№ 399
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора К. Ив. Н.
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100602979 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.05.2016 г. по НОХД №9043/14 г. по описа на СРС, НО, 122 с-в
подсъдимият А. Н. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, като му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, като е приспаднато по реда на
чл.59, ал.2 вр. ал. 1 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за срок
от 24 ч. както и наказание ЛПУМПС за срок от 1 година. На основание чл.59, ал.4 от НК от
наказанието ЛПУМПС е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адв.Б. Б., в която твърди, че присъдата
е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Счита, че наложеното на
подсъдимия наказание е прекомерно тежко, както и че при определяне на наказанието съдът
не е взел предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
респ. липсата на отегчаващи такива. Иска от въззивния съд да измени присъдата на СРС,
като наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК, като му наложи
наказание пробация. В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на
1
нови писмени доказателства, но подсъдимият изрично следва да заяви дали желае съдът да
се произнесе по същество на делото или иска производството спрямо него да бъде
прекратено поради изтекла абсолютна давност..
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при СГП счита, че
производството по делото следва да бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност и с
оглед изрично заявеното в тази връзка от подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия И.- адв.Б. не се явява, но в писмена молба до съда
заявява, че желанието на неговия подзащитен е делото да бъде прекратено поради изтекла
абсолютна давност.
Подсъдимият И. моли да бъде прекратено производството спрямо него.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
СРП е внесла срещу А. Н. И. ОА с обвинение за извършено от него престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК с дата на деянието съгласно ОА - 26.03.2014 г. С обжалваната присъда
състав на СРС е признал подс.И. за виновен по повдигнатото му с ОА обвинение
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия в частта
относно наложеното на подс.И. наказание.
Към датата на проведеното по настоящето дело пред въззивната съдебна инстанция
съдебно заседание по съществото на делото, а именно към 17.06.2024 г., респ. към момента
на приключване на съдебните прения пред въззивната инстанция е изтекла абсолютната
давност за преследване на престъплението, за което подсъдимият е бил предаден на съд и е
бил признат за виновен с първоинстанционната присъда.
Деянието съгласно обвинението е извършено на 26.03.2014 г. За престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, към момента на извършване на това деяние, законодателят е предвидил
наказание до 1 година лишаване от свобода (редакцията на закона ДВ бр. 50 от 1995 г.).
От своя страна разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК гласи, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 3 години от
извършване на деянието за всички случаи, при които предвиденото от закона наказание за
съответното престъпление е различно от лишаване от свобода или наказанието лишаване от
свобода е до 1 година, какъвто е и настоящият случай съобразно разпоредбата на чл.343б,
ал.1 от НК към датата на инкриминираното деяние и която редакция на закона се явява и по-
благоприятният за подсъдимия закон съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК.
От своя страна разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК гласи, че независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно за
престъпления, за които законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 1
година и/или и друго по – леко наказание наред с наказанието лишаване от свобода,
2
абсолютната давност е 4 години и 6 месеца и с нейното изтичане се погасява наказателната
отговорност на лицето и възможността на държавата да реализира същата спрямо него.
Изложеното по- горе съотнесено към конкретния казус сочи, че към 27.09.2018 г.,
както и към 17.06.2024 г. е изтекъл срок, който надвишава с една втора давността за
преследване на деяние, квалифицирано като престъпления по чл.343б, ал.1 от НК- т.е.
изтекъл е срок повече от 4 години и 6 месеца- той е изтекъл още към 27.09.2018 г., поради
което и наказателната отговорност на подс.И. за конкретното деяние, за което той е
предаден на съд и за което е бил признат за виновен и му е наложено наказание на първа
инстанция – такова по чл.343б, ал.1 от НК е погасена поради изтекла абсолютна давност.
Подсъдимият изрично заяви, че желае да се ползва от закона за давността и
производството спрямо него да бъде прекратено, като не пожела въззивният съд да се
произнася по въпроса за вината.
Същевременно изричната разпоредба на чл.334, т.4 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК
гласи, че единственото правомощие на въззивния съд е, когато констатира, че наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, да отмени
присъдата на първостепенния съд и да прекрати наказателното производство по делото. В
настоящия случай както вече бе отбелязано абсолютната давност за преследване на
конкретното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с оглед датата на конкретно
инкриминираното деяние, е изтекла. При това положение за въззивния съд е налице една
единствена законова възможност, а именно тази предвидена в чл.334, т.4 вр. ч.24, ал.1, т.3 от
НПК- да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да прекрати изцяло наказателното
производство спрямо А. Н. И., водено срещу него за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В
този случай съдът не разполага и с възможност да обсъжда дали е налице съставомерно
деяние и неговата правна квалификация.
Ето защо и с оглед прекратяване на наказателното производство по делото спрямо
подсъдимия поради изтекла абсолютна давност и доколкото съдът не разполага с
възможност да се произнесе по вината на подсъдимия, то и направените по делото разноски
следва да останат в полза на държавата.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 04.05.2016 г. по НОХД №9043/14 г. по описа на СРС,
НО, 122 с-в.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу А. Н. И. ЕГН **********
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15- дневен срок от
съобщението до страните.
3
Препис да се изпрати на подсъдимия И., на неговия защитник и на СГП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4