Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,
29.01.2024 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 396/2022 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП).
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 3650/02.11.2022 г., подадена от „Агросевер 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.Е.Г. с адрес ***, чрез адвокат П.В. от САК, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2020 с изх.№ 02-110-2600/321 от 10.03.2022 г. на Зам. изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“, в частта, с която е отказано финансиране по мярка СП (други), в
размер на 35 786,24 лева.
В
оспорената част на обжалваното уведомително писмо е определено намаление на сумата,
поискана от „Агросевер 1“ ЕООД по Заявление за подпомагане с УИН 11/170620/57968
за кампания 2020, като по мярка Схема за обвързано подпомагане за плодове
(сливи и десертно грозде) – СП /други/ намалението е 35 786,24 лева, т.е. в
размер на цялата поискана сума по тази мярка. По схемите базирани на площ,
администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията за кампания 2020 е наложена на жалбоподателя санкция, подлежаща на
прихващане от бъдещи плащания, в размер на СП (други) - 35 786,24 лева.
В
жалбата се сочи, че оспореното уведомително писмо е неправилен и
незаконосъобразен индивидуален административен акт, поради нарушение на
административнопроизводствените правила по неговото издаване, както и
противоречие на материалноправните разпоредби на базата на които е издаден.
В
жалбата се сочи от фактическа страна, че за кампания 2020 год. жалбоподателят е
заявил по директни плащания различни трайни насаждения – сливи и орехи. В
частност сочи, че по мярка СП /други/ е било заявено подпомагане на около 320
ха сливи. Твърди, че сливите са сорт „Стенлей“ и се намират в землището на
с.Голец, община Угърчин, област Ловеч, като през 2022 г. са били сертифицирани
като биологични, а до този момент са били в период на преход. Изтъква, че до
настоящият момент е кандидатствано многократно с посочените сливови насаждения
по директни плащания и никога не е било констатирано нарушение и съответно да е
правен отказ от подпомагане. Според жалбоподателя, в обжалвания индивидуален
административен акт липсват каквито и да е било мотиви, което възпрепятства да
разбере по какви съображения е извършено намаление на исканото финансово
подпомагане по мярка СП /други/ и съответно осуетява възможността му да защити
адекватно правата и интересите си. Изтъква, че сливите са налични в парцелите и
че има плододаване от тях, тези обстоятелства могат да се установяват със
счетоводни документи. Според жалбоподателя е абсурдно да се налага санкция за
бъдещ период, която никога не е била получавана. Счита, че поради това е налице
отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК – неспазване на установената
форма на акта.
По-нататък
в жалбата алтернативно се наведени доводи, че дори и да са налице основания за
отказ от подпомагане по процесната мярка, то наложената санкция за бъдещ период
е неоснователна. Изтъква, че площите засадени със сливи не са изменяни,
променяни или по какъвто и да е било на чин са оставяни неподдържани и което да
е причина за направения отказ. Сочи, че поради това за жалбоподателя е
абсолютно неясно причините за направения отказ. Твърди, че никой не ходил да
извърши проверка на място в периода на плододаване на сливите, от която
проверка евентуално да са били установени някакви нередности. При това
положение акцентира, че още повече не става ясно санкцията за бъдещ период за
какво е наложена, при положение, че не е получавал тази субсидия. В допълнение
твърди, че административният орган не е изисквал от дружеството – жалбоподател
никакви допълнителни обяснения и писмени доказателства в производството по
разглеждане на подаденото заявление по кампания 2020.
В
заключение жалбоподателят моли съдът да отмени оспорения акт в обжалваната му
част, като неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния
закон. Претендира да му се присъдят направените в хода на съдебното
производство разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от
адвокат П.В. ***, който заявява, че обжалват само санкцията за бъдещ период, а
не отказа, тъй като считат, че за отказа има основание, предвид
обстоятелството, че не са изпълнени указанията. В хода по същество на делото поддържа
жалбата и моли за отмяна на оспорения акт в частта, с която са наложени санкции
на жалбоподателя. Поддържа изложените в жалбата възражения, като акцентира на
обстоятелството, че уведомителното писмо по никакъв начин не е мотивирано, е и
по основания също следва да бъде отменено. Претендира разноски. Представя писмени
бележки, в които освен доводите за неспазена форма на акта развива подробни
доводи и относно липсата на твърдяното нарушение, заради което е наложена
санкцията за бъдещ период. като развива
доводи по съществото на спора и претендира сторените по делото разноски
съгласно приложен списък. Представил е и писмени бележки.
Ответникът
– Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л.Х., която ангажира становище
за неоснователност на жалбата и моли съдът да отхвърли същата, като счита, че
оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, издаден от
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия и в съответствие с
целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените
правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50
лева, като навежда и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя писмена защита, в която оспорва доводите на жалбоподателя и развива
такива, с които аргументира наложената санкция за бъдещ период.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
„Агросевер
1“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Е.Г. е
регистрирана в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с
уникален регистрационен номер (УРН) 572400. Дружеството е подало заявление за
подпомагане от 05.05.2020 г. с УИН 11/170620/57968
за кампания 2020 по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Мярка 13, подмерки
13.1/НР 1 и 13.2/НР 2, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за обвързано
подпомагане за плодове (сливи) /СП (други)/, схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/ и възстановяване от Финансова дисциплина /ФД/.
Към заявлението на дружеството
са приложени в табличен вид и информация за използваните парцели – 2020
г. и заявените площи по схеми и мерки 2020
и други.
С оспореното Уведомително писмо, издадено на 10.03.2022 г.
от П.С. - Зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят
е уведомена за оторизираните суми, като по отношение на обжалваната в
настоящето производство част е посочено, че по Мярка/Схема за обвързано
подпомагане за плодове (сливи) - СП (други), при искана сума от 35 786,24 лева,
намалението е със същата сума, като оторизираната сума е в размер на 0 лева.
В оспореното уведомително
писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в
съответствие с чл.37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане,
като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се
във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.
В основната си част
обжалваното УП съдържа таблици и легенди с пояснения относно колоните в
таблиците. В Таблица 1 на писмото са посочени по схеми и мерки исканите суми,
наложените намаления и оторизираните суми. Под таблицата е направено кратко
разяснение за съдържанието на всяка от колоните, като за колона 3
"Намаления" са посочени пет отделни основания за наложените
намаления, без да е уточнено в случая кое основание за намаление към коя
схема/мярка се отнася, включително и това по мярка СП (други).
В Таблица 2 са посочени
извършените плащания в лева на оторизираните суми и датите на плащанията по
всяка схема/мярка. Под Таблица 2 на писмото е отразено, че в колона 4 –
„Прихваната сума“ се отразяват приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в
резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ,
или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ и/или
„Удържан данък общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание
чл.65, ал.14, във връзка с
чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФЗ, в качеството му на
администратор на съответната помощ, в срок
до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Отразено е,
че съгласно чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума
на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани,
облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго
подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския
фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. В конкретният случай в Таблица 2 – „Извършени плащания в
лева“ няма прихванати суми или удържан ДОД. Посочени са датите на плащането,
оторизираната сума и изплатената сума.
По отношение на
обжалваната в настоящето производство част, в УП е отразено, че по схемите,
базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията за кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на
прихващане от бъдещи плащания, в размер на : СП (други) – 35 786,24 лева. Като
забележка е указано, че ако въпросната сума не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, в
течение на три календарни години след годината на констатацията, то оставащата
неиздължена сума се анулира, т.е. на жалбоподателя е била наложена финансова
санкция в размер на сумата от 35 786,24 лева за срок от три календарни
години.
Въз
основа на така събраните и анализирани доказателства и приетото от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт. Подадена е
от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от
него, пред местно компетентния административен съд и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество и с оглед събраните по делото доказателства, както и като
съобрази и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
намира жалбата за основателна по следните съображения :
Съгласно
изискванията на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното уведомително
писмо представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен
орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Според разпоредбата на
чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема
решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и
заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и
мерки на Общата политика по рибарство.
Съгласно нормата на чл.11,
ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на
Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.
На основание чл.20а от
ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, като организира, ръководи нейната дейност и я
представлява, а едно от правомощията му, изброени в разпоредбата на чл.10 от
Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или
отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика,
прилагани от Разплащателната агенция (чл.10, т.7 от Правилника). Съответно,
разпоредбите на чл.20 и чл.20а от ЗПЗП, а също и чл.10 от Устройствения
правилник на ДФ "Земеделие" сочат, че в правомощията на изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи
дейността му при осъществяване на всички негови функции. Законът предвижда също
така (ал.4 на чл.20а от ЗПЗП), че изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление и по
този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Видно от представената
Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г. /л.27-29/, на Зам.изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие" П.Д.С. са делегирани правомощия да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания
във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Оспореното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх.№ 02-110-2600/321
от 10.3.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
като индивидуален административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, но
при издаването му съдът счита, че е допуснато нарушение на изискванията за
неговото мотивиране, в т.ч. и в оспорената му част, което нарушение е
съществено и поради това представлява основание по чл.146, т.2 от АПК за
неговата отмяна.
Съгласно нормата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. трябва да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактически и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
Според Тълкувателно
решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС, е допустимо мотивите към акта да се съдържат
и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респективно в
друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен
орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт. В този
смисъл, в обжалваната част, а следва да се отбележи и в цялото оспореното
Уведомително писмо не се съдържат ясни и конкретни мотиви за издаването му,
като в същото е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез
ИСАК, след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки
на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези
данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. В разглежданият
случай, по мярка СП (други не е посочено обаче кои конкретни факти, установени
от административния орган при извършените задължителни административни проверки
са обосновали намалението на исканата от заявителя сума по схемата.
Уведомителното писмо не съдържа препращане или изрично позоваване на
резултатите от извършената проверка на място. Само в поясненията към колона 3
"Намаления" към таблица 1 от уведомителното писмо са посочени
хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е "намаления
на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверка на
площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗм и МОСВ". Липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретна
проверка на място, с установени съответно конкретни обстоятелства,
представляващи основание за определяне на площите като недопустими. Данни в
този смисъл са изложени едва в становището на зам.изпълнителния директор на ДФЗ
по повод подадената срещу уведомителното писмо жалба /л.36-38/, както и се
установяват при разпита на свидетеля В.М.М. в хода на настоящето дело, което е
недопустимо с оглед правото на защита и възможността на заявителя да узнае
своевременно причините, поради които не е одобрена заявената сума. Въпреки, че жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител е конкретизирал, че оспорва само санкцията за
бъдещ период в размер на 35 786,24 лева, то същата е обвързана с мярката
по СП (други), поради обстоятелството, че наложената санкция за бъдещ период
произтича от нея, което е отразено и в уведомителното писмо.
Във връзка с горното, следва да
се има предвид, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗПЗП, разплащателната агенция намалява размера
на плащането или отказва плащане по ал.3 съгласно критериите, установени в
законодателството на Европейския съюз.
Според нормата на чл.19 от Регламент (ЕС) 640/2014, ако във връзка с дадена група култури по
член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки
за подпомагане на площ, се установи свръхдеклариране с над 50 %, за съответната
група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера
се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането,
отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в
съответствие с член 18. От своя страна, правилото
на чл.28 от
Регламент (ЕС) № 908/2014 на
Комисията предвижда възможност, без да се засягат други правоприлагащи
действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки да
прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с
националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от
разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга.
В обсъжданият случай, след като
на жалбоподателя не е отпусната цялата заявена сума за подпомагане по мярка СП
(други), то явно разплащателния орган е приел, че е налице такова
свръхдеклариране с над 50 %, но липсата на мотиви относно неуваженото плащане
по тази мярка е пречка, вкл. и за съда, за преценка обосноваността и
законосъобразността на отказа за подпомагане, а от там и за законосъобразността
на наложената финансова санкция.
По аргумент от чл.30, ал.4 и чл.30б, ал.3 от
Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за
директни плащания, когато
кандидатът не е изпълнил условието да реализира продукция от декларираните
площи, което се удостоверява съгласно чл.32 от Наредбата чрез декларация и опис по образец и документи за реализация, площите се
считат недопустими за подпомагане. Следователно, когато кандидатът за субсидия
по общо заявление за плащания на площ не е представил декларация и подкрепящи
данните по декларацията документи, тоест когато няма доказателства, че реално е
произвел продукция и я е реализирал на пазара, се приема, че кандидатът –
земеделски производител не произвежда подпомогнатата култура, поради което се
счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, декларирани за
подпомагане. Подобно
обсъждане обаче в уведомителното писмо липсва, а както се посочи по-горе,
аргументи за това са наведени едва в хода на настоящето съдебно производство. В случая в уведомителното писмо не се сочи подадена ли е такава
декларация, липсва
обосновка и относно как е установено
и неспазването
на нормативните изисквания за извършване на агротехнически мероприятия по
отношение на парцелите, заявени с култура - сливи.
Легална дефиниция на понятието е регламентирана в разпоредбата на § 1, т.19 от ДР
на Наредба № 3 от 17.02.2015 г.,
където е посочено, че "агротехнически мероприятия" представляват
съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните
изискванията на вида и сорта, съобразени с района и технологията на отглеждане
и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане,
навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене,
напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести,
неприятели и плевели и вписани в дневниците за проведените растителнозащитни
мероприятия и торене. Подобен анализ в оспорения
акт относно мярката
СП (други), в частност за въпросните насаждения със сливи, обаче липсва.
Както се посочи и
по-горе, съдържанието на уведомителното писмо се състои в две таблици, а именно
: Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания, която сочи
исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане,
както и размер на изплатената сума по всяка схема/мярка. Тези таблици съдържат
само суми, вкл. и по мярка СП (други), без да е посочено фактическото и правно
основание за извършените намаления.
Неясно за съда, а и за
оспорващия, предвид и изложените от него аргументи в жалбата и в писмените
бележки е, въз основа на какво са определено намалението на исканата сума по
марка СП (други) и съответно е наложена финансовата санкция от бъдещи плащания.
Едва в представеното Становище по жалбата от 17.11.2022 г. от Зам.изпълнителния директор на ДФЗ /л.36-38/
са посочени по конкретните схеми и конкретните имоти, заявените и допустими
площи за всеки един от тях, но тези обстоятелства не са отразени в оспорената
част от Уведомителното писмо. Няма и позоваване и препращане към изготвени вече
други уведомителни писма, нито към доклади и контролни листове от извършени
проверки на място или от административни проверки по документи.
За да се извърши преценка
дали наложеното намаление е правилно определено, е необходимо от мотивите на
Уведомителното писмо да е ясно кои са конкретните имоти, каква е констатираната
недопустимост за всеки от тях, на какво основание са приети за недопустими, да
е посочена правната норма, която е основание за налагане на намалението, както
и по какъв начин е определен размерът, съответно оттук и размерът и основанието
за санкцията за бъдещи плащания. Фактическите и правни основания в тези аспекти
би следвало да са изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част,
както вече се посочи е в табличен вид и се състои в разяснения на самите
таблици.
По отношение на
наложените намаления, в т.ч. и по схема СП (други) са посочени единствено
схемата, по която са направени и размерът им.
При това положение, поясненията
към колона 3 и извършените намаление по съответната схема не покриват
изискването за мотивираност на административния акт. Те представляват механично
възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да
послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., но не и конкретни фактически
такива. Същите въобще не могат да бъдат отнесени към фактически основания на
органа за постановеното намаление.
В оспореното Уведомително
писмо или в някои от документите, предхождащи издаването му, липсват каквито и
да е аргументи на административния орган, обосноваващи извършеното намаление на
исканата сума по мярка СП (други) и кое от посочените правни основания за
намаление е относимо в случая и как е изчислен размерът му. Никъде в писмото не
е посочено, какви факти от установените от административния орган при
извършените задължителни административни проверки и проверка на място, са
обосновали намалението на исканата от „Агросевер 1“ ЕООД сума по въпросната схема.
Всичко това, както и с
липсата на мотиви изобщо за намалението на субсидията по основание и размер
касаят пряко и наложената санкция за прихващане от бъдещи плащания и изграждат извода
на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт в тази му
част, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, категорично обуславящ
неговата незаконосъобразност. Следва да се спомене все пак, въпреки, че в
останалите си части УП не е оспорено, че този порок засяга целия
административен акт.
Волята на
административният орган не следва да бъде изяснявана едва в съдебното
производство по оспорване на административния акт чрез въвеждането на
фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито
в преписката по издаването му, доколкото съдебното установяване е само за
факти, приети за установени от административния орган. Поради това съдът не
приема тезата, че са изложени мотиви в представеното по делото Становище изх.№
02-110-2600/321#2 от 17.11.2022 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФЗ,
което становище следва по време издаването на оспореното Уведомително писмо и най-важното
- изготвено е във връзка с образуваното настоящо съдебно производство.
Също така не може да се
приеме, че в конкретният случай фактически основания се съдържат и в
документите, представляващи част от административната преписка по издаване на
оспорения акт, тъй като в оспореното Уведомително писмо няма нито едно
препращане или позоваване на обстоятелства, описани в конкретен документ от
преписката, а и в нито един контролен лист от проверка или докладна записка
няма изложени мотиви за това установените факти коя хипотеза на намаления
покриват, по кои мерки и схема, по какъв ред и в какъв размер се определят
намаленията.
Липсата на посочени фактически основания
препятства извършването на контрол за законосъобразност на акта. Липсата на
мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за
отмяна на издадения административен акт - Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г.
на ВАС по адм.дело № 4/2002 г., тъй като се отразява върху неговата
действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл.146, т.2 от АПК.
Предвид изложеното, съдът
счита, че жалбата на „Агросевер 1“ ЕООД е основателна и доказана, а оспореният
административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020, с изх.№ 02-110-2600/321 от 10.3.2022 г. е незаконосъобразен в
обжалваната му част, а именно, тази касаеща схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на
Комисията за кампания 2020 и по която е
наложена санкция, изразяваща се в подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в
размер на : СП (други) – 35 786,24 лева, за срок от три календарни години.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от
съда, то на основание чл.173, ал.2, предл.3-то от АПК, преписката следва да
бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по подаденото заявление с УИН 11/170620/57968 за кампания 2020, в частта по мярка Схема за обвързано
подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – СП /други/ и свързаната с
нея наложена финансова санкция, състояща се в подлежащи на прихващане бъдещи
плащания в размер на 35 786,24 лева за срок от три години, при спазване на
дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид на така
установеното и обсъдено отменително основание по чл.146, т.2 от АПК е
безпредметно обсъждането и произнасянето по наведените от жалбоподателя доводи
за липса на твърдяно нарушение и липса на правно основание за налагане на
санкция за бъдещ период.
С оглед изхода на спора, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноските за производството, съобразно
приложения списък на лист 119 от делото – общо в размер на 2 380 лева, които са доказани и своевременно поискани, а
именно : 50 лева за заплатена държавна
таксаq 30 внесен депозит за призоваването и
разпит на свидетел и 2 300 лева договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие на
л.11 от делото. С оглед заплатеното адвокатско възнаграждение и възражението за
прекомерност на същото, направено от ответната страна, съдът счита, че възражението
е неоснователно. Съдът счита, че настоящето производство е с материален
интерес, изразяващ се в наложената санкция на подлежаща за прихващане от бъдещи
плащания сума в размер на 35 786,24 лева. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 25 000
лева до 100 000 лева, възнаграждението е в размер на 2650 лева плюс 8 % за
горницата над 25 000 лева. В случая, договореното и заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е дори под определения в наредбата
минимум така, че категорично не е налице прекомерност. Ето защо, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
следва да се осъди Държавен фонд „Земеделие“, в качеството му на юридическо
лице, в чиято структура е административният орган, който е издал обжалвания
акт, да заплати на жалбоподателя общо сумата от 2 380 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2-ро,
във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх.№ 02-110-2600/321
от 10.3.2022 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в
ЧАСТТА, с която по схемите базирани на площ, администрирани
съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания
2020 е наложена на „Агросевер 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.Е.Г. с адрес *** санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи
плащания, в размер на СП (други) - 35 786,24 лева.
ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от „Агросевер 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Е.Г. заявление
за подпомагане с УИН 11/170620/57968 за кампания 2020 г., в частта, с
която по схемите базирани на площ, администрирани съгласно
чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 му е
наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, в размер на СП
(други) - 35 786,24 лева, при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София,
бул.„Цар Борис III“ № 136, представляван от директора, да заплати на „Агросевер 1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Е.Г. с
адрес ***, сумата от 2 380,00 /две хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :