Решение по дело №9743/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264265
Дата: 28 юни 2021 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20171100109743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 28.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

                                                               

при участието на секретаря И.Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9743 по описа за 2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е от С.С.С. срещу „З. “Б.и.“ АД  иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.                                                                                                                             Ищецът твърди, че пострадал на 02.06.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по  вина на водача на л.а "Опел Вектра“ с рег. № *******.  Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди „фрактура пелвис“ и фрактура фибуле декстра дислоката“. Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 70 000 лв., представляващи част от общо дължими 100 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер от 70 000 лв., представляващи част от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2016 г. до окончателното изплащане./изменение на размера на иска в съдебно заседание от 28.04.2021 г. и уточняване на друга начална дата, на претенцията за законна лихва/. Моли да му бъдат присъдени разноски.

            Ответникът оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите; оспорва твърденията, че поведението на сочения деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения деликвент и ПТП; оспорва механизма на настъпване на ПТП; твърди, че виновен за настъпване на катастрофата бил водачът на л.а „Фолксваген Голф“ с per. № *******, който, без да има правоспособност и без да е запалил фаровете на автомобила, е отнел предимството на движещия се по главен път л.а „Опел Вектра“ с per. № *******; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който се съгласил да пътува в автомобил/л.а “Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от неправоспособен водач, и не използвал обезопасителен колан; оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен; в случай, че възстановяването е продължило по-дълго време, това се дължало на предходни заболявания на ищеца и на хронично-дегенеративни изменения, от които страдал. Оспорва размера на иска. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:                                                                                                    За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.                                                                                  Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а "Опел Вектра“ с рег. № ******* е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.                                                                                                                                     Видно от влязла в сила присъда от 05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора подсъдимият А. Б.К. е признат за виновен в това, че на 02.06.2016 г., около 23:50 ч., на ПП - I - 6, км. 325, в землището на гр. Мъглиж, обл. Стара Загора /източно от пътен възел гр. Мъглиж - с. Тулово/, при управление на моторно на лек автомобил „Опел Вектра“ с per. № *******, в посока изток - запад, е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - за пътно превозно средство от категория В, извън населено място - 90 км/ч.“, като е управлявал процесното МПС със скорост - 130 км/ч. и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване със С.М.У., е причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице, а именно причинил е смърт на три лица и многостепенна телесна повреда на други три лица, сред които и С.С.С., който е получил многостепенна средна телесна повреда, изразила се в счупване на таза, включително на левия ацетабулум и счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, довели до трайно затруднение на движенията на левия и десния долни крайници, като деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта от 1,68 на хиляда/ и деецът е управлявал моторното превозно средство, без да има необходимата правоспособност, случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 5, б. “Б“, предл. второ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “Б“ и б. “В“ във вр. с чл.342, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го е осъдил на “лишаване от свобода“ за срок от седем години и четири месеца шест години, което да изтърпи при първоначален “Общ режим”.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Стара Загора, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача А. Б.К., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни повреди на С.С.С./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е изслушана медицинска експертиза, чието заключение съдът приема. Експертизата установява същите телесни повреди при ищеца, които вече са установени и от наказателния съд -  счупване на двете срамни кости на таза с разместване и счупване на дясната малкопищялна кост с разместване. Проведено е било болнично лечение за 4 дни, по време на което е извършено безкръвно наместване на счупването на тазовите кости. След изписване от болницата е проведено домашно лечение. Няма медицинска документация колко е продължило домашното лечение, поради което вещото лице е посочило, че обичайният срок за възстановяване на такива увреди е около 2-3 месеца. Нормалният възстановителен период за счупване на срамните кости на таза е около 2 - 3 месеца, а за счупване на малкопищялна кост е около 1-1,5 месеца. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет за около 13-14 дни, болки с умерен интензитет за около 20 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че счупването на таза води до затрудняване на движението на двата долни крайника, тъй като са счупени и двете срамни кости. Ищецът не е могъл да се движи поне 25-30 дни. След изписването от болницата е продължил да бъде в къщи, имал е нужда от обгрижване. Постепенно бавно е започнал да се движи с патерици, а след махането на патериците е започнал да ходи сам. Счупването на срамните кости е налагало да лежи по гръб в началото на лечебния период, първите няколко дни. Според вещото лице      , няма точни предписания след какъв период от време ищецът е трябвало да започне да се движи с патерици и кога е трябвало да се освободи от тях. С оглед вида на счупването, мястото на счупването, възрастта на пострадалия и вида на проведеното лечение, между 15-20 ден е следвало ищецът да е започнал да ходи с патерици. След един месец пострадалият е могъл да ходи без патерици, при липса на усложнения. Болките в корема са свързани с увреждането, защото  счупените кости са в долната част на корема. Вещото лице заявява, че не може да заяви дали болките са продължили месеци, тъй като няма медицинска документация, която да обоснове такъв извод. Възможно е смачканият таван на автомобила да доведе и до мозъчни увреждания, но това „са вероятности“.

Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. Присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия състав и чрез нея е доказано по делото противоправното поведение на водача на л.а „Опел Вектра“ с per. № ******* - А. Б.К., причинените на ищеца телесни повреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях, а от  медицинската експертиза се установяват претърпените от С. неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие – 17 г., вида и характера на претърпените телесни повреди – счупване на двете срамни кости на таза с разместване и счупване на дясната малкопищялна кост с разместване; вида на проведеното лечение – болнично лечение за 4 дни, по време на което е извършено безкръвно наместване на счупването на тазовите кости, след което лечението е продължило в домашни условия. Съдът отчетете продължителността на възстановителния процес общо за двете травми 2-3 месеца. Възстановителният период за счупване на срамните кости на таза е продължил около 2 - 3 месеца, а за счупване на малкопищялната кост – около 1 - 1,5 месеца. Ищецът е претърпял болки в областта на счупванията с голям интензитет за около 13-14 дни, болки с умерен интензитет за около 20 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Пострадалият не е могъл да се движи 25-30 дни. По време на лечението в къщи е зависел от чужда помощ за хигиенно-битовото си обслужване. Постепенно бавно е започнал да се движи с патерици, а след махането на патериците е започнал да ходи сам./заключение на медицинската експертиза и становище на вещото лице в съдебно заседание/. Съдът отчете силния стрес, който е преживял ищецът, както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. От друга страна по делото е установено, че С. е възстановен, няма данни за настъпили усложнения при неговото лечение.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 33 000 лв.

По възражението за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който се съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, и не използвал обезопасителен колан. Застрахователят поддържа и възражението, че продължителността на оздравителния процес при ищеца се дължала на предходни негови заболявания и на хронично-дегенеративни изменения, от които страдал.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че продължителноста на оздравителния процес при ищеца се дължала на предходни негови заболявания.

Видно от заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, не се установява ищецът да е страдал от съпътстващи заболявания, които да са повлияли на оздравителния процес.

Неоснователно е и възражението, че ищецът допринесъл за настъпване на вредите тъй като се съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач.

От представения по делото констативен протокол  за ПТП се установява, че водачът на л.а “Фолксваген Голф“ с рег.№ *******, в който е пътувал ищецът, е бил неправоспособен. Липсват обаче доказателства това обстоятелство да е допринесло за настъпване на катастрофата, а тежестта на доказване е върху ответника.

Съдът намира за недоказано и възражението за съпричиняване, според което ищецът допринесъл за настъпване на вредите, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан. За установяване на това възражение по делото са изслушани автотехническа и медицинска експертиза.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, и представената по делото присъда на Окръжен съд – Стара Загора, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: Водачът на л.а. „Фолксваге Голф“ е излизал от крайпътна бензиностанция по път ПП - I - 6, км. 325, в землището на гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, и след пропускане на моторните превозни средства, движещи се по главния път, е предприел маневра „ляв завой“ за включване в трафика в посока към гр.Бургас. Движението на автомобила е било косо на пътното платно, под ъгъл 34-36°. В този момент е ударен от л.а “Опел Вектра“, който се е движел в посока София в дясната пътна лента със скорост около 130 - 140 км/ч. Ударът е бил „челен – кос“ за двете МПС. Опасната зона за спиране на водача на л.а. „Опел Вектра“ е била 158,08 м. След удара л.а „Фолксваген Голф“ се е преобърнал по таван и се е плъзнал напред в посока на движението на л.а. „Опел Вектра“, като се е движел ротационно - транслационно по таван, изминал е 20,5 м. под ъгъл 3-4°, в посока запад, след което се е установил в покой. Л.а. „Опел Вектра“ след удара се е движел напречно на пътното платно, преминал е 11,8 м. /посочени в експертизата и като 11-12 м./, под ъгъл 5-7° в дясно, спрямо надлъжната ос, с предната част, насочена на югоизток, след което се е установил в покой.

Според вещото лице, причина за катастрастрофата е както поведението на  водача на л.а „Опел Вектра“, така и поведението на водача на л.а „Фолксваген Голф“. Водачът на л.а „Опел Вектра“ преди кръстовището се е движел с висока скорост до 130 км/ч, вместо допустимата от 60 км/ч., което технически го е поставило в положение да не може да предотврати удара между двете МПС. Виновен за катастрофата е и водачът на л.а „Фолксваген Голф“, който е извършил маневра „ляв завой“, без да пропусне движещия направо л.а.„Опел Вектра“. Според експерта, при катастрофата колонките на вратите на л.а „Фолксваген Голф“, за които са били захванати предпазните колани, са били унищожени, още при първия удар на автомобила. Вещото лице е обсъдило механизма на катастрофата и деформациите по л.а „Фолксваген Голф, за да обосновен извода си за унищожаване на колонките. Приел е, че по време на удара скоростта на л.а „Опел Вектра“ е била 119 км./час., а деформациите по л.а „Фолксваген Голф са били следните: „лява странична част, в областта на предна лява врата, деформирано предно ляво окачване, преден ляв калник, предна и задна леви врата, под и таван в левите странични части, колони, таван  и други“. Деформации по  л.а. „Опел Вектра“ са били концентрирани в предна лява и централна част - капак на ДВГ, предни калници и подкалници, предно ляво окачване, предна броня, преден панел, предни и средни колони, леви врати, заден ляв калник. След удара напречно за л.а. „Фолксваген Голф“ същият се е преобърнал по таван и се плъзгал по пътя в продължение  около 20,5 м. Според вещото лице, при скорост по време на удара на л.а. „Опел Вектра“ от 119 км/ч. и напречните деформации на л.а. „Фолксваген Голф“, колонките на вратите, за които са били захванати предпазните колани, са били унищожени, поради което не са могли да изпълняват предназначението си да задържат пътниците към седалката. Експертът е посочил, че захващането на предпазния колан към колонките е компроментирано още при първия удар, който е напречен за л.а„Фолксваген Голф“, поради което същият не е могъл да задържи пътника към неговото място.

От заключението на медицинската експертиза се установява, че вещото лице е приело, че ищецът С.С.С. по време на катастрофата е седял в друг пътник - Денис Смаил, по средата на задната седалка. За да направи този извод експертът се е позовал на представения по делото обвинителен акт по НОХД № 585/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора. Вещото лице е приело, че с оглед механизма на ПТП, скоростта на двата автомобила и деформациите на лекия автомобил, в който се е намирал пострадалият, както и мястото, и положението на неговото тяло и крайници /седял в друг пътник/, предпазният колан не би могъл да предотврати получаването на травматичните увреждания. В заключението е посочено, че С.С. е седял в друг пътник и двете му коленни стави са били много близо до части от интериора на автомобила, разположени пред него - предните седалки. Според експерта, счупването на двете срамни кости на таза е получено при директни удари на коленните стави на пострадалия в предните седалки. Счупването на дясната малкопищялна кост е получено при удар в пътника, седящ до ищеца. Вещото лице е посочило, че в медицинската документация по делото няма данни за коланни травми по тялото на ищеца. Според експерта, ако ищецът бе седял на седалката, а не бе пътувал седнал в друг пътник, както и ако бе поставил предпазен колан, е било малко вероятно да получи счупване на срамните кости. Счупване на дясната малкопищялна кост е могъл да получи и с предпазен колан.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че е възможно от смачкания таван ищецът да е получил и мозъчни увреждания, но това са само „вероятности“. При този механизъм на произшествието и при тази скорост, ако С. бе пътувал с колан, биха останали следи по тялото му.

При така изслушаните по делото автотехническа и медицинска експертиза  относно възражението за съпричиняване на вредите, съдът приема, че колонките, за които са били прикрепени обезопасителните колани, са били унищожени още при първия удар на л.а „Фолксваген Голф“ напречно от л.а „Опел Вектра“, поради което същите са били компрометирани и не са могли да осъществят своята функция. В този смисъл е без значение обстоятелството, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, тъй като дори и да бе пътувал с колан, същият не би могъл да го предпази. По  делото не са ангажирани доказателства, чрез които да се установи, че С. действително е седял в друг пътник в колата. В тази част съдът не кредитира заключението на медицинската експертиза, тъй като не може да се позовава на обвинителния акт по НОХД № № 585/2017г. на Окръжен съд – Стара Загора, а и възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че ищецът е пътувал, седнал в друг пътник, не е направено от ответника.

С оглед на изложените доводи, съдът прие, че по делото не бе доказано, че  неизползването на обезопасителен колан от ищеца е допринесло за настъпване на вредите. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.

По претенцията за законна лихва:                                                                                          Ищецът претендира законна лихва, считано от 09.06.2016г.  до окончателното изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца.  В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна претенция до ответника на 27.07.2016 г./л.15 - гръб/, по която ответникът не се е произнесъл с окончателно становище. Тримесечният срок за отговор изтича на 27.10.2016 г., поради което дължи законна лихва върху сумата от 33 000 лв., считано от 28.10.2016 г.  до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.                                                                                                          По разноските:       

            Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокат и вещо лице в размер на 1083.57 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.                                                                                                          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.К. ***,  адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, офис №10, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1487.82 лв., съобразно уважената част от иска.                                                                                                        Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 1320 лв., съобразно уважената част от иска. 

Мотивиран така, съдът

   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, съдебен дарес: гр.Казанлък, ул. „*******, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 33 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на двете срамни кости на таза с разместване и счупване на дясната малкопищялна кост с разместване, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2016 г., по вина на водача А. Б.К., при управление на л.а "Опел Вектра“ с рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от считано от 28.10.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 70 000 лв., представляващи част от 100 000 лв.,  както и в частта, в която се претендира законна лихва за периода 09.06.2016 г. – 27.10.2016 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.                                                                                                                                                                                                                                                                                      ОСЪЖДА С.С.С. да заплати на „З. „Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1083.57 лв., съобразно отхвърлената част от иска.                                                                                                                                                                                                                                                                             ОСЪЖДАЗ. „Б.И.“ АД да заплати на адвокат П.К. ***,  адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******, офис №10, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1487.82 лв., съобразно уважената част от иска.           

                                   

                        ОСЪЖДАЗ. „Б.И.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1320 лв., съобразно уважената част от иска. 

 

                        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                                                                                     СЪДИЯ: