№ 486
гр. Варна, 14.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20253100601063 по описа за 2025 година
Настоящото ВНЧХД №1063/2025 г. е образувано по въззивна жалба на адв. В. В. като
защитник на подс. Я. Н. В. срещу присъда №71/05.03.2025г. по НЧХД № 2934/2022г. по
описа на ВРС, с която подс. В. е призната за виновна в извършване на следните
престъпления:
- по чл.130ал.2 от НК, за което при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ;
по чл.148ал.1т.1 във вр. с чл.146ал.1 от НК, за което за което при условията на чл.54 от
НК й е наложено наказание Глоба в размер на 1000ленва и „Обществено порицание“;
по чл.144ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ. На основание чл.23ал.1 от НК на подс. В. е наложено едно общо наказание
за трите деяния в размер на най- тежкото от тях, а именно Лишаване от свобода за
срок от ТРИ МЕСЕЦА, отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като на
основание чл.23ал.2 от НК към определеното общо наказание е присъединено и
наказанието „Обществено порицание“. На основание чл.23ал.3 от НК към
определеното общо наказание е присъединено и наказанието Глоба в размер на
1000лева. С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата В. е осъдена да заплати
на частната тъжителка С. Й. Г. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл.130ал.2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2021г. до окончателното изплащане, като за
разликата до първоначално предявения размер от 7500лева искът е отхвърлен като
неоснователен. Недоволна от присъдата е останала подсъдимата, която чрез своя
защитник отправя искане до съда за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов,
с който Я. В. да бъде оправдана по всички обвинения, а гражданските искове да бъдат
отхвърлени. В условията на евентуалност се иска намаляване на наложеното
наказание и прилагане на чл.78а от НК, намаляване на размера на присъденото
обезщетение с оглед и съпричастността на тъжителката към извършване на
престъплението.
В допълнението към жалбата се изтъква, че приетата фактическа обстановка е в
нарушение на чл.413ал.1 от НПК, тъй като между деянието по настоящото дело и по НЧХД
№ 1334/ 2020г. /делото е НЧХД № 1334/2022г. на ВРС/, по което тъжителката е осъдена,
касае един и същ инцидент, а приетата от първата инстанция фактическа обстановка
1
противоречи на установената такава с влязъл в сила съдебен акт по цитираното дело.
Твърди се нарушаване правото на защита на подсъдимата поради недопускане на писмени
доказателства, находящи се в НЧХД № 1334/2020г. и разпит на свидетел. Обсъдени са
мотивите по влязлата в сила присъда по цитираното дело, с твърдението, че ако съдът бе
изпълнил разпоредбата на чл.413 от НПК би стигнал до извод за това, че подсъдимата е
била поставена в позицията на неизбежна отбрана. Присъдата по НЧХД 1334/2020г. на ВРС
е била обжалвана пред ВОС, за което е било образувано ВНЧХД №1124/2024г. По същото в
състава на съда са участвали съдиите Светла Даскалова и Румяна Петрова, като е било
постановено решение, с което присъдата, с която тъжителката по настоящото дело С. Й. Г. е
била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.130ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от
НК. Частен тъжител по същото е била Я. Н. В.. като деянието е било извършено на
13.09.2021г. в гр. Варна, .............
И двете дела се отнасят за събития случили се на 13.09.2021г. около 19.00 ч. между Я.
Н. В. и С. Й. Г., като по различните дела лицата имат различни качества /частен тъжител и
подсъдима/, а съдиите Даскалова и Петрова са били в състава на делото, разгледано от ВОС,
като въззивна инстанция, досежно този инцидент. С решението е било взето отношение по
съществото на спора, включително са били обсъдени институтите на неизбежна отбрана и
реторсия. Нещо повече, в депозираната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
производство се цитират установената фактическа обстановка и мотивите към присъдата по
НЧХД № 1334/ 2022г. на ВРС, която е била потвърдена с решение по ВНЧХД № 1124/2024г.
на ВОС.
Предвид изложеното съдията-докладчик Румяна Петрова и члена на състава Светла
Даскалова, която е била докладчик по ВНЧХД № 1124/2024г. на ВОС, намират че по
отношение на тях са налице основания за самоотвод по смисъла на чл.29, ал.2 от НПК, тъй
като са участвали в съдебният състав, постановил решението по ВНЧХД № 1124/2024 г. на
ВОС.
Съобразявайки изложените по- горе съображения, съставът на съда намира, че
самоотводът е основателен, поради което и на основание чл.31, ал.4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА САМООТВОДА на съдиите Светла Даскалова и Румяна Петрова.
Делото да се докладва на Зам. председателя на НО за определяне на друг съдия-
докладчик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2