ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
19.10.2016г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 1274 по описа за 2016г. и взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „С.2.“ ЕООД срещу СНЦ „С. на Т.С. в Б.“ осъдителен
иск с правно основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за вреди на ищеца,
представляващи разходи за изпълнение на предварителен договор от 06.11.2007г.,
развален поради неизпълнение на задължения на ответника.
Искът е предявен като
частичен за сумата 50 000,00 лв. при заявен общ размер на вземането по чл.
88, ал. 1 ЗЗД от 202 067,09 лв.
С отговора срещу
исковата молба ответникът възразява срещу допустимостта на производството и
възраженията му се явяват основателни, тъй като от представените към отговора
доказателства се установява, че с влязло в сила решение по т.д. №3669/2011г. на
СГС, ТО, VІ-2 с-в е отхвърлен частичен иск за сумата 51 205,76 лв.,
предявен от ищеца срещу ответника за обезщетение на същите вреди и на същото
основание, за които е предявен и частичният иск по настоящото производство.
Съгласно мотивите към
т. 1 от тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК съдебното решение,
с което се отхвърля частичен иск, формира сила на пресъдено нещо и по отношение
на остатъка от вземането. Това означава, че след влизане в сила на решението за
отхвърляне на първоначалния частичен иск, производствата по последващи частични
искове за същото вземане са недопустими поради наличие на процесуалната пречка
по чл. 299, ал. 2 ГПК (изрично в този
смисъл определение №7 от 14.01.2016г. по ч.гр.д. №4242/2015г. на ВКС, ІІ ГО).
Изключение са
хипотезите, при които ищецът твърди нови факти от значение за съществуването и
изискуемостта на вземането, които са настъпили след датата на откритото съдебно
заседание, в което е приключено съдебното дирене по предходното дело, но такива
факти не са заявени в обстоятелствената част на исковата молба, за чието
разглеждане е образувано настоящото дело, а допълнителна искова молба не е
подадена от ищеца по реда на чл. 372, ал. 1 ГПК в отговор на възраженията на
ответника за недопустимост на производството по делото.
По изложените
съображения образуваното исково производство е недопустимо и в приложение на
чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на прекратяване, което съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
предпоставя основателност на претенцията на ответника за присъждане на
разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по т.д. №1274/2016г. на СГС, ТО,
VІ-15 с-в.
ОСЪЖДА „С.2.“
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на СНЦ
„С.
на Т.С. в Б.“, регистрирано по ф.д. №5600/1996г. на СГС, ФО, със
седалище и адрес на управление *** ** №*** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
сумата 2 030,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: