М О Т И В И
към присъда по НОХД
№ 2249 /2018 год.
на Районен съд гр.Варна 3-ти наказателен състав
От Районна прокуратура гр.Варна срещу подсъдимия Л.Ж.Т. *** е повдигнато обвинение, за това, че в
периода от 08.09.2015 г. до 31.10.2015 г. в с.Синдел, обл.Варна,
в с.Нова Шипка, обл.Варна, и в с.Юнак, обл.Варна, като извършител в съучастие с И.В.И., последния
като помагач, действайки в условията на продължавано престъпление и при
условията на посредствено извършителство, чрез
пълнолетните лица Й.П.Д., Ж.А.Ж., Д.М.Д., З.Д.З., Т.К.М., Д.М.Д., Г.В.Д. и
други неустановени лица, действащи без умисъл за престъпление, и чрез
техническо средство и моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи,
всички на обща стойност 98755 лева от владението на С.Г.Б. - Началник участък
ПЖПС Синдел и материално отговорно лице на Железопътна Секция Горна Оряховица,
собственост на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура"
Железопътна Секция Горна Оряховица, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор
и кражбата е в големи размери - престъпление по
чл.195 ал.2, вр. ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК
Съдът прие за
разглеждане в настоящия процес и
граждански иск от пострадалото юридическо лице ДП „НКЖИ“ ЖП секция гр.Шумен за обезщетяване на
претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 98755
лева, ведно със законната
лихва от датата на деянието, и го конституира в процеса като
граждански ищец.
В съдебно заседание по
реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр.чл.371
т.2 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В пледоарията си
представителят на прокуратурата поддържа
обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му
наложи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер,
което да бъде редуцирано с 1/3 и изпълнението му да бъде отложено при условията
на чл.66 ал.1 от НК. Пледира за уважаване на гражданския иск и изразява
становище по възлагане на разноските на подсъдимия.
Процесуалният представител на гражданския
ищец изразява становище за доказаност на деликтната претенция и нейното уважаване в претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия не отрича
виновното му поведение и доказаността на обвинението. Пледира за
наказание, което да бъде съобразено с влошеното здравословно състояние на подзащитния му и определено към минимума предвиден от
законодателя. След редуциране по реда на чл.58а от НК то да
не бъде търпяно ефективно, а се приложи максимален изпитателен
срок. Не изразява становище по гражданския иск.
В лаконичните си обяснения
пред съда подсъдимият посочи, че преди
инкриминирания период е бил с
влошено здравословно състояние и не е
могъл да взема правилни решения след
това. Повярвал е на свид.И.И. и П.Х., тъй като материалите, които му посочили
били оставени на една поляна до с.Синдел.
В последната си дума изрази съжаление за извършеното и заяви, че
вярва съда да вземе правилно решение.
Съдът като взе предвид
направените самопризнания и
доказателствата събрани в досъдебното производство при условията на чл. 373
ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
През лятото на 2015 г. подсъдимият Л.Ж.Т.,
който търгувал с ж.п. елементи и свид.И.В.И., който
работел като „машинист на моторен влекач" към Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ (НКЖИ), район Варна, се запознали посредством св.П.П.Х., който работел на длъжност „участъков инспектор към
БДЖ". Свидетелят И. предложил на подс.Т., а последният
се съгласил, И. да му посочел места в района на различни ж.п. спирки в област
Варна, където на открито се намирали неизползвани, оставени „настрани"
ж.п. елементи, собственост на НКЖИ, като след това подс.Т.
да осигури автокран, необходимите технически и превозни средства, както и
работници, които да нарежели, вдигнели и откарали посочените ж.п. елементи до
контрагент или контрагенти на подсъдимия, на които той щял да ги продаде.
Двамата постигнали споразумение, след продажбата на ж.п. елементите, подс.Т. да плати възнаграждение на свид.И.
за получената от него информация.
В началото на септември 2015 г. свид.И. позвънил на подс.Т. и му
казал, съобразно постигнатата по-рано уговорка помежду им, че имало за вземане
и продаване оставени „настрани" ж.п. стрелки от ж.п. спирка /гара/ Синдел-разпределителна, обл.Варна, които се намирали на поляна в близост до гарата.
Свидетелят И. знаел, че тези ж.п. стрелки били собственост на ДП „НКЖИ",
Железопътна Секция Горна Оряховица, тъй като работел в НКЖИ. Подсъдимият знаел,
че ж.п. стрелките, които св.И. му посочил откъде да вземе и да продаде, не били
собственост на св.И., както и знаел, че св.И. нямал пълномощия да ги отчуждава,
защото помежду им не бил сключен договор за покупко-продажба и защото
намерението на двамата било сумата, получена от подс.Т.
след продажбата им, да се усвои от него, без да плаща на никого цена за тяхното
придобиване, като единствено подсъдимият щял да заплати възнаграждение на свид.И. за получената информация, както и разходите по
вдигането и транспортирането на ж.п. стрелките на наетите от него лица.
След като подс.Т.
разговарял със свид.И., се свързал с свид.Я.Д.П., управител на „Ж.П. Ремонт Инжинеринг
2009 ООД", разполагащ със складова база в град София, ж.к „Захарна
фабрика", с когото уговорил продажбата на ж.п. стрелките, като не го е
уведомил за това, че ж.п. стрелките не били негова собственост, както и за
това, че предстояло да бъдат отнети по престъпен начин.
С цел да се извърши работата по вдигане,
товарене и транспортиране на ж.п. стрелките, подс.Т.
наел свидетеля Ж.А. Ж, който притежавал автокран, едно неустановено лице като
работник и два товарни автомобила -управлявани от свид.Й.П.Д.
и друго неустановено лице - които автомобили били собственост на „Жип Комерс" ООД, занимаващо се превоз на товари. Автомобилите
били предоставени от П.Р.П., който ръководел дружеството. Нито едно от наетите
лица не знаело, че дейността, за която било наето, имала за цел извършването на
кражба на ж.п. стрелки, съответно не знаело, че подс.Т.
нямал право да ги товари и да се разпорежда с тях. При наемането на товарните
автомобили, подс.Т. заявил на свидетеля П., че ж.п.
материалите, които искал да бъдат транспортирани, били негова собственост, тъй
като били купени от него.
На 08.09.2015 г., преди обяд, подс.Т., св.Ж. и двете неустановени лица, наети съответно
като работник и като шофьор на товарен автомобил, отишли до ж.п. спирка /гара/
Синдел-разпределителна, обл.Варна, където на поляна в
близост до ж.п. спирката се намирали 2 бр. комплект железопътна стрелка СО, тип
49, модел 1:9, с радиус 190, собственост на ДП „НКЖИ", Железопътна Секция
Горна Оряховица, с материално отговорно лице С.Г.Б., който бил „Началник
участък ПЖПС Синдел". Свидетелят Ж. със собствения си кран „МАЗ" с
рег.№ В 0166 КХ вдигнал и натоварил ж.п. стрелките в товарен автомобил марка
„ДАФ" с per. № В 4364 НХ с ремарке с per. № СТ 1890 ЕМ,
управлявано от едното неустановено лице, като второто неустановено лице
помагало при извършване на горните действия. Докато било извършвано товаренето,
свидителите И.А.М. и М.И.И.,
охранители на ж.п. спирка Синдел-разпределителна, обл.Варна,
се приближили, като запитали подс.Т. защо се извършвало
товаренето на ж.п.стрелките и кой е наредил това. Подсъдимият им отговорил, че
товаренето било разрешено от управлението в Горна Оряховица, че той не извършвал
кражба и ж.п.стрелките щели да бъдат откарани в основната гара на село Синдел.
Свидетелите М. и И. записали номерата на автокрана, товарния автомобил и лекия
автомобил, с който бил дошъл подс.Т. - „Мазда 6" с рег.№ В 3871 ВА. След това подсъдимият и
работниците, заедно с превозните средства и с част от двете горепосочени ж.п.
стрелки, си заминали. Когато двамата охранители М. и И. се върнали в служебния
си фургон, позвънили на С.Г.Б., на когото докладвали за извършеното товарене на
ж.п. стрелките. Свидетелят Б. им отговорил, че не е разпореждал такова товарене и не знаел
нищо за него. Няколко часа по-късно на 08.09.2015 г. - около 14.00 часа, подс.Т., придружаван от свидетеля Ж., неустановеното лице,
което помагало при работата, както и свид. Й.П.Д., се
върнал на същото място и продължил да ръководи довършване на товаренето на
двете ж.п. стрелки, като този път то се извършвало в товарен автомобил марка „Волво" с peг. № СТ 4298 ВН,
управляван от Й.П.Д.. Свидетелите М. и И. отново ги забелязали, но когато
започнали да се приближават, товаренето и на двете ж.п. стрелки било завършено,
след което всички лица, ангажирани в работата по товаренето, напуснали мястото,
преди охранителите да стигнат до тях. След като ж.п. стрелките били натоварени
на товарните автомобили, те били откарани в град Провадия, където били
разтоварени в база на ЗХМ-гр.Провадия, за да бъдат подготвени за продажбата им
на св.Я.Д..
В края на септември 2015 г. свидетелят И.
отново потърсил по телефон подс.Т. и му казал, че
имало за вземане и продаване оставени „настрани" ж.п стрелки от ж.п.
спирка /гара/ Нова шипка, обл.Варна, които Т. можел
да вземе и да продаде. Св.И. знаел, че тези ж.п. стрелки били собственост на ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура", Железопътна Секция Горна
Оряховица, тъй като работел в НКЖИ. Подс.Т. знаел, че
ж.п. стрелките, които св.И. му посочил откъде да вземе и да продаде, не били
собственост на св.И., както и знаел, че св.И. нямал пълномощия да ги отчуждава,
защото помежду им не бил сключен договор за покупко-продажба и защото
намерението на двамата било сумата, получена от подс.Т.
след продажбата им, да се усвои от него, без да плаща на никого цена за тяхното
придобиване, като единствено подсъдимият щял да плати възнаграждение на св.И.
за получената информация, както и разходите по вдигането и транспортирането на
ж.п. стрелките на наетите от него лица. За целта подсъдимият Т. отново се
свързал със св.Ж.Ж. и св.П.П.,
за да ангажира автокран и един камион за вдигането и транспортирането на ж.п
стрелките.
На 27.10.2015 г., около 9.00 часа, подс.Т. и наетите от него св.Ж., св.Д.М.Д., шофьор към „Жип Комерс" ООД, и две неустановени лица, които били
наети да помагат при работата, отишли до ж.п. спирка /гара/ Нова шипка, обл.Варна, където се намирали 1 бр. комплект железопътна
стрелка СО тип 49, модел 1:9, радиус 190 й 3/4 бр. комплект железопътна стрелка
СО тип 49, модел 1:9, радиус 190, собственост на ДП „НКЖИ", Железопътна
Секция Горна Оряховица, с материално отговорно лице С.Г.Б., който бил „Началник
участък ПЖПС Синдел". Свидетелят Ж. със собствения си кран „МАЗ" с
рег.№ В 0166 КХ вдигнал и натоварил ж.п. стрелките в товарен автомобил марка
„Рено Карерас" с peг.
В 7863 НК, управляван от Д.М.Д., като двете неустановени лица помагали при
извършване на горните действия. След като ж.п. стрелките били натоварени на
товарния автомобил, те били откарани в град Провадия, където били разтоварени в
база на ЗХМ-гр.Провадия. Нито едно от наетите лица не знаело, че дейността, за
която било наето, имала за цел извършването на кражба на ж.п. стрелки,
съответно не знаело, че подс.Т. нямал право да ги
товари и да се разпорежда с тях.
На 31.10.2015 г., между 9.00 часа и 10.00
часа, свидетелите З.Д.З., Т.К.М., Д.М.Д., Ж.А.Ж. и Г.В.Д. отишли на ж.п. спирка
/гара/ Юнак, обл.Варна, след като били наети от подс.Т. да нарежат и натоварят железопътни релси, които се
намирали до гарата и не били част от функциониращия релсов път. Т. бил наел тези лица, след като по-рано му било
известено от свид.И.И.
мястото, където се намирали релсите. И. знаел, че горепосочените релси били
собственост на ДП „Национална компания железопътна инфраструктура",
Железопътна Секция Горна Оряховица, тъй като работел в НКЖИ. Подсъдимият Т.
знаел, че ж.п. релсите, които св.Илиев му посочил откъде да вземе и да продаде,
не били собственост на И., както и знаел, че последния нямал пълномощия да ги
отчуждава, защото помежду им не бил сключен договор за покупко-продажба и
защото намерението на двамата било сумата, получена от подс.Т.
след продажбата им, да се усвои от него, без да плаща на никого цена за тяхното
придобиване, като единствено подс. Т. щял да плати
възнаграждение на свид.И. за получената информация,
както и разходите по вдигането и транспортирането на ж.п. релсите на наетите от
него лица. Подсъдимият заявил на работниците, че следвало релсите да бъдат
натоварени и извозени до 11 часа в същия ден, тъй като тогава преминавал
пътнически влак, а работата била забранена, когато преминавали влакове. Преди
започване на работата, пристигнал св.И.И., който
измерил с крачки отделни части от релсите, намиращи се на 100 метра от гара
Юнак, и отбелязал с тебешир местата, където следвало да се изрежат релсите.
След това свид.М., с помощта на свидетелите Д. и З.,
с оксижен /резач/ отрязал релсите на отбелязаните с тебешир места, а свид.Ж. със собствения си кран „МАЗ" с рег.№ В 0166 КХ
ги вдигнал и натоварил в товарен автомобил марка „Волво"
с per.
№ В 6425 НА с полуремарке с рег.№ РР 0602 ЕХ,
управляван от св.Д.. В товарния автомобил били натоварени 20 бр. железопътни
релси по 30 метра тип 49, собственост на ДП „НКЖИ", Железопътна Секция
Горна Оряховица. После свид. Д. - по указание на подс.Т. откарал натоварените релси до град Провадия, на
територията на бившия завод ЗХМ. Тогава подсъдимият провел телефонен разговор
със св.Я.П., след което възложил на св.Д. да ги транспортира до град София,
където в допълнителен разговор св.Я.П., той щял да му посочи точното място,
където следвало да откара релсите. Когато пристигнал в София, св.Д. провел
разговор със св.П., като бил инструктиран да откара релсите по посока Република
Сърбия, до кръстовището за с.Требич. На това
кръстовище Д. бил чакан от лице, изпратено от П., което управлявало микробус, и
насочвало Д. в неустановена посока в продължение на
15 км. Д. пристигнал в производствен район, където били разтоварени релсите.
Свидетелят Я.П. платил на подс.Т. 14 000 лева за продадените от него ж.п. стрелки,
като двамата се споразумели да му плати и още 15 000 лева за продадените релси.
Подсъдимият Т. дал 3000 лева на свид.И. за получената
от него информация, 3000 лева на св.Х., който го е запознал със св.И., както и
платил труда на част от наетите от него лица.
На 09.12.2015 г. в град София, ж.к „Захарна
фабрика", ул.Проф. Моллов", св.Я.П. с протокол за доброволно
предаване е предал на органите на реда 35 бр. релси и стрелкови части - 2 бр.кръстовина, 4 бр. контрарелсов
възел и 3 бр.уредби. На същата дата горепосочените вещи са били оставени на
съхранение на св.Я.П. с нарочно постановление на разследващ полицай при Трето
РУ на СДВР. В разпит проведен на 24.02.2017 г. свид.П.
е заявил, че е продал оставените му на съхранение вещи.
Свид.И.В.И.
е починал на 06.06.2017 г.
От изготвената комплексна съдебно-оценителна
и техническа експертиза е видно, че отнетите 2 бр. комплект железопътна стрелка
СО тип 49, модел 1:9, радиус 190, са на стойност 49920 лева, 3 бр.комплект
железопътна стрелка СО тип 49, модел 1:9, радиус 190, са на стойност 25795 лева
и 20 бр. железопътни релси по 30 метра тип 49 са на стойност 23040 лева, а
общата стойност на всички вещи е 98 755 лева.
От доказателствата за
съдимост, се установява, че към момента
на извършване на настоящото престъпление
подсъдимият Л.Ж.Т. е осъждан няколко пъти. За две от осъжданията е
реабилитиран, веднъж е приложен чл.78а от НК, а в два от случаите е наказан с пробация.
Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено му по нохд №
4908/2007 г. за престъпление по чл.210 ал.1 от НК , е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от три
години и за него не е изтекъл срока по чл.88а от НК за реабилитация.
Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства
са взаимно непротиворечиви досежно времето,
мястото и хронологията на извършване на престъпните
деяния, както и за разпореждането с
инкриминираните вещи от трети лица по указание на подсъдимия след това. Експертните
заключения обективно и компетентно изясняват
собствеността на инкриминираните вещи, тяхното обективно техническо състояние и определят стойността им. Самопризнанието на подс.
Т., направено пред съда се подкрепя от
тези доказателства.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият
Л.Т. е извършил престъпление по
чл.195 ал.2 вр.ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано лице.
Изпълнителното деяние
се изразява в противозаконно отнемане на чужди движими вещи, оставени без
постоянен надзор, от владението на юридическо лице изцяло държавна собственост,
без негово съгласие. Квалификацията по
чл.26, ал.1 от НК произтича от обстоятелството, че подс.Т.
е извършил през непродължителен период от време, при условията на посредствено извършителство три отделни деяния, осъществяващи състава на
едно и също престъпление - кражба. Стойността на отнетите вещи – 98 755 лева, превишаваща
259 пъти МРЗ за инкриминирания период, определя квалифициращия признак големи размери.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани
с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна
страна - деянието е извършено при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване.
Съдът с оглед разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК определи наказанието по реда на чл.58а ал.4 от НК. За да приложи
чл.55 ал.1 т.1 от НК, отчете от една страна, че подсъдимия Т. не е бил инициатор на деянието,
а е приел предложението на свид. И. и Х., воден от стремеж
за получаване на парична облага, чрез продажбата на чужди вещи, които поради
местоположението си са му изглеждали „непотребни“. От друга страна ангажираната
от подсъдимия медицинска документация сочи на множество заболявания, влошили
здравословното му състояние, вкл. и проведено болнично лечение непосредствено преди инкриминирания период, а
понастоящем той е претърпял оперативна интервенция на долен крайник. На
следващо място констатира се добросъвестно
процесуално поведение и критично отношение към извършеното от страна на Т..
Отделно от това реализирането на наказателната отговорност е факт след едно
заседание в съдебната фаза на процеса, докато на досъдебната разследването е продължило близо три години при положение,
че случаят не се характеризира с особена фактическа или правна сложност.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и наложи на подсъдимия Л.Т. наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което в случая прецени като адекватно
на степента на обществената му опасност.
Отчитайки тежестта на наложеното наказание, липсата на доказателства за
имущественото състояние на подсъдимия и разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК съдът не
наложи на Л.Т. предвиденото в санкционната част на нормата на чл.195 ал.2 от НК
кумулативно по-леко наказание „конфискация“.
Съдът счете, че с
оглед предходната съдимост на Л.Т., включваща и наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца с приложение на чл.66
ал.1 от НК, за което не е настъпила реабилитация, поради последвалите две
осъждания с налагане на пробация, няма основание да
приложи отново нормата на чл.66 ал.1 от НК.
Освен това прецени, че в настоящия случай постигането на целите на
специалната и генерална превенция, визирани в чл.36 от НК ще бъде осигурено само и единствено с изолиране на
дееца от обществото, защото явно досегашното наказване на Т. с различни от
ефективното наказания, не е постигнало превъзпитателен ефект. За това и като
съобрази разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС постанови изтърпяването на наложеното наказание да стане при общ
режим.
Като призна подсъдимия Т.
за виновен съдът счете, че предявения срещу него граждански иск е
доказан по основание и размер, и
уважи изцяло деликтната
претенция, като присъди в полза на гражданския ищец ДП
„НКЖИ“ ЖП секция гр.Шумен
сумата от 98 755 лева, ведно със
законната лихва от датата
на довършване на
деликта.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съдебните
и деловодни разноски в тежест на осъденото лице.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: