№ 42
гр. Ловеч, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200297 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 35-0001065/03.12.2020 година на Пенчо Василев Камарашев
– директор на РД АА гр. Плевен, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, е наложена на П.
ЗЛ. СТ., ЕГН ********** живущ в с. Долни Богров, обл. София, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на 2000,00 лева, за това, че на 24.11.2020
год., около 15.10 часа на ПП Е - 772, гр. Варна – гр. София, 31 км., посока гр. София, до
разклона за с. Микре, като водач на т.а. **** с рег. № ***** - собственост на фирма *****
ООД гр. София, допуска следното нарушение: 1. Водача извършва превоз на товари за
собствена сметка, видно от фактура №********** от 20.11.2020 г. с маршрут на движение
гр. София – гр. Шумен – гр. София, без да може да представи заповед за чиято сметка се
извършва превоза – в която да бъдат посочени датата или периодът на извършване на
превоза, часовете на тръгване, маршрутът на движение както и видът на товара. На
основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност
и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на
нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН
прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, с което виновно е нарушил чл.18,
т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П. ЗЛ. СТ.,
който го обжалва в законоустановения седем дневен срок. Излага, че НП е
незаконосъобразно, и издадено в нарушение на императивните административно
наказателни правила. Излага, че веднага след съставянето на акта бил предприел действия,
за да се коригира, като ангажирал колегите си да представят процесния документ още
1
докато течала проверката, което предполагало наличието на данни за приложение на чл.28
от ЗАНН. Не оспорва факта, че към датата на извършване на нарушението не е успял да
представи на контролните органи копие на процесната заповед, но че веднага след
проверката на 25.11.2020 г. представил заповедта на АНО. Сочи, че не е имал намерение да
укрива от контролните органи информация, което било видно и от направеното описание в
акта, където било посочено, че същия е представил на контролните органи фактурата, която
носел със себе си и от която били видни какъв е видът на стоката, както и на кои адреси
следвало да бъде доставена стоката. Сочи, че всичко това водело до извод, че в случая не
става въпрос за нерегламентиран превоз. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът – РД АА гр. Плевен, редовно призован, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.
П. Ив. и Ив. Цв. М., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 24.11.2020 г. бил съставен акт с бл. №278624 за установяване на административно
нарушение от св. Д. П. Ив. в присъствието на св. Ив. Цв. М. срещу П. ЗЛ. СТ., ЕГН
********** живущ в с. Долни Богров, обл. София, за това, че на 24.11.2020 год., около 15.10
часа на ПП Е - 772, гр. Варна – гр. София, 31 км., посока гр. София, до разклона за с. Микре,
като водач на т.а. **** с рег. № ***** - собственост на фирма ***** ООД гр. София,
допуска следното нарушение: 1. Водача извършва превоз на товари за собствена сметка,
видно от фактура №********** от 20.11.2020 г. с маршрут на движение гр. София – гр.
Шумен – гр. София, без да може да представи заповед за чиято сметка се извършва превоза
– в която да бъдат посочени датата или периодът на извършване на превоза, часовете на
тръгване, маршрутът на движение както и видът на товара, с което виновно е нарушил
чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. С акта са иззети доказателства: к.т. към
СУМПС ***** и ксерокопие на фактура за превоза №********** от 20.11.2020 г. В акта в
графа възражения е вписано „Нямам.“. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И. за когото не се спори, че е
служител на РД АА гр. Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от
Пенчо Василев Камарашев – директор на РД АА гр. Плевен. От приобщените по реда на чл.
281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед № РД – 08-80/24.01.2010 год. на
Министъра на МТИТС, се установява, че административно-наказващия орган е определен за
такъв от Министъра.
2
В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил заверено копие на
заповед №1/23.11.2020 г. издадена от управителя на „Кара Ка“ ООД, която е приета и
вложена като доказателство по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. на Министерство на
транспорта за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при
поискване от контролните органи следните документи:4. заповед на едноличния търговец
или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на
упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за
извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара;.
С депозираната жалба по делото жалбоподателят С. не оспорва, че при извършената
проверка от служителите на РД АА гр. Плевен не е носил и представил на последните
заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът. При
това положение съдът счита, че жалбоподателят С. е извършил нарушение по чл.18, т.4
от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ. Съобразно нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, този закон и от подзаконови
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева при първо
нарушение.
Анализът на тези разпоредби обуславя, че за да бъде санкционирано лицето за
административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП следва такава заповед изобщо да
не е била издавана. От доказателствата съдържащи се в кориците по делото става ясно по
безспорен начин че такава заповед е била издадена, но същата е представена едва в хода на
съдебното следствие. В тази връзка съдът приема, че не е извършено нарушение на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП във вр. с чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, тъй като водачът
действително е извършвал превоз на товари и в хода на проверката извършена му от
контролните органи на РД АА гр. Плевен не е представил тази заповед, но събраните по
делото доказателства сочат на това, че такава е била издадена от юридическото лице, от
чието име се е извършвал превоза. Предвид това съдът намира, че неправилно е определена
санкционната норма, респективно размера на наложеното административно наказание.
Непредставянето на процесната заповед е следвало да се санкционира по чл. 93, ал. 2
от ЗАвП, която разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
3
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, но тези обстоятелства не са били
известни на АНО, тъй като последния не е разполагал с тях към момента на произнасянето
си. Несъмнено жалбоподателят е имал задължение да носи въпросната заповед, съдържаща
датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара, както и да представи тази заповед на АНО преди
издаването на процесното НП. От субективна страна нарушението е извършено виновно, по
непредпазливост, по смисъла на чл. 7 от ЗАНН. В чл. 7, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, но такъв не е
настоящият. Несъмнено, обаче, с оглед на това, че жалбоподателят представи пред
настоящата инстанция изискуемата по наредбата заповед, съдът намира, че същият не
следва да носи наказателна отговорност по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че макар от фактическа страна в хода на
съдебното следствие да се установи съставомерно нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, то са налице предпоставките за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да
се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от съответния вид. В процесния случай конкретиката на самото деяние и
обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които
определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Видно от представеното копие от заповед, същата е
издадена от собственика на процесния т.а.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за други извършени от
жалбоподателя нарушения по ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по приложението
му, за които да са налице влезли в сила НП, като липсват и данни разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е
предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид на това
обществената опасност на дееца в случая е изключително ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид, не са налице настъпили други вредни последици от
деянието, което обуславя извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Освен това съдът намира, че освобождаването от административно-наказателна
отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12
от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на
4
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, което е основание за неговата отмяна.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй, като такива не са
претендирани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0001065/03.12.2020 година на
Пенчо Василев Камарашев – директор на РД АА гр. Плевен, определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което е наложена на П. ЗЛ. СТ., ЕГН ********** живущ в с. Долни Богров,
обл. София, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба в размер на
2000,00 лева, за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5