Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и трети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№12588/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.О.Н.-Р., с която е предявен срещу Д.С.Г. и В.Г.Г., иск с правно основание с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег.
№ 3321, дело №372/2014 от 26.08.2014 г. на нотариус с рег. № 609 на НК, вписан
в СВ – гр. София под номер № 129, том CIII, дело № 38699/26.08.2014 г., поради
привидност - абсолютна симулация на сделката.
Ищцата
твърди, че при сключване на договора, по силата на който продала на ответницата
самостоятелен обект в сграда – апартамент № 10 с идентификатор
68134.408.170.1.11 за цена от 60000 лв., двете страни не са имали воля за
прехвърляне на имота – не са имали желание да настъпят правните последици на
сделката. Поради това на същата дата сключили и споразумение (обратно писмо),
удостоверяващо, че не желаят правните последици на договора за покупко-продажба
и че ответницата е получила предварително от ищцата сумата от 60 000 лв., за да
плати с нея цената по договора за покупко-продажба. Към датата на продажбата
ответниците са били в брак, поради което имотът бил придобит от тях в режим на
СИО.
Ответниците признават изцяло иска с
изрично изявление, направено в отговора на исковата молба и заявено отново в
съдебното заседание, проведено на 23.06.2021 г., чрез процесуален представител,
упълномощен с правата по чл.34, ал.3 ГПК, в това число да признава иска.
Твърдят, че договорът е сключен без страните по него да желаят осъществяване на
предвидените в него правни последици, както и че плащанията по договора са симулативни – преди сключване на договора ответницта Г. е получила сумата, която да изплати по
договора на ищцата.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 2, том III, рег. № 3321, дело №372/2014 от 26.08.2014 г. на
нотариус с рег. № 609 на НК, вписан в СВ – гр. София под номер № 129, том CIII,
дело № 38699/26.08.2014 г., че ищцата и ответницата Г. са направили
волеизявление за постигнато съгласие, по силата на което Р. прехвърля на Г.самостоятелен
обект в сграда – АПАРТАМЕНТ № 10 с идентификатор 68134.408.170.1.11, с площ от
86,20 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре и
един балкон, заедно с МАЗЕ №2 с площ от 15,25 кв.м. и ТАВАН №5 с площ от 27,46
кв.м., за цена от 60000 лв., която е получена предварително по банков път. Г. е
заявила, че е съгласна и купува имота за сумата от 60000 лв.
Установява се от
Споразумение (Обратно писмо) от 26.08.2014 г., че А.О.Н.-Р. и Д.С.Г. са удостоверили
действителната воля, че договорът, сключен с нотариален акт № 2 от 26.08.2014
г. е привиден, а именно – нито продавачът Р. желае да продаде собствения си
апартамент, нито купувачът Г. желае да го купи, като че ответницата е получила
предварително от ищцата сумата от 60 000 лв., за да й я преведе като цена по
договора. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 14.02.2010 г.,
към момента на сключване на процесния договор, приобретателката
е била в брак с В.Г.Г. и по силата на чл.21, ал.1 СК
придобитото е общо на двамата съпрузи – в режим на съпружеска имуществена
общност.
От изложеното съдът приема,
че е налице порок на волята по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД – привидност на
договора, във формата на абсолютна симулация, а именно – страните са сключили
договора, като външно са изявили воля, без действително да желаят настъпване на
правните последици на сделката, като действителната им воля е била да не се
обвързват от никакво правоотношение. Поради това е налице порок на волята,
водещ до нищожност на договора.
Налице са предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на
иска, извършено от ответниците – обективирано в писмения
отговор от 22.02.2021 г. и заявено устно пред съда в съдебното заседание,
проведено на 26.06.2020 г. Отправено е искане от ищеца за произнасяне на
решение по този ред и признатото право не е в противоречие със закона и добрите
нрави и е такова, с което ответниците могат да се разпореждат.
По изложените съображения и
на основание чл.237 ГПК предявеният иск следва да бъде уважен, като процесния договор
следва да бъде признат за нищожен.
Поради което, Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, предявен от А.О.Н.-Р., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу Д.С.Г., ЕГН:********** и В.Г.Г.,
ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 3321,
дело №372/2014 от 26.08.2014 г. на нотариус с рег. № 609 на НК, вписан в СВ –
гр. София с акт № 129, том CIII, дело № 38699/26.08.2014 г., с който А.О.Н.-Р.
прехвърля на Д.С.Г. самостоятелен обект в сграда – АПАРТАМЕНТ № 10 с
идентификатор 68134.408.170.1.11, с площ от 86,20 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре и един балкон, заедно с МАЗЕ №2 с
площ от 15,25 кв.м. и ТАВАН №5 с площ от 27,46 кв.м., за цена от 60000 лв. е нищожен като
привиден.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: