.При такова свое поведение той не дължи
разноски, ако не е дал повод за предявяването на иска.Отговорност за разноски
би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност /в този см. определение № 95/22.02.2018г. на ВКС по ч. гр.
д. № 510/2018г., IV г. о., определение №
318/25.07.2018г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018г., III г. о. и др./.
В случая твърденията на ответника /взискател в
образуваното изпълнително производство/, че не е поискал извършването на
изпълнителни действия за период повече от две години от образуването на
изпълнителното производство, не са оспорени.В такава хипотеза е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това.Самият длъжник е разполагал с
възможност да иска прекратяване на изпълнението от ЧСИ на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, както и да обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК
/изм. ДВ бр. 86 от 27.10.2017г./ евентуален отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение, но не и да оспорва по исков ред
изпълнението, което вече е било прекратено ex lege.
Предвид гореизложеното частната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното определение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4664/13.05.2020г., постановено по гр. д. №
10097 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XII-ти гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: