О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ _________ 07.07.2014 г. гр. Средец
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Средец, гражданска колегия, в
закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Кр. Донева гр. д. № 207 по описа на РС – Средец за 2014 г.,
за да се произнесе на осн. чл. 140 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба /ведно
с уточнителна молба вх. № 831/28.05.2014 г./ на П.С.К. – майка на малолетното дете
Стилияна Станимирова Станчева, с ЕГН **********, против С.Р.С. – баща на детето,
с искане да бъде постановено решение, с което на основание чл. 127, ал. 2 от СК
съдът да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. В исковата
молба се твърди, че страните живели на съпружески начала до октомври 2013 г. От
съжителството им се родило детето Стилияна, за което ищцата след раздялата се
грижи с помощта на родителите си в жилището им в гр. Средец, ул.
“Преображенска”, бл. 12, вх. А, ет. 3. Твърди се, че бащата винаги се е държал
резервирано с детето, а след раздялата не се е интересувал за състоянието му. Поддържа
се, че между детето и ищцата, и нейните родители съществува силна емоционална
връзка. Сочи се, че ищцата няма постоянна работа, поради което трудно осигурява
издръжката на детето. С тези твърдения ищцата моли съдът да й възложи
упражняването на родителските права и детето да живее при нея, като бъде
определен режим на лични отношения на бащата, както следва: в съботния ден и
неделния ден на всяка втора и четвърта седмица от текущия месец от 10,00 ч. до
17,00 ч. на съботния и от 10,00 ч. до 17,00 ч. на неделния ден, като този режим
да се запази и в случаите на официални празници и личните празници на детето.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на правопогасяващи или правоизменящи издръжката обстоятелства, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
както и издръжка за минало време в общ размер 757,96 лева /по 100 лева месечно/
за периода от месец октомври 2013 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.
2, вр. ал. 1 от СК, като с тях са предявени искове за определяне на режим на
лични контакти на другия родител с детето по чл. 59 от СК, както и искове за
определяне на издръжка с основание чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК.
В писмен отговор ответникът не оспорва претенциите по
основание. Възразява против поискания от ищцата режим на лични контакти с детето,
като предлага по-разширен режим: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10,00
ч. в събота до 17,00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома му, както и 20
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и 5 дни за Коледа
или Нова година в зависимост от желанието на майката. Ответникът оспорва
претендирания размер на издръжката. По
отношение на издръжката за минало време твърди, че не дължи такава за месец
октомври 2013 г., тъй като фактическата раздяла била от ноември 2013 г., след
което е давал издръжка, както следва: за ноември и декември 2013 г. по 80 лева
месечно, на 27.12.2013 г. – 80 лева, на 20.01.2014 г. – 50 лева, на 18.02.2014
г. – 50 лева, на 27.03.2014 г. – 50 лева, на 28.04.2014 г. – 50 лева, на
16.05.2014 г. – 50 лева. Твърди, че във възможностите му е да заплаща месечна
издръжка в размер на 80 лева, като моли претенцията за издръжка за минало време
да бъде отхвърлена за м. октомври 2013 г. и за разликата над заплатената от
него в общ размер 490 лева до пълния претендиран размер.
По делото е изискан и е постъпил писмен социален
доклад по случая, който следва да се приеме.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства под опис, които са относими и необходими за спора и
следва да бъдат приети по делото.
Ищцата е направила искане за
допускане на гласни доказателства – разпит на две лица, като свидетели при
режим на довеждане. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК в искането за допускането им
е посочено за кои факти ще бъдат разпитани. Съдът намира гласните доказателства
са допустими, относими и необходими.
Към отговора са приложени 6 бр. пощенски
записи, касов бон и удостоверение за трудовите доходи на ответника, които са
относими и необходими за спора и следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за
допускане на гласни доказателства – разпит на две лица, като свидетели при
режим на довеждане. Съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК в искането за допускането им
е посочено за кои факти ще бъдат разпитани. Съдът намира гласните доказателства
са допустими, относими и необходими.
Съдът указва на страните, че всяка от тях следва да
докаже фактите, на които основава исканията и възраженията си. В
доказателствена тежест на ищцата е да установи и размера на доходите на ответника
с оглед определяне размера на претендираната издръжка за роденото от фактическото
съжителство дете.
Съдът следва да укаже на
страните, че при доброволно уреждане на спора ще спестят разноски по делото и
ще запазят добри отношения за в бъдеще.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 29.07.2014 г.
от 09,00 часа, за които дата и час да се призоват страните и Д”СП” – Бургас.
ДА
СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото
определение, а на ищцата и препис от отговора с приложенията.
СЪОБЩАВА
проекта си за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА
по искане на ищцата разпит на две лица, като
свидетели при режим на довеждане.
ДОПУСКА
по искане на ответника разпит на две лица, като
свидетели при режим на довеждане.
ПРИЕМА писмен социален доклад на Д”СП” – Бургас.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят спора си доброволно,
като в този случай предимство е, че ще спестят разноски по делото и ще запазят
добри отношения за в бъдеще.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……
15.08.2014 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 29.07.2014 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар К.Л.
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 207 по описа на 2014 г.,
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
/ведно с уточнителна молба вх. № 831/28.05.2014 г./ от П.С.К. – майка на
малолетното дете Стилияна Станимирова Станчева, с ЕГН **********, против С.Р.С.
– баща на детето, с искане да бъде постановено решение, с което на основание
чл. 127, ал. 2 от СК съдът да се произнесе относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му. В исковата молба се твърди, че страните живели на съпружески начала до
октомври 2013 г. От съжителството им се родило детето Стилияна, за което ищцата
след раздялата се грижи с помощта на родителите си в жилището им в гр. Средец,
ул. “Преображенска”, бл. 12, вх. А, ет. 3. Твърди се, че бащата винаги се е
държал резервирано с детето, а след раздялата не се е интересувал за
състоянието му. Поддържа се, че между детето и ищцата, и нейните родители
съществува силна емоционална връзка. Сочи се, че ищцата няма постоянна работа,
поради което трудно осигурява издръжката на детето. С тези твърдения ищцата
моли съдът да й възложи упражняването на родителските права и детето да живее
при нея, като бъде определен режим на лични отношения на бащата, както следва:
в съботния ден и неделния ден на всяка втора и четвърта седмица от текущия
месец от 10,00 ч. до 17,00 ч. на съботния и от 10,00 ч. до 17,00 ч. на неделния
ден, като този режим да се запази и в случаите на официални празници и личните
празници на детето. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба до настъпване на правопогасяващи или правоизменящи издръжката
обстоятелства, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време в общ размер 757,96
лева /по 100 лева месечно/ за периода от месец октомври 2013 г. до датата на
завеждане на исковата молба. Заявена е претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
В писмен отговор ответникът възразява против поискания
от ищцата режим на лични контакти с детето, като предлага по-разширен режим:
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в
неделя, с преспиване на детето в дома му, както и 20 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск и 5 дни за Коледа или Нова година в
зависимост от желанието на майката. Оспорва претендирания размер на иска за
издръжка за минало време, като твърди, че не дължи такава за месец октомври
2013 г., тъй като фактическата раздяла била от ноември 2013 г., след което е
давал издръжка, както следва: за ноември и декември 2013 г. по 80 лева месечно,
на 27.12.2013 г. – 80 лева, на 20.01.2014 г. – 50 лева, на 18.02.2014 г. – 50
лева, на 27.03.2014 г. – 50 лева, на 28.04.2014 г. – 50 лева, на 16.05.2014 г.
– 50 лева, поради което моли претенцията за издръжка за минало време да бъде
отхвърлена за м. октомври 2013 г. и за разликата над заплатената от него в общ
размер 490 лева до пълния претендиран размер. Поддържа, че във възможностите му
е да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева.
В с.з.
исковата претенция се поддържа.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в с. з.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните по
делото са родители на малолетното дете Стилияна Станимирова Станчева, с ЕГН **********
– видно от Удостоверение за раждане № 112045/23.08.2011 г., издадено въз основа
на Акт за раждане № 2045/23.08.2011 г. на Община Сливен.
Свидетелките
Николина Янкова Георгиева и Ирина Петрова Георгиева твърдят, че страните по
делото са били във фактическо съжителство до края на месец септември – началото
на месец октомври 2013 г., от когато ищцата заживяла в дома на родителите си,
заедно с малолетното им дете. Свидетелките са единодушни, че в този дом има
удобства и детето не е лишено от нищо, че за него полага грижи само майката с
помощта на нейните родители, докато ответникът не проявява заинтересованост
като баща. Св. Георгиева, която е баба на детето по майчина линия, поддържа, че
то е привързано към нея. Последната изнася данни, че след раздялата ответникът
давал “някакви пари” за издръжката на детето, като по-конкретно заявява знание
за суми по 50 лева.
От
ангажираните от ответника писмени доказателства се установява, че срещу
разписки по пощата същият е изпращал на ищцата ежемесечно суми, както следва:
80 лева на 27.12.2013 г. и по 50 лева на 20.01.2014 г., 18.02.2014 г.,
27.03.2014 г., 28.04.2014 г., 16.05.2014 г.
Ответникът
е трудово ангажиран в “Алси” ООД, като от издаденото от работодателя му
Удостоверение изх. № 108/05.06. 2014 г. се установява, че месечното му брутно
трудово възнаграждение е 515 лева. По делото липсват данни същият да престира
издръжка на трети за делото лица.
Ищцата е
регистрирана като безработна в БТ – Бургас ЮГ, считано от 01.10.2013 г., за
което обстоятелство по делото е представена регистрационна карта.
Според
събраната информация от социалното проучване по случая, до месец декември 2013
г. двамата родители са полагали общи грижи за детето, като са поделяли
задълженията си за задоволяване на потребностите му – майката се е грижила за
домакинството, а бащата се е грижил за финансовото обезпечаване. Към настоящия
момент детето се отглежда от майката, която получава месечна помощ за него в
размер на 35 лева и финансова помощ от своите родители, с която успява да
посрещне своите и на детето нужди. Жилището е апартамент, състоящ се от две
стаи, кухня и баня със санитарен възел, в добри хигиенно-битови условия, с
обособен кът за детето, включващ детско обзавеждане. Становището на Директора
на Д ”СП” – Бургас, изразено в писмен социален доклад изх. № ЗД-11/553/24.06.2014
г., е че между майката и детето има изградена емоционална връзка, че за малолетното
дете се полагат нужните грижи и се задоволяват потребностите му, като същото е
контактно, лъчезарно и общително, във видимо добро здравословно състояние,
облечено в подходящи за възрастта и сезона дрехи. Пред социалните работници
детето е казало, че обича “мама” и “тати”, а ответникът е споделил, че предвид
трудовата си заетост не е имал възможност да осъществява чести контакти с
детето, но изпитва силна привързаност към него и е заявил желание да го вижда
при определен от съда режим, по време на който разчита на помощта на майка си и
на сестра си.
Въз основа
на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК, като с тях са
предявени искове за определяне на режим на лични контакти на другия родител с
детето по чл. 59 от СК, както и искове за определяне на издръжка с основание
чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от СК.
Установи се
по безспорен и категоричен начин, че страните живеят разделени, а дъщеря им
живее и се отглежда от ищцата, при което положение е невъзможно общото
упражняване на родителските права по отношение на децата. Решаването на въпроса
за упражняването на родителските права е свързано с преценка на всички
обстоятелства с оглед интересите на детето. В случая съдът счита, че в интерес
на Стилияна е да живее при майката, да се отглежда и възпитава от нея, тъй като
по делото се установи, че тя има добри възможности да й осигури необходимите
грижи. Установи се, че за периода на раздялата на родителите за детето се е
грижила само майката, докато ответникът не е заявил желание детето да живее при
него, поради което упражняването на родителските права следва да се предостави
на майката и то да живее при нея, като на бащата се определи режим на лични
контакти. От всички обстоятелства по делото се извличат два фактора, които не
дават предимство на поискания от ответника по-разширен режим досежно летния
сезон и коледните и новогодишните празници – ниската възраст на детето – почти
3-годишно и заявеното от ответника в социалното проучване обстоятелство, че трудовата
му заетост ограничава възможностите му за контакти с детето. От друга страна е
видно и от исковата молба, и от социалния доклад, че страните живеят в съседни
блокове, че ответникът има необходимите битови условия, поради което съдът счита
за най-целесъобразен следният режим на лични контакти на бащата с детето: всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 17,00 ч. в
неделния ден, с преспиване на детето в дома му, като този режим да се запази и
в случаите на официални празници и личните празници на детето.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, чл. 142 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според
възможностите на родителя, дължащ издръжка и нуждите на детето, както и
минималният размер на същата да бъде равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Доколкото родителят, който упражнява родителските
права по отношение на децата предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието, налага се да се определи дела,
с който другият родител ще участва в издръжката. Като се вземат предвид от една
страна типичните нужди от средства за храна, облекло, образование,
развлекателни и културни прояви на децата от съответната възрастова група, а от
друга страна установените по делото материални възможности на бащата, съдът
намира, че същият би могъл да отделя от месечния си доход по 100 лева за
издръжката на детето, за какъвто размер издръжка следва да бъде осъден.
Издръжката следва да се присъди от датата на депозиране на исковата молба,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
По спорния
между страните въпрос за какъв период назад ответникът следва да бъде осъден да
заплати издръжка, съдът възприема за най-достоверен посочения от социалното
проучване момент, до който страните са полагали общи грижи за детето – месец
декември 2013 г., тъй като данните безспорно се базират на заявеното и от двете
страни. Налице са доказателства – разписки за пощенски записи, чието съдържание,
съпоставено с данните в показанията на майката на ищцата, сочи, че след този
момент ответникът е продължил да участва в издръжката на детето със сумата 80
лева за м. декември 2013 г. и със суми по 50 лева за следващите месеци до предявяването
на исковата молба през май 2014 г. На основание чл. 149 от СК съдът счита, че
издръжката следва да бъде присъдена от декември 2013 г. в заявения размер на по
100 лева месечно, като се отхвърли иска за м. октомври и ноември 2013 г. като
неоснователен, както и за разликата от дължимите общо 427,96 лева до пълния
предявен размер от 757,96 лева, поради доказаното частично плащане в размер на
330 лева.
Тъй като е налице хипотезата на
чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
Ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 30 лева
по разгледания иск по чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК.
Ответникът
следва да заплати и държавна такса в размер на 194 лева върху определения
размер на издръжката, както и държавна такса в размер на 5 лева при издаване на
изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права върху малолетното дете Стилияна
Станимирова Станчева, с ЕГН **********, на майката П.С.К., с ЕГН **********,***,
като детето ще живее при нея в гр. Средец, ул. “Преображенска”, бл. 12, вх. А,
ет. 3 и ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на бащата С.Р.С., с ЕГН **********,***, с детето Стилияна Станимирова
Станчева, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10,00 ч. в
съботния ден до 17,00 ч. в неделния ден, с преспиване на детето в дома му, като
този режим да се запази и в случаите на официални празници и личните празници
на детето.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН **********, да заплаща на
основание чл. 143, ал. 1 от СК на П.С.К., с ЕГН **********, в качеството й на майка
и законен представител на малолетното дете Стилияна Станимирова Станчева, с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 19.05.2014
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН **********, да заплати на
основание чл. 149 от СК на П.С.К., с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетното дете Стилияна Станимирова Станчева, с ЕГН **********,
издръжка в размер на 427,96 лева /четиристотин двадесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки/ за периода 01.12.2013 г. – 18.05.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за месеците октомври и
ноември 2013 г. и за разликата от 427,96 лева до пълния предявен размер от 757,96
лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН **********, да заплати на П.С.К., с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН **********, да заплати по сметката
на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 194 лева върху определения
размер на издръжката, както и държавна такса в размер на 5 лева при издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: