№ 272
гр. Варна, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Съдия:И.ичка Д. Славкова
СъдебниСлавка Ив. Касабова
заседатели:Надежда М. Г.
Нели Ив. Танчева
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора П. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Г. Наказателно дело от
общ характер № 20243100201298 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимите:
М. М. М.– редовно призован, явява се лично и с адв. Ал.А. и адв. Ч.,
редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди, както и адв. Е. П.,
редовно преупълномощена от адв.Д.М. от САК и приета от съда.
П. Ю. А. – редовно призован, явява се лично и с адв. Ч. – назначен за
служебен защитник от ДП.
Н. М. М.- редовно призована, явява се лично и с адв. Ч. – назначен за
служебен защитник от ДП.
М. М. М.- редовно призована, явява се лично и с адв. Ал.А. и адв.Ч.,
редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди.
А. Ю. А.- редовно призована, явява се лично и с адв. Ч. - назначен за
служебен защитник от ДП.
Ю. Й. А. - редовно призован, явява се лично и с адв. А. и адв. Ч.,
редовно упълномощени от ДП и приети от съда от преди.
Частните обвинители:
Н. И. К. – редовно призован, не се явява.
1
В. П. П. – редовно призован, не се явява.
И. Г. Д. - редовно призован, не се явява.
Адв.Ю. Й. - процесуален представител на ч.обвинители -редовно
призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Г. И. П. – редовно призован, не се явява.
Съдът докладва постъпила молба по имейл от свидетеля, ведно с
болничен лист, от който е видно, че е на домашно-амбулаторен режим до
31.03.2025 г.
А. Н. А. –редовно призован, явява се лично.
П. Й. Л. – редовно призован, явява се лично.
Н. С. П. - редовно призован, не се явява.
В. В. Х. – редовно призован, явява се лично.
А. Р. Х. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че по данни на пълнолетен роднина, лицето е в ГермА.я
от година и половина.
Т. Н. М. – редовно призован, не се явява.
А. С. М. – редовно призована, явява се лично.
С. П. В. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че адресът е посетен неколкократно, но лицето не е
открито.
Н. П. Й. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в
цялост, като по данни на Т.А. – гл.специалист към Кметство – с.С., лицето е
издирвано от МВР и е в чужбина.
А. С. Л.- редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРИЗОВА. ЗА 13:30ЧАСА:
С. М. М.- редовно призован, явява се лично .
Ф. А. В. – редовно призована, явява се лично.
М. С. Г.- редовно призована, явява се лично.
2
П. Й. А.
Ю. Р. Д.
А. И. А.
А. С. Н.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът пристъпва към разпит на явилите се свидетели:
СВИД.А. Н. А. – на 22 г., български граждА.н, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.А. – Въпросния ден станах към 6 часа. Аз живея в с.С.,
ул.“ЧЧ.М.“ №14. Станах към 6 часа и докато си пия кафето, гледам през
прозорците как полицаи с качулки прескачат оградата. Помислих, че търсят
някой. Отварям врата и трима човека стоят насреща ми. Хванаха ме и
четвърти ме събори на земята. Питаха ме къде е баща ми. Баща ми се казва Н.
и аз им отговорих, че е в ГермА.я. Полицаите ми казаха тогава да не лъжа,
удариха ме, събориха ме и с колената ми натискат гърба. Удряха ме по главата
с юмруци. Аз не знам защо ме удрят и ги питах, а те хем ме удрят, хем ме
питат къде е баща ми, хем ми казват да не говоря.
3
Майка излезе и каза, че баща ми го няма. Удариха ме по гърба,
натискаха ме и ме удряха по главата с юмруци. Трима човека ме удряха. После
всички излязоха навън.
Майка ми им каза, че нямат право да влизат. Те казаха, че търсят П..
Казахме им, че няма П. там. След това избягаха всички. Не се извиниха, нищо
не казаха.
Не съм ходил да си вадя медицинско.
На въпроси на адв.Ч. – На 09.03.2021 г. към 6 часа сутринта става това.
Аз тъкмо се приготвях за работа и пиех кафе. Ние живеем в къща с двор.
Оградата на къщата е с блокчета и мрежа. Блокчета са високи повече от метър
и след това има оградна мрежа. Има разлика във височината от пътя и от
вътре. Отвън е висока към метър и 80 с блокчета, а вътре е по-високо - към 2
метра. Улицата е по-високо, а къщата е на по-ниско. Вратата беше заключена,
те прескачаха отгоре. Аз отворих вътрешната врата на къщата, като ги видях.
Исках да питам кой търсят. Портата беше заключена, не са я отваряли. Те
бяха доста хора, до вратата бяха 5-6 човека. Трима ме държаха и четвъртия ме
събори. Те ме хванаха и ме питат къде е баща ми. Аз казах, че баща ми е в
ГермА.я. В същото време хем ме пита къде е баща ми, хем не ми дава да
говоря и само ме удрят.
Тези хора имаха качулки на главата. Бяха с черни дрехи. Като казвам, че
бяха с качулки, имам предвид, че само очите им се виждаха. Просто изведнъж
ме събориха на земята. Аз бях в салона, т.е. в коридора и те влязоха в стаите и
изведнъж избягаха. Майка ми им каза, че нямат право да влизат и те избягаха.
Там беше и малкият ми брат, който тогава беше на 6 години. Сега е на 10
години. Той спеше и изведнъж започна да реве, да плаче, да вика. Те
полицаите влизаха по стаите, търсеха нещо и после изведнъж избягаха.
Отвън имаше паркирА. коли, патрулки, но бяха пред долната къща.
Бяха спрени от обратната страна на Ю.. Те бяха спрели на ул.“ЧЧ.М.“№16, не
към Ю., а на другата страна. Това е на 50 метра от нас, там бяха колите. От
двора на нашата къща се виждаха колите, бяха на около 50 метра. Аз виждах
4 коли, но след тях имаше още. Много коли бяха. Тези коли бяха близо една до
друга.
Аз не съм ходил пред Ю., но там чувах гласове как крещят. Чуваше се
как удрят хора и те викат за помощ. Дърпаха хората навън. Аз видях как
4
съседката М. я дърпаха, удряха я и я заведоха до единия автомобил. Другите
не съм ги видял.
Аз не съм ходил в тази къща на Ю.. Тогава не отидох на работа този ден,
никъде не ходих.
На въпроси на съда- Аз работя в строителството.
На въпроси на адв.П. – Трима полицаи ме хванаха и четвъртия ме
събори на земята. Аз в този момент няма как да видя кой ме държи и кой какво
прави. Всички имаха качулки. Никой не ми се извинява, нищо не казаха. Аз
чувах гласове и викове от къщата на Ю.. Дъщерите му крещяха за помощ, но
аз не съм ходил да видя какво става.
На въпроси на адв.Ч. – Освен пред полицията, когато ме разпитваха, не
съм давал други показА.я. Не са идвали мъже да ме разпитват. Не съм чувал за
никаква проверка.
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свидетеля материалите от т.8, л.41 от ДП –
сведение.
СВИД.А. – Това е моят подпис на тези сведения, които ми показвате.
Тогава ме разпитва мъж. Никой не ми се е извинявал.
На въпроси на прокурора – Тези полицаи бяха общо 6 човека,
четирима стояха до мен. Всички влязоха в къщата, като другите двама бяха с
полицейски дрехи. Четири човека ме държаха, които бяха с черните дрехи.
Другите, които бяха с полицейски униформи, търсеха по стаите, не са ме
удряли.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.П. Й. Л. – на 49 г., български граждА.н, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Л. – Аз съм кмет на селото. Преди обяд, към 11 часа чух, че става
5
голяма гюрултия в болницата, която тогава беше в ремонт. То е здравен пункт
и там се помещава и пощата. Влязох вътре, където имаше 40-50 човека и
биеха трима - работниците, които правиха ремонт на сградата. Аз разгоних
хората, извиках полиция и това беше. Обадих се на тел.112. Говорих след това
с началници от полицията, идваха жандармерия, полиция. Те като дойдоха,
видяха, че има счупени стъклопакети, кървища. Те ги видяха тези неща. Аз
лично съм видял кръв и счупени стъкла. Едното момче го биеха поне 20
човека. Те се събират над 30 човека в това помещение. Тогава имаше
полицейски екип в селото по него време и дойдоха бързо. На тел.112 съм
звънял, както си му е редът. Иначе не мога да се обаждам на никого и да
казвам какво да правят полицаите и кого да задържат.
На въпроси на прокурора – В сградата бяха П. – най-големият брат от
всички. Не им знам фамилията. Ю. също беше там. Те са местни жители, знам
ги, но трите им имена не им знам. Всичките синове бяха там на единия, на
другия и третия. Имаше и жени, имаше и деца, всички бяха там.
В началото имах много проблеми с тях, бяха конфликтни. След този
случай, нещата се оправиха. До този случай имаше побоища, те се събират
бързо, за 10 минути. Такива случай сме имали много да се бият с местните
жители. Не си спомням конкретни неща. Имаше много проблеми с тях. Не се
сещам конкретни имена на пострадали при предходни случки.
Това семейство се зА.мават предимно с коли. Купуват коли, спрени от
движение и ги разглобяват, предават ги на вторични суровини. БракувА. коли
купуват и ги чупят.
През годините сме били в добри отношения, после сме се карали. Това е
нормално. Не сме имали някакви лични отношения.
На въпроси на адв. Ч. –Това ми е втори мандат като кмет, от 6 години
съм на тази длъжност.
С Вас набързо се видяхме в една кола… Не се сещам за какво говорихме.
Характеристика мисля, че ми искаха от полицията за М.. Не се сещам
подробности. ПоС.но съм имал такива случаи и полицаите поС.но идват да
питат за някои. Не помня нищо конкретно. На случая на 08.03. аз присъствах,
като го хванах от средата, но знам цялата история. Познавам много добре Д..
Но т.к. има много случаи, не знам дали тогава конкретно е бил Д.. Аз видях
като влязох вътре, видях как 40 човека биеха трима или двама. Единият се
6
беше заключил в тоалетната и крещеше, а другия всички останали го налагаха.
По него време не се сещам кои полицаи бяха, те дойдоха бързо. Вече всичко
беше приключило като дойдоха полицаите, но имаше доста жандармерия в
селото. Дали точно Д., или друго момче квартален е бил, не знам. Аз не съм
броил колко човека са били там, просто всички бяха. Единият има жена и пет
деца, другият още толкова… Аз не съм ги броил като се бият. Целият клан
бяха там и се бяха събрали. Всички бяха там. Имаха дървета камъни, всичко
имаха в ръцете си. Камъните бяха в ръцете им. Дърветата бяха за биене.
Дървета носеха да бият момчетата. Аз ги видях, нали бях там. Едното от
момчетата, което правеше ремонта, беше на земята и беше целия в кръв и
беше пребит.
По физиономия ги познавам всички, които бяха там, но не им знам
имената. Мисля, че един от работниците беше В., който е отвън пред залата и
чака за разпит. Аз ги отървах момчетата, оставиха всичко и се качиха на
камиона и заминаха.
Имаше на място много начупени стъкла и кръв. Единия човек беше
повален на земята. Боят е почнал поне 15 минути преди аз да отида. Аз
предполагам само кога са почнали. Аз като отидох вече човека беше повален
и го биеха, а другия се беше заключил в тоалетната.
Аз звънях на тел.112. Аз познавам началника на Четвърто РУ и с него
съм разговарял по този въпрос. Тогава не знам кой беше началник, И. С.
мисля, че беше тогава началник и му казах, че тези неща са ежедневие в с.С. и
да се вземат мерки. В него случай бяха тези хора в центъра на събитията, но е
имало и други случаи. Дори тогава беше дошъл Главният прокурор и каза, че
най-проблемните села са Галиче и С.. Главен прокурор по онова време беше
Гешев.
В Дирекцията на полицията не помня да съм звънял точно по този
повод. Иначе аз съм звънял поС.но, защото като почнах като кмет, тези неща
бяха ежедневие. Не се сещам конкретно за този случай. Сигурно аз съм се
обадил, това са ми задълженията. Мисля, че тогава правихме едва една голяма
среща и имаше много полицаи - от Шумен, Варна и други. Не знам конкретно
кой е присъствал на тази среща.
По повод инцидента на 08 март не помня с кого съм говорил и дали
конкретно съм се обадил на Михов.
7
С районния инспектор П. имам служебни отношения. Аз за всеки случай
съм звънял в полицията да искам по-засилено полицейско присъствие. В С. са
ежедневие тези случаи и съм искал по-засилено присъствие. Имаме ги като
ежедневие такива ситуации.
Аз съм израснал в селото и ги познавам всички. Ходил съм при това
семейство на Ю. и преди случая и след това. Може би година преди това съм
ходил при тях. Те разглобяват коли и отделят метала от пластмасите, а тези
пластмаси се горят и изхвърлят навсякъде около селото отпадъците. Те ги
разглобяват в двора или пред двора, и на двете места.
Аз исках да им помогна, да им подарим прозорци от кметството. Те си
продадоха къщата, защото им трябваха пари за адвокати. Взеха да правят една
къща по-надолу и аз им предложих да им дам прозорците от кметството,
които бяха стари и подменени.
На въпроси на адв.А. – И. П. го познавам – полицейски инспектор е. На
08.03.2021 г. в същия момент полицаите бяха в С. на 100 метра от инцидента,
спираха коли за винетки и граждански. Аз се вбесих, че имаме проблем и им
казах да дойдат, а те не дойдоха. С И. П. сме в лоши отношения от самото ми
започване като кмет. Аз не мога да му заповядам, но проблема беше голям. Те
бяха на 100 метра от инцидента и можеха да дойдат в началото и да хванат
всичко в зародиш. Те дойдоха след това и вече всичко беше свършило.
На въпроси на адв.Ч. – На 10.03. нямам информация да са идвали
полицаи от Варна. После разбрах, че са идвали, но аз не съм ги видял и не съм
бил там. Дори не съм сигурен за датата.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.В. В. Х. – на 38 г., български граждА.н, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Х. – На 08.03.2021г. работех на строителен обект в с.С..
Работехме там боядисване, дограми сменяхме, шпакловка правихме. По обяд
Т. с А. отидоха до магазина, който беше наблизо, да вземат нещо за обяд.
8
Когато Т. и Наско се връщали от магазина, двама мъже се спречкали с тях по
пътя. Те се спречкали по пътя и като идват, след десетина минути след тях
дойдоха може би 6-7 човека, а може и 10 човека, да ги търсят. Стана гюрултия
и удариха Т., но не съм много сигурен. Аз викам:“Чакайте, момчета“, но
просто стана гюрултия. П. дойде и всичко утихна. Доколкото аз се сещам, не е
имало побоища. Мисля, че удариха само Т..
На въпроси на прокурора - Единствено един стъклопакет беше пукнат,
но аз не съм видял някой да го чупи.
На въпроси на адв.Ч. –Тези хора, които дойдоха, аз не се сещам да са
носели нещо в ръцете си. Много викане имаше, голям панаир стана. Аз се
уплаших много и не можех да видя нищо. Аз и сега няма да ги разпозная, ако
ги видя тези момчета. Не знам дали са носели нещо. На Т. му викат „Т.“, а на
другия Т. му викат „П.“. Те си имат някакви прякори и другото момче е А. Р..
Аз не съм видял някои да лежи на земята Аз се стреснах, защото не съм
по боища и не ми се е случвало такова нещо досега. Аз не съм чул заплахи.
Имаше викове и аз се стреснах и даже не можахме да си съберем нещата,
качихме се на буса и си тръгнахме. Нямам спомен да са викали полиция и да е
имало полиция на мястото, нямам представа. Кметът дойде.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.А. С. М. – на 62 г., българска гражданка, без родство със стрА.те.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.М. - Аз работя в сградата на Здравна служба в с.С., като там се
помещава и пощенската станция. Аз съм служител гише и пощальон.
Инцидентът като е станал, аз бях на разнос и не съм видяла нищо.
На въпроси на прокурора – После като се върнах от разноса, дойде
едно момче при мен и каза, че са се били и искаше да се обади на полицията.
Аз му дадох телефона, той се обади на полицията и това е. Сякаш момчето
имаше на челото някаква драскотина. От селото не видях никой да е бил там
по това време. Не си спомням подробности.
9
ПРОКУРОРЪТ – Правя искане да се прочетат показА.ята на
свидетелката от ДП, очевидно няма спомен за събитията от деня.
АДВ.А. – Нямам въпроси към свидетелката, не възразявам да се
прочетат показА.ята й, дадени на ДП.
АДВ.Ч. – Нямам въпроси, да се прочетат показА.ята й от ДП.
АДВ.П. – Нямам въпроси, не се противопоставям да бъдат прочетени
показА.ята на свид.М..
Съдът намира искането на прокурора за прочитане показА.ята на
свид.М., дадени на ДП за основателно и на основА.е чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2
от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА показА.ята на свид.А. С. М. от 13.07.2021 г. на л.106, т.2 от
ДП.
СВИД.М. - Вярно е това, което съм казала.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.А. С. Л. - на 23 г., български граждА.н, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Л. – На 08.03.2021 г. аз отидох на гости в къщата на моята
приятелка Севиндж и след това отидохме до центъра, до махалата. Там
видяхме големия П. и той поиска от нас телефон да си звъни на себе си, щото
си загуби телефона. Ние нямахме телефон и не можахме да му дадем. След
това поиска от другите телефон и те почнаха да се заяждат с него. После не
знам какво стана.
Майсторите, които работеха в пощата, почнаха да се заяждат с него -
дават, дърпат телефона и П. ги пита защо се заяждат с него. Влязоха вътре със
10
сина си и не знам какво стана после. Ние отидохме в махалата и се прибрахме.
На сутринта на 09.03., на другия ден, към 6-6,30 часа влязоха качулките в
къщата на А. - приятелката ми, на ул.“ЧЧ.М.“№10. Влязоха мъже с качулки и
дойдоха двама при мен. С. беше първата врата, аз бях втората. Те влязоха при
С. и двама дойдоха при мен и почнаха да ме удрят и да ритат, на място да ми
слагат белезници. Изкараха ме навън и ме събориха на земята по корем.
Двамата бяха отгоре ми. След това мен ме оставиха и отидоха при Ю.. От там
М. идва с жена си отдолу и вика: „Защо биете моето семейството?“. Те
почнаха и М. да го удрят, събориха го на земята. Аз бях с белезниците до
вънкашната врата и от страх избягах. Белезниците ми бяха сложени отзад,
ръцете ми бяха отзад. Избягах, но по-късно се върнах в къщата. П. каза, че ще
дойде патрулката да ни вземе и се качихме в колата. Закараха ни в Четвърто
РУ и там ме свалиха долу да ми правят обиск. След това, докато ми правят
обиск на мен, аз чувам как бият М. в районното и той викаше за помощ. Мен
ме вкараха в килия и след това и М. доведоха при мен. Аз го видях, че няма
никаква сила да върви и аз го прегърнах. М. едва стоеше на краката си. Там в
Четвърто РУ ми свалиха белезниците, защото ми се надуха ръцете и даже
нямаха ключ, а ми ги свалиха с тел. Единият полицай каза дори, че се научил
как се отварят с тел белезници.
На въпроси на прокурора – Аз като ми сложиха белезниците, бях
легнал по корем. Белезниците ми ги закопчаха на гърба. Това става в двора до
вратата, извън къщата, до портата и оградата бях. Аз бях по корем на земята и
гледах към портата. Удряха ме с ръце и крака, където намериха. Удряха ме по
тялото, гърба, корема, ръцете и краката. М. аз не можах да видя къде го
удариха, но беше на земята. Мисля, че двама го удряха.
На въпроси на адв.А. – На 08.03. вечерта аз си легнах във втората стая.
От стаята на С. има вход към моята стая. Като влязоха при С., от него имаше
вход да влязат при мен и отвън има още един вход към мен. Те счупиха
вратата. Мисля, че тази врата беше алуминиева. Аз докато бях на земята, не
видях с какво удрят М.. Не съм видял М. да държи нож и да напада
полицаите. Не съм видял М. да удря някой и да напада той някой.
Аз видях, че полицаите удрят М.. Видях как удрят и Ю.. Другите пак ги
удариха с палки, имаше и спрей, удряха и с юмруци и ритници. След като
избягах от там, чух един изстрел, но ме нямаше там на място. Не съм видял
11
кой стреля.
П. ми каза, че трябва да се предадем на полицията. Ръцете ми бяха
посинени и надути от белезниците.
АДВ.Ч. - Моля да се предявят на свидетеля снимки от мястото на
инцидента, находящи се в т.1, л. 80-85
Съдът ПРЕДЯВЯВА на свид.Л. снимки, находащи се на л.86, т.1 от ДП.
СВИД.Л. – Това, което ми показвате на снимка №12 е вратата със
счупеното стъкло, където спах аз. На втората снимка, която е №11 – това е
стаята където спах. На №13 е снимано леглото в стаята на С. и там се вижда
вратата към моята стая. Снимка №15 - това е вратата, от която избягах и там
се вижда вратата, където се влиза към моята стая. На снимка №14 е двора,
където ни събориха на земята.
На снимка №16 - това пак е двора. На снимка №17 - това е входа на
тяхната стая - на Ю., М., А. и П..
На снимка №18 е входа на С.. На снимка №19 – това са патрони. Тези
патрони ми ги показа приятелката ми, намерили са ги на двора. На снимка №1
- това е пак входа при С.. Снимка №4 - това е пак двора на къщата и се вижда
и банята. На снимка №3 е входна врата към двора, на №5 - двата входа на
къщата. На №7 - оградата на А., която е на ул.“ЧЧ.М.“ №14. На снимка №8 е
къщата на А.. На снимка №10 е последната къща на Амет, на улицата на №16
живее той.
На въпроси на адв.Ч. – Като дойдоха полицаите, аз спях. Събудиха ме
качулките, като счупиха вратата. Аз нищо не направих. Докато влязоха,
качиха се отгоре ми, удряха ме и ми сложиха белезниците. Викаха: “Ето го!“.
Изведоха ме на двора. М. нямаше нож, нямаше белезници.
М. - съпругата на М., също беше там. Те идваха от долната къща с
детето. Те живеят на гърба на тази къща, където бях аз. М. беше с бебето. Не
съм видял тя да посяга на някого, нито на нея да посягат. Те като ме оставиха
полицаите, аз веднага избягах. Видях как се нахвърлиха на Ю. и М. ги пита
12
защо го бият и семейството му.
На 09.03. сутринта нямаше в този двор колове, камъни, тухли, дървета.
Беше чист двора. Къщата се отопляваше с дърва, но те бяха наредени в
мазата. На двора нямаше никакви колове.
Не съм видял никой от семейството да носи колове и камъни.
На въпроси на адв.П. – Мен в районното не са ме били. Аз не видях кой
го бие М. в полицията, само чувах, че вика. Единият полицай каза, че идва и
моя ред, и мен да бият.
На въпроси на прокурора – В къщата, като бях на земята, ме биха с
ритници и казаха да не мърдам. Удряха ме в краката, по гърба. Те бяха отгоре
мене, и като ме извадиха вънка, събориха ме и почнаха да ме удрят и казаха да
не мърдам. Аз от страх избягах до вратата.
ПРОКУРОРЪТ – Правя искане да бъдат прочетени показА.ята на
свидетеля, дадени на ДП на 09.03.2021 г. на основА.е чл.281, ал.4 и ал.5 от
НПК, т.к. са налице основА.ята на ал.1, т.1 от същия текст, където намирам
противоречия относно обстоятелството дали е сложен на земята и дали нищо
не е видял и чул.
АДВ.А. – Считам, че свидетелят отговори обстойно на всички поставени
въпроси и не са налице основА.я за прочитане на протокола за разпит от ДП,
но ако уважите така направеното искане, от наша страна правим искане и за
прочитане на втория разпит от 03.06.2021 г., находящ се на стр.132, т.2 от ДП
АДВ. Ч. – Считам, че искането е неоснователно, т.к. свидетелят казва
каквото си спомня. Смятам, че няма противоречия.
АДВ.П. – Предоставям на съда.
ПРОКУРОРЪТ – Не се противопоставям да бъдат прочетени и двата
разпита на свидетеля Л..
Съдът намира направените искА.я от страна на прокурора и на
защитата, в лицето на адв.А. за основателни, поради което и на основА.е
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
13
ПРОЧИТА показА.ята на свид.А. С. Л., дадени на ДП т.2, л.111 от
09.03.2021 г., както и тези, дадени на 03.06.2021 г., т.2, л.132.
СВИД.Л. - Вярно е това, което прочетохте и в двата протокола.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.Ф. А. В. – на 58 г., българска гражданка, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.В. - Живея в с.С. на ул.“ЧЧ.М.“ №14. Сутринта на 09.03.2021 г.
станахме от сън и видях полицаи с качулки как скачаха от оградата. Това става
към 6.30 часа сутринта. Внукът ми отвори вратата и те започнаха да го удрят.
Аз питах защо го удрят. Удряха го с ръце и го събориха на земята. Казаха ми
на мен да си вдигна ръцете и аз го направих, а те почнаха да тършуват из
стаите. Аз ги питах какво търсят и какво има, какво става, но те не ми
отговориха нищо. Внука ми го биеха в салона Внукът ми се казва А.. После
излязоха от нас. На мен не ми се извиниха, не съм чула такова нещо аз. В
къщата беше и другият ми внук, на шест години е той. То детето видя всичко,
видя като търсят, защото то стана и пита какво става и кои са тези хора.
Детето се уплаши. След това излязоха от нас и отидоха в съседите. Там вече
аз не съм ходила. Само чух, че викат за помощ. Аз не отидох, защото ме
беше страх. После какво стана с тях, не знам.
На въпроси на прокурора – Полицаите не знам колко бяха. Бяха
облечени с черни дрехи. Не мога да кажа дали е имало и полицаи с друго
облекло. Аз видях само тези с черни дрехи. Само очите им се виждаха.
На въпроси на адв.Ч. –Полицаите като влязоха ми казаха да си вдигна
ръцете.
Полицаите имаха качулки. Нямаше такива без качулки, всички бяха с
качулки, които аз съм видяла.
Същия ден, по-късно, към 2-3 часа отидох до магазина. Пътя ми минава
14
от там, покрай Ю., но не съм видяла нищо. Не съм видяла колове и камъни.
Дворът беше чист, както обикновено.
Като съседи, с това семейство сме в добри отношения. Не сме видели
лошо от тях, нямаме нищо против. Не сме се карали. Децата ни пораснаха
заедно, ходеха на училище. Нямаме проблеми с тях.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката,
поради което съда я освобождава от съдебната зала.
СВИД.С. М. А. - на 21 г., български граждА.н, без родство със стрА.те.
Предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.А. - На 08.03.2021 г. отидох да видя приятелката ми в тях, на
гости и й купих цвете и вечерта излязохме към махалата да си купя обувки.
Бяхме аз, А., Н. и А.. Минахме покрай центъра и видяхме П.. Той искаше
телефон от нас. Това става преди обяд, но не помня в колко часа. След това
тръгнахме към махалата и видяхме, че П. поиска от друг човек телефон, но
той се подиграваше с него и не му даваше телефон. Правеше си майтап с него.
От там тръгнаха да се карат нещо. После стана малко бой. После всичко
свърши и ние се прибрахме към махалата. После се прибрахме в къщата на
Ю.. На 09.03.2021 г. сутринта влязоха маскирА.те полицаи. Докато спях,
влязоха полицаите, обърнаха ме по гръб и ми вързаха ръцете със свинска
опашка. А бях в стая с А. и мен ме събориха на земята по лице. Аз от това се
събудих, защото един скочи върху мен в леглото, върза ми ръцете със свинска
опашка и ме събори на земята. После ме оставиха и аз се надигнах да видя
какво става навън. Видях, че биеха всички. Видях Ю. на земята. После пак
легнах на леглото. Вързаха ми ръцете със свинска опашка зад гърба, която аз
скъсах след това и избягах в махалата с М. и П.. След това ни казаха, че ни
викат полицаите за разпит. П. каза, че ни викат за разпит и ние дойдохме в
Четвърто РУ и дадохме показА.я. После ни пуснаха.
На въпроси на прокурора – В къщата, като се изправих да видя какво
става на двора видях, че биеха М.. Биеха го с ръце, като го удряха по ребрата,
по гърба. М. нямаше белезници, така мисля. Ю. мисля, че беше без тениска,
15
гол до кръста. Докато бягахме, чух един изстрел.
На въпроси на адв.А. – Аз не съм видял М. да държи нож. Не съм
видял никой от семейството да нанася удари на полицаите, нито да хвърлят
дървета и камъни.
На въпроси на адв.П. – Нямаше нищо в ръцете си М..
На въпроси на съда –В районното управление докато бяхме, М. викаше
за помощ, защото го биеха.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради
което съда го освобождава от съдебната зала.
СВИД.М. С. Г. – На 21 г., българска гражданка, живее на семейни
начала с подс.М. М. М..
СВИД.Г. –С М. нямаме брак, но живеем заедно. Ще дам показА.я по
делото.
Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетелката разпоредбата на чл.119 и чл.121
от НПК.
Съдът предупреждава свидетелката за наказателната отговорност
по чл.290 от НК, същата обещава да говори истината.
СВИД.Г. – На 09.03.2021 г. към 6-6,30 часа, докато си хранех бебето,
чух силни гласове да викат за помощ. Аз събудих мъжа ми от сън, взехме
бебето и тръгнахме към свекъра и свекърва ми. Тогава мъжа ми извика: „Защо
биете майка ми и баща ми?“ и в същото време един от качулките се доближи
до него и почна да го удря с ритници и юмруци. Изкара електрошокова палка
и започна да го удря и да го събаря на земята. Един от качулките се доближи
до мен, удари ме в главата, събори ме на земята и почна да ме удря. Без малко
щяха да ми убият бебето. Ако не си бях сложила ръката, щеше да си удари
главата в плочата. Имаше един полицай, който ми помогна да стана и когато
станах, видях как свекъра ми е гол до кръста и го удряха по главата с юмруци
и ритници. Свекърва ми беше на земята до него легнала и нея също я удряха
по главата с ръце и юмруци. Тя е астматичка, болна е. Свекърва ми е М. М..
Аз им се молех да я оставят. Виждам как на мъжа ми двете сестри - Н. и А. ги
блъскат на земята. После виждам мъжа ми как от страх, дето е бил бит, избяга
16
и отиде долу при чичо му Белчо. Те ни пръскаха със спрей в очите и тогава аз
влязох в стаята. Един от полицаите ми каза: „Майка ти ще еба, излизай
навънка!“ Аз като излязох, виждам как свекъра ми го влачат с белезници и го
сложиха в багажника, а свекърва ми я сложиха в една друга кола. Свекърът ми
беше гол до кръста и го суркаха. Те милост нямат.
На въпроси на съда - Ние бяхме в една стая с М.. Събудихме се от
крясъците и виковете за помощ. Мъжът ми нито нож е имал, нито нищо.
Там в двора са две къщи. Свекърва ми живее отпред, ние сме отзад. Те
са залепени две къщи. То се чуваха гласовете и така събудих мъжа ми и
тръгнахме да видим какво става. Нямаше ножове в спалнята.
На въпроси на прокурора – Аз чух един изстрел.
На въпроси на съда - Тогава като стана това, аз бях на 17 години.
На въпроси на адв.Чевеев – Ю. го вкараха в багажника полицаите.
Тези коли бяха полицейски, но те бяха на 50 метра от нас. Бяха към къщата на
Ф., най-долната. Не помня колко коли бяха.
Ю., М., М., Н. и П. не са ползвали никакви пръти и не са хвърляли
камъни по полицаите. Нямаше в двора камъни и пръти.
На въпроси на съда - М. не можа да завърши училище, защото беше
задържан.
Като излязохме навън, свекърва ми М. един от полицаите я взе, би я и я
закара в колата. Един полицай с качулка я биеше свекърва ми. Този полицай,
който мен ме вдигна от земята и ми помогна, той я заведе до колата. Той беше
от тези, които не бяха с качулки и я взе и закара до патрулката.
СтрА.те заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката,
поради което съда я освобождава от съдебната зала.
Съдът ОБЯВЯВА почивка до 13.30 часа, поради изчерпване на
свидетелите, призовА. за 09.30 часа, като след това ще продължи с разпит на
останалите призовА. свидетели.
След обявената почивка, съдебното заседА.е ПРОДЪЛЖАВА в 13.30
17
часа, като в залата се явяват всички подсъдими, техните защитници и
прокурора.
СВИДЕТЕЛИТЕ :
П. Й. А. – нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в
цялост, като по данни на Т.А. – гл.специалист към Кметство – с.С., лицето е
издирвано от МВР и е в чужбина.
Ю. Р. Д. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че по данни на съседи, лицето е в чужбина.
А. И. А. – редовно призована, не се явява.
А. С. Н. – нередовно призована, не се явява. Призовката е върната в
цялост с отбелязване, че същата се издирва от МВР и има данни, че е в
чужбина.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на СПЕ, изготвени по отношение на
подсъдимите, както и балистичната експертиза – аз нямам въпроси към
вещите лица и не възразявам съда да ги приобщи по реда на чл.282, ал.3 от
НПК към доказателствата.
АДВ. П.: Да се приобщят към доказателствата, не възразявам.
АДВ.Ч.: Нямам въпроси, да се приобщят към доказателствата по делото
чрез прочитане.
АДВ. А.: Да се приобщят към доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид становището на стрА.те, на основА.е чл.282,
ал.3 от НПК съдът прочита заключението на балистичната експертиза,
изготвена от вещото лице Д. Д., находяща се на л.140, т.3 от ДП, като
ПРИОБЩАВА същата към доказателствата по делото.
На основА.е чл.282, ал.3 от НПК съдът прочита заключенията по
изготвените СПЕ от вещото лице д-р Р. Б., както следва: СПЕ по отношение на
М. М. М. – т.3, л.153, СПЕ по отношение на П. Ю. А. – т.3, л.163, СПЕ по
отношение на Н. М. М. – т.3, л.170 и СПЕ по отношение на А. Ю. А. – т.3,
18
л.177 от ДП, като ПРИОБЩАВА същите към доказателствата по делото.
ПРОКУРОРЪТ – По отношение на двама от свидетелите – Г. И. П. и А.
И. А. предлагам да бъдат заличени, т.к. съобщават като цяло някакви
периферни факти и нямат много отношение към станалото.
АДВ.А. – Считам, че разпитите на тези свидетели с нищо няма да
допринесат за изясняване на обективната истина по делото и моля да бъдат
заличени от списъка на лицата за призоваване.
АДВ Ч. – Не са от значение, моля да бъдат заличени като свидетели Г. П.
и А. А..
АДВ.П. – Да се заличат, не възразявам.
Съдът, като взе предвид искането на прокурора за заличаване от списъка
на лицата за призоваване на Г. И. П. и А. И. А., както и становището на
стрА.те, намира същото за основателно и
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване към обв.акт в
качеството на свидетели Г. И. П. и А. И. А..
ПРОКУРОРЪТ – Нямам доказателствени искА.я на този етап.
АДВ.А. – Нямам искА.я за събиране на други доказателства на този
етап.
АДВ.Ч. – Нямам искА.я на този етап.
АДВ.П. – Нямам искА.я за събиране на доказателства.
Съдът, като взе предвид, че за изясняване на делото от фактическа
страна е необходимо отново да бъдат призовА. неявилите се свидетели
намира, че производството следва да бъде отложено за друга дата и час, като
на редовно призовА.те и неявили се свидетели бъде наложена глоба, а по
отношение на частните обвинители следва да бъде постановено
принудителното им довеждане, с оглед разпита им в качеството на свидетели
по делото.
19
С оглед горното
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 14.05.2025 г.
от 10.00 часа, за която дата и час явилите се лица са уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за следващо съдебно заседА.е свидетелите Н. И. К.,
В. П. П., К. Г. Н., за когото да бъде изготвена справка от НБД"Население" за
актуален настоящ и поС.ен адрес, Н. С. П., А. Р. Х., Т. Н. М., С. П. В., Н. П. Й.,
П. Й. А., Ю. Д. Р. и А. С. Н..
НАЛАГА ГЛОБА в размер на 200 лв. на редовно призовА.те и неявили
се свидетели Н. И. К., В. П. П., Н. С. П. и Т. Н. М..
ПОСТАНОВЯВА принудително водене от оргА.те на РД“Охрана“-
Варна по отношение на Н. И. К. и В. П. П..
Протоколът се изготви в открито съдебно заседА.е, което приключи в
14,00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20