РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1943
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Несторова ЧКАНД
№ 1773 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.306 ал.5 и ал.6 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по частна касационна жалба на изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цар Борис III" № 136, чрез гл. юриск. Десислава Колева, против
Разпореждане № 3346 от 02.06.2021 г., постановено по частно адм. дело № 1142/2021
г. на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 306, ал.2 във вр.
с чл.304
ал.1 от АПК, на Васил Георгиев Грудев – изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева за неизпълнение на влязлото в сила съдебно Решение
№ 1231 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 458/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 442 от 14.01.2021 г. по
адм. дело № 10134/2020 г. по описа на ВАС.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на разпореждането. Твърди се нарушение на материалния и
процесуалния закон. Изложено е, че обявеното извънредно положение във връзка с
пандемията от Ковид 19 е наложило дистанционнен режим на работа, което
допълнително е затруднило разглеждането на новото заявление. Твърди се също
така, че в хода на новото разглеждане на заявката за окончателно плащане на
бенефициента, административния орган е извършил административни проверки на
дружеството, за което свидетелства кореспонденцията във фонда, поради което не
може да се приеме, че административният орган е бездействал. Твърди се и, че
следва да бъде съобразено, че съдебното решение е постъпило за повторно
разглеждане на дата 28.01.2021 г., актът, с който административният орган се
произнася повторно по същество по постъпилото заявление за плащане е издаден на
дата 21.05.2021 г., като, за да бъде издаден той, са извършени необходимите
проверки и изчисления и е разпоредено, не само да бъде извършено плащане по
постъпилата заявка за плащане, но и да бъдат възстановени удържани от
дружеството суми, вследствие усвояване на банкова гаранция, представена като
обезпечение на полученото от него авансово плащане, поради което,, определеният
от съда 14 дневен срок е крайно недостатъчен. Счита, че след като на 21.05.2021
г. е издадена заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - №
03-РД/1526, с която е одобрено изплащане на финансова помощ по подадената от „***“
ООД заявка за плащане по Договор № 2016135/27.07.2016 г., липсват трите
кумулативни предпоставки, за да се приеме съставомерността на фактическия
състав на чл.304 ал.1 от АПК. Иска се
отмяна на обжалваното разпореждане на председателя на Административен съд –
Пловдив.
Ответникът
– Председателят на Административен съд – Пловдив, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за
установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.306 ал.5 от АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
разпореждане е постановено в производството по ч. адм. дело № 1142/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, образувано по молба на "***" ООД за
налагане на глоба по реда на чл.304
и следв. от АПК на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" – Васил
Грудев Грудев за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 1231 от 13.07.2020
г., постановено по адм. дело № 458/2020 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, потвърдено с Решение № 442 от 14.01.2021 г. по адм. дело № 10134/2020
г. по описа на ВАС.
С
цитираното Решение № 1231 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 458/2020
г. на ПАС, по жалба на "***" ООД, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
е отменена АУПДВ № 01-2600/5335 от 02.12.2019 г. на ИД на
ДФ"Земеделие", с който, на основание чл.20 ал.1 т.3 от Наредба №
2/04.04.2014 г., чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а ал.1 от ЗПЗП, е определено на „***“ ООД задължение в размер на
20 000 лева, подлежащо на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване
на акта, чрез превеждане на дължимите суми по посочената банкова сметка *** –
Разплащателна агенция и е осъди ДФ „Земеделие“ – РА да заплати на
дружеството-жалбоподател сторените разноски. С това решение е постановено и
изпращане на преписката на ИД на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от „***“
ООД заявление за окончателно плащане по Договор № 2016135/27.07.2016 г. за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“
по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., съобразно указанията
по прилагане на закона, дадени със съдебното решение, като е определен
14-дневен срок за произнасяне.
Така
постановеното решение е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 442/14.01.2021 г.
по адм. д. № № 10134/2020 г. го е оставил в сила. Решението на ВАС е окончателно
и влязло в сила на 14.01.2021 г.
Съдебно решение е стигнало до знанието на ИД на
ДФ"Земеделие" на 28.01.2021 г., което е установено от приложените към
обяснението на ИД на ДФЗ доказателства. Следователно, безспорно към тази дата
жалбоподателят в настоящото производство е бил запознат със съдебното решение,
за чието неизпълнение му е наложена глоба по чл.304
ал.1 от АПК. Както правилно е посочено и в мотивите на оспореното
разпореждане за дата, на която органът е бил наясно със задълженията си за
произнасяне по влязлото в сила съдебно решение, следва да се приеме именно
датата 28.01.2021 г., от която и дата, е започнал да тече определения от съда
14-дневен срок и, съответно е изтекъл на
11.02.2021 г., като към тази дата няма данни да са били предприети каквито и да
било действия по изпълнението на съдебното решение.
Съобразно
разпоредбата на чл.306 ал.2 от АПК, председателят на
Административен съд Пловдив, след изпълнение на процедурата по чл.306 ал.3 от АПК и преценка на събраните
доказателства, е приел, че е налице извършено административно нарушение,
изразяващо се в неизпълнение от страна на изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие" на задължението му, произтичащо от цитираното по-горе
съдебно решение, за ново произнасяне по депозираното от "***" ООД
заявление за изплащане на финансова помощ по договор за безвъзмездна финансова
помощ № 2016135 от 27.07.2016 г., за което се дължи налагане на административно
наказание чрез издаване на обжалваното разпореждане.
В
мотивите на оспореното разпореждане е посочено, че действия по изпълнение на
съдебното решение не са били предприети и до сезирането на органа с молба от
25.03.2021 г. от „***“ ООД. Установено е, че към 30.03.2021 г., с докладна
записка директорът на дирекция „Правна“ е сезирал директорът на Д „СПМ“ за възобновяване
на производството по разглеждане на подаденото
заявление за окончателно плащане, но това е станало също след подаването
на молбата на „***“ ООД, и въпреки това, до момента, в който ИД на ДФЗ е
получил препис от молбата с искане за ангажиране на отговорност по л.304 от АПК
– 12.05.2021 г., също не са представени доказателства да е било предприето
възобновяване на производството, каквото е указано с докладната записка от
30.03.2021 г. Безспорно е установено, както,
че съдебното решение е изпълнена едва на 21.05.2021 г., след като е бил сезиран
от съда за образувано производство по чл.304 от АПК, така и, че извършените
проверки, обективирани в докладни записки, също са в период, следващ
получаването на съобщението за образуване на производството по АПК, с което се
търси ангажиране на административнонаказателна отговорност на ИД на ДФЗ.
Председателят на Административен съд – Пловдив е приел за
неоснователно възражението , изложено в писмените обяснения на ИД на ДФЗ, че
сроковете за действие на администрацията са от инструктивен характер, доколкото
в случая се касае за срок, определен от съда, който срок е включен и в
диспозитива на съдебното решение, поради което е и задължителен за изпълнение.
Отбелязал е и обстоятелството, че в случай, като настоящия, когато се налага
удължаване на срока, административният орган има задължението да уведоми
заявителя в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.8 от АПК, като по делото липсват данни това да
е сторено.
С разпореждането на председателя на Административен съд –
Пловдив е прието за неоснователно и възражението, че така указаният 14-дневен
срок е крайно недостатъчен, с оглед експедитивността при която е действал
органа, след образуване на производството по чл.304 арл.1 от АПК – 7 работни
дни, при което е формиран и крайният извод, а именно, че в определения с
решение № 1231/13.07.2020 г., постановено по адм. д. № 458/2020 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, XIV
състав, 14-дневен срок, изтичащ на 11.02.2021 г., ИД на ДФЗ не е изпълнил
съдебния акт, задължаващ го да се произнесе по подаденото от „***“ ООД
заявления за окончателно плащане по
Договор № 2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г.
Оспореното
разпореждане е законосъобразно. Същото е постановено от компетентния съгласно чл.306 ал.2 от АПК орган.
При издаване на оспорения съдебен акт са спазени процесуално-
правните разпоредби. С разпореждане № 2624 от 28.04.2021 г. председателят на
Административен съд Пловдив е дал възможност на ИД на ДФЗ в 14- дневен срок да
даде писмени обяснения и да представи доказателства.
Изводите на председателя на Административен съд - Пловдив се
основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства,
изведени от приобщените доказателства, които са разгледани поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съгласно
чл.177
ал.1 от АПК, влезлите в сила съдебни решения са задължителни за
страните, а в случай на отмяна на административен акт имат действие по
отношение на всички. Следователно, и административният орган е длъжен да
изпълни влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата на чл.304
ал.1 от АПК предвижда административно-наказателна отговорност за
длъжностно лице, което не е изпълнило свое задължение произтичащо от влязъл в
сила съдебен акт. За да са налице предпоставките за приложение на чл.304
ал.1 от АПК е необходимо: 1) да има влязъл в сила съдебен акт, който да
предписва определено поведение на административния орган; 2) този съдебен акт
да е изпратен на органа; и 3) постановеното от съда в съдебния акт да не се
изпълнява от същия орган. Както правилно е констатирал и председателя на
Административен съд – Пловдив, тези три предпоставки в процесния случай са
налице.
Касационния състав на съда напълно споделя изводите на
наказващия орган (какъвто в случая е председателя на Административен съд –
Пловдив), че при издаването на своя административен акт – АУПДВ № 01-2600/5335 от
02.12.2019 г., изпълнителнният директор на ДФ"Земеделие", не е спазил
законоустановените срокове за произнасяне. Както бе посочено по-горе в мотивите
на настоящото решение дата, на която органът е бил наясно със задълженията си
за произнасяне по влязлото в сила съдебно решение е 28.01.2021 г., а такова
произнасяне е направено едва на 21.05.2021 г.
В действителност, както е посочено и в оспореното
разпореждане в решение № 1231 от 13.07.2020 г. по адм. дело № 458/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив (потвърдено с Решение № 442 от 14.01.2021
г. по адм. дело № 10134/2020 г. на ВАС), което подлежи на изпълнение е
определен 14-дневен срок, съобразно чл.174
от АПК. Силата на пресъдено нещо (СПН, res judicata) е един от
ефектите на съдебно решение, който се проявява, когато решението влезе в сила.
Решеното в него е окончателно и всички граждани и органи трябва да се
съобразяват с него. Въведените от законодателя, принципи за: законност,
установен в чл.4
ал.1 от АПК; за съразмерност, установен в чл.6
ал.1 от АПК и за бързина и процесуална икономия установен в чл.11
от АПК изискват административният орган, упражнявайки правомощията
си и задълженията си, произтичащи от тях, да действа в рамките на закона, по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и
за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на
действието или на административният акт.
Предмет на делото (№ 458/2020 г. по описа на Административен
съд – Пловдив), за неизпълнението на чийто съдебен акт е наложена глобата по чл.304
от АПК, е бил АУПДВ № 01-2600/5335 от 02.12.2019 г. на ИД на ДФ "Земеделие",
издаден на основание чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК.
В чл.19 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014 – 2018 г., е указан срокът, в който следва да се преведе
на ползвателя по посочена в заявлението за окончателно плащане банкова сметка ***,
а именно – 50 дни. Дори да се приеме в случая, че органът следва да се
произнесе в рамките на тези 50 дни, игнорирайки указания със съдебното решение
срок, то същият, предвид датата на узнаване на решението – 28.01.2021 г.,
следва да бъде 20.03.2021 г., към която дата безспорно е установено, че липсва
каквото и да било произнасяне, още повече, каза ес, че първата докладна записка
в тази насока е от 30.03.2021 г.
В действителност, както твърди и жалбоподателят, в настоящото
производство, сроковете за произнасяне на административния орган по Наредба № 2
от от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 –
2018 г., са инструктивни, а не преклузивни, и с изтичането им не се преклудира
възможността за произнасяне по направеното искане, но това не означава, че
административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне. Както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт принципите за законност,
съразмерност, както и принципа и за бързина и процесуална икономия изискват
административният орган, да действа в рамките на закона, по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, в сроковете, определени в закона, и за
най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства или целта на
действието или на административният акт, още повече, каза се, налице е
законовото задължение по чл.57 ал.8 от АПК, според която разпоредба, в случаите
по ал.5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за
удължаването на срока. В този смисъл напълно неоснователно е възражението, че
единственото вменено задължение към настоящия жалбоподател по силата на
съдебното решение е да разгледа процесната заявка за окончателно плащане.
Правилно председателя на Административен съд – Пловдив е констатирал, че едва
след четири месеца, органът е постановил административен акт, при това при
липсата на каквито и да било доказаотелства за предприети от негова страна
действия, преди постъпването на молбата от „***“ ООД в Административен съд –
Пловдив за образуване на производство по чл.304 ал.1 от АПК..
По
делото не са представени доказателства, нито са изтъкнати убедителни доводи за
наложилото се забавяне при произнасянето на административния орган, надвишаващо
два пъти инструктивния срок по Наредба № 2 от 04.04.2014 г. Няма и
доказателства удължаване на срока, предвидено в чл.57
ал.8 от АПК.
Както е посочено в оспореното разпореждане, първите действия,
които са предприети от страна на административния орган, са едва на 30.03.2021
г. с депозиране на докладната записка на директора на Д “Правна“ до директора
на Д „СПМ“ за възобновяване на производството по разглеждане на подаденото
заявление, което е сторено едва след подаване на молбата до Административен съд
– Пловдив за образуване на производството по чл.304 ал.1 от АПК, като въпреки
това, до 12.05.2021 г., когато ИД на ДФЗ е получил препис от същата, не се
представят доказателства да са предприети каквито и да било действия от страна
на административния орган.
Напълно неоснователно е и възражението, че преди налагане на
глобата на ИД на ДФЗ е била издадена Заповед № 03-РД/1526 от 21.05.2021 г. на
последния, с кояето е одобрено изплащане на финансова помощ по подадената от „***“
ООД заявка за заплащане по Договор № 2016135/27.07.2016 г., с което се
установява липса на трите кумулативни предпоставки, за да се приеме
съставомерността на фактическия състав на чл.304 ал.1 от АПК, тъй като по този
начин органът е изпълнил влязлото в сила съдебно решение. Тук следва да се
подчертае, че искането на "***" ООД за налагане на глоба по реда на чл.
304 и следв. от АПК на ИД на ДФ "Земеделие" (за неизпълнение на влязло
в сила съдебно Решение № 1231 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 458/2020
г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 442 от 14.01.2021
г. по адм. дело № 10134/2020 г. по описа на ВАС) е депозирано в деловодството
на Административен съд – Пловдив на 27.04.2021 г., като на 12.05.2021 г. на ИД
на ДФЗ е връчено съобщението за разпореждането на Председателя на
Административен съд – Пловдив, с което на органа е дадена възможност в
14-дневен срок да даде писмени обяснения и да представи доказателства по адм.
д. № 458/2020 г. Т. е. едва след образуване на производството по реда на чл.306 във връзка с чл.304
от АПК, Изпълнителният директор на ДФЗ е постановил Заповед №
03-РД/1526 от 21.05.2021 г.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав не се
споделя оплакванията в жалбата, че в случая не е допуснато нарушение на чл.304
ал.1 от АПК. Правилно председателят на Административен съд – Пловдив е
приел, че е осъществен състава на чл.304
ал.1 от АПК. Разпореждането е законосъобразно и по отношение размера на
наложената "глоба", която е в минимално предвидения в чл.304
ал.1 от АПК размер и съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Воден от горното, на основание чл.306 ал.6 от АПК, Административен съд –
Пловдив XXII касационен състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Разпореждане № 3346 от 02.06.2021 г., постановено по частно
адм. дело № 1142/2021 г. на Административен съд – Пловдив,
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.