Определение по дело №64/2023 на Административен съд - Кюстендил

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 109 от 21.02.2023 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

  

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 64 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 – 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Делото е образувано по жалба от „Ф.К.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Я.К.Я. – управител, срещу обективираното в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2002-0477639/10.02.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности” в главна дирекция (ГД) „Фискален контрол” при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение. С посочената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – ресторант „7-те рилски езера”, находящ се на адрес: гр. С.Б., ул. „Германия” № 20, стопанисван от „Ф.К.” ООД, и забрана за достъп до обекта за срок от 14 (четиринадесет) дни. В жалбата са изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради липсата на конкретни фактически основания, обусловили необходимостта от предварително изпълнение на заповедта. Иска се отмяна на разпореждането и присъждане на направените разноски по делото за държавна такса.  

Искането за отмяна на процесното разпореждане за предварително изпълнение е процесуално допустимо – направено е в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДДС и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 от АПК. Така формулираният текст на закона, който изрично препраща към реда и предпоставките на АПК за допускане на предварителното изпълнение, налага издаване на изрично и мотивирано разпореждане за допускане на предварително изпълнение и посочване на конкретната хипотеза от чл. 60, ал. 1 от АПК, която е налице. В разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК са уредени няколко хипотези, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес (като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция).

В случая разпореденото предварително изпълнение е мотивирано с позоваване на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК – за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защити особено важен държавен интерес, а именно – интересът от спазване на фискалната дисциплина, за защита на интереса на потребителите, който е обществено значим, както и поради опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди – съществено отклонение от данъчно облагане. Отразено е, че евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на принудителната административна мярка изключва нейния преустановителен и превантивен ефект. От фактическа страна е извършено позоваване на установеното нарушение – при проверка на 30.01.2023 г. в процесния търговски обект, обективирана в съответния протокол, е установено неспазване на задължението за издаване на фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство при извършване на контролна покупка на обща стойност 22 лева, заплатена в брой от орган по приходите, както и на търговското значение на местоположението на обекта, имащо потенциал за реализиране на значителен оборот.

Обжалваното разпореждане е издадено от административния орган след немотивирана и неаргументирана преценка, че предварителното изпълнение на заповедта е наложително, за да се защитят интересите на държавния бюджет и на потребителите, както и да се предотврати настъпването на значителни или трудно поправими вреди за бюджета. За допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящият случай не е направено. Административният орган не мотивира необходимостта от налагане на предварителното изпълнение и връзката на това изпълнение със защитимите държавен и обществен интерес, нито сочи конкретни и относими обстоятелства, при наличието или липсата на които недопускането на предварително изпълнение би довело до опасност от значителни или трудни поправими вреди за бюджета. Сочените от органа вреди са презюмирани. Декларативното посочване на възможното засягане на събирателната функция на бюджета и настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска не може да се свърже с обстоятелствената част на акта, съдържаща установявания за пропуск на адресата му да издаде фискална касова бележка за извършена касова продажба на стоки на стойност 22 лева. Липсват изложени мотиви какви биха могли да бъдат вредите за фиска, за да се прецени дали същите са значителни, за да могат да обосноват особено важен държавен интерес, съответно дали от закъснялото изпълнение могат да възникнат значителни или трудно поправими вреди. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги във или от търговските обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово очертаните рамки – съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 от АПК) и без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 от АПК). Законодателят не приема, че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Затова административният орган следва да изложи мотиви и да посочи убедителни доказателства за наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК при допускане на предварителното изпълнение във всеки отделен случай. В настоящия случай освен общото позоваване на защитата на държавния интерес и интереса на потребителите, който е обществено значим, в заповедта не са изложени допълнителни съображения, обуславящи наличието на посочените предпоставки. Мотивите на административния орган се основават на нуждата да се предотврати хипотетична възможност за извършване на нови нарушения, но преустановителен и превантивен характер има самата принудителна административна мярка, а не нейното предварително изпълнение. Формалното изпълнение на задължението за мотивиране на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, без обвързване с конкретни факти и вреди, е равнозначно на липса на мотиви и води до незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение (вж. в т. см. Определение № 210/08.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14772/2019 г., VIII о., Определение № 16719/09.12.2019 г. на ВАС по                адм. д. № 13763/2019 г., VIII о., Определение № 142/07.01.2019 г. на ВАС по                   адм. д. № 15361/2018 г., VIII о., Определение № 14560/27.11.2018 г. на ВАС по               адм. д. № 14101/2018 г., Определение № 6333/15.05.2018 г. на ВАС по                           адм. д. № 5610/2018 г., VIII о. и Определение № 5978/09.05.2018 г. на ВАС по                  адм. д. № 14554/2017 г., I о.).

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора НАП следва да бъде осъдена да заплати на             „Ф.К.” ООД направените от същото разноски по делото за държавна такса в размер на 50 лева.

Воден от гореизложеното, съдът 

 

             О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ обективираното в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2002-0477639/10.02.2023 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, разпореждане за допускане на предварителното ѝ изпълнение.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Ф.К.” ООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 50 (петдесет) лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                     СЪДИЯ: