Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8 07.08.2020
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На деветнадесети юни две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав :
Председател:
Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Диана Асеникова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Мануел Манев
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНОХД № 1326 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда
№ 76 от 12.11.2019г. по НОХД № 715/19г., Районен съд, гр. Несебър е признал подсъдимия П.Х.Д. ***, с ЕГН ********** за
виновен в това, че на 04.04.2015г., около 10:30 часа, в местността „Юрта“, находяща
се в землището на с. Емона, общ. Несебър, причинил на А.С.С., с ЕГН ********** ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, причинено от счупване на носни костици, довело до
изкривяване на носната преграда и затруднение на носното дишане – престъпление
по чл.129, ал2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК го е осъдил на пробация при следните пробационни мерки:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично, за
срок от шест месеца;
-задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца„
-безвъзмезден
труд в полза на обществото, с продължителност 100(сто) часа, за една календарна
година.
С
присъдата на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подс. П.Х.Д. да заплати на А.С.С.,
с ЕГН ********** сума в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.04.2015г. до окончателното изпълнение на задължението, като е отхвърлил иска
за претендираната сума над този размер, до размера от 1248.13 лева, като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл.45 от ЗЗД НРС е осъдил подсъдимия да заплати на А.С.С. сума в
размер на 1000 (хиляда) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано то 04.04.2015г. до
окончателното изпълнение на задължението, като е отхвърлил иска над този размер
до претендирания размер от 7500 лева като неоснователен и недоказан.
Съдът, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, е възложил в тежест на подсъдимия Д. направените
по делото разноски, като го е осъдил да заплати на А.С. сума в размер на
880(осемстотин и осемдесет) лева – разноски за адвокатски хонорар, а по сметка
на НРС да заплати сума в размер на 100 (сто) лева – представляваща държавна
такса върху уважената част от гражданските искове и сума в размер от 105 лева, представляваща
разноски в хода на съдебното производство и по сметка на ОД на МВР – Бургас,
сума в размер на 496,18 лева – разноски по делото.
Присъдата
е обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител А.С.С., чрез адв. Бойко
Даков от АК - Бургас с искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия
наказание, както и уважаване в пълен размер на предявените граждански искове за
имуществени и неимуществени вреди.
По делото
е постъпил протест от Районна прокуратура, гр. Несебър, с който се изразява
несъгласие с така постановената присъда, досежно размера на наложеното на подс.
Д. наказание. Предлага присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде
наложено наказание „пробация“, включваща пробационните мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично, за
срок от 10 (десет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 10 (десет) месеца.
Въззивна
жалба срещу присъдата на Районен съд, гр. Несебър е постъпила и от адв. Петър
Атанасов от БАК, защитник на подс. Д.. Моли да бъде постановена нова присъда,
като П.Х.Д. бъде признат за невинен.
Прокурорът
от БОП поддържа подадения от Районна прокуратура, гр. Несебър протест като счита, че наказанието следва да бъде променено
съобразно протеста, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.
Повереникът на гр. ищец и частен обвинител –
адв. Даков, поддържа подадената жалба. Гражданският ищец и частен обвинител С.
се присъединява към казаното от своя повереник. Заявява, че от години е обект
на агресивното поведение от страна на подсъдимия, като при всяка тяхна среща е
имало подобни конфликти с такъв изход.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Атанасов поддържа подадената от него въззивна жалба.
Излага съображения за необоснованост на обжалваната присъда, тъй като същата
противоречие със събраните по делото доказателства. Подадените жалба от гр.
ищец и частен обвинител, и протеста намира за неоснователни. Моли присъдата на
НРС да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат
за невиновен.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Заявява, че действията му са били в негова защита,
тъй като се е защитавал.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимият
П.Х.Д. и пострадалият А.С. отглеждали стада крави в пасища на територията на
общ. Несебър и са били регистрирани
животновъди. Между двамата съществувал спор за ползване и преминаване през
пасища, предизвикващ чести инциденти. Оплакванията на пострадалия останали безрезултатни, поради което и по съвет на
полицейски служители, той носил със себе
си видеокамера, за да снима в случай на такъв инцидент.
На
04.04.2015г. пострадалият А.С. се намирал в местността „Юрта“, намираща се в землището
на с. Емона, общ. Несебър, където кравите му били на паша. От северната страна
пристигнало стадо крави , следвано от подсъдимия, придвижващ се с мотора си. Подсъдимият
слязъл от мотора си и с помощта на двете си кучета започнал да гони животните
на пострадалия. Виждайки, че свид.А.С. заснема ситуацията с видеокамерата си ,
тръгнал към него, извикал му:“Какво ще направиш като снимаш?“ и вървейки срещу
него се продължил да му крещи да се маха
от пасището. Когато подсъдимият го доближил , хванал пострадалия за гърлото да
го души, а на думите на пострадалия да
не го пипа , отговорил :“Ще те пипам бе , мухльо!“. После го пуснал, напсувал и
се обърнал и когато пострадалия помислил,
че насилието е приключило, подсъдимият се обърнал отново към него и започнал да
го ударя с ръце в лицето и главата. Един
от ударите попаднал носа на свид.А.С. , който той почувствал като „разбиване на
носа“ и причинил падането му на земята. Подсъдимият
нанесъл на падналия С. ритници в
областта на главата и гърдите, след което го оставил и си тръгнал.
Пострадалият
позвънил на тел.112 и съобщил за случилото се. След това се качил в собствения
си лек автомобил, за да се придвижи до бариерата на в.с. „Елените“, но
почувствал, че му се гади и вие свят и се обадил и на брат си – свид. Д. С. за помощ. Свид. Д. С. пресрещнал спрения автомобил
на брат си, извел го от него и го откарал
до бариерата на в.с. Елените, където малко след това пристигнали линейка и полицейски
автомобил. Пострадалият А.С. бил откаран
с линейката в „МБАЛ – Бургас“.
В хода на
досъдебното производство са били назначени и изготвени основна , допълнителна и
комплексна съдебномедицинска експертизи, установяващи, че в резултат на нанесените му удари свид. А.С. е получил: контузия на лицето,
сътресение на мозъка, оток на носа със счупване на носните костици с изкривена носна преграда, рана на лявата
вежда, кръвонасядане с оток на лицето, оток над лява ушна мида, оток на дясна
длан и палеца, контузия на главата, сътресение на мозъка, дискретно намаление
слуха на ляво ухо, контузия на дясна длан и китка. Вещите лица са дали
заключение, че описаните травми отговарят да са получени по механизъм на удари
с твърди тъпи предмети, със значителна сила, за да могат да счупят костите на
носа и да се получи отворена рана на лицето. Направен е извод, че травмата на
носа е довела до изкривяване на носната преграда и затруднение на носното
дишане, като това увреждане се квалифицира като постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота. Според експертите, останалите увреждания
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Описаната
фактическа обстановка въззивният съд възприема
въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред
районния съд и в хода на въззивното съдебно следствие доказателства. В
доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на настоящия
съдебен състав , основно значение са
обсъдените по-долу гласните доказателствени средства: показанията на
свидетелите А.С., Д. С., , Г. М., Т.Н. отчасти
на свид.Х. Д. , приетите по делото заключения
на съдебно-медицинските експертизи,
справката за съдимост на подсъдимия и останалите, приложени по делото писмени
доказателства.
Независимо
от посочените от страните основания, проверявайки изцяло правилността на
присъдата и извършвайки собствена
преценка на доказателствените източници, въззъвната инстанция, констатира, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила по събиране на доказателства , грубо нарушаващи правата на
страните в съдебното производство.
От една
страна, НРС изобщо не е разпитал пострадалия, с което грубо е нарушил чл.107,
ал.2 от НПК, а от друга страна, без да е събрал по установения ред неговите
показания ( вкл. и чрез приобщаване на тези от
досъдебното производство) е
включил съобщавани от него факти при формиране на вътрешното си убеждение по
фактите - видно от приетата в
мотивите фактическа обстановка, което
противоречи на чл.14, чл.18, чл.104 от НПК.
На
следващо място, трябва ясно да се посочи, че записът, извършен с видеокамера от
свид.А.С. не представлява годно
доказателствено средство, защото не е събрано или изготвено по реда и
при условията на НПК, което и очертава неговата недопустимост - чл. 105, ал. 2 от НПК. Оценявайки заснетите кадри като достоверни , „макар и
извършени за нуждите на доказване в производството“ (л.138 от НОХД № 715/19г.)НРС грубо е нарушил процесуалния закон, защото направеният запис от частно лице няма случаен
характер, понеже е бил нарочно създаден
за целите на бъдещо производство, но не е
изготвен по реда и при условията на НПК (чл. 105 НПК) и в нарушение на
чл. 32, ал. 2 от Конституцията, според който
никой не може да бъде записван без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие, а в случая такова несъгласие е демонстрирано. Доброволното
предаване на 1 бр.ДВД- диск, на които са пренесени видеофайлове (в случая е
без значение не е оригиналния носител на
видеозаписа) и 45бр.снимки, както и последващите изследвания на автентичността
на записа по експертен път, възпроизвеждането му в първоинстанционно съдебно
следствие, не налагат друг извод, защото очевидно се заобикалят изричните
правила на НПК (чл. 172 и сл. НПК). Процесуалната допустимост доказателствено
средство произтича от закона, а не от неговото заобикаляне. Поради това
обсъждания видеозапис и свързаните с него писмени документи, веществени
доказателства и експертни заключения не могат да бъдат приобщавани към делото,
още по-малко ценени и обсъждани в мотивите на обжалваната присъда, както е
сторено от НРС.
Посочените
нарушения са отстранени чрез изключване на негодното доказателствено средство
от доказателствнета съвкупност и приобщаване показанията на свид. А.С., с
каквито правомощия от въззивната инстанция разполага по силата на чл.317 , чл.332,чл.335,ал.2
от НПК.
Възраженията
на защита пред въззивния съд се свеждат до допуснати от НРС съществени
процесуални нарушения при проверка и оценка на доказателствата, довели до необоснованост на присъдата в два аспекта:
1.) неоснователно
кредитиране показанията на пострадалия, противоречащи на видеозаписа, който пък
потвърждавал обясненията на подсъдимия, че се е опитвал да си тръгне от местопрестъплението,
но го е задържала агресията на свид.А.С.;
2.) отсъствието на категорична констатация на
вещите лице , изготвили комплексната СМЕ, че средната телесна повреда е
причинена от действия на подсъдимия, а не е съществувала преди инкриминирания
случай.
По
съществото си оплаквания на защитата са неоснователни по следните съображения:
По п.1.
Оплакването за неправилна преценка при
кредитиране показанията на група
свидетели за сметка на обясненията на подсъдимия е неоснователно.
В
досъдебното производство подсъдимият е развивал неподдържаната от него в
съдебна фаза версия, че при спречкването главата на пострадалия се намирала в
краката му, и опитвайки се да освободи
краката си, които пострадалият държал с
ръце, било възможно подсъдимият да го е ритал в областта на лицето и гърдите.
Този начин на причиняване на уврежданията на пострадалия е бил предмет на изследване на допълнителната
СМЕ-л.126-л.127 от досъд.п. и е категорично отречен.
Обясненията
в съдебно заседание –гърба на л.116 от НОХД № 715/19г. на НРС, са крайно пестеливи и в тях подсъдимият
потвърждава, че е имало спречкване между двамата, в което той се е защитавал,
защото е бил нападнат от пострадалия и
отрича да го е удрял с бокс или твърд предмет.
Изразява съмнение за възможно самонаряняване на пострадалия при падането
му на земята. Последното предположение не може да бъде прието, защото съприкосновението
на пострадалия със земната повърхност не би
причинило установените по лицето на пострадалия увреждания, за които
вещото лице д-р Парасков е категоричен , че са причинени от удари с твърди тъпи предмети със значителна сила.
Обясненията
на подсъдимия не дават разяснения по
съществото на обвинението, а представляват коментар на изобразеното на
видеозаписа, възпроизведен от съда по-късно, преди приключване на съдебното
следствие. С това им съдържание се
осъществява неговото право на защита - да изрази становище по ангажираните
доказателства, което успешно би реализирал
при упражняване правото на лична защита в съдебните пренията. Обясненията на подсъдимия
за случилото се са израз на възприетата от него защитната позиция, развита
подробно в пледоарията на защитника му, според която уврежданията на
пострадалия са в резултат на случайно деяние и/или неизбежна отбрана на
подсъдимия.
Предлаганите
версии, освен че са взаимоизключващи се, не намират потвърждения в ценените по делото
доказателствени източници, на
съдебно-медицинските удостоверения и на заключението на вещото лице д-р
Парасков, относно вида и начина на получаване на уврежданията, поради което не
богат да бъдат възприети.
Свид. Х. Д., възпроизвеждащ казаното от сина си, че пострадалият го причакал на
пасището, спречкали се, станала борба за 1-2 минути, но сина му се откачил, качил се на мотора и
си тръгнал. Единствените верни факти от
твърдяните са, че пострадалият вече е бил на пасището, когато подсъдимият е
пристигнал там и че пострадалият се е отдалечил от местопрестъплението с
мотора, което и кореспондира с показанията на самия пострадал. В останалата им
част твърденията за причакване , нападение и „откачане“ са неверни и целящи доказателствена подкрепа на
предлаганата версия за нападнат и респективно -отбраняващ се подсъдим.
Пряко относими към главния факт по
делото са показанията на свидетелите А.С., Д.
С.,
Г. М., от които
първият е пострадалият, а последните
двама свидетелите са възприели
пострадалия непосредствено след деянието.
Сред тези показания настоящият състав
отделя показанията на пострадалия, които
са от важно значение, защото съдържат преки доказателствени факти
относно изясняваните на обстоятелствата от значение за делото. От другата
страна, тяхната проверка с други доказателствени източници е наложителна, за
оценката им за достоверност, при положение, че пострадалият поначало не е безпристрастен към собственото
си правно положение в процеса.
Показанията на свид.А.С. пред съда и тези пред
разследващия орган, приобщени по реда на
чл.281, ал.5,вр.ал1,т.1 от НПК описват по един и същ начин
случилото се на инкриминираната дата. По същество противоречие между тях няма,
налице е непълнота на съобщаваното пред съда относно причината да носи със себе
си видеокамера и да прави видеозапис, появата на подсъдимия на пасището и
детайли в хронологията на спречкването. Тази
непълнота е напълно обяснима с времевата отдалечеността на разпита му във
въззивно следствие от инкриминираната дата, поради което въззивният съд се
доверява на дадените в досъдебното производство показания, потвърдени от
свидетеля след прочитането им. Тези показания напълно кореспондират с показанията
на свид. Д. А. за състоянието , в което е
намерен, както и със заключенията на съдебномедицинските експертизи.
Показанията н а Г. М. нямат съществено значение, защото в досъдебното производство изобщо не е
бил разпитван в какво състояние е заварил
пострадалия, за да се прецени дали в адекватно състояние последният е
разказал и какво точно за случилото се,
а в съдебно заседание пред първоинстанционния съд очевидно спомените на този
свидетел са избледнели, след като изобщо отрича присъствието и на свид. Д. А. и
да твърди наранявания по устните на
пострадалия (веднъж синина, втори път една –две рани), за каквито нито самия
пострадал е съобщавал, нито издалия
СМУ№85/15г. –л.9-л.10 от досъд.п., съдебен лекар е констатирал.
Установените по делото факти –
съществуващ между подсъдимия и пострадалия спор за преминаване и ползване на
пашата, датиращ преди деянието и продължил и след него(постигнатото по
НЧХД№1471/17г. на НРС помирението между двамата за осъществено на 25.04.2017г.
деяние на подсъдимия - л.18 от ВНОХД№1326/19 на БОС); опитите на пострадалия да получи защита от
съответните държавни органи срещу поведението на подсъдимия( именно по препоръка на полицейските органи е носил
със себе си камера, за да докуменитара поведението на подсъдимия при
преминаването през ползвано от пострадалия пасище) сочат, че свид. А.С., разчитайки на
доказателствена обезпеченост на видиофилма(затова и акцента в съобщаваното от
подсъдимия и пострадалия е насочен върху изобразеното в него) не е желаел
самоуправство, нито е търсил
саморазправа с подсъдимия.Твърденията за причакване, за провокиране, за
нападение от страна на пострадалия срещу подсъдимия, докато се изготвя видеозапис
за случващото се, са житейски
неправдоподобни, логически абсурдни и по
никакъв начин не кореспондират с подготовката на свид.А.С. да се осигури с
доказателства за очакван спор за пасище. От друга страна, от съпоставката на
получените наранявания от двамата(подъсдимия и пострадалия) като броя, вид, локациите и техните морфологични
характеристика, отразени в издадените на един и същи ден СМЕ(
СМЕ№83/15г.- л.30 от досъд.п. за подсъдимия -
раничка по II пръст на дясна ръка, която е в
резултат от твърд тъп предмет и възможност да са нанесени и други удари, без да
са оставили травматични увреждания), сочи не за самоотбрана на подсъдимия срещу
нападение от пострадалия, а за нанасян на последния побой с множество удари и с
продължителност надхвърляща „1-2 минути“.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав намира
авторството на деянието и начина на осъществяването му е безспорно
установено, а обясненията на подсъдимия, не следва да се използват за
изграждане на фактическите изводи на съда, поради непотвърждаването им от
останалата доказателствена съвкупност.
По п.2. При приема на пострадалия в Спешно отделение на 4.04.2015г. нараняванията са били отразени
крайно семпло- „Диагноза: Контузия на
лицето . Сътресение на мозъка.“ „Контузия на дясната ръка и ляв лакет.“ В отговорите на въпроси на защитата вещи лица
са пояснили, че в зависимост от удара и структурата на носа, е възможно
счупването на носни костици само да се диагностицира, без да са налице изявени външни
белези, но е възможно и присъствието на външни белези, каквито са отток, кръвонасядана по клепачите (
травматични очила) – гърба н ал.109 от НОХД
№ 715/19г. на НРС. Такива външни белези са били установени от
съдебния лекар при прегледа на 06.04.2015г.(СМЕ№85/2015г-л.9-л.10, л.24-26 от
досъд.п.) и от специалист УНГ, към
когото освидетелстваният е бил насочен,
и който е поставил диагноза „Счупване на
носа“ , описал е констатираните увреждания , включително изкривена носна
преграда, видно от цитирания в същата СМЕ
амб.лис №509/06.04.2015г. Консултиралият го при престоя му в неврологично
отделение лекар УНГ не също е констатирал
счупване на носа, без дислокация, според отбелязаното в епикризата л.22 от
досъд.п., но последващите прегледи са установили девиация(изкривяване) на
носната преграда и затруднено дишане. Оплакването за затруднето дишане,
отразено още в посочения амбулаторен лист, според д-р Петков винаги съпътстват
травмата на носа. В изготвеното заключение по комплексната СМЕ№579/16г. – л.134-л.137
от досъд.п. двете вещи лица – д.р Парасков и д-р Петков, са проследили
хронологията на лечебния процес, и в съдебно заседание са разяснили , че предвид
вида на травмата, съпроводена с отток и вакумирани тъкани, се налага
проследяване на пациента за установяване на нейната тежест. Думите на вещото
лице Петков в отговор на въпроси на защитата, че пострадалият е могъл да има и преди травмата удебеляване на носната
преграда, което би могло да причини затруднено дишане са принципни положения, изказани
в контекста на масово подлагащи се на корекции пациенти с подобен вродения феномен
л.110-гърба на л.110 от НОХД № 715/19г. на НРС. Те обаче съвсем не отричат или
опровергават даденото от него становище в писменото заключение. При последния
преглед от 29.03.2017г., посочен в това заключение, отново е установено изкривяване на носната преграда с
хиперлазия на носната лигавица и затруднено носно дишане. Според
заключението именно травмата на носа е
довела до изкривяване на носната преграда и до последвало затрудняване на
дишането, което увреждане представлява
постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота. В същия коментиран отговор това вещо лице много точно е посочило,
че в случая има травма, която предопределя логическата причинна връзка със
затрудненото носно дишане. Това мнение е изразил в отговорите на въпроси и в.л.
Парасков. Видно от обсъжданата комплексна СМЕ, когато обективните данни (извън
субективните усещания на освидетелтвания) не са били достатъчни вещите лица да изградят
категорично мнение за последиците от уврежданията на свид. А.С., те са го посочили
в ясно в заключението –„Съобщава за аосмия…Възможно е травмата на носа
да е довела до аосмия(липса на мирис)“ –л.137 от досъд.п.
Тук следва ясно да се подчертае, че експертните
заключения не са доказателствено средство в наказателния процес, тъй като
вещите лица не възпроизвеждат пряко възприети от тях факти. Експертните
заключения са научни способи от съответните области на науката, които позволяват
от известните факти да се направят изводи относно отделни елементи от предмета
на доказване в наказателния процес. От
доказателствените източници по делото се установява, че по време на инцидента
пострадалият е бил удрян в носа, като при един от ударите той е почувствал
„разбиване на носа“, след инцидента у пострадалото лице са били ясно изявени
външни белези за счупени носни костици – отток и кръвонасядане по клепачите, налице е било и
затруднено дишане, като последното е останало и след отшумяване на външните
травми и е установена причината за това - изкривяване на носната преграда с
хиперлазия на носната лигавица. От показанията на свидетелите Д. С. и Т.Н. се установява, че пострадалият до инцидента
активно се е занимавал със спорт , включително парашутизъм и водолазно дело,
чиято специфика е несъвместима с девиация на носната преграда и затруднено
дишане.
Следователно
липсва каквото и да е съмнение, че с деянието си подсъдимият е причинил на
пострадалия счупване на носни костици, което е довело до изкривяване на носната преграда с
хиперлазия на носната лигавица, което предизвикало затруднение в
дишането. Налице е причинна връзка между първоначалното увреждане и
настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия, поради което
правилно характера и степента на увреждането е било квалифицирано като постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота по чл.129, ал.2 от НК, което се явява и най-тежкия резултат, по сравненията
с останалите травми, всяка от която е причинила временно разстройство на здравето , неопасно
за живота – чл.130, ал.1 от НК.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, законосъобразен е
постановеният от НРС правен извод, е че с деянието си подсъдимият П.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК. Пострадалият А.С. е получил счупване
на носни костици, довело до изкривяване на носната преграда и затруднение на
дишането. Както бе посочено по-горе
правилно характера и степента
на увреждането е било квалифицирано като
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по чл.129, ал.2 от НК, което се явява и най-тежкия
резултат, по сравненията с останалите травми, всяка от която е причинила временно разстройство на здравето , неопасно
за живота – чл.130, ал.1 от НК.( т.17,т.18 от ППВС№3/79г.).
Несподеляем
е извода на НРС, че деянието е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл. Този извод е декларативен, а изложените от първоинстнационния съд съображения се
отнасят за подбудите и мотивите на дееца. Счупването на носните костици,
каквото е първоначалното установено увреждане на пострадалия, е причинено от
удар с твърд тъп предмет със значителна сила – л.127 от допълнителна
СМЕ№524/15г. Това е резултатът от прякото, външно и първоначално въздействие на
дееца върху пострадалия. В случая подсъдимият П.Д. е искал да причини именно този резултат - лека телесна
повреда на свид. А.С., но употребената сила и причиняването на наранявания в уязвимата област на главата, ясно сочат, че
той е допускал, че може да настъпи и по-тежко
увреждане на здравето, към което се е отнасял безразлично. Последното обстоятелство
и наличието на причинна връзка между първоначалното увреждане и настъпилото регресивно
усложнение в здравословното състояние на пострадалия, обосновават отговорността
на подс.П.Д. за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т. е.
и за по-тежкия резултат.
Престъплението
по чл. 129, ал.2, вр, ал. 1 от НК е наказуемо
с наказание до шест години лишаване от
свобода.
Извършеното деяние е относително
по-висока степен на обществена опасност по сравнение с други от същия вид,
което се обуславя от множеството причинени на пострадалия различни по вид леки
телесни повреди, неотчетени в квалификацията му.
Личността на подс.Д. не е с висока
степен на обществена опасност, неосъждан, работи като земеделски стопанин и е в
съпружеско съжителство. Съобразявайки подбудите за извършеното деяние НРС неправилно
е отчел като смегчаващо вината обстоятелство „вербална провокация към конфликт“ от страна
на пострадалия, а така също, че поведението на последния било провокирало подсъдимия към „озлобление и
търсене на варианти за уреждане на личните им отношения в разрез със Закона“.
За такива провокации в приетите доказателствата по делото няма данни, а и от
обсъжданите мотиви също не става ясно нито кога са се проявили, нито в какво се е изразила и изобщо въз основа на какво НРС прави
обобщенията си.
За извършеното престъпление
първоинстанционният съд е наложил пробация
с пробационни мерки:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично, за
срок от шест месеца;
-задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;
-безвъзмезден
труд в полза на обществото, с продължителност 100(сто) часа, за една календарна
година.
НРС е отмерил
наказанието при условията на чл.55, ал.11,т.2, б.“б“ от НК, отчитайки
продължителността на производството в досъдебната му фаза.
В
жалбата на частния обвинител се оспорва приложението на чл.55 от НК, като
се иска увеличаване на наказанието без конкретно предложение за реда на
индивидуализацията му – по чл.55 от НК или по чл.54 от същия кодекс. Въззивната
инстанция не намира, че е налице съответна жалба за увеличаване на наказанието
извън рамките на чл.55 от НК.
В протеста, както и пред
въззивната инстанция, се настоява за увеличение размера на наложеното наказание
, като се предлага налагането на същото по вид наказание –пробация, включващо само първите задължителни мерки с
периодичност на регистрация и срещи както определените от съда, но с
продължителност от 10 месеца.
Въззивната инстанция намира
оплакванията на явна несправедливост на наказанието за неоснователни.
Приложението на чл.55, ал.11,т.2,
б.“б“ от НК е правилно , защото продължителността на процеса, когато е
надхвърлила изискването за приключването му в „разумен срок“ по смисъла на чл.
6 ЕКПЧ, следва да се преценя като смегчаващо обстоятелство със значителна
относителна тежест.
Близо една година след извършване
на престъплението на дееца е било повдигнато обвинение, до 2018г. са му били
предявени още два пъти обвинения, в чиято формулировка не се забелязва
съществена разлика, а на 23.07.2019г. е бил предаден на съд. Забавянето на
досъдебното производство не в резултат на фактическа или правна сложност на
делото, не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия и
неговия защитник и далеч надхвърля предвидения в НПК срок – чл.22, ал.2 от НПК. Налице е сериозно смекчаващо
обстоятелство, с оглед на което и най-лекото, предвидено в закона наказание ще
се окаже за подсъдимия несъразмерно
тежко. Предвид на това, настоящият съдебен състав намира, че приложението на
чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК е правилно.
Искането
в протеста за налагане на пробация, ангажираща подсъдимия с двете задължителни
по чл.42а, ал.2т.т.1,2 от НК пробационни
мерки за срок от 10 месеца е неоснователно. Сравнявайки срока и интензитета
на мерки за контрол и въздействие,
включени в своята съвкупност в така определеното от съда наказание
с предлаганите от НРП, настоящият състав
намира, че така наложеното наказание пробация създава достатъчни по тежест ограничения за
подс. Д. и не се налага пререшаване на въпроса за техния подбор и продължителност.
Така индивидуализирано наказанието по видове и продължителност на приложените
пробационни мерки е достатъчно да мотивира подсъдимия да се поправи,
превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението си, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Наказателната репресия цели поправянето и превъзпитанието на дееца и
оказване на предупредително-възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото.
Целите по чл. 36 НК, включително и целите на генералната превенция, се
реализират преди всичко посредством своевременно санкциониране на престъпното
деяние.
Оплакването във въззивната жалба и поддържано в
съдебно заседание от гражданския ищец и неговия повереник, че неоснователно не
са уважени предявените граждански искове в пълен размер, съдът намира за
частично основателно.
Налице са
всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
Присъденият от НРС размер от 75 лв. като
обезщетение за претърпени от гражданския ищец А.С. имуществени вреди от
престъплението, е установен от представените по делото доказателства. Към
доказателствените материали по делото действително са приложени множество
писмени доказателства и основно медицинска документация, от съдържанието на
които обаче не може да се направи категоричен и безспорен извод за тяхната
относимост към предмета на делото по чл.102, т.2 от НПК, поради което, правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендирания размер от 1248,13 лева.
Гражданският иск за претърпени неимуществени вреди
е уважен в размер на 1000 лева. Иска е доказан по своето правно основание, но
преценката на НРС за справедлива репатрация на вредите е необосновано занижена.
Гражданският ищец е претърпял увреждане, което има
характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК – затруднение в
дишането в резултат на счупването
на носни костици, което е довело до
изкриваване на носната преграда с хиперлазия на носната лигавица и което е нарушило неговия телесен интегритет и
неприкосновеност. Според вещите лица, изготвили комплексната съдебно –
медицинска експертиза, обичайният оздравителен процес на травмата от счупването на носни костици е 30 дни, но в конкретния случай са настъпили усложнения. Вследствие на това до
края на живота си А.С. ще търпи затруднение в дишането, което би могло
евентуално да се коригира, но ако се подложи в бъдеще на оперативна
интервенция. След травмата обаче пострадалия не е могъл да
осъществява по присъщия си начин
трудовите си дейности от
ежедневието по отглеждането на животни , видно от показанията на свид. Т.Н., защото коментираното увреждане е намерило
отражение във физическия статус на Ат.С..
Освен причинения съставомерния резултат – затруднение
в дишането в резултат на счупването
на носни костици, което е довело до
изкриваване на носната преграда с хиперлазия на носната лигавица, при побоя на пострадалия са причинени и
множество други увреждания - контузия на
главата и лицето, сътресение на мозъка,
рана на лявата вежда, кръвонасядане с оток на лицето, оток над лява ушна
мида, дискретно намаление слуха на ляво
ухо, контузия с отток на дясна длан и китка. НРС не е съобразил характера на
всяко от тези увреждания, а именно, че всяко от тях е предизвикало не само болка и страдание, но и е довело до временно разстройство на
здравето, макар и неопасно за живота( чл.130, ал.1 от НК) , наложили за един
относително непродължителен период немалки ежедневни ограничения и нежелана промяна в начина на живот до отшумяване на
анатомичните и функционални увреждания. Неотчетено е останало и болничното
лечение на пострадалия при хоспитализацията му в неврохирургично отделение на
МБАЛ-Бургас.
На следващо място пострадалият е изживял и значителен психически стрес,
видно от показанията на А.С. и Д. С., който също подлежи на обезщетяване, но е
бил игнориран от първостепенния съд.
Поведението
на пострадалия, с оглед приетата за установена от въззивния съд фактическа
обстановка, не може да се приеме, че е предизвикало или допринесло за
причиняване на резултата, поради което не може да намери отражение върху
размера на обезщетението.
Настоящият
състав споделя правилния извод на НРС за отсъствие доказателствена обосновка за
наличието на пряка причинно-следствена връзка
между причинените на пострадалия травми и хроничната обструктивна
белодробна болест, която е била
диагностицирана у гражданския ищец.
Причинените
неимуществени вреди на гражданския ищец А.С.,
с оглед характера на телесните увреждания и продължителността на
възстановителния период, степента на изживените болки, душевни страдания и
стрес, създадените му затруднения, са значителни и обуславят по-висок размер на
обезщетението с оглед принципа на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД и текущата практика на
съдилищата. Отчитайки горните
обстоятелства, въззивният съд преценя размера от 6 000 лева на
дължимото се на А.С. обезщетение, като съответно на критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД и като достатъчно за репариране
на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, а в останалата част до
размера на сумата от 7 500 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователно завишен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
паричното задължение, дължимо от ответника, той дължи обезщетение в размер на
законната лихва от дена на забавата и тъй като вредите произтичат от
непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането – 04.04.2016 г.
С оглед увеличението на гражданския иск, следва да
се коригира и размера на дължимата държавна такса, която следва да се определи
съгласно Тарифа №1 към ЗДТ в размер на
290 лева.
Правилно първоинстанционният съд е възложил разноските по
делото в тежест на подсъдимия.
По искането за заплащане на разноските за въззивната инстанция, съдът
констатира, че такива са направени от гражданския ищец и частен обвинител и по
настоящото дело, видно от приложете приложените договор за правна защита и
съдействие(л.16,л.43 от ВНОХД№1326/19г.), в размер на 830 лева. Сума в този размер
подсъдимият следва да бъде осъден, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител С..
По тези съображения, постановената присъда следва
да бъде изменена в горепосочения смисъл, поради което и на основание чл. 334,
т.3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 76 от 12.11.2019г.,
постановена от Районен съд, гр. Несебър по НОХД № 715/2019г., като :
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди на А.С.С. с ЕГН ********** от 1000 (хиляда) лева на 6000 (шест хиляди) лева,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от 7500 (седем хиляди и
петстотин) лева.
УВЕЛИЧАВА размера
на държавната такса, която подс. П.Х.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати от
100 (сто) лева на 290 (двеста и деветдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК
подс.П.Х.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С., ЕГН ********** сумата в
размер на 830(осемстотин и тридесет) лева, представляваща направени от частния
обвинител и граждански ищец разноски по ВНОХД № 1326/2019г. по описа на Окръжен
съд, гр. Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.