№ 181
гр. Тетевен, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100480 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Ищецът излага,че на 09.05.2008г. е сключен Договор за потребителски кредит №
164- 53/2008 между „Алфа Банк“ АД и Д. Г. Н. с ЕГН **********, по силата на който
Кредиторът е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 6000лв.(шест
хиляди лева). Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на 60 месечни вноски с
крайна дата на погасяване 09.05.201 Зг.
На 26.02.2010г. между страните е подписан Анекс към Договор за потребителски
кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г. между „Алфа Банк“ АД (с настоящо наименование
„Юробанк България" АД) и Д. Г. Н. с ЕГН **********, по силата на който страните се
споразумяват, погасяването на кредита да се извърши на 120 равни месечни анюитетни
вноски, като последната е изравнителна. Крайният срок за издължаване на кредита е
26.02.2020г. Всички останали условия на Договора за кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г.
остават непроменени и запазват действието си.
След усвояване на Кредита и сключване на Анекса към договора,
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил
плащанията си. След преустановяване на плащанията остана непогасено задължение по
кредита в размер на 4438.33лв.-главница и1051.31 лв.-лихва за забава. Кредитът е станал
изцяло изискуем на 26.02.2020Г,
На 27.03.2020г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между „Юробанк България“ АД/ правоприемник на „Алфа Банк“ АД) и „КОЛЕКТ БГ” АД /с
1
предходно търговско наименование - „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД/, по силата на който
задължението на Д. Г. Н. произтичащо от Договор за потребителски кредит № 164-53/2008
от 09.05.2008г. и сключен към него Анекс № 1 от 26.02.2010г, е изкупено от „КОЛЕКТ БГ
АД /с предходно търговско наименование - „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД/.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от
11.12.2020г. между „КОЛЕКТ БГ” АД /с предходно търговско наименование - „СВЕТИ
ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД/ и „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с
ЕИК *********: задължението на Д. Г. Н. произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ 592-218/2009 от 11.02.2009г., е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите на длъжника е изпратено уведомление за цедирането на дълга му и по двете
цесии на 10.12.2021 г., като писмото се връща с отбелязване „преместен. Към исковата
молба прилагам и съдържанието на изпратените уведомления по чл. 99 ЗЗД, изходящи от
цедентите във веригата от цесионни правоотношения, което според задължителната съдебна
практика, материализирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на
ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д № 1711/2013 г., I т.о, съставлява надлежно
съобщаване за цесията. Към исковата молба прилагам изрични пълномощни, с които на
подписалия уведомлението адв. Жельо Денев е учредена представителната власт от
„Юробанк И Еф Джи България" АД, „КОЛЕКТ БГ” АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, да
уведомява от тяхно име в качеството им на цеденти длъжниците по прехвърлените
вземания. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото,
ответника получава уведомлението изходящо от стария кредитор за извършеното
прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомена за извършената цесия,
доколкото има възражения в тази насока. Съдът следва да зачете този факт по силата на
чл.235, ал.З от ГПК.
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпи към принудително събиране на вземанията си по
договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Тетевен за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 06.04.2022Г., като е образувано частно гражданско дело №
хг. Срещу издадената, ответникът подаде възражение, за което сме уведомени със
съобщение, надлежно връчено ми на 13.05.2022г.
Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената
Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за
кредит не е осъществено. Не ми е известно и основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване на
вземането по Договор за потребителски кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г. и Анекс № 1
от 26.02.2010г, за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. х PC-
Тетевен.
2
Моли да бъде постановено решение, с което да се признаете за установено, че Д. Г. Н.
с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД - гр.София, сумата 4438,33лв. -
главница и лихва за забава - 1051.31лв. за периода от 26.04.2019г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 06.04.2022г, представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г. и Анекс № 1
от 26.02.2010г. ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който същият заявява,че не признава предявените срещу него искове за
заплащане на сумата 4438,33лв. главница и сумата 1051,31лв. лихва за забава, като счита
исковите претенции за неоснователни и недоказани, оспорва ги по основание и по размер и
моли да бъдат отхвърлени и му се присъдят разноските по делото.Твърди,че ищцовото
“-
дружество „ЕОС МАТРИКС ЕООД гр.София претендира, че има активна процесуална
легитимация, позовавайки се на сключен между него и „КОЛЕКТ БГ“- АД договор за
прехвърляне на парични вземания от 11.12.2020г.Ищецът твърди също, че от своя страна
„КОЛЕКТ БГ“ АД бил придобил вземане въз основа на договор за прехвърляне на парично
вземане от „ЮРО БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, сключен на 27.03.2020г.Посочено е в исковата
молба също, че за тези две цесии ми е било изпратено на 10.12.2021 г. Уведомление „в
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите,
“
но писмото се било върнало с отбелязване „преместен.Съобразно гореизложеното счита, че
не са изпълнени изискванията на чл.99,ал.З и ал.4 от ЗЗД, съгласно които предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането си и
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то е било съобщено на
длъжника от предишния кредитор.На него в качеството му на кредитополучател от
“
кредитора „АЛФА БАНК" АД /понастоящем с наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ/ по
приложените към исковата молба договор за кредит от 09.05.2008г. и Анекс към същия от
26.02.20Юг. НЕ му е изпращано и НЕ е получавал изискуемото уведомление по реда на
чл.99,ал.З ог ЗЗД за извършена цесия между този негов предишен кредитор и цесионера
„КОЛЕКТ БГ" АД /с предходно наименование „Свети Георги Груп“-ЕАД/, поради което
това прехвърляне НЯМА действие по отношение на него, съгласно разпоредбата на
чл.99,ат.4 от ЗЗД.Впрочем подобно писмено доказателство липсва в приложенията към
исковата молба, тъй като същото просто НЕ съществува в правния мир.На това основание и
втората цесия, посочена в исковата молба НЕ би могла да породи правните последици по
отношение на него, тъй като за първата такава, както е посочил по-горе. НЕ съм е бил
уведомен от предишния кредитор.По отношение твърдението на ищеца, че съм бил
уведомен надлежно за втората цесия с приложеното по делото писмо-уведомление от
1
10.12.2022г., но същото се върнало с отбелязване „преместен', възразявам, че съм бил
„надлежно уведомен“. Писмото е изпратено до единия от двата посочени в договора за
кредит адрес- в гр.Трявна, ул.“Хр.Ботев“ № 68. който обаче е бил настоящ мой адрес до
3
14.06.2019г„ от която дата съм регистриран вече по постоянния си адрес в с.Голям Извор,
Ловешка обл„ ул.“Първомайска“ № 7. който мой постоянен адрес е надлежно посочен и в
приложените по делото Договор за потребителски кредит от 09.05.2008г. и Анекс към него
от 26.02.2010г. По каква причина не съм търсен и на постоянния ми адрес, посочен изрично
в договора и анекс, не ми е известно. На това допълнително основание считам, че не съм
бил надлежно уведомен и за втората цесия, от която претендира, че черпи правата си
настоящият ищец.
Позовава се на писмени доказателства.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.-
счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Р. Х.,се установява следното:
По заявление на ищеца е издадена Заповед по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №хг по
описа на РС-Тетевен,на дата 07.04.2022г,срещу ответника Д. Н.,за следното вземане: сумата
4 438,33 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и осем лева и 33 стотинки),
представляваща главница за период от 09.05.2008 г. , ведно със законна лихва за период от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 051,31 лева (хиляда петдесет и един лева
и 31 стотинки), представляваща лихва за период от 26.04.2019 г. до 05.04.2022 г., както и
държавна такса в размер на 109,79 лева (сто и девет лева и 79 стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).Срещу заповедта е подадено
възражение по чл.414 от ГПК ,поради което с разпореждане от 09.05.2022г на
заявителя/ищеца в настоящето производство/ е дадено указание,че може да предяви
установителен иск за вземането си,в едномесечен срок от връчване на
съобщението.Разпореждането е връчена на 13.06.2022г на заявителя,като исковата молба е
подадена в преклузивния едномесечен срок.
П о настоящето производство е приложен Договор за потребителски кредит № 164-
53/2008 ,сключен на 09.05.2008г между АЛФА БАНК — клон БЪЛГАРИЯ АД (ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД), ЕИК *********, гр. София и Д. Г. Н. от с. Голям извор, Лов.обл., по
силата на който кредиторът/банката/ е предоставил на длъжника потребителски кредит в
размер на 6000лв.(шест хиляди лева). Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита
на 60 месечни вноски с крайна дата на погасяване 09.05.201 Зг.
Кредитът е усвоен еднократно на 09.05.2008 г. с превод на 6 000.00 лева по
разплащателната сметка BG85CRBA98984001211279 с титуляр Д. Г. Н..В приложения
договор са отбелязани всички клаузи на договора.
На 26.02.2010г. между страните е подписан Анекс към Договор за потребителски
кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г. между „Алфа Банк“ АД (с настоящо наименование
„Юробанк България" АД) и Д. Г. Н. с ЕГН **********, по силата на който страните се
споразумяват, погасяването на кредита да се извърши на 120 равни месечни анюитетни
вноски, като последната е изравнителна. Крайният срок за издължаване на кредита е
26.02.2020г. Всички останали условия на Договора за кредит № 164-53/2008 от 09.05.2008г.
остават непроменени и запазват действието си.
4
Твърди се в исковата молба,че след усвояване на Кредита и сключване на Анекса към
договора, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си.
В заключението на съд.-счетоводната експертиза са отразени внесените от
кредитополучателя суми,както следва:Общо главница,лихва,лихва за просрочие и такси-
4163.10 лева,в т.ч. по Анекса-2298.63 лева.
С Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 година АЛФА БАНК - клон
БЪЛГАРИЯ АД (ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД), ЕИК *********, гр. София, ул. бул. „Васил
Левски“ 15 - 17(Договор за цесия) Приложение 1, цедира свои вземания на „СВЕТИ
ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД, ЕИК (КОЛЕКТ БГ) *********. гр. София, р-н Триадица, бул.
„България“ № 81 Б, ет. 1 от Д. Г. Н., ЕГН 740208****. с. Голям извор. ПК5 741,община
Тетевен, ул. „Първомайска“ № 7
С Договор за прехвърляне на вземания (Договор за цесия) от 11.12.2020 година и
Приложение 1 (лист 110, № 4063) „СВЕТИ ГЕОРГИ ГРУП“ ЕАД, ЕИК (КОЛЕКТ БГ)
*********. гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 Б, ет.1 цедира в полза на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********. гр. София, р-н Витоша, ЖК „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6 вземане от Д. Г. Н., представляващо:4 438.33 лева-
главница към 10.12.2020г,1 039.31 лихва към 10.12.2020г,12.00 лева разноски или общ дълг в
размер на 5 489.64 лева.
В допълнително заключение на съд-счетоводната експертиза е посочен размера на
лихвата за забава за периода от 26.04.2019г до 06.04.2022г,а именно сумата от 1 183.57 лева.
От приложените и оспорени от ответника уведомления по чл.99,ал.3 от ЗЗД се
установява,че същите не са били връчени на ответника до момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК,като е направен неуспешен опит за уведомяване на длъжника
за прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че между „Алфа Банк“-АД-град София,със сегашно наименование
„Юробанк България“-АД и ответника са възникнали правоотношения с източник договор за
потребителски паричен кредит,като параметрите по договора са отразени в същия и
посочени заключението на съд.- счетоводната експертиза.Този факт не се оспорва от
ответника.
В заключението по съд.-счетоводната експертиза е отразен момента и начина на
усвояване на кредита,извършените погасителни вноски и размера на задължението на
ответника към момента на издаване на Заповедта по чл.410 от ГПК.Заключението не е
оспорено от страните.
Основното възражение на ответника се свежда да липсата на уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземането/двете цесии/,респ. за легитимацията на ищеца по
делото.
5
Дори да липсваше уведомяване на ищеца длъжник непосредствено след сключване на
договора за цесия, съгласно задължителната съдебна практика по решение № 3/16.04.2014 г.
по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I ТО – уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера /в случая представено от него с писмения отговор/ и
достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този случай това обстоятелство следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235 ал.3 от ГПК.
В съдебната практика по чл. 99,ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено
правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера.
До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. 867/2011 г., ІV г. о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата
молба, а от друга страна по делото е установено с представеното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, че след прехвърляне на вземането ответникът не е извършвал
плащания. Ето защо възражението за неуведомяването на ответника по реда на чл. 99, ал. 3
ЗЗД е без правно значение за спора. Такава е и съдебната практика - Решение № 60 от
7.03.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 25/2019 г., Решение № 4121 от 1.08.2017 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 205/2017 г., Решение № 692 от 12.02.2019 г. на ОС - Благоевград
по в. гр. д. № 998/2018 г.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде уважен за
вземането,за което е и предявен и съвпадащ с това по заповедта по чл.410 от ГПК, като на
ищеца се присъдят и разноските по заповедното и исково производство,в общ размер на
707.53 лева.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,във в-ка с чл.415 от ГПК,по
отношение на Д. Г. Н.,ЕГН:********** от х,Лов.обл.,съществуването на вземане на „ ЕОС
МАТРИКС“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,район Витоша,,ж.к. „Малинова долина“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“,№4-
6
6,представляван от Райна Иванова Миткова-Т.а-управител,чрез пълномощника по делото
адв.Д. П.-АК-Стара Загора,в следния размер:главница по договор за потребителски кредит
№164-53/2008г. в размер на 4 438.33/четири хиляди четиристотин тридесет и осем лева и
тридесет и три ст./лева,законната лихва върху главницата,начиная от 05.04.2022г до
изплащане на вземането и за лихва за забава в размер на 1051.31/хиляда петдесет и един
лева и тридесет и една ст./лева,начиная от 26.04.2019г до 05.04.2022г, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК,по ч.гр.дело №хг. по описа на Районен съд-Тетевен.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д. Г. Н.,ЕГН:********** от х,Лов.обл.,да
заплати на „ ЕОС МАТРИКС“-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
в град София,район Витоша,,ж.к. „Малинова долина“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“,№4-
6,представляван от Райна Иванова Миткова-Т.а-управител,чрез пълномощника по делото
адв.Д. П.-АК-Стара Загора, сумата от 707.53/седемстотин и седем лева и петдесет и три
ст./лева,представляващи сторени разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч ,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7