Решение по дело №2317/2019 на Районен съд - Разград

                                               Р Е Ш Е Н И Е

              Номер 312                                 18.09.2020 г.                                             гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На     втори септември                                             две хиляди и двадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2317/2019 г.

 

            Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу        Д.С.Д., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 864,64 лв. главница по договор за паричен кредит, 170,66 лв. възнаградителна лихва  и сумата 44,13 лв. обезщетение за забава за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г. и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем, при който  ответникът е дал съгласие да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с лимит от 1000 лв., че на 26.02.2016 г. ответникът е активирал тази кредитна карта, че върху усвоената сума е начислена годишна лихва   и такси за обслужване, че ответникът е преустановил плащането по кредитната карта на 01.06.2018 г., като към тази дата задължението е било в размер на 1035,30 лв., от които 864,64  лв. главница и 170,66 лв. договорна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. Сочи, че след изпадането на ответника в забава е начислено обезщетение за забава в размер на 44,13 лв. за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г.   Обосновава допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1040/2019 г.

            Исковата молба и приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПГ. Назначеният му от съда особен представител – адв.Е., счита исковете за процесуално допустими, но неоснователни.  Оспорва възникването на правоотношение между ищеца и ответника, твърди, че договорът не е подписан от ответника. Сочи, че в договора не са конкретно посочени лихвата и таксите за ползване на картата, че не са представени доказателства, че исковата сума е получена от ответника, както и че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че кредитната карта е получена от ответника. Също така сочи, че в договора липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Сочи конкретни разпоредби на ЗПК, за които твърди, че не са спазени. Твърди, че липсва доказателство за надлежно връчване на длъжника на уведомление за предсрочна изискуемост.

            Предявените обективно съединени искове са допустими, тъй като за същите суми има издадена заповед за изпълнение.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  Между ответника Д.С.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД  на 08.09.2015 г. е сключен договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11432330. Тъй като в случая се иска установяване на сумите, ползвани чрез кредитна карта, Съдът следва да вземе предвид само тази част от договора – чл.12 и сл. В този договор е уговорена възможността кредиторът да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., като е посочено, че кредитополучателят ще издаде и достави картата след проучване на задълженията по договора за кредит, както и че всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат  само след активирането на издадена кредитна карта. В т.21 е посочено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя и с нея ще бъде доставен и документ, съдържащ всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. От същата дата 08.09.2015 г. е приложението, което е подписано само от представител на кредитора.  Към договора са приложени подписаните от ответника  сертификат и общи условия по застраховка „защита на плащанията“ и „защита на плащанията с кредитна карта“, както и погасителен план по основния договор.

            С обикновена поща на  ответника е доставена и същият е получил пратка отбелязана „по договор“ със съдържание „документи“.  В обратната разписка е отразено, че на 09.02.2016 г.  Д.Д. е получил съдържанието на тази пратка. По делото е приложена и последна покана от 15.11.2018 г., с която ответникът е уведомен, че дължи главница от 864,64 лв., договорна лихва  от  170,66 лв. и обезщетение за забава в размер на 1,45  лв. , респ. общо 1036,75 лв.

            Със заявление от 28.05.2019 г.  БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е поискал издаването на заповед за изпълнение и такава е издадена по ч.гр.д.№1040 /2019 г. по описа на РС Разград за сумите 864,64  лв. главница ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. , 170,66 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. , 44,13 лв. мораторна лихва, като са присъдени и разноски –25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявените искове са  неоснователни и недоказани. По делото не бяха представени доказателства за доставянето на кредитната карта от кредитора на кредитополучателя, за да бъде същата активирана от него, след което евентуално да възникне задължението на ответника да връща ползваните суми със съответните лихви върху тях. В представената обратна разписка не е посочено с нея да е изпратена кредитна карта, липсва и нарочен документ за получаването на същата от ответника. След като картата не е доставена на ответника, дори и същата да е била активирана от някого, респ. да е ползвана и в счетоводството на ищеца да са отразени тегления с нея, това активиране не поражда задължения за ответника за заплащане на тези суми.

            Ето защо трите иска – за установяване задълженията на ответницата за заплащане сумата 864,64 лв. главница, сумата 170,66 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и сумата 44,13 лв. лихва за забава за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г.  са неоснователни и недоказани.

С оглед неоснователността на трите установителни иска съдът следва да разгледа предявените в условията на евентуалност осъдителни искове за заплащане на сумата 864,64 лв. главница, сумата 170,66 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и сумата 44,13 лв. лихва за забава за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г.  За да бъдат присъдени тези суми е необходимо да бъде установено, че ответникът реално е получил кредитната карта, която му дава възможност да ползва кредита. Тъй като това обстоятелство остана недоказано по делото,            то и осъдителните искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед неоснователността на обективно съединените искове, неоснователна е и претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски.

            По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

           

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу Д.С.Д., ЕГН ********** ***  за установяване на задължението му да заплати на ищеца сумата 864,64 лв. главница по договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11432330, сключен на 08.09.2015 г., сумата 170,66 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и сумата 44,13 лв. лихва за забава за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г.,  за    които вземания е издадена заповед за изпълнение №2413/29.05.2019 г. по ч.гр.д.№1040/2019 г. на РРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу Д.С.Д., ЕГН  ********** *** за заплащане на сумата 864,64 лв. главница договор за потребителски  кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -11432330, сключен на 08.09.2015 г., сумата 170,66 лв. възнаградителна лихва за периода 01.06.2018 г. – 09.11.2018 г. и сумата 44,13 лв. лихва за забава за периода 09.11.2018 г. – 11.05.2019 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

            След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №1040/2019 г. на РРС.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: