ОПРЕДЕЛЕНИЕ
19.06.19г.
Софийски градски съд І -
12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в закрито заседание г.д. № 7327/19г.
и констатира следното:
Предявени са искове от „А.З.В.“ ООД и „А.И.“
АД против М. Б. с правно основание чл. 45 от ЗЗД - претендират се /и по
съображенията, изложени в допълнителната молба на ищците от 17.06.19г./ обезщетения
за неимуществени вреди.
Искът е процесуално недопустим /което
налага прекратяване на делото - връщане на исковата молба/ при условията на чл.
130 от ГПК:
Налице е принципна пречка за разглеждане
на процесния правен спор:
Ищците /в качеството си на юридически лица/
претендират обезщетения за неимуществени вреди. Този вид вреди обаче – по
дефиниция, по естеството си /доколкото се изразяват във: физическа болка или
психическо страдание/ са присъщи единствено на физическите лица. Именно /и
само/ в защита на последните е регламентирано правилото на чл. 52 от ЗЗД
/визираното в този законов текст понятие „справедливост“ може да бъде съотнесено
само към неимуществени вреди – дефинирани по посоченият начин/.
Безспорно /в каквато насока е застъпваната
от ищците теза/: доброто име, имиджът, репутацията и т.н. /образно казано
„неимуществената сфера”/ на юридическо лице – може да бъде засегната от
действия на друго лице. В този случай обаче – юридическото лице разполага с
правото да претендира обезщетение за имуществени вреди, като в процеса подлежи
на изследване обстоятелството: как точно и до какъв размер противоправното
поведение на делинквента /насочено към увреждане на репутацията на юридическото
лице/ е рефлектирало в имуществената сфера на търговеца. С други думи: в
хипотези като настоящата на обезщетяване подлежи – имуществената вреда /загуба,
пропусната полза/, следствие от засегнатата „неимуществена сфера” на
юридическото лице. На практика - единственият начин за остойностяване на
заявените неимуществени вреди /дори и при условията на чл. 52 от ЗЗД/ е същите
да бъдат съотнесени към евентуално претърпени от дружествата имуществени вреди
/загуби и пропуснати печалби/. Възприемането на противната /обратната/ логика
би довело до невъзможност за определяне на обосновани, защитими по размер обезщетения
/или до определяне на обезщетения в изцяло произволен, неподкрепен от никакви
доказателства размер/.
В контекста на изложеното – председателят
на състава намира, че цитираните от ищците чл. 631а от ТЗ и чл. 76а от ЗМГО следва
да се тълкуват /макар това да не следва от граматическата редакция на нормите/ в
смисъл, че – само единият от двата вида търговци, визирани в тези законови
текстове /а именно търговец - физическо лице/ може да претендира обезщетение за
неимуществени вреди. Друг е въпросът доколко изобщо е уместно да се признава
/законово/ право на „търговец“ /независимо дали е физическо или юридическо
лице/ да претендира такъв вид обезщетение.
С оглед изложеното /и за да може въпросът
относно допустимостта на процеси като настоящия да бъде разрешен в рамките на
производство по инстанционен контрол на този съдебен акт/, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в 1-седмичен срок.
Председател: