Р Е Ш ЕН И Е
№ 221
гр. Плевен, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм.
дело №1038/2020г. по описа на
Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 2, т. 3 от
Наредба №11 от 06.04.2009г.
за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007- 2013г., вр. чл.
145 и сл. от АПК.
Производството по адм.д.№1038/2020г.
по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба
от ЕТ „В. Д.- В. И И.“
ЕИК *********, чрез адв. Б. Б., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за кампания
2015 година, с изх. № 02-150-2600/3510 от 06.11.2020г. на зам.- изп. директор ДФ “Земеделие“, гр. София. Твърди се, че
постановеният отказ, обективиран в УП, е нищожен,
като издаден в противоречие с нормата на чл. 177, ал.2, изр. първо от АПК, и
евентуално- незаконосъобразен. Твърди се, че оспореният акт е издаден при липса
на материална компетентност на издалият го адм.
орган, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди се че в случая,
спорът между страните е решен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело №200/2019г. на АдмС-
Плевен, но приетата от съда фактическа обстановка не е намерила отражение в
издаденият акт. Твърди се, че органът е бил длъжен да се съобрази с влязлото в
сила решение на съда. Твърди се, че в случая органът е възприел различна фактическа
обстановка, без да разполага с материална компетентност за това. Посочва се, че
грешката в заявеният код на дейност, е установена от жалбоподателя, който с
обяснителна бележка от 26.11.2015г, е поискал поправяне, и вместо грешния код
АП07, е посочил правилния- АП02- „биологично растениевъдство“. Евентуално се
излагат съображения и за незаконосъобразност на издаденото Уведомително писмо,
като постановено в нарушение на разпоредбите на Регламент 640/2014 от
11.03.2014, и предвидените в него, в §1, изключения при налагане на адм. санкции. В заключение моли съда да обяви за нищожно
оспореното Уведомително писмо с изх. № 02-150-2600/3510 от 06.11.2020г. на зам.
- изп. директор ДФ “Земеделие“, гр. София, или
евентуално- да го отмени като незаконосъобразно., като издадено в противоречие
на материалния закон и на целта на закона, и върне преписката на органа за ново
произнасяне. Претендират се разноски.
По делото, от страна на ответника по жалбата, ведно с адм. преписка, е представено и становище, в което се
посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва се, че жалбоподателят е подал
заявление за подпомагане, с което е кандидатствал за пета година по направление
Биологично растениевъдство от мярка 214, като е заявил площ от 317,42 ха, с код
на дейност АП07- биологично растениевъдство в преход, за полски култури, вкл. и
фуражни. Твърди се, че процесното УП е издадено при съобразяване с мотивите на
съдебните актове. Посочва се, че на основание чл. 17, ал.2, т.3 от Наредба №
11, не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл.
7, ал.2, за съответното направление, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код в заявлението, което не съставлява явна
фактическа грешка по смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба №5/27.02.2009г. Съдът,
като съобрази становищата на страните, въз онова на събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че жалбоподателя ЕТ
„В. Д. – В. И И.“
– Плевен, ЕИК *********, е регистриран като земеделски производител, с УРН
183897 в ИСАК и е лице, подпомагано по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Установява
се също, видно от приложената по делото административна преписка, че ЕТ, на
29.05.2015г. е подал общо заявление за
подпомагане с УИН 15/100615/80952, за кампания 2015г.- л.75, по няколко схеми и мерки за подпомагане, между
които и по мярка 214 – Агроекологични плащания.
Безспорно се установява също, видно от приложената таблица на използваните
парцели, че по направление „Биологично растениевъдство“, е заявил 10 бр.
парцела, с обща площ 317,42 ха, с код на дейността АП 07 – за биологично
растениевъдство в преход. Безспорно е също, че 2015 година е последна от поетия
5-годишен ангажимент по това направление. По делото се установява също, че жалбоподателя,
на 11.06.2015г., е извършил редакция на подаденото заявление относно
използваните парцели- л.99, която промяна касае заявените парцели за участие по
другите схеми и мерки. По делото се установява също, че по заявлението не са
извършвани проверки на място, по реда на чл. 37 от ЗПЗП. Установява се също, че
в резултата на извършените адм. проверки, установената недопустима за подпомагане площ,
извън допустимия слой площи в добро земеделско състояние, е в размер на 0,34
ха, което представлява 0,11% от установената допустима площ. Доколкото същата е
в размер до 3% и до 2 ха, в случая не са налагани намаления и установената
допустима площ за подпомагане е 317.08 ха.
По делото се установява, че с придружително писмо вх.
№02-150-6500/6154/29.09.2015г, В. Д. е представил сертификат за биологично
растениевъдство, издаден от сертифициращата организация „Балкан Биосерт“, на 29.12.2014г. Видно от съдържанието на
сертификата, същият удостоверява, че след октомври 2014г., площите с отглеждана
пшеница, слънчоглед и зърно- общо 320.82ха, в стопанството на земеделския
производител са с качество „биологични“; срокът на валидност на сертификата е
до 29.12.2015г. По делото се установява също, че от страна на ЗП е депозирано
обяснителна бележка, с вх.рег.№02-150-6500 от 26.11.2015г. –л. 275 с което,
същият е заявил, че е открил техническа грешка в заявеният код на извършваната
дейност, като в заявлението е посочен код- „в преход“, а към датата на подаване
на заявлението, парцелите са биологични; представен е отново същия сертификат,
описан по- горе.
По делото се установява също, че с писмо
№70-6420/13.11.2015г., сертифициращият орган „Балкан Биосерт“
е изпратил справка до МЗХ, за подадената информация в електронната система на
ДФЗ– „системата за въвеждане на данни от външни институции“ за сертифицирани
биологични производители, бенефициенти по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР,
към дата 23.06.2015г. От справката е видно, че установеното състояние на заявените
от жалбоподателя парцели за подпомагане по мярка 214 АЕП, е биологично, спазени
са изискванията на Регламенти ЕО 834/2007г. и 889/2008г. и договорът на
земеделския стопанин не е прекратен.
По делото е безспорно също, че процесното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013г, за кампания 2015 година, с изх. № 02-150-2600/3510 от
06.11.2020г. на зам. - изп. директор ДФ “Земеделие“,
гр. София, е издадено в изпълнение на Решение №681/22.11.2019г. на АдмС- Плевен, оставено в сила с Решение №9748/16.07.2020г.
по адм. дело №2391/2020г. на ВАС, изрично посочено в
самото УП. Производството по посоченото адм. дело е
приложено към настоящето производство и от същото се установява, че с влязлото
в сила съдебно решение, като незаконосъобразно е отменено издаденото Уведомително
писмо Изх. №02-150-2600/3510/23.08.2018г. Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” – София, с което е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя,
по подадено заявление с УИН 15/100615/80952 за кампания 2015г., по мярка 214 „Агроекологични плащания“, за декларираните в заявлението за
подпомагане площи с направление „Биологично растениевъдство“, поради
констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане съгласно Наредба №
11/06.04.2009г. Видно от изложените мотиви в процесното УП, се установява, че
общият размер на недопустимите до подпомагане площи е 317,42 ха- общо всички
заявените площи, дадени в табличен вид в Таблица стр. 2 от УП, посочени като
площи с неспазени други изисквания. Видно от отразеното за колона 7- площи с
неспазени други изисквания, ответникът е приел, че след извършените адм. проверки, е установено, че всички парцели са заявени
за подпомагане с код на дейност АП07 – „биологично растениевъдство в преход“, а
от страна на контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД, е въведена информация,
че парцелите са биологични. Посочено е също, че финансовата помощ не се
отпуска, на основание чл.17, ал.2, т.3 от Наредба №11/06.04.2009г- поради
отбелязан грешен агроекологичен код срещу извършената
дейност в заявлението. Видно от отбелязаното в Таблица втора- на л. 5 от УП, се
установява, че за заявените с код АП07 общо 317,42 ха, установени за
подпомагане са 317,08 ха, при обща финансова помощ в размер на 155 202,51лв.,
ставка лв./ха- 488,95лв. В колона 9 от таблицата е посочено, че площта от 317,08
ха е недопустима за подпомагане, поради неспазване на други изисквания и оторизирана
помощ е в размер на 0 лв. Пояснението, дадено за колона 9, е идентично, с
обяснението за колона 7 от първата таблица, с уточнението, че неспазването на
изискването по чл.17, ал.2, т.3 от Наредба №11/06.04.2009г, не съставлява „явна
фактическа грешка“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба №5/27.02.2009г. Посочено
е също, че с писмо от м.09.2015г, е представен Сертификат №04647/29.12.2014г,
за биологично растениевъдство, от който е видно какво е състоянието на
парцелите.
По делото, като свидетел е разпитана В.С.Г.- служител
в ОбЗ- Д. Митрополия. Същата заявява, че именно тя е
обработвала заявлението на жалбоподателя, за кампания 2015 година. Посочва, че
в съответствие с изискванията и спецификата, местата, които се обработват
географски да са същите, парцелите по агроекология се
копират от миналата кампания, което евентуално означава и копиране на кода на
дейност. Св. Г. посочва, че годината на кандидатстване се посочва от самия
кандидат, тъй като тя няма такива данни. Посочва, че след копиране на парцелите
и кода за дейност, има възможност за промяна на последния. Посочва също, че системата
на Общинска служба не е свързана с контролиращите фирми и към 2015година не
могло да се установи – към момента на попълване- състоянието на парцелите.
Посочва също, че при допусната грешка в кода, системата не отчита тази грешка.
Свидетелката посочва също, че след попълване на заявлението, то се изважда на
хартиен носител и се представя на кандидата, за запознаване и подпис.
По делото няма спор и спрямо факта, че 2015 година е
последната година от поетия от жалбоподателя петгодишен ангажимент.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съдът намира, че процесното Уведомително писмо с изх. изх.
№02-150-2600/3510 от 06.11.2020г., е издадено от компетентен орган- зам.
изпълнителен директор на ДФЗ- Петя Славчева, на когото са делегирани съответни
правомощия, по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, въз основа на нарочно издадена
заповед с №03-РД/2891/23.07.2019г.- л. 325, на изп.
директор на ДФЗ, приложена по делото. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП, Разплащателната агенция, е специализирана акредитирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на Европейския
съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБ, за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е
регламентирано, че Изпълнителният директор на ДФЗ, е Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и я представлява, и съответно- по реда на чл. 20а, ал.4
от ЗПЗП, може да делегира своите правомощия. В този смисъл, съдът приема,
че оспореното УП е издадено от
компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът намира също, че издаденото УП, предмет на
настоящето производство не е нищожно, поради неизпълнението на влязлото в сила
съдебно решение по адм. дело №200/2019г. на АдмС- Плевен, и в този смисъл, възражението на жалбоподателя
се явява неоснователно. В постановеното решение по адм.д.№200/2019г,
е прието, че в оспореното УП, предмет на същото, не са посочени конкретните
причини за постановеният отказ, като е посочено общо, че при административните
проверки са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за
описаните площи, които се изразяват в неспазване на базови и други изисквания –
стр.2, таблица колона 7, като в поясненията към таблицата, за колона 7, е
посочено, като правно основание за издаването му- т.6 и т.7 от Методиката за
намаляване и отказване на агроекологичните плащания,
утвърдена на основание чл. 16 от Наредба №11/2009г. В мотивите си съда е
посочил, че допълнително, едва в писменото становище по жалбата са направени
изявления, че се касае до неспазване на базови изисквания. В този смисъл,
настоящият съдебен състав намира, че новото произнасяне на адм.
орган е съобразено с указанията на съда, като в процесното УП е посочено
конкретното основание за отказа за финансиране- нормата на чл. 17, ал.2, т.3 от
Наредба №11, като са изложени и съображения защо адм.
орган счита тази норма за относима и приложима към
случая, което основание не е фигурирало при издаването на отмененото УП.
Ответникът е посочил също, че крайният срок за извършване на промени в заявленията,
в т.ч. и на кода на дейност, за 2015 година, е 23 юни вкл. в този смисъл, съдът
приема, че не е налице хипотезата по чл. 177, ал.2, изр. първо от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл. 17, ал.2, т.3 от Наредба №11/2009г.,
сочена като основание за постановяване на отказа, не се отпуска финансова помощ
за годината на подаване на заявлението, когато кандидатът отбележи грешен агроекологичен код срещу извършваните дейности в
заявлението по чл. 7, ал. 2. Безспорно е по делото, съобразно събраните
доказателства, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане от
страна на жалбоподателя, заявените от него площи – общо от 317,42 ха- подробно
описани в Таблица първа на стр. 2 от УП, са били сертифицирани като „биологични“,
въз основа на сертификат от 29.12.2014г. Безспорно е по делото, че същите са
заявени с код за дейност АП07, който, съобразно Приложение №1б, към чл. 8, ал.1
от Наредба №11/2009г., се отнася за биологично растениевъдство „в преход“ – за
полски култури, включително фуражни, каквито безспорно са и обработваните
парцели. В този смисъл, съдът приема, че посоченият от бенефициерът
код за дейност е грешен, респ. не отговаря на състоянието на парцелите. Съдът
приема, че в случая не се касае до „явна фактическа грешка“, съобразно дадената
легалната дефиниция на понятие с нормата на § 1, т. 4 от ДР на Наредба №
5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Съобразно същата, „явна фактическа грешка“, касае само грешки
в данните за идентификация на кандидата за подпомагане. Кодът на дейност не
попада в тази категория. В този смисъл, грешно заявеният код подлежи на
редакция, чрез заявление за редактиране, в установените за това срокове. Безспорно
е по делото, че жалбоподателят е заявил пред адм. орган
констатираната от него грешка, едва на 26.11.2015г. Съдът приема, че това
заявяване обаче, е осъществено след изтичане срока за редакция на заявлението,
по чл. 64, ал.1 от Наредба №11/2009г., вр. чл. 11 от
Наредба №5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Както бе посочено по- горе, от страна на
жалбоподателя е депозирано заявление за редакция през м.06.2015г., но то не
касае кода за дейност. Съдът приема, че срокът за поправка на заявлението,
визиран в чл. 64, ал.1 от Наредба №11/2009г. е преклузивен,
а не инструктивен, и пропускът му, бенефициерите
губят това право, респ. по- късното заявяване и обозначаване на констатираната
грешка, не обвързва адм. орган. В процесното УП са
изложени съображения относно срока за редакция на заявлението на подпомагане и
липсата на поправка от страна на жалбоподателя. Съдът намира, че възражението
на жалбоподателя, за приложимост на разпоредбата на чл.15, §1 от Регламент 640/2014г.
предвидените в него, изключения при налагане на адм.
санкции, за неоснователно. Съгласно чл. 44 от Регламент 640/2014г „Влизане в
сила и прилагане“, същият се прилага за заявления за помощи или искания за
плащане относно референтни години и премийни периоди, започващи считано от 1
януари 2015 г. Съдът, като съобрази изложеното, намира, че доколкото процесното
заявление касае референтни години и премийни периоди, започнали преди 01.01.2015 г., то по арг. цитираната
норма на чл. 44, то и Регламент 640/2014г. не се прилага към процесните заявление и уведомително писмо- /в т. см.
Решение № 3761 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
409/2017 г., IV о./.
Съдът приема също, че в тежест и задължение на бенефициера е да попълни правилно своето заявление, в т.ч.
и кода на дейност, съобразно поетия ангажимент, независимо от факта, че практически
попълването се извършва от служител на съответната ОбЗ..
Напълно ирелевантно е обстоятелството, че парцелите се копират от предходна година,
каквито показания даде разпитаната по делото свидетелка. Съгласно чл. 32, ал. 3
ЗПЗП, общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за
подпомагане при попълването на заявленията и за идентифициране на ползваните от
тях площи, но отговорността при попълването е изцяло на кандидата, но помощта
на администрацията се свежда до отстраняване на неясноти при попълване на
заявлението, но не и относно съдържанието му, обективиращо
волеизявление на земеделския стопанин. В случая, както бе посочено по-горе, 2015 година е е последната, пета година от поетия ангажимент, състоянието
на парцелите е „биологично“, и бенефициерът е знаел
това обстоятелство /същият представя съответния сертификат от 2014година/ и
следвало да го съобрази при подаване на заявлението си. Съобразно чл. 8, ал.2
от Наредба №11, кодът на дейност се посочва от кандидата. /в т. см. Решение №
15584 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5043/2019
г., IV о., Решение № 2378 от 19.02.2014
г. на ВАС по адм. д. № 9446/2013 г., IV о./.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
оспореното УП е законосъобразно и при издаването му не са допуснати нарушение
на процесуалния и на материалния закон, поради което, депозираната против него
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени
сторените разноски, в размер на 100лв- юрк. възнаграждение,
определено от съда в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл. последно от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозираната от ЕТ „В. Д.- В. И И.“ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, жк.
„Дружба“, бл. 221, вх.Б, ет.7, ап.21, представляван от Васко Николаев Данаилов,
жалба, против Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013г, за кампания 2015 година, с изх. №
02-150-2600/3510 от 06.11.2020г. на зам. - изп.
директор ДФ “Земеделие“, гр. София., с което е отказано финансово подпомагане в
размер на 155 202,51лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, ЕТ „В. Д.- В.
И И.“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, жк.
„Дружба“, бл. 221, вх.Б, ет.7, ап.21, представляван от В. Н. Д., ДА ЗАПЛАТИ НА ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, сумата от 100лв.- разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението до страните, пред Върховен административен съд.
АДМ.
СЪДИЯ: /П/