№ 67
гр. Габрово, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500613 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от М. А. М. против
решение постановено по гр.д. № 421/2024 г. на Районен съд – Севлиево, в частта, в която
частично е отхвърлен предявения от М. М. иск срещу „Електроразпределение Север“ АД с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 4 582,16 лв.-
стойност на начислената като консумирана електроенергия за имот находящ се в гр.
Севлиево, ул. ****, кл. № ****, съгласно извършена корекция и издадена фактура №
**********/19.03.2024 г., в частта с която е отхвърлен иска за сумата от 3189,00 лв.
Излага съображения, че съдът неправилно е приел за установено от фактическа страна,
че проверката е извършена в присъствието на член от домакинството на М. и че
констативния протокол е подписан от представител на ползвателя, което е нарушение на чл.
49, ал. 2 от ПИКЕЕ. Счита, че неоснователно и неаргументирано от страна на съда е
отхвърлен довода, че електрическото табло е поставено на обществено място, което е
предпоставка за липса на вина у потребителя. Таблото, в което се намира СТИ е заключено и
ключовете не се намират в ищеца, поради което той не носи отговорност за достъпа до него.
Възраженията направени от ищеца не са взети предвид при постановяване на решението,
поради което счита, че постановеното решение е непълно и немотивирано. Позовава се на
съдебна практика на РС- Горна Оряховица и на РС – Бяла. Моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Електроразпределение Север“ АД не е депозирала писмен
отговор по въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
1
ограничен от посоченото в жалбата.
От фактическа и правна страна по делото е установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, като се иска да бъде признато за установено, че М. А. М. не дължи на
„Електроразпределение Север“ АД сумата 4 582,16 лв., сумата по фактура № ********** от
19.03.2024 г., с която ищецът бил задължен да заплати сумата от 4 582,16 лв., със срок за
плащане до 02.04.2024 г.
В производството по този иск, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна е следвало да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителните факти, които опровергават
твърдението на ищеца за несъществуване на задължението. Юридическите факти,
пораждащи вземането му, са валидно сключен договор между страните за присъединяване
към електроразпределителна мрежа на процесния имот; приложена корекция в съответствие
с нормативните правила при констатирано неотчитане от СТИ на преминаващата през него
електрическа енергия, възлизаща на стойност 4582,16 лева, както и факта, че коригиращата
сума е опредЕ. математически вярно.
Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при Общи
условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия. Ищецът има качеството на
„битов клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на
ЗЕ и се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във
връзка с този договор на името на ищеца е открита партида с абонатен № *** и клиентски №
***** за обект в гр. Севлиево, ул. ****, присъединен към електроразпределителната мрежа,
че за процесния период ищецът е получавал услуга по доставка на електрическа енергия,
както и че е ползвал услугите по пренос и разпределение на електрическа енергия,
предоставяни от ответното дружество.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ответното дружество е начислило
като корекция на сметката на ищеца сумата от 4582,16 лв. с ДДС за периода 20.12.2023г.-
18.03.2024 г., в резултат на извършена проверка от „Електроразпределение Север“ АД, за
което е съставен констативен протокол № 5600765 от 18.03.2024 г. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Видно от съставения констативен протокол от 18.03.2024 г., при извършена проверка
на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент М. А. М.,
с клиентски № ***** и с абонатен № *** е установено наличието на извършено
неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден
кабел /тип СВТ/, със сечение s=4х4 мм2. Присъединяването е извършено към главен
предпазител преди СТИ и отива подземно в новопостроена къща на абонатът като трите
жила се ползват за фази, а четвъртото за нула. По този начин консумираната електрическа
енергия, по този кабел не преминава през СТИ , не се измерва и съответно не се заплаща.
При проверката е липсвал товар по този кабел.
Въз основа на извършената проверка е издадена фактура № ********** от 19.03.2024
г. със сума за плащане в размер на 4582,16 лв., за периода 20.12.2023 г.-18.03.2024 г. и срок
на плащане 02.04.2024 г., от която данъчната основа е 3818,47 лв. а дължимия ДДС е в
размер на 763,69 лв. От приложената справка № 66325 В188 се установява че за периода от
20.12.2023 г.-18.03.2024 г. корекцията е 11607,12. Представена е вносна бележка от
26.03.2024 г., с получател „Електроразпределение Север“ АД и основание констат. протокол
2
5600765, с вносител Х. М. И. за сумата 4 582,16 лв.
Според приетото по делото заключение на вещото лице, че при проверката на СТИ от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД е констатирано, че има неправомерно
свързване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез четирижилен меден
кабел тип СВТ 4х4 мм2. Присъединяването е направено към главен предпазител преди
електромера и кабела отива подземно в новопостроена сграда, собственост на абоната. По
този начин не се измерва преминаващата електроенергия по кабела. Към момента на
проверката не е отчетено преминаване на ток по този кабел, т.е не е регистрирано
неотчитане на преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия. Вещото лице е
изчислило, че неизмерената електрическа енергия е равна на 8078,4 кВтч, която се равнява
на 3189,00 лв. За периода от 20.12.2023 г. до 18.03.2024 г. отчетената консумация е 614 квт.
Неизмерената електроенергия, съгласно справката на „Енерго про“ АД за периода 20.12.2023
г. -18.03.2024 г. е в размер на 11607,12 кWh. Сумирайки двете стойности се получава 12 221
кВтч, което отговаря на средна консумация 5,67 кВтч ежечасно или токова натоварване
8,22А, което е значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения
34А. насилената електроенергия е възможно да бъде доставена. Вещото лице не е открило
фиксирани в системата на „Електроразпределение Север“ АД предходни проверки на
процесното СТИ.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на св. С. Р. М. и св. С. Г. Г.. Свидетелят
М. е участвал в извършването на проверката и установява, че електромерът се намира извън
имота, в тротоара, на метално табло. При извършването на проверката са констатирали, че
има присъединен кабел към главен предпазител и оттам отива в новопостроена къща.
Кутията, в която е бил поставен електромера е била заключена и той я е отключил.
Свидетелят Г. е приятел на ищеца и му е помагал при слагането на фасунги в имота преди
повече от две години. Знае, че не се живее в имота и къщата е още в строеж. Електротаблото
е извън имота, на улицата и къщата е захранена с ток със захранващ кабел, поставен при
самия строеж. Не е била захранена къщата с ток вътре в имота.
С решението си съдът е приел, че отрицателно установителния иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за недължимост на претендираната от ответното дружество сума в
размер на 4582,16 лв. се явява основателен до размера от 1393,16 лв., която сума, съгласно
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, е неправилно начислена, а за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Пирсъдил е разноски,
съобразно уважената и отхвърлената част на иска.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, че М. А. М. е клиент на ответното дружество, както и че то, в
качеството си на оператор на разпределителната мрежа, пренася електрическа енергия до
обекта на клиент с клиентски № ***** за обект в гр. Севлиево, ул. ****. Установява се, че на
18.03.2024 г. е извършена проверка в обекта, за която е съставен констативен протокол №
5600765. При проверката е констатирано неправомерно присъединяване на обекта на М. А.
М. към електроразпределителната мрежа чрез поставяне на присъединителен четирижилен
меден кабел тип СВТ 4х4 мм2, направено към главния предпазител преди електромера,
който отива подземно в новопостроената сграда собственост на абоната. В резултат от
неправомерното присъединяване консумираната в обекта електроенергия не преминава през
средството за търговско измерване, не се измерва от него и съответно не се отчита. Въз
основа на констатациите от проверката е съставена корекция на сметката на М. и е опредЕ.
сума за доплащане от 4 582,16 лева.
3
Корекционната процедура е проведена изцяло в съответствие с ПИКЕЕ. От събраните
по делото доказателства се установява, че при осъществената на 18.03.2024 г. проверка е
съставен констативен протокол с участието на представители на ответника, както и на
лицето Х. М. И., посочено като член на домакинството, в съответствие с изискванията на чл.
49 ПИКЕЕ. Подписалият протокола служител на ответника М. е разпитан като свидетел,
като от показанията му и от приетото по делото експертно заключение се потвърждават
констатациите от протокола – че към процесния електромер неправомерно е присъединен
меден кабел тип СВТ 4х4 мм2, който захранва част от обекта на ищеца и така потребената
електрическа енергия, преминаваща по допълнително поставения кабел, не се отчита от
средството за търговско измерване.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ, констативният протокол се подписва от
представител на оператора и ползвателя или негов представител, като в ал.3 е предвидено,
при отсъствие на ползвателя или негови представител, протоколът да се подписва от
свидетел, а при отказ това да се отбележи в протокола. В тази връзка е неоснователно
възражението, че подписалата протокола И. не е член на семейството, тъй като същата
доброволно е удостоверила направените констатации. Дори и да не е действала като член на
семейството на М., то тя се явява свидетел на извършената проверка. Още повече, че видно
от представена вносна бележка, И. е посочена като вносител на сумата от 4 582,16 лв. по
сметка на „Електроразпределение Север“ АД.
Според приетото по делото заключение на вещото лице се касае за неизмерване на
преминаващата електроенергия по кабела, поради което дружеството е извършило корекция
на сметката на абоната на основание чл. 51 от ПИКЕЕ за 90 дни назад, считано от 20.12.2023
г. до 18.03.2024 г., за което е издадена фактура № ********** от 19.03.2024 г. за заплащане на
сумата от 4 582,16 лв., като вещото лице е изчислило, че сумата, която следва да се дължи от
абоната е 3 189 лв. Като е приел, че неправилно е изчислена сумата по процесната фактура,
съдът е уважил иска до размер от 1 393,16 лв., а за разликата от 3 189,00 лв. го е отхвърлил.
В останалата част, с която се уважава предявения отрицателен установителен иск за
сумата 1 393,16 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора, разноски не се дължат на въззивника, а на въззиваемата
страна е дължи сумата от 480,00 лв. с ДДС, за което е представен списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и фактура № **********/05.11.2024 г.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по
въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 3189,00 лв. и настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
На основание гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 268 от 29.07.2024 г. постановено по гр.д. № 421/2024 г.
по описа на Севлиевски районен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ул. **** да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК104518621, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, направените по
делото разноски в размер на 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- адвокатско
възнаграждение за настоящото въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5