Определение по дело №360/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 754
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20222100500360
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754
гр. Бургас, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500360 по описа за 2022 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от Р. Г. Д. от гр.***
против разпореждане № 188 от 21.02.2022 г. по ч. гр. д. №
20222180100054/2022 г.на РС- гр. Царево , с което е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя-молител за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника М.Е. ,гражданин на ***.
Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен.
Неправилен бил изводът на съда, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване в България, понеже заявеният му настоящ адрес е в ***,
поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК срещу него не може да
бъде издадена исканата заповед за изпълнение. Изтъква, че за издаването на
заповед за изпълнение е достатъчно наличието на посочената връзка с
територията на страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, като под
обичайно местопребиваване следва да има предвид нормата на чл. 48, ал. 7
КМЧП. От служебната справка било установено, че ответникът е с издадено
разрешение за продължително пребиваване на територията на РБългария и е с
обявен пред Дирекция „Миграция“-МВР адрес в гр.***,където е закупил
недвижим имот в качеството си на управител на регистрирана в България
търговска фирма , т. е. е местно лице. На следващо място се сочи, че
задължението на районния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК за извършване на
служебна проверка на местната подсъдност не е предпоставка за издаване или
1
не на заповедта, а е предназначена да се провери местната компетентност на
съда. При наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за длъжника
съществува възможност да подаде възражение по чл. 423 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, за да защити правата си. Поради едностранния
характер на производството, проверката по чл. 411, ал. 1 от ГПК, ал. 2
следвало да се изразява в това дали е налице редовно от формална страна,
законоустановено изпълнително основание и дали то удостоверява
изпълняемо право. В случая тези предпоставки били налице.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо него да се
постанови разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението по чл. 410 ГПК.
Частната жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Същата е
подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт, от легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима,
поради което следва да я разгледа по същество.
Със заявление от Р. Г. Д. на осн.чл. 410 от ГПК
е поискано издаването на заповед за изпълнение против длъжниците „Лайт
хаус“ООД ,със съдалище и адрес на управление гр. Царево ,кв.“Василико „
,ул. „Опълченска „ № 5А,представлявано от управителите Робертино Иванов
и Милена Попова и М.Е. ,род. на ********** г. ,гражданин на *** *** ,с
адрес – гр.*** ,кв. *** ул.*** № ** –за солидарно заплащане на сумата от
24 000 лв. ,представляваща част от договорено адвокатско възнаграждение в
общ размер от 60 000 евро по договор за правна защита и съдействие от
22.07.2019 г. в гр. София,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане ,както и сторените съдебни разноски
в заповедното производство-държавна такса в размер на 480 лв. и адвокатско
възнаграждение от 600 лв.
В заявлението е посочено ,че вземането произтича от договор за правна
защита и съдействие № 715174/22.07.2019 г.,сключен в гр.София между
заявителя –адв.Руска Дучева и М.Е. ,*** гражданин ,в качеството му на
управител на „Лайт хаус 2 „ООД и като съдружник в търговско дружество
„Инвест-2МР“ООД,със седалище гр. Царево ,както и в личното му качество
на физическо лице ,с предмет –правна защита и съдействие и уговорено
възнаграждение в размер на 60 000 евро ,платимо в срок до 30.03.2021
2
г. С разпореждане от 21.02.2022 г. по ч.гр.д. № 54/2022 г. по
описа на РС-Царево е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника
„Лайт хаус2“ООД за сочените суми и е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед срещу длъжника М.Е. и именно в отхвърлителната част
разпореждането е предмет на настоящото производство .С обжалваното
разпореждане районният съд е приел, че при извършената служебна справка
по реда на чл. 411, ал. 1 от ГПК в сектор“Миграция“е констатирал, че
длъжникът Е. е *** гражданин ,с разрешено право на продължително
пребиваване в Република България от 05.07.2021 г. до 01.05.2022 г. по реда на
Закона за чужденците в Република България,във връзка с което е заявил адрес
в страната –гр.*** кв.*** ул.*** № **. Затова е счел, че длъжникът няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България и на
основание чл. 411, ал. 2, т. 5 от ГПК срещу него не може да бъде издадена
исканата заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд
приема, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Основателни са оплакванията в жалбата, че след като длъжникът има
регистриран адрес в България /което е безспорно/,притежава недвижим имот
на територията на страната и участва в две дружества ,регистрирани в
България,, съдът разполага с правомощия преценява дали къде е неговото
обичайно местопребиваване.
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок от съобщението (т. 1);
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (т. 2); искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това (т. 3); длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България (т. 4) и длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България (т. 5).
От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка
за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или
фактическа връзка с територията на Република България: при физическите
3
лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при
юридическите лица - седалище или място на дейност. Постоянен адрес по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както местните лица, така и
чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл.
31, ал. 2, т. 2 от ЗГР). Останалите чужденци, които пребивават на територията
на страната (временно или постоянно), но нямат издадено разрешение не биха
могли да имат постоянен адрес в Република България (по аргумент от § 1, т. 3
от ЗБЛД). Това обаче не означава, че същите не могат да имат обичайно
местопребиваване в България. Съгласно чл. 48, ал. 7 от КМЧП "Под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки". Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т. 4 на
чл. 411, ал. 2 ГПК връзка с територията на страната, за да е допустимо
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника – физическо лице по
териториален признак.
Заповедният съдът не следи служебно за наличието на предпоставките по
чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК (аргумент от чл. 411, ал. 1 ГПК- съдът извършва
проверка единствено на местната подсъдност).
Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса- ТР № 4/2013 г. -
т. 3б (мотиви) "Макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки
за издаване на заповедта, обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК по
естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената
заповед"). Следва да се отбележи също, че защитата на длъжника в случай на
липса на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК се осъществява по
реда на чл. 423 ГПК.
В конкретния случай от представените по делото доказателства и от
данните по делото става ясно ,че длъжникът Е. още от 2011 година е
съдружник в две търговски дружества ,регистрирани на територията на
България и със седалище и адрес на управление гр.Царево,на едното от които
4
е бил и управител .През 2011 година в качеството си на управител на „Лайт
хаус2“ООД същият закупува и недвижим имот на територията на гр.Царево
/вж. представния договор с Общината /.Освен това на територията на
гр.Царево длъжникът се свързва и с адрес – гр. Царево ,ул.*** **,въз основа
на който му е издадено и разрешение за продължително пребиваване на
територията на стрната до 01.05.2022 г.В България М.Е. е упълномощил и
адвокат ,който да го представлява ,включително и по други дела ,образувани
против него .Всичко това дава основание да се приеме ,че Е. е имал
намерение и е създал трайни търговски връзки с гр. Царево ,където упражнява
търговска дейност като съдружник в две търговски дружества .
Всичко това дава основание да се счита ,че длъжникът Е. има трайни
връзки с България ,по-специално гр. Царево ,произтичащи предимно от
професионален характер –доколкототърговската му дейност като съдружник
в български търговски дружества е свързана с този град.
Затова и настоящият съдебен състав счита ,че разпореждането ,с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника М. Е. ,следва да бъде отменено и делото – върната на районния съд
за издаване на заповед за изпълнение солидарно на длъжника М.Е. с „Лайт
хаус 2 „ООД за претендираните суми.
По тези съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 188/ 21.02.2022 г. постановено по ч.гр.д. №
20222180100054/2022 г. по описа на РС-Царево ,с което е отхвърлено
заявлението на Р. Г. Д. , ,егн ********** от гр.*** ,бул.*** № **,*** ,за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК солидарно
срещу длъжника М.Е. ,гражданин на Република *** ,род. на ********** г. в
гр.*** ,с адрес в Република ***- *** обл.*** ул.*** № **,адрес в Република
България-гл.*** кв.*** ул.*** № ** за солидарно заплащане с „Лайт хаус
2“ООД на сумата от 24 000 лв. ,представляваща част от договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна
защита и съдействие от 22.07.2019 г. в гр. София,ведно със законната лихва от
5
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане ,както и
сторените съдебни разноски в заповедното производство-държавна такса в
размер на 480 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв.и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Р. Г. Д. , ,ЕГН ********** от гр.*** ,бул.***
№ **,*** , заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК солидарно срещу
длъжника М.Е. ,гражданин на Република *** ,род. на ********** г. в гр.***
,с адрес в Република ***- *** обл.*** ул.*** № **,адрес в Република
България-гл.*** кв.*** ул.*** № ** за солидарно заплащане с „Лайт хаус
2“ООД на сумата от 24 000 лв. ,представляваща част от договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 60 000 евро по договор за правна
защита и съдействие от 22.07.2019 г. в гр. София,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане ,както и
сторените съдебни разноски в заповедното производство-държавна такса в
размер на 480 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв
ВРЪЩА делото на Царевския районен съд за издаване на сочената
заповед .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6