№ 20
гр. Шумен , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVII-И СЪСТАВ в публично заседание на
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20213630200466 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 555179-F582478/12.01.2021 г. на Директора на
Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 178 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на “Дринкпром” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Кишинев“ № 3, ет. 1, ап. 1, представлявано от Ж. Г. А.
ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и
неправилно, излагайки подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания представляващия дружеството – жалбоподател,
редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в
тази насока.
За ТД на НАП - Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в
съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Дринкпром” ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. „Кишинев“ № 3, ет. 1, ап. 1 и се представлява от Ж. Г. А. ЕГН **********.
Дружеството – жалбоподател извършва търговска дейност, като стопанисва търговски обект
– магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „Кишинев“ № 3 в гр. Шумен.
През периода от 13.11.2019 г. до 10.12.2019 г. била извършена данъчна проверка от
компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – Варна, офис Шумен по инициатива на
орган по приходите за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС на
дружеството – жалбоподател “Дринкпром” ЕООД, възложена с РИП №
272692003382619/13.11.2019 г. По време на проверката свидетелката С. С. Е. - инспектор по
приходите при ТД на НАП - гр.Варна, офис Шумен констатирала, че за периода от
01.06.2019 г. до 31.05.2010 г. облагаемия доход на дружеството достигнало облагаем оборот
над 50 000 лева, а именно – 50 128.57 лв. В този случай обаче до 08.06.2020 г.включително
същото не подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП - Варна, офис Шумен
или по електронен път. За резултатите от проверката на 10.12.2020 г. е съставен Протокол №
271832003600243, в който било констатирано, че дружеството е нарушило разпоредбата на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Във връзка с тези констатации на 10.12.2020 г., в присъствието на
представляващия дружеството, бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на санкционираното лице за това, че като данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца
преди текущия месец, не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот. Цитираният акт за установяване на административно нарушение бил връчен на
представляващия дружеството - нарушител и подписан от него, без да изложи възражения,
като връчването било обективирано в разписка. Впоследствие, представляващия
дружеството не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 555179-F582478/12.01.2021 г. на Директора на Офис за обслужване –
Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на “Дринкпром” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. „Кишинев“ № 3, ет. 1, ап. 1, представлявано от Ж. Г. А. ЕГН ********** е
наложена “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят С. С.
2
Е., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелката С.Е. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 555179-F582478/12.01.2021 г. е издадено от компетентен
орган - от Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор НАП ЦУ - гр. София. При
извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в
административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права
на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на
защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя.
Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е
виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на
юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от
ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в сила към момента на извършване на
нарушението/ задължава всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец, в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
3
По силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчно задължени лица са всички лица, които
извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея,
като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги.
Като търговско дружество, развиващо дейност, “Дринкпром” ЕООД несъмнено
представлява данъчно задължено лице по смисъла на цитираната норма. От приложеният
Протокол № 271832003600243/10.12.2020 г. /л. 5 от делото/ се установява, че през периода от
01.06.2019 г. до 31.05.2010 г. облагаемият оборот на дружеството е надхвърлил визирания в
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС минимален размер, като е възлизал на общо 50 128.57 лв. При това
положение за дружеството, като данъчно задължено лице, е възникнало задължение да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 7 дни от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, в случая - до 08.06.2020 г. включително, тъй
като 07.06.2020 г. е неприсъствен ден. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва
от санкционираното лице, че това задължение не е било изпълнено.
Поради всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че дружеството -жалбоподател
действително е осъществило състава на визираното, както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение. Наказващият орган е действал
законосъобразно, квалифицирайки извършеното от “Дринкпром” ЕООД като
административно нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл. 178 от ЗДДС, предвиждащ специално
наказание за данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление
за регистрация в установените по този закон срокове, какъвто е и процесният случай. В
случая на “Дринкпром” ЕООД гр. Шумен е наложена имуществена санкция размер на
минималния, предвиден в закона, а именно 500 лв.
От друга страна обаче съдът намира, че в конкретния случай се касае за маловажен случай
на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на наказателното
постановление административно наказващият орган е подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние. При
определяне на наказанието наказващият орган следва да извърши преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция
с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца. В конкретния случай такава
преценка не е извършена от административнонаказващия орган, доколкото последният се е
задоволил с общото посочване, че при определяне на наказанието били взети предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, без да са
посочени кои конкретно смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са съобразени, както и
каква е тежестта на конкретното нарушение. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
4
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-
наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.
28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
„маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6
от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от Допълнителните разпоредби на НК „маловажен случай“ е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие
върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не
следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се
налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Вярно е, че обществените отношения, които регулира
този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и
на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения,
когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока съдът
отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството - жалбоподател. По делото
липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения,
свързани с данъчната и фискална дисциплина, т. е. касае се за инцидентна проява. Следва да
се отчете и факта, че се касае за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като за периода от
01.06.2019 г. до 31.05.2010 г. облагаемия доход на дружеството е 50 128.57 лв. , т. е.
облагаемия оборот е малко над 50 000 лв. и осъществяването му може да бъде отдадено на
технически пропуск, не и на целенасочено неспазване на правилата предвид изключително
влошеното здравословно състояние на представляващата дружеството - жалбоподател. В
тази връзка съдът намира, че посоченото нарушение се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Минималният размер на
предвидената санкция за този вид нарушения – „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
се явява несъразмерно тежка, съобразно конкретния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира,
че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита
5
нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019
г., като съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато
страните са поискали това.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на дружеството - жалбоподателя
“Дринкпром” ЕООД, което обаче чрез процесуалния си представител не е направило
изрично искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 555179-F582478/12.01.2021 г. на
Директора на Офис за обслужване – Шумен в ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание
чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на “Дринкпром” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Кишинев“ № 3, ет. 1, ап. 1, представлявано
от Ж. Г. А. ЕГН ********** е наложена “имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6