Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 13.02.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Светла Христова
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№395
по описа на съда за 2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Община Кюстендил, гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 против М.С.Р., с
ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се, че с Решение №517 от 28.11.2013г. на
Общински съвет-Кюстендил е избрана временна комисия за инвестиционна политика и
международни стопански отношения на община Кюстендил в състав от 7 общински
съветници и бил утвърден поименния състав на тази комисия с председател М.Р..В
това си качество и за изпълнение на възложените функции Р. заявил ползването на
лични автомобили, пътните разходи за които да се поемат от общинския бюджет,
когато са направени от него във връзка с работата му в съвета и комисията.
За перода от 15.01.2014г. до 22.09.2015г., сторените
от Р. разноски за гориво за зареждане на ползваните от него автомобили с
регистрационни номера Кн 3069 и Кн 4114 за сметка на ищеца в производството
били в размер на 9 414.21 лв.За посочената стойност на Община Кюстендил
били издадени 129 бр. фактури за доставка на горива, получени от
ответника.Налице била само една заповед за командировка на М.Р. №8/14.01.2014г.
година за времето от 15.01.2014г. до 31.03.2014г. със задача „привличане на
инвеститори“, по която нямало представен доклад за извършена работа.Отчети не
били представени и за периода 31.03.2014г. до 22.09.2015г., когато били
направени разходите.Нямало представени каквито и да било други документи,
удостоверяващи, че разходите са извършени във връзка от изпълняваната от страна
на ответника функция като председател на посочената комисия или като общински
съветник.
На база описаното се претендира осъждане на ответника
да заплати на ищеца посочената сума в размер на 9 414.21 лв., както и
обезщетение за забавено плащане по всяка една фактура-от датата на издаването й
до датата на подаване на исковата молба в съда в общ размер от 1280 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди, че всички
разходи за гориво са направени изцяло и във връзка с дейността му и след
съгласуване с кмета на Община Кюстендил.
В последствие, с две уточнителни молби е посочено, че
за всяко пътуване е следвало да се издава заповед за командировка и заплащането
на горивото се е извършвало от страна на Община Кюстендил към доставчика
„Струма Петрол“ ООД по всяка фактура след представяне от ответника в Дирекция „Финансово-стопански дейности и
бюджет“ на Община Кюстендил на съответната заповед за командировка с попълнен в
заповедта за командировка доклад за изпълнение на съответната задача.Посочено
е, че зареждането с гориво от страна на ответника на ползваните от него лични
автомобили е извършвано на основание качеството му на общински съветник и
председател на посочената комисияу.Това в случая е ставало по негова преценка
без изискващите се по закон заповед за командировка с доклад, респ.декларация с
приложени към неядоказателства, установяващи извършения разход.Тези задължения
на ответника произтичали от правната регламентация на Наредбата за
командировките в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации
в чужбина.
В представените с исковата молба фактури, издадени от
„Струма Петрол-1“ ООД Община Кюстендил била посочена като купувач на основание
борсов договор за покупко-продажба на
стоки №1024/11.12.2013г., чрез посредничеството на членове на „Софийска стокова
борса“ АД и борсов договор №731/05.11.2014г.
По делото са представени и приети като доказателства:
копия от фактури, заповед за командироване №08/14.01.2014г., копие от решение
№517 от 28.11.2013г. на ОС Кюстендил, борсови договори.Представени са и
доказателства за извършвани от ответника дейности за привличане на инвеститори
в Община Кюстендил.Като доказателсгтво по делото е приета и съдебно-почеркова
експертица.
От събраните по делото доказателства, по делото се
установи, че с решение №517 от 28.11.2013г. на ОС гр.Кюстендил е избрана
временна комисия за инвестиционна политика и международни отношения на Община
Кюстендил в състав от 7 общински съветници, утвърден е поименния й състав, като
за председател е избран ответникът в производството-М.Р..През периода
15.01.2014г. до 22.09.2015г. ответникът
е зареждал гориво в два лично негови автомобила на посочена от Община Кюстендил
бензиностанция, за което ищецът в производството е заплащал на бензиностанцията
стойността на горивото.За посочения период са налице 129 фактури, на стойност
исковата претенция.
От твърденията по исковата ммолба и допълнителните
молби, съдът квалифицира предявените искове по чл.59 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Както съдебната
практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят
неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения. В
обособената група на извъндоговорните задължения, макар и вътрешно нееднородна,
имплицитно се съдържа идеята, че към тях не се прилагат принципите и правилата
на договорните облигации. Този извод се налага от това, че при неоснователното
обогатяване задълженията възникват независимо от това дали са желани и
съдържанието им се определя от закона, а не от волята на страните. Или
обобщено, с оглед изложеното - като източник на задължения неоснователното
обогатяване поражда конкретни правоотношения имащи извъндоговорен,
облигационноправен характер. Субективният състав на това правоотношение включва
лицето, което е дало нещо без основание и този който е получил облагата.
Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане
на неоснователното даденото и задължение на обогатилия се да върне
неоснователно получената облага. Или субективният и обективен обхват на
правоотношението изключва приложението на правилата на договорната отговорност,
която се поражда от друг фактически състав, респективно самото облигационно
отношение има различно съдържание обусловено от източника му - договорът между
страните.
В пълнота, обаче,
поставеният правен въпрос съдържа в себе си специфика, която следва да бъде
разгледана в контекста на института на неоснователно обогатяване и неговите
предпоставки в хипотезата, при която поведението на твърдящия обедняването,
фактически го обуславя като правна последица на това поведение. Законът за задълженията и договорите
урежда фактическите състави на неоснователното обогатяване -първият от тях
застъпен в чл. 55
- 58 ЗЗД
включва даване и получаване на нещо без основание. Уреденият в чл.
59 ЗЗД е общ субсидиарен състав. Последователно, както доктрината,
така и тълкувателната и формираната по чл. 290
практика на ВКС приема, че основателността на иска по чл.
59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства -
увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,
липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването
да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях
не е причинно - следствена. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на
обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между
тях.
С ПП ВС № 1/79 г.
е разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване, посоченият по-горе
фактически състав на иска по чл.
59 ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат разгледани, в така очертаната
тясна хипотеза-„При исковете
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД съдилищата правилно
изясняват спора с оглед връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника. В много решения обаче тази връзка се окачествява като причинна. Това
е неправилно. Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно. Както
едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради
това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59 ал. 1 ЗЗД
следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти“.
В конкретния случай, при гореописаната фактическа
обстановка, съдът счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно
доказване на гореописаните обстоятелства.По делото се установи, че ищецът
заплатил на трето лице –„Струма Петрол“
ООД сумата от 9 414.21лв. като това само по себе си не води до извод за
наличие на обедняване у ищеца, нито за обогатяване при ответника, нито че
произтичат от един общ факт или от обща група факти.Безспорно е между страните,
че основанието за извършеното плащане е качеството на ищеца председател на
описаната комисия.В този смисъл, ищецът в производството не проведе доказване,
че горивото е употребено от страна на ответника за лични нужди, при което ще е
налице обогатяване, а и обедняване.Възможността да ползва гориво, заплащано от
страна на ищеца е именно във връзка с качеството му на председател на комисията
и за да е налице негово обогатяване, респ. обедняване на ищеца и връзка между
двете, следва горивото да е употребено за лични нужди, а не във връзка с дейността
му като председател на комисията.Подобно доказване по делото не се проведе,
поради, което съдът намира, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Неоснователността на иска по чл.59 ЗЗД за стойността
на гориво, води до извод за неоснователност и на иска по чл.86 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумите по
главницата.
При това и при липса на доказателства относно
елементите на иска по чл.59 ЗЗД, съдът намира, че същият е неоснователен и
следва да се отхвърли.При горните изводи и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50
лв.-изплатено от ответника възнаграждение по приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от Община Кюстендил,
гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 против М.С.Р., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.59 ЗЗД за сумата от 9 414.21 лв., представляващо стойност на
гориво, получено от М.С.Р. *** през периода от 15.01.2014г. до 22.09.2015г. и
искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1280 лв.-обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва, върху всяка една от издадените фактури за гориво,
считано от датата на издаване на всяка една от тях до датата на подаване на
исковата молба в съда-08.03.2016г.
Осъжда Община Кюстендил да заплати на М.С.Р. деловодни
разноски в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен
съдия: