Решение по дело №1314/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 29
Дата: 14 февруари 2022 г.
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20215640201314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр. Хасково, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. Б.А
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640201314 по описа за 2021 година
Образувано е по жалба от М. Н. Я. от гр.Хасково срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001671 от 10.11.2021 г. на Началник група в сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП
на жалбоподателя са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован,не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител .
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
1
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 15.04.2021 г. свидетелите Д. Д. Б. и К. З. К. и двамата на длъжност
„мл.автоконтрольор“в сектор ПП при ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си
задължения, когато около 16:450 часа на същата дата забелязали по бул. "Съединение " до
входа на МБАЛ-Хасково в посока Автогара- Хасково движение на пътно превозно
средство- лек автомобил марка „****** " с рег. №*******. Органите на реда спрели
превозното средство и установили, че то се управлявало от жалбоподателя М. Н. Я. . Св.Б.
извършил проверка в информационните масиви на МВР,посредством служебен таблет и
справка чрез дежурния на РУ-Хасково , при която констатирал, че процесния автомобил е
със служебно прекратена регистрация от 23.02.2021 г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП и получено
уведомление от Гаранционен фонд .По тази причина на същата дата, срещу жалбоподателя,
в негово присъствие, бил съставен от св.Д.Б. Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 801341 за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение и на
същата дата – 15.04.2021 г. и получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
разписка. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на
законово установения срок от съставянето му, а впоследствие с резолюция на наказващия
орган, административно-наказателното производство било прекратено относно деянието по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. В хода на образуваната прокурорска
преписка вх. № 4341/2021 г. по описа на РП-Хасково с постановление от 04.11.2021 г. на
прокурор при РП-Хасково е отказано образуването на досъдебно производство за
престъпление от общ характер, а преписката изпратена на Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Хасково за преценка относно реализиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя . При издаване на наказателното постановление,
административно-наказващият орган, възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка вписал, че жалбоподателят управлява МПС, което е със служебно прекратена
регистрация от 23.02.2021 г. Посочил, че НП било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН и постановление за отказ да се образува досъдебно производство и реализиране на
административнонаказателната отговорност.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
Д. Д. Б. и К. З. К. . Приобщено като доказателство по делото е и извлечение от АИС КАТ за
лек авотомобил марка „******“ с рег.№*******,според което на 23.02.2021г. е прекратена
регистрацията му на основание изпратено уведомление №95259/22.01.2021 г.на
Гаранционен фонд ,без ГО .
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските
2
пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и
по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му
ползване. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането . Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при
постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна
застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената
регистрация. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са
били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по
ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства
в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. В случая
липсват доказателства, че жалбоподателят М.Я. като собственик на МПС изобщо е бил
уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на застраховка,макар такова
уведомление от 22.02.2021г. да е било изпратено до сектор ПП при ОД на МВР-Хасково и
получаването му да е отразено в АИС –КАТ .По делото не се събраха доказателства ,че до
жалбоподателя , като собственик на МПС от 06.е било изготвено уведомление за служебно
прекратената регистрация ,изходящо от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Хасково ,като
няма данни това уведомление да е било получено от жалбоподателя , респ. да е стигнало до
знанието на неговия адресат . При това положение е невъзможно да се приеме, че е бил
наясно с обстоятелството, че считано от 23.02.2021 г. управлявания от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация . Т. е. липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за
несъставомерност, поради липса на субективен елемент. Не може да се очаква от водача да е
3
могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП и още повече – кога точно контролните органи реално са извършили
това прекратяване (в случая не е известно кога гражданската отговорност е изтекла ,
проверката извършена от служителите на Гаранционния фонд е в неустановен момент,
писмото на фонда е изпратено и е получено в Сектор "ПП" на 22.02.2021 г., а самата
регистрация е прекратена на 23.02.2021 г. –т. е. дори хипотетично да се приеме, че
собственикът би могъл да предположи, че щом няма валидна застраховка, вероятно
регистрацията на автомобилът му ще бъде служебно прекратена – то по никакъв начин не
може да се обоснове извод, че той може да е наясно кога точно контролните органи ще
решат да извършва (дали въобще ще извършат) проверка, кога точно Гаранционният фонд
ще информира Сектор "ПП" и кога точно полицейските органи ще решат да прекратят
регистрацията на база на това уведомление. Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че
не съществува публична база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват
дали регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило това (ако се
е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила си на
15.04.2021 г. жалбоподателят е знаел (умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост),
че регистрацията е служебно прекратена преди тази дата.И след като доказателства, че
служебната дерегистрация на МПС е била известна на жалбоподателя към момента, в който
е бил спрян за проверка, то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е
осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Следва да бъде посочено и
това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и
константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да
бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на
престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му. По изложените по –
горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на съдебното производство
безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е консумирано от лицето, посочено
като нарушител.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно –
отменено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-001677 от 10.11.2021 г. на Началник
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.
4
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
5