Р Е Ш
Е Н И Е № 832
10.08.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 10.07.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 3267 по описа за 2019 година.
В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
/АСВ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата на сключен на 26.07.2017г.
договор, с № 5372814, „Вива Кредит“ ООД предоставило
на А.В.М. заем, в размер 500лв. Жената пък се задължила да я върне, заедно с договорна лихва в размер на
87.61лв., на девет равни месечни погасителни вноски, всяка по 65.29лв., първата
от тях с падеж 25.08.2017г., а последната- с падеж 22.04.2018г. По този начин
страните договорили общ размер на плащанията 587.61лв.
Ищецът твърди още, че подписвайки договора,
заемополучателя удостоверявал, че е получил сумата, както и заявявал, че преди това доброволно е избрал да се
ползва от допълнителна услуга, предоставяна от кредитора, изразяваща се в
експресно разглеждане на документите за одобряване на паричния заем. По този
начин се задължил да заплати такса в размер на 236.25лв.,
която била разсрочена на девет
вноски, всяка по 26.25лв.
Така също, с подписване на договора
кредитополучателя се задължил да предостави на кредитори си, в 3-дневен срок,
обезпечение на задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице, което да
отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това
обаче М. не сторила и по тази
причина дължала и неустойка, също в абсолютен размер-
също 236.25лв., чието плащане също следвало да се
извърши по погасителен план на девет вноски, всяка от 26.25лв.
В резултат на горните договорки се
оказвало, че дълга си ответницата следва да погасява с месечна вноска от
117.79лв., която включва вноската по кредита,
вноската по неустойката и вноска по такса експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит.
Освен горните задължения, на М. била начислена и лихва за забава, тъй като в договора за заем
съществувала и такава договорка- че дължи законна лихва за всеки ден забава. На
това основание й била начислена лихва за периода 01.08.2018г.- до датата на подаване на заявление в съда, на обща
стойност 19.70лв., която представлява сбор от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала и
незаплатена вноска.
Освен това, на основание договора за заем
и по-скоро- Тарифа на „Вива кредит“ООД, относима
към такъв вид договори, било предвидено, че при забава в плащането на
погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден забава, заемателя дължи на кредитора заплащането на 10лв., а на
единадесетия и двадесет и петия ден- плащане на 15лв., като максималния размер
на начислените разходи не може да надвишава 75лв. за заемни суми в размер на
300лв.; 125лв.- за замени суми в размер на 400лв. и 175лв.- за заемни суми от
500лв. до 1 500лв. Ищецът обяснява, че тези суми се дължат, за да покрият
направени от заемодателя разходи за провеждане на телефонни разговори;
изпращане на писмени показани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На това основание на М. била
начислена такса 175лв.
Освен всичко до тук, страните по договора
за заем договорили и че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва с повече
от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден на забава заемателя
дължи заплащането на еднократна сума 70лв.,
представляваща разходи за събирането на просрочените задължения, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява или администрира
дейността по събиране на вземането.
Ищецът признава, че ответника е извършил
плащане по договора за заем- в размер на 364лв., с което
били погасени: такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит – 78.75лв.; такса разходи за събиране на просрочени вземания-10лв.;
неустойка 79.38лв.; договорна лихва 45.41лв. и главница 150.46лв.
Търговското дружество-ищец черпи
претендираните по това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е
кредитор на ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило
паричните му задължения към „Вива Кредит“.
Именно в качеството си на актуален кредитор
и предвид липсата на изпълнение от страна на А.М., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД депозирало пред Сливенски районен съд
заявление по чл.410 от ГПК за дължимите от жената парични
суми и му била издадена, в производството по ч.гр.д.№ 1170/2019г., заповед за изпълнение. Тя обаче била връчена на ответницата
в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивира предявяването от АСВ на искове съда с решението си да приеме за установено, че му дължи: 349.54лв.- неплатена главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на входиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на задължението; 42.20лв.- договорна лихва; 157.50лв.- такса за експресно разглеждане
на искане за отпускане на кредит; 165лв.-
такса разходи за събиране на просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на служител; 156.87лв.- неустойка и 19.70лв.-
лихва за забава.
Ищецът претендира, на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, разноски в заповедното производство, както и да му бъдат присъдени
разноските, направени от него в настоящото дело, а за последното и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв.
На ответницата бе връчен,
чрез назначен й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален
представител, препис от исковата молба. Той именно и депозира писмен отговор, с
който оспорва исковете. Същият представляваше ответницата и в проведените съдебни заседания, като по същество поддържа
писмено заявената си позиция. В заседанията не присъства и представител на
ищеца, но чрез писмено изявление исковете се поддържат.
След
като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения на
исковата молба- документите, представляващи листи №№ 6,7 и 8,
както и л. 9 от материалите по делото, на 26.07.2017г. е бил сключен Договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“ с № 5372814,
по силата на който „Вива Кредит“ООД предоставя на заемателя А.В.М. паричен заем в размер 500лв., като следва да се приеме, че сумата е получена от жената, тъй като договора
носи подписа й
- в тази връзка изрично чл.2 ал.2, а и видно
от разходен касов ордер №78 от същата дата- л.№12. Тя се е
задължила да я
върне, заедно с лихва и с такса за експресно разглеждане на искането й за отпускане на заем, на
девет месечни погасителни вноски- с фиксирани падежи, всяка от които по 91.54лв. или да върне общо 823.86лв.- чл.2 ал.1. Видно от
т.т.5 и 8 от последната, са договорени лихва по заема от 40.28% и ГПК 49.44%.
От чл.1 ал.2 и ал.3 се установява, че
преди подписване на договора, заемополучателя е
„…избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга…“, изразяваща се в
експресно разглеждане на заявката му за паричен заем, за което дължи такса от 236.25лв.
С чл.4 от договора е предвидено
задължение за заемополучателя да осигури, в 3-дневен
срок, обезпечение на задълженията си, като осигури поръчител-физическо лице,
което да съответства на определен профил и да отговаря за изпълнението им или
пък като осигури валидна банкова гаранция. Последицата от неизпълнение е
неустойка в размер също 236.25лв.
Част от доказателствения материал е и Тарифа на „Вива
кредит“ООД.
От документа, представляващ листи №№ 12-16вкл. съда установява, че на 22.01.2013г. е бил сключен
Рамков договор за продажба на вземания, по силата на който „Вива
Кредит“ ООД прехвърля на АСВ свои парични вземания, като всяка партида от
такива се уточнява в създавано при всяко подобно прехвърляне приложение №1, с
нова дата, което е неразделна част от договора.
Друг от представените с исковата молба
документи е точно такова приложение №1
или по-скоро- извадка от него, от 08.01.2018г., в
което се съдържа информация, че сред прехвърлените с него вземания е това на „Вива Кредит“ООД от А.М. по договора
от 26.07.2017г. за заем.
С пълномощното л.№21 от настоящото дело, цедента
упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника
за извършеното прехвърляне на задължението му. Такова уведомление до М. АСВ е подготвило, но от ангажираните
доказателства може да се установи, че е било изпратено, но не е получено от
адресата му. Въпреки това съда приема, че цесията е съобщена на длъжника-ответник-
тъй като съобщенията представляват част от приложенията на исковата молба и
заедно с нея са връчени на ответника, а в самата искова молба се съдържа
изявление/искане на ищеца в този смисъл и позоваване от него на отдавна
установила се съдебна практика в тази връзка.
От приложеното към настоящото дело частно
гражданско дело- № 1170/2019г. съда констатира, че на 05.03.2019г. АСВ е депозирало пред Сливенски районен съд
заявление по чл.410 от ГПК за дължими му от А.М. парични
суми и в производството по същото му е издадена заповед за изпълнение- № 795/
07.03.2019г., с която на
жената е разпоредено да му
заплати: 349.54лв.- неплатена
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране
в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на
задължението; 42.20лв.- договорна лихва; 157.50лв.- такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит; 165лв.- такса разходи за събиране
на просрочени задължения; 70лв.- такса разходи за дейност на служител;
156.87лв.- неустойка и 19.70лв.- лихва за забава, както и 25лв.- заплатена
държавна такса и 75лв.- юрисконсултско възнаграждение
за процесуалния представител на АСВ.
Ответницата не е подавала възражение против заповедта, но и не е намерена от призовкар, за да й бъде връчена тя. Това е наложило съда да даде указания на заявителя, че трябва да
установи съществуването на тези си вземания в общия исков процес. Дружеството е
предявило своевременно необходимите искове.
По уважено доказателствено искане на ищеца
бе назначена счетоводна експертиза. Заключението по нея обаче съда не
кредитира, като доводите си за това ще посочи по-долу в решението.
При така установената фактическа обстановка съда прави
следните правни изводи:
Предявени са
положителни установителни искове- за съществуването
на парични вземания, за които на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н.
заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Те са с правно основание чл. 415
ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК; допустими са и са подсъдни на Районен съд - Сливен по
правилата на родовата и на местната подсъдност. Становището на съда по всеки от
тях е следното:
Установи се по делото- от писмено доказателство, че по силата на сключен на 26.07.2017г. Договор, дружеството с фирма „Вива
Кредит“ е предоставило на лицето Антоянета М. паричен заем в размер 500лв. Жената пък се е задължила да върне сумата, заедно с договорна лихва и други
плащания, на 9 месечни погасителни вноски, всяка от по 91.54лв., а общото задължение
възлязло на 823.86лв. Предвид тези договорни клаузи съда намира, че процесния
договор е за заем- паричен заем. По тази причина са приложими разпоредбите на
чл.240 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В случая кредитора е изпълнил договорното
си задължение, тъй като е предал на заемателя
спомената сума. Предаването на паричната сума /или пък вещта/ по договор за
заем е не изпълнение на задължение на заемодателя, а условието да се приеме, че
договора за заем е сключен. Така е, защото е реален и едностранен договор и
постигнатото между двете страни съгласие за сключването му не е достатъчно
последното да е факт. Необходимо е сумата да бъде предадена.
Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението
си- да извърши договорените вноски, като е направил плащания само в размер 118лв. Съдът достига до този извод въз основа на признанието на ищеца на този неизгоден за него факт, както и защото М. не ангажира доказателства за други осъществени
от него плащания, а по правилата на процеса това бе в доказателствената му
тежест.
Видно от исковата молба, това плащане
кредитора е отнесъл за погасяване, частично, следните задължения: такса за
експресно разглеждане – с 78.75лв.; такса разходи за събиране на просрочени
задължения-10лв.; неустойка с 79.38лв.; договорна лихва с 45.41лв. и главница с
150.46лв.
Според съда обаче ищеца няма вземания на
първите три от тези основания. Едното от тях се
обосновава като неустойка, дължима от заемополучателя
за това, че не е успял да осигури физическо лице, което да поръчителства пред
кредитора за изпълняването на задълженията му или пък да осигури банкова
гаранция. Въпреки че такава клауза съществува в договора за заем, съда няма да
уважи този иск, тъй като тя цели не да обезпечи изпълнение на задължението, а
да осигури вземане на кредитора в по-голям краен/сумарен размер – като за заемополучателя възникне задължение за заплащане не само на
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но и други суми. Така също, с
тази, а и подобни, клаузи кредитора заобикаля вече забранената му/отнета
възможност да залага в договорите за кредит изключително завишени лихвени
проценти, съответно годишен процент на разходите. Всъщност, изискването към заемополучателя е несъвместимо с природата на процесния
договор- това са т.н. бързи кредити, сключвани в момента на поискването или
час-два след това, и отново при не малка по размер възнаградителна лихва- в случая
тя е 40.28%, и тя е толкова висока и несравнимо
по-висока от лихвите, при които банки отпускат заеми, именно поради по-високия риск, който съществува за
кредитора, тъй като вземането му не е обезпечено. Т.е., или вземането на
кредитора-заемател ще е обезпечено, но ще е с нисък
лихвен процент, или пък ще е с висок, но няма да е обезпечено. Така също,
предвиждането на няколко санкционни за заемополучателя
последици при неизпълнение на неговото задължение го поставя в твърде
неравноправно положение по отношение на другата страна по договора- заемателя. Т.е., клаузата за неустойка в случая е неравноправна
по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, а за такива съда е
задължен служебно да следи- чл.7 ал.3 от ГПК.
Ето защо е неоснователен иска за сумата 156.87лв.- неустойка.
При сходни разсъждения съда няма да уважи
и иска за вземане в размер на 157.70лв.- то е за такса за експресно разглеждане
на искането на заемателя за отпускането на заем.
Такава отново е неприсъща за договори като процесния, тъй като те, както вече
се отбеляза, са предназначени за бързо, в рамките на деня, отпускане на искания
кредит и така или иначе, и с нея и без нея, искането се разглежда експресно.
Т.е., ако трябва да се заплати, кредитора би се обогатил неоснователно. В този
смисъл е и неравноправна клауза съгл. на чл.143 ал.1 и чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП.
Като неравноправни съда преценя и
клаузите от договора, които създават задължения за кредитополучателя да заплати
на кредитора такса разходи за събиране на просрочени задължения, както и такса,
представляваща разходи за дейност на служител. Така е, защото единственото им
видимо предназначение е да облагодетелстват кредитора, като се създадат
вземания в негова полза и на тези основания. Така също, ищеца не доказа да
е извършил действия, вкл. някакъв особен
служител да осъществил някаква дейност, а от там- и да са извършени разходи, за
събиране на просрочени задължения на ответницата. По
тази причина кредитора би се обогатил неоснователно ако получи подобни
плащания. Така също, видно от тарифата, за начина по който се начисляват такси,
е ясно, че те нямат такъв характер- такса за осъществена дейност за
извънсъдебно събиране на падежирали задължения, а
тези такси представляват неустойки или обезщетения за забава. А такова
обезщетение кредитополучателя дължи на отделно, самостоятелно основание, последното
вече законосъобразно.
При тези доводи съда ще отхвърли и
исковете с цена съотв.165лв.
и 70лв.
Щом ответницата- заемополучател не дължи такса за експресно разглеждане;
неустойка; такса разходи за събиране на просрочени задължения и такса за дейност
на служител, то извършеното от нея плащане- 364лв., е следвало да се отнесе за погасяване на други нейни задължения. Видно от стр.трета от исковата молба, в погасителната
вноска, която според ищеца трябва да е дори в месечен размер 117.79лв., се
включват вноска по кредита; вноска за неустойка и вноска за такса експресно
разглеждане. Втората и третата от тях, пак съгласно изложението в исковата
молба, са в месечен размер на по 26.25лв. Тези две вноски са в общ размер
52.50лв., което означава, че дължимата от ответника вноска за погасяване на
задължения, които според съда представляват вземания на ищеца- т.н. вноска по
кредита, е в месечен размер 65.29лв. /117.79лв.- 52.50лв./; впрочем, същият е
резултата и ако от предвидената в договора вноска в размер 91.54лв. се извади сумата
за такса за експресно разглеждане, която е 26.25лв. месечно. Ето защо с
плащането в размер 364 лв. ответницата е
погасила изцяло първите пет и част от шестата погасителни вноски по договора. При заем
500лв. се налага извода, че всяка от деветте вноски включва 55.56лв. главница,
а остатъка до 65.29лв., т.е. 9.73лв. - е договорната/възнаградителна лихва. Това
означава, че с остатъка от плащането след погасяване на първите пет вноски, М. е погасила изцяло лихвата от шестата, а главницата
– до остатъка 27.74лв.
След като ответницата не е престирала
всичко, а е извършила само частично плащане, то тя дължи на кредитора си, на първо място,
дадената в заем сума- главница. Така е, защото при неизпълнение кредитора може
да иска изпълнение- чл.79 ал.1 от ЗЗД. Тя по договор е 500лв., но с плащането си ответницата я е намалила с 305.62лв., т.е. дължимия за нея остатък е 194.38лв. До този размер първия иск е основателен, а за разликата над
него до пълния търсен размер – 349.54лв. ще бъде
отхвърлен.
Ответницата дължи сума и
по втория иск по петитума на исковата молба- тъй като това е договорената между кредитора и
заемополучателя възнаградителна лихва за първия от
тях- чл.240 ал.2, изр. първо от ЗЗД. В случая с плащане ответницата е намалила задължението си за възнаградителна лихва
с 58.38лв. Т.е., този иск е основателен в размер 29.23лв. / 87.61лв. – 58.38лв. платени/, а за разликата над
него до пълния претендиран- 42.20лв., ще бъде отхвърлен.
След като не е плащала задълженията си,
с изключение на коментираното по-горе плащане, а падежа на всички е настъпил и то преди още да бъде
образувано заповедното производство- тъй като първата от договорените 9 вноски
е с падеж 25.08.2017г., а последната- 22.04.2018г., то тя безспорно е изпаднала в забава-
съгласно чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължението е определен, длъжника изпада в забава с изтичането му. Така също, съгласно
чл.86 от този нормативен акт, при неизпълнение на парично задължение длъжника
дължи обезщетение, от деня на забавата, което е равно на законната лихва за
периода й. От друга страна, и в самия договор е предвидена такава отговорност
за заемополучателя- чл.8 ал.2. Т.е., за съществуващо
следва да се счита паричното вземане в размер 19.70лв.- лихва
за забава. Този иска съда ще уважи изцяло.
Съдът не кредитира изготвеното от вещото
лице по делото заключение и не основава решението си на него, защото експерта е
включила в задълженията на ответника, съотв. взела ги
е предвид при отнасяне на внесените от ответницата 364лв., суми, за които съда прие, че не се дължат: такса за експресно
разглеждане на искане; неустойка за неосигурен поръчител или банкова
гаранция; разходи за извънсъдебно
събиране на вземането и разходи за ангажиране на служител.
По въпроса за разноските: търсят се само
от ищеца, а той има право на такива- както в заповедното производство, така и в
исковия процес, съразмерно уважената част от исковете- чл.78 ал.1 от ГПК. В
случая разноските на АСВ в ч.гр.д.№ 1170/2019 на СлРС, видно от заповед № 795/ 07.03.2019г., са 25лв.- заплатена
държавна такса за образуването на делото. Съразмерно уважената в производството
по гр.д.№ 3267/2019 част от исковете, на дружеството се
следват разноски в заповедното производство в размер на 9.23лв. За заповедното производство на търговското дружество се следва
и юрисконсултско възнаграждение. То по заповед за изпълнение
е 75лв., а съразмерно уважената в настоящото дело част от исковете му се следва
в размер 27.68лв.
Разноските в исковия процес отново са в
размера на заплатена държавна такса за образуване на делото /доплатена такса/.
В случая тя е 325лв. Към нея следва да се добавят заплатеното от ищеца
възнаграждение за назначения на ответника особен процесуален
представител-150лв. и за възнаграждение за вещото лице по делото -150лв. Т.е.
разноските са общо 625лв. Поради това на ищеца се следват разноски
в исковия процес от 230.65лв.
АСВ търси и юрисконсултско възнаграждение в
исковия процес. То му се следва- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, тъй като дружеството бе представлявано от юрисконсулт. Търси се в размер 350лв.
То не може да е в този размер- с чл.25 ал.1 от НЗПП във вр.
с чл.37 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК
е предвиден максимален от 300лв.. Съразмерно уважената част от исковете, на АСВ се следва юриск.възнаграждение от 110.70лв.
При горните съображения, Сливенски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.415
ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО,
че А.В.М., с ЕГН: **********, представлявана по делото от особен процесуален
представител адв.Р.К. *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище гр. София и адрес на управление на дейността- бул.”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юриск.Е.Р.,
на основание
Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ с № 5372814
от 26.07.2017г. следните от сумите, за които на това дружество е издадена от Сливенски районен съд, в
заповедното производството по ч.гр.д.№ 1170/2019г., заповед № 795/ 07.03.2019
г.:
- 305.62лв. /триста и пет лева и шестдесет и две стотинки/ –
главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019 г. до окончателното
й изплащане.
- 29.23лв. /двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки/ -
представляваща договорна/възнаградителна лихва, за периода 23.11.2017г.- 22.04.2018г.
- 19.30 лв. /деветнадесет лева и тридесет стотинки/- лихва за забава, за периода 01.08.2018 г. –
05.03.2019 г.,
а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главница за
разликата над 305.62лв. до пълния търсен размер- 349.54лв. и иска за договорна
лихва за разликата над 29.23лв. до пълния търсен размер- 42.20лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за: сумата
157.50лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на заем; сумата 156.87лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение; сумата 165лв.- представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения и сумата 10лв.- разходи за дейност на
служител.
ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1170/2019г.
на СлРС, съразмерно уважената част от исковете,
разгледани в гр.д.№ 3267/2019г. на СлРС – 9.23лв. /девет лева и двадесет и три
стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер до пълния претендиран, за който се представя списък по чл.80 от ГПК-
25лв.
ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, следващото се за
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1170/2019г. на СлРС, юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от
исковете, разгледани в гр.д.№ 3267/2019г. на СлРС – 27.68лв. /двадесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над този
размер до пълния претендиран, за който се представя
списък по чл.80 от ГПК- 75лв.
ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от
дружеството разноски в установителното производство,
развило се в настоящото гр.д.№ 3267/2019г. на СлРС,
съразмерно уважената част от исковете- 230.63лв.
/двеста и тридесет лева и шестдесет и три стотинки/, а отхвърля като
неоснователно искането над този размер до пълния претендиран,
за който се представя списък по чл.80 от ГПК- 625лв.
ОСЪЖДА А.В.М., с ЕГН: ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК:
********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за установителното
исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 3267/2019г. на СлРС, съразмерно уважената част от исковете- 110.70лв. /сто и десет лева и
седемдесет стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер до
пълния претендиран, за който се представя списък по
чл.80 от ГПК- 350лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: