МОТИВИ към НОХД №1400/2008 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Д.И.Н. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за
това, че на 04/05.07.2007 г. в гр.П., чрез използване на техническо средство е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – 20 кг суха гъба манатарка на стойност 700 лева
от владението на Д. Н. Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Пострадалият Д. Д. притежавал фирма, занимаваща
се с изкупуване, преработка и износ на диворастящи гъби. Дейността на фирмата
се извършвала в дома на свидетеля Д.,***. Непосредствено до дома на свидетеля Д.
се намирала къщата на подсъдимия Д.Н.. За период от около месец свидетелят Д.
назначил подсъдимия, като шофьор на микробус в своята фирма. През този период
свидетелят получил информация от негови клиенти, че подсъдимият Н. продава
гъбите за своя сметка. Поради тази причина свидетелят Д. уволнил подсъдимия.
Към края на м.юни 2007 г. свидетелят Д.
забелязал, че от гаража на дома му изчезват кашони и чували с изсушени гъби.
Поради това Д. решил заедно със сива си – свидетелят Н.Д. и работника си –
свидетелят Г. П. да дежурят през нощта, за да установят кой краде гъбите. В
изпълнение на това решение на 04.07.2007 г. вечерта, свидетелят Н.Д. останал да
дежури, а свидетелите Д. Д. и П. заминали за Италия. Свидетелят Н.Д. застанал в
банята на къщата, от чиито прозорец имало видимост към входната врата и двора. Дворът
бил добре осветен от намиращите се в него две лампи и уличното осветление.
Около 03,00 аса свидетелят Д. чул шум, идващ от към входната врата на къщата. След
като погледнал през прозореца видял подсъдимият Н. да изнася от гаража към
входната врата на двора кашон с гъби. Тъй като не можел да го спре свидетелят Д.
извикал по име подсъдимия, като го попитал защо краде, Подсъдимият се стъписал
и отвърна на повикването: „Кой краде бе, кой краде?”. Оставил кашона с гъбите и
бързо излязъл от двора. В това време свидетелят Н.Д. се обадил на баща си по
телефона и му разказал за случилото се. След това сигнализирал и полицейските
органи. Малко след това в отговор на обаждането на място пристигнал дежурен
автопатрул на РПУ Пазарджик в състав: свидетелите Д. С. и Л. К.. Заедно със
свидетеля Д. видели, че освен оставения до входната врата на двора кашон,
подсъдимият бил изнесъл и оставил пред вратата на гаража още един кашон с гъби.
Свидетелят Д. обяснил на полицаите за случилото се и посочил подсъдимия Н.,
като извършител на деянието. Свидетелите С. и К. отишли до дома на подсъдимия Н.
и го извикали по име, но той не се показал. След това двамата си тръгнали, като
посъветвали свидетелят Д. да подаде жалба в полицията.
Видно
от заключението на оценъчната експертиза, която съдът кредитира като
компетентно и пълно
изготвена, стойността
на вещите, предмет на деянието, към
момента на извършване на деянието
е 700 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д. В., Д. Д.,
С. Г., Д. Г., Н.Д., Г.П., Ц. Н., К.Н., Л. К., Д. С., Л. Д., А.М., дадени на
съдебното следствие, показанията на свидетеля Ц. Н., Л. Д., депозирани на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и 2 от НПК,
проведената по реда на чл.143, ал.1 от НПК очна ставка между подсъдимия Н. и
свидетеля Н.Д., между свидетелите К.Н. и Н.Д., между свидетелите Н.Д. и Д. Д., между
свидетелите А.М. и К.Н., заключението на оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства приложени по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С., тъй като същите са точни,
ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от показанията на
свидетелите Д. Д., П., С., както и извлечението за проведени телефонни
разговори представена от „България мобайл” ЕАД.
Свидетелят Н.Д. е категоричен, че е видял именно подсъдимия Н. да
пренася кашон от гаража към пътната врата на инкриминираната дата. Свидетелят е
разпознал подсъдимия, тъй като дворът е бил достатъчно осветен, а от мястото на
което се е имало ясна и пряка видимост.
За достоверността на показанията на свидетеля съдът съди и от
обстоятелството, че Д. дори е извикал по име подсъдимия, питайки го: „Димитре,
защо крадеш?”, на което подсъдимият е отвърнал с въпрос: „Кой краде бе, кой
краде?”.
Тези свои показания свидетелят Д. поддържа и при проведената с
подсъдимия Н. очна ставка.
Точно тези обстоятелства, свидетелят Д. е обяснил на баща си –
свидетелят Д.Д., обаждайки му се непосредствено след видяното по телефона. Това
се потвърждава от показанията на свидетелите Д. Д. и Г. П..
В подкрепа на показанията на свидетеля Н.Д., че е съобщил на
пристигналите полицейски служители именно името на подсъдимия, като извършител
на деянието са показанията на свидетеля Станчев. Същият дава показания, че в
резултат на това са отишли и потърсили подсъдимия в дома му, който бил в
непосредствена близост до дома на Делчеви.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че на въпросната дата се
е намирал заедно със семейството си в гр.Приморско. Тези обяснения са израз на
защитната му позиция, но като доказателство не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
В показанията си свидетелите В. и Ц. Н. дадени на в съдебното
производство и тези на В. депозирани на досъдебното, потвърждават
обстоятелството, че подсъдимият е заминал и ползвал стая в хотел в гр.П. за
периода 02.07-14.07.2007 г., но нито един от свидетелите не дава показания, че Н.
е пребивал там през цялото време на този период.
В този смисъл не са опровергани показанията на свидетеля Д., че на
инкриминираната дата 04/05.07.2007 г. подсъдимият се е намирал в гр.П. и е
извършил деянието видяно от свидетеля.
Напротив тези негови показания се подкрепят от разпечатката за проведени
телефонни разговори от моб. тел. № ++359********* използван от подсъдимия Н..
Видно от графата „адрес на клетката”, разговорите водени на 04.07.2007 г. и
05.07.2007 г. от номера на СИМ картата на тел. на подсъдимия са проведени от гр.П..
Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Д., М. и К.Н., тъй като
същите освен, че са противоречиви са неотносими за конкретния казус.
Относно квалифициращото обстоятелства по чл.195, ал.1, т.4 от НК, а
именно, че отварянето на вратата на гаража и отнемането на инкриминираните
вещи, подсъдимият е използвал ключ не се събраха категорични и убедителни
доказателства.
Свидетелят Н.Д. дава показания, че въпросната вечер врата на гаража,
окомплектована с ключалка за секретен ключ е била заключена и не би могла да
бъде отворена без използване на ключ. Но свидетелят не дава показания да е
видял или чул при отварянето на врата подсъдимият да е използвал ключ.
От друга страна в обратна насока са показанията на свидетеля Д. Д.,
който твърди и при проведената със неговия син – свидетелят Н.Д. очна ставка,
че вратата на гаража лесно можело да бъде отворена и без ключ, а само с
използване по-голяма физическа сила.
За преодоляване на тези противоречия по делото не е направен оглед и не
установено наличие или липса на физическо или механично въздействие върху
ключалката на бравата на гаражната врата.
Затова съдът счете, че относно квалифициращото обстоятелство използване
на техническо средство при извършване на деянието не се събраха доказателства
водещи до категоричен и несъмнен извод.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.И.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
престъпния състав на чл.194, ал.1 от НК, като на 04/05.07.2007 г. в
гр.Пазарджик е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 20 кг суха гъба манатарка на
стойност 700 лева от владението на Д. Н. Д. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Въз основа на изложеното съдът оправда подсъдимия
по повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1,
т.4 от НК.
Кражбата е престъпление, при което се отнема
вещта от владението на другиго с намерение да се присвои. Изпълнителното деяние
на престъплението се характеризира с действия, които първо са насочени към
отнемане на вещта от владението на нейния собственик (владелец или държател), и
второ - които са насочени към установяване на свое владение върху веща.
Следователно изпълнителното деяние започва с предприемането на действия, пряко
насочени към прекъсване на досегашното владение над вещта.
От показанията на свидетеля Н.Д., се
установи, че вещите предмет на престъпното деяние са били изнесени от гаража и
приготвени за отнемане. Дори подсъдимият е носел и се е опитал, в момента
когато Д. е извикал, да изнесе единия от кашоните с гъби извън двора на
къщата.
В случая подсъдимият е започнал
изпълнителното деяние, но отнемането не е приключило, тъй като дееца не е
установили своя фактическа власт върху вещите, поради намесата на свидетеля Д.,
т.е по независещи от подсъдимия причини, същия не е придобили възможността
безпрепятствено да се разпореждат с гъбите.
При тези данни съдът счита, че изпълнителното
деяние е останалото довършено, същото е прекъснато, по независещи от подсъдимия
причини. Следователно се касае за опит за кражба, което по силата на чл.18,
ал.2 от НПК се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си - действувал е с пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Н. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Решаващият състав отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на
конкретното деяние, която е висока, като се има предвид стойността на предмета
на деянието и начина на извършването.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени,
чистото съдебно минало към момента на извършване на деянието и положителните
характеристични данни.
Като даде превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36
от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на
подсъдимия Д.И.Н. за извършеното
престъпление от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
С оглед данните, за личността на подсъдимия, съдът
прие че за поправянето и превъзпитанието му е не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът, отложи
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия Д.Н. бяха присъдени направените
разноски по делото разноски в размер на 60 лева, платими в полза на Държавата,
по сметка на съдебната власт.
Причините за извършването на престъплението е
ниското обществено съзнание на подсъдимия и стремежът му да се обогати по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: