ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260010/14.09.2020г.
Гр.Варна, 14.09.2020 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 14.09.2020 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр.д. № 306 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 306/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С.К.С., чрез адв. Д.В., против
решение № 549/11.05.2020 г. по гр.д. № 2811/2018 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени, предявените от него против С.К.И.
искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 89, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответницата
да му заплати сума в размер на 25 200 лева, представляваща обезщетение за
периода от 17.04.2014 г. до 17.12.2018 г. (56 месеца по 450 лева) за ползата,
от която е бил лишен, поради възпрепятстването му да ползва притежаваната от
него 1/2 ид. част от съсобствен недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10135.2560.22.1.1, с предназначение: ЖИЛИЩЕ – АПАРТАМЕНТ
със застроена площ от 62.27 кв.м., с адрес град Варна, ул. „Д-р Аршинков“ № 5,
състоящ се от: идеална част от входно стълбище, входен коридор, две стаи,
кухня, балкон, клозет, таван над клозета, вътрешно стълбище за избата, ведно с
прилежаща ИЗБА № 3 с площ от 84.20 кв.м., ведно с идеални части от целия
сутеренен етаж, ведно с припадащите се 26.3568 % идеални части от общите части
на сградата, както и съответните идеални части от дворно място, цялото с площ
от 203 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.22, идентичен с парцел с планоснимачен №
I-12, в квартал 13 по регулационния план на 18 подрайон на град Варна, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците на
просрочените месечни вноски от 450 лева, за периода от 28.01.2016 г. до
28.12.2018 г., в общ размер на 2 404,91 лева, както и законната лихва
върху исковите суми, считано от завеждането на иска до окончателното им
изплащане и ответникът – настоящ въззивник е осъден да заплати на ищцата сумата
от 1 555 лева, представляваща направени разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззивникът е настоявал,
че обжалваното решение на окръжния съд е неправилно, като постановено при
нарушения на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил
за отмяната му и за уважаване на предявените искове с присъждане и на сторените
по делото разноски. Настоявал е, че окръжният съд, вследствие на погрешно
прилагане на правилата за доказателствената тежест в процеса е приел в мотивите
на решението, че ищецът следва да докаже непредаването на ключовете за имота от
ответницата след изпращане на покана за това, вместо ответницата да установи
даването им и така достигнал до неправилния извод за неоснователност на
исковете. Неправилно били ценени и доказателствата по делото относно факта на
ползването на имота от ищеца чрез съхраняването на вещи в него и в противоречие
с материалния закон било прието за установено релевантно в хипотезата на чл.
31, ал.2 ЗС ползване. Като се е позовал на процесуални нарушения на
първоинстанционния съд е заявил и искания за събиране на доказателства.
Настоявал е, че и първоначалната и повторната съдебно-оценителни експертизи,
както и допълнителната такава, са били
оспорени своевременно като непълни и необосновани, доколкото вещите лица са
дали заключението за пазарния дългосрочен наем единствено на база площта на
жилищния етаж от 69 кв.м. и без да отговорят на задачата за пазарния наем при
отдаване за отделни нощувки. Поискал е допускането на повторна съдебно-оценъчна
експертиза със задачите в исковата молба, или на тройна такава, при указване на
вещите лица да дадат заключението си като вземат предвид общата площ на имота /жилищен и сутеренен/ както и да
съобразят задачите относно установеното на място фактическо състояние и
обособени в имота помещения за жилищни нужди. Поискал е, поради неоснователен
отказ на окръжния съд, издаване на съдебни удостоверения от настоящата
инстанция съответно за пред доставчиците на интернет услуги и домейни, посочени
в депозирана по делото молба, за снабдяване с информация дали от посочените
телефонни номера са подавани публикации за обяви за нощувки за процесния имот,
при какви цени и за кои периоди с копия
на съответните обяви, както и удостоверения за пред всички мобилни оператори в
страната за снабдяване с информация за името, на което са регистрирани
посочените телефонни номера в обявите за отдаване на имота под наем, необходими
според въззивника във връзка с установяване на пазарния наем за отдаване на
имота като стаи за нощувки.
С.К.И., чрез адв. А., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения /подробно изложени по всяко от
оплакванията в жалбата/ за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаването му и за
присъждане на разноските. Противопоставила се е на исканията по доказателствата, позовано на липсата на
процесуални нарушения на първата инстанция.
Въззивната жалба е
подадена в срок, редовна е и допустима.
По доказателствените
искания на въззивника:
След оспорването на първата
оценъчна експертиза на вещото лице Ш.Х., съдът е допуснал поисканата от ищеца
повторна такава, изготвена от вещото лице Н.А.. И в двете заключения вещите
лица са отговорили на поставените им въпроси за пазарната наемна цена на
процесния имот пълно и изчерпателно като са обосновали /включително и в съдебно
заседание/ отговорите си за жилищната площ на процесния имот и за ползваните в
тази връзка аналози, поради което не са били налице основания за назначаване на
последваща експертиза и съдът не е допуснал процесуално нарушение в тази
връзка, обосноваващо приложение на чл. 266, ал.3 ГПК. И двете вещи лица са
посочили, че т.н. сутеренен етаж се ползва за складиране, не е жилищен и не
следва да се включва към жилищната площ и да се сравнява с аналози за петстайно
жилище /претендирано от ищеца/. На поставения му въпрос за пазарната цена при
отдаване под наем на имота за нощувки, вещото лице Ангелов е отговорило пълно и
мотивирано с посочване на цената за нощувка на легло на ден. Въпросите дали и на какви цени
ответницата е публикувала обяви за отделни нощувки са извън предмета на делото
по чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване на съсобственик
от ползването на имота, като исковата претенция не е основана на твърдения за
събрани от ответницата наеми от имота през процесния период. В този смисъл, не
са налице основанията по чл. 266, ал.3 ГПК и заявените доказателствени искания
следва да бъдат оставени без уважение.
Оплакването на въззивника за неправилно разпределената
доказателствена тежест от окръжния съд е основателно. В тази връзка въззивната
инстанция следва да укаже на страните, че ответницата носи доказателствената
тежест да установи твърдението си за предоставянето на имота за ползване на
ищеца и за предприетите действия по предаване на ключове от същия на ищеца,
съобразно твърденията й в отговора на исковата молба и в отговора на въззивната
жалба, както и да укаже, че ответницата не представя соченото доказателство -
констативен протокол на нотариуса за явяването й в кантората му в отговор на
нотариалната покана на другата страна за предаване на ключовете от имота, както
и че не е посочила други доказателства за установяване на този факт.
Предвид изложените
съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички искания
на въззивника по доказателствата за: - за повторна съдебно-оценъчна експертиза
със задачите в исковата молба, или на тройна такава, при указване на вещите
лица да дадат заключението си като вземат предвид общата площ на имота /жилищен и сутеренен/ както и да
съобразят задачите относно установеното на място фактическо състояние и
обособени в имота помещения за жилищни нужди; -
за издаване на съдебни удостоверения от настоящата инстанция съответно
за пред доставчиците на интернет услуги и домейни, посочени в депозирана по
делото молба, за снабдяване с информация дали от посочените телефонни номера са
подавани публикации за обяви за нощувки за процесния имот, при какви цени и за
кои периоди с копия на съответните обяви, както и удостоверения за пред всички
мобилни оператори в страната за снабдяване с информация за името, на което са
регистрирани посочените телефонни номера в обявите за отдаване на имота под
наем, необходими според въззивника във връзка с установяване на пазарния наем
за отдаване на имота като стаи за нощувки.
УКАЗВА
на страните, че
доказателствената тежест да установи факта на предоставянето на имота за
ползване от ищеца и за предаване на ключовете от същия е на ответницата.
УКАЗВА
на ответницата, че не
представя сочения от нея констативен протокол на нотариуса за явяването й пред
нотариуса по нотариалната покана на другата страна за предаване на ключовете от
имота, евентуално не сочи други доказателства за установяване на този факт,
като дава възможност на същата в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да представи констативния протокол на нотариуса, евентуално да посочи други доказателства
за установяване на този факт.
ВНАСЯ
делото за разглеждане
в открито съдебно заседание, насрочено на 21.10.2020 г. от 10 часа, за която
дата да се призоват страните.
Определението не може да
се обжалва.
Председател: Членове: