Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260652 27.04.2021
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
седми април Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3988 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД против Д.А.К. искова молба, с която
се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 796,71 лв., от които 1 781,71 лв. – регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1371/2020 г. на БРС.
Претендира се и присъждане на ищеца на направените разноски в заповедното и в
исковото производство. В исковата молба се твърди, че на 12.05.2016 г. около
14,00 ч., в гр. Бургас, ***, е настъпило ПТП по вина на ответника, който при
управление на л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ***** е отнел предимството на
автобус „Соларис“ с рег. № ****, собственост на Община Бургас, при което са
били причинени имуществени вреди на автобуса. Твърди се също така, че към
датата на произшествието за управлявания от ответника автомобил не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а такава е била сключена
два часа след инцидента. Твърди се също така, че увреденото МПС е било
застраховано по имуществена застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, което е
изплатило застрахователно обезщетение на неговия собственик в размер на 1
781,71 лв. Ищецът твърди, че предвид липсата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила, с който са причинени уврежданията, на
осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице против
причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за определянето му. Заявено е също така, че на ответника е била
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението му, но същата е
останала непотърсена. Твърди се също така, че ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за процесното вземане, но ответникът е подал
възражение, което е наложило предявяването на настоящия иск. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищцовото дружество, но с
писмени молби е заявено поддържане на иска. Ангажирани са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1
от КЗ, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по
иска, не е направил доказателствени искания. Същият не се явява в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител, редовно призован, не ангажира
доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени Протокол за
ПТП № 1619352/12.05.2016 г., съгласно който в 13.39 ч. на същата дата, в гр.
Бургас, **** е възникнало ПТП между собствения на ответника и управляван от него
лек автомобил „Форд Галакси“ с рег. № ******** и автобус „Соларис Урбино“ с
рег. № ********, собственост на Община Бургас, управляван от М. А. Л.. В
протокола е посочено, че ответникът, излизайки от крайпътен имот, не е
пропуснал движещия се по път с предимство автобус, при което е настъпило ПТП с
материални щети и по двете МПС. В протокола също така е отбелязано, че в
момента на произшествието за управлявания от ответника лек автомобил не е имало
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Посочено е също така,
че на ответника К. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Като свидетел по делото е разпитан
актосъставителят В.П., но същият заявява, че не си спомня нищо за процесното
ПТП, тъй като е минало много време. Заявява също така, че всичко, което е
констатирал тогава, е отразено в протокола.
По делото е изискана и приложена
образуваната против ответника административнонаказателна преписка във връзка с
процесното ПТП, като е видно, че с Наказателно постановление №
16-0769-001941/25.07.2016 г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР-Бургас,
на Д.А.К. са били наложени две глоби - за това, че не е пропуснал ППС, движещи
се по пътя, на който излиза от крайпътна територия и е реализирал ПТП -
нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, както и за това, че не е представил ППС на
технически преглед – нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. По делото липсват
доказателства това наказателно постановление да е обжалвано от ответника.
Видно от протокола за ПТП, както и от
представената справка от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, по времето на настъпване на процесното ПТП (в 13,39 ч. на
12.05.2016 г.) за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, а такава е била сключена в
15,43 ч. на същата дата.
По делото е представена
застрахователна полица № 0020800201500174 от 29.07.2015 г., от която е видно,
че автобусът „Соларис Урбино“ с рег. № *******, със собственик Община Бургас, е
бил застрахован по Застраховка „Каско“ на МПС при ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД.
На 12.05.2016 г. Община Бургас е
подала до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД уведомление за щета на МПС, настъпила в
резултат на горепосоченото ПТП, като е била образувана щета №
0020-800-0114-2016, по която на 14.03.2017 г. на увреденото лице е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1781,71 лв.
Ищецът е изпратил до ответника регресна
покана за заплащане на сумата от 1 781,71 лв., както и на сумата от 15 лв. –
ликвидационни разноски по щетата, но пратката е върната неполучена с
отбелязване, че същата не е потърсена от получателя.
По делото е назначена и изготвена
съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на действията на ответника като водач на л.а. „Форд
Галакси“, като той е нарушил регламентирано в ЗДвП правило за безопасното
движение, касаещо задълженията на водач на МПС, излизащ от крайпътна територия
и навлизащ в главен път, да пропусне движещите се по този път. Според вещото
лице всички настъпили щети по автобуса „Соларис Урбино“, за които е било
платено застрахователното обезщетение, са в пряка причинно-следствена връзка с
установения механизъм на ПТП. Вещото лице също така е посочило, че не е
възможно определяне на разходите за възстановяване на автобуса по средни
пазарни цени, тъй като всички авточасти за подмяна са на цени на дистрибутора
на марката „Соларис“ за България и се явяват единствени цени, като в случая не
се приспада и овехтяване от цената на авточастите, тъй като автобусът е бил в
експлоатация за срок до 3 години. С оглед на това в съдебно заседание вещото
лице е заявило, че стойността за ремонта на процесната щета е в размер на
1 781,71 лв., както е определена и от застрахователя.
С оглед на така даденото експертно
заключение, както и предвид формалната доказателствена сила на съставения
протокол за ПТП и липсата на оспорване от ответника на съдържанието на
протокола и на ангажирани от него доказателства, които да опровергаят
констатациите относно механизма на настъпване на ПТП, съдът намира за доказано
обстоятелството, че е налице причинно-следствена връзка между виновното
противоправно поведение на ответника К. като водач на МПС „Форд Галакси“ с рег.
№ ****** и причинените при пътнотранспортното произшествие от 12.05.2016 г. имуществени
вреди на застрахования при ищеца автобус „Соларис Урбино“ с рег. № *****,
собственост на Община Бургас.
С оглед на горното и тъй като по
делото се установи, че вредите, за които е изплатено застрахователното
обезщетение, са настъпили в резултат на противоправното поведение на ответника,
при наличие на причинно-следствена връзка между неговото деяние и вредите,
съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране
деликтната отговорност на Д.К. за настъпилите имуществени вреди. Поради това
съдът намира, че на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение (1 781,71
лв.) и обичайните
разноски, направени за неговото определяне (15 лв.), които суми възлизат на
общо 1 796,71 лв.
За пълнота следва да се посочи, че в
подаденото по заповедното производство възражение ответникът е оспорил
претенцията на застрахователя, но в хода на настоящото дело той не е ангажирал
никакви доказателства, с които да обори твърденията на ищеца и представените от
него доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявеният установителен иск е основателен и доказан в частта за
главницата.
Предвид липсата на данни за извършено
към момента плащане от страна на ответника на дължимата на ищеца сума, на осн.
чл. 86 от ЗЗД същият му дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК - 23.01.2020 г. до окончателното й изплащане, поради което искът по чл.
422 от ГПК е основателен и в тази му част и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид
уважаването на иска и на осн. чл. 87, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца и направените от него разноски в исковото и в заповедното
производство, които са в общ размер от 1 121,86 лв., от които 465,93 лв. –
разноски в заповедното производство и 655,93 лв. – разноски в исковото
производство.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 422 от ГПК, че Д.А.К.,
ЕГН ********** ***, *****, дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., сумата от 1 781,71 лв. (хиляда седемстотин
осемдесет и един лв. и седемдесет и една ст.) - главница, представляваща платено
от ищеца застрахователно
обезщетение на трето лице за настъпили вреди при ПТП от 12.05.2016 г., и сумата
от 15,00 лв. (петнадесет лв.), представляваща ликвидационни разноски, както и законната
лихва върху главницата, считано от 23.01.2020 г. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 736/ 13.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1371/2020
г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Д.А.К., ЕГН **********
***, комплекс „Лозите“, бл. 4, ет. 1, ап. 9, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д., сумата от 1 121,86 лв. (хиляда сто двадесет и един лв. и осемдесет и шест ст.),
представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство.
Дължимите
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, Общинска банка, Филиал Денкоглу.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА