РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Ловеч, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200494 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 9043322 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч
на Т. К. М., ЕГН ********** от гр. В.Т., е наложена на основание член 189, алинея 4, във
връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.04.2024 г. в 23:02 часа в обл.
Ловеч, ПП 1-4 км 65+700 землището на с. Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC
LYNX, насочена в посока София снимаща в двете посоки, извън населено място при
въведено ограничение на скоростта с ПЗ В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или 3%, с
МПС К.С. вид товарен автомобил регистрационен номер ** **** ** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост
от 108 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 48 км/ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Т. К. М. чрез
адв. К. М. от АК В.Т., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен. Сочи, че на твърдялата дата не е извършено нарушение с процесното МПС.
Излага, че в действителност на снимките, фиксиращи нарушението е заснет
регистрационен № *******, който съвпада с номера на автомобила К.С., но че от същите
тези снимки се установява, че автомобила фиксиран да извършва нарушението не е с
българска регистрационна табела, а с украинска такава. Излага, че това се установява от
снимките, където ясно личи, че преди регистрационен номер ******* е налично означението
за украинска регистрация с надписа „UA" в средата на табелата преди регистрационния
номер, съобразно списъка на международните автомобилни кодове. Излага, че в заснетия
регистрационен номер липсва синята ивица преди самия номер, което също ясно личи на
снимките и води на извод, че табелата не е българска. Отделно от това излага, че е ясно
различима марката на автомобила, която е ***, а не К.. Сочи, че това е явно поради
спецификата във фаровете на *** и драстичното им разминаване с тези на К.С. модел от
2003 г., собственост на доверителя му. Още повече, че и от снимката ясно се виждала
1
емблемата на ***. На следващо място излага, че този украински автомобил с огледален на
доверителя му номер се движи доста интензивно из България, като е фиксиран от ТОЛ
камери, от където също може да се установи, че те също често не правят разлика в
регистрацията като често го отчитат едновременно като българска и украинска регистрация
при заснемането на заден и преден per. номер. Счита, че при съставянето електронния фиш
не е установена правилно фактическата обстановка и категорично от снимките се вижда, че
заснетия автомобил не е К.С. и не е с българска регистрация, а е *** с украинска
регистрация. Излага, че не му става ясно твърдялото в ел. фиш техническо средство, с което
било установено нарушението дали е годно да „заснема" нарушения или не, дали е
сертифицирано, дали е преминало калибрация, прегледано ли е, от кого и т.н. Сочи, че ако
използваното в случая техническо средство е стационарно, е следвало да се изпишат
координати за местоположението му, но такива нямало в ел. фиша, което водело на
заключението, че техническото средство е мобилно. Сочи, че това техническо средство за
него е загадка от кого се е ползвало в момента на установяване на нарушението, лицето,
което го е ползвало дали е компетентно да борави с него, съответно дали е преминало
курс/обучение и т.н. Сочи, че не ставало ясно дали са спазени техническите изисквания за
експлоатация на техническото средство, съобразно предписанията на производителя,
например за ъгъл на заснемане, след като при очевадно несъответствие с автомобила се
налага санкция. Излага, че в електронния фиш за установяване на адм. нарушение липсва
действителност на нарушението, с оглед на реалната фактическа обстановка и
обстоятелствата, при които е извършено и място на извършване - задължителен реквизит,
съгласно разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН ( за АУАН), чл. 57, от ЗАНН за НП) които следва
да се прилагат по аналогия във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Счита, че издадения
електронен фиш не е съобразен с нормативните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Излага, че съгласно посочената
разпоредба данните, които следва да се съдържат в електронния фиш са териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство в случая и принадлежност на peг. номер според
международните автомобилни кодове, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното заплащане, а в представения електронен фиш не било
посочено точно и ясно мястото на извършване на нарушението. Сочи, че мястото на
извършване на нарушението, марка и модел на автомобила, установяване на държавата на
произход на регистрационната табела като елемент от състава на административното
нарушение и като основен реквизит на електронен фиш следва да бъде ясно и конкретно и
не будещо съмнения. Излага, че е от значение за преценка компетентността на издателя на
електронен фиш. На второ място излага, че от съдържанието на ЕФ не ставало ясно и не
можело да се разбере какво нарушение е извършено с автомобила К.С. и дали нарушението
не е извършено с автомобил ***.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед
разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, се явява адв. К. М. от АК В.Т., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен на посочените в жалбата основания, които доразвива в съдебно
заседание. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Издателят на обжалваното НП – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
2
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ,
бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателя и наказващият орган,
относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че
жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършването на административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като е посочено, че в процесния участък от пътя е установено движение от 108 км/ч при
ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 48 км/ч. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението - ПП І - 4 км. 65+700, землището на с. Малиново, като е
отразено и че въпросния участък от пътя е извън населено място, за което е имало въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км. ч. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков
материал, като същите са годно доказателствено средство.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била
установена със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023. По делото е приложен и снимков материал, приет като
доказателство, от който се установява, че е била установена превишена скорост от 112 км.ч.,
в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26.
Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в
приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава
насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в
ЕФ е вписана скорост от 108 км.ч за която именно е издаден процесния ЕФ.
Безспорно установено е по делото, че превишената скорост е била установено с
техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 20.04.2024 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
3
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателят, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
По делото е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния
участък от пътя от която е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от
60 км.ч. въведено с п.з. В-26 и ПЗ Е – 24. В случая в процесния ЕФ е посочено, и че
ограничението на скоростта е въведено с п.з. В 26.
Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото
средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, като е
посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с
техническо средство на нарушението.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
4
Централната база на КАТ се установява, че жалбоподателят Т. К. М., ЕГН ********** от гр.
В.Т. е собственик на посоченото в обжалвания ЕФ МПС – К.С. с рег. № ****.
По делото по искане на жалбоподателя е назначена съдебно техническа експертиза с
в.л. инж. Н. К., от заключението на която се установява, че вещото лице допуска, че много
вероятно МПС-то нарушител, заснето с камерата да е „Ф.Т.", производство 2016-2018
година. Вещото лице не може категорично да каже каква по националност е регистрацията
на а-ла извършил нарушението като уточнява, че в синьото поле в лявата страна на табелата
на украинската регистрация е поставен украинският флаг в горната част и буквите - UA в
долната част на синьото поле. Според вещото лице от снимките на камерата и съпоставката
им с тия предоставени от жалбоподателя М. на процесния л.а., се виждало, че фаровете на
двата автомобила се различават драстично. Автомобилът на жалб. М. е „К.С.", производство
2003 година. Фаровете са с халогенни крушки и с друга форма, характерна за периода.
Според вещото лице категорично може да се каже, че нарушението предмет на обжалвания
ЕФ не е извършено с процесния лек а-л „К.С.", производство 2003 година.
Съдът кредитира изцяло заключението на в.л. по изготвената САТЕ за достоверно при
изграждане на становището си, обсъдено само по себе си, както и съпоставено със събраните
по делото доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае
се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на събраните по делото
доказателства и направено проучване от вещото лице, което заключение беше мотивирано
защитено в съдебно заседание и прието по делото без възражения.
По силата на чл.84 от ЗАНН в административно наказателното производство са
приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административно
наказателното производство е лицето посочено като нарушител и той се счита за невинен до
доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от
НПК не може да се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат
доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест именно на
административнонаказващия орган е да докаже нарушението, тъй като именно той е
субектът на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от една страна от
обективна страна има извършено административно нарушение, а от друга, че от субективна
страна лицето, посочено като нарушител е извършило виновно вмененото му нарушение.
В конкретния случай административно наказващия орган не ангажира, каквито и да
било доказателства от които да се установява, че именно жалбоподателят е извършителят на
констатираното нарушение, а от събраните такива в хода на съдебното следствие се
установи по безспорен начин, че описаното в обжалвания ЕФ нарушение не е извършено с
процесното МПС – К.С. с рег. № ****, а че най – вероятно е извършено с МПС „Ф.Т.",
производство 2016-2018 година, което е различно от това посочено в обжалвания ЕФ.
Предвид така установеното по делото, съдът приема, че нито от обективна, нито от
субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят е извършил деянието,
описано в обжалвания ЕФ, с оглед на което същия следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани направените разноски по делото на
основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното 6
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В приложения на л.59 от делото
договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г. е посочено, че е предоставена
5
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от издателят на
процесното НП адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която разпоредба ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., какъвто е и настоящия случай възнаграждението е 400 лв. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР
Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по
делото.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден АНО в лицето на ОД на МВР Ловеч
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за внесен депозит за вещо
лице по допусната и реализирана в хода на съдебното следствие съдебно автотехническа
експертиза в размер на 200.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9043322 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР
Ловеч, с който на Т. К. М., ЕГН ********** от гр. В.Т., е наложена на основание член 189,
алинея 4, във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи -Ловеч да
заплати на адвокат К. Г. М., ЕГН ********** от гр. В.Т., за осъществена по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи -Ловеч да
заплати на Т. К. М., ЕГН ********** от гр. В.Т. сумата от 200.00 / двеста/ лева,
представляваща внесен депозит за допусната и реализирана по делото съдебно
автотехническа експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6
7