Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе, 23.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Русе, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..втори
октомври ……през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ
при секретаря Елка Горанова и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело № 1682/2019 г.,за което съобрази,че производството е по чл.59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.С.С. от гр.Русе ЕГН ********** в качеството му
на управител на „АБВ - РУСЕ“ ЕООД със седалище в гр.Русе против наказателно
постановление № 435914-F464636/20.05.2019 г. на директора на Офис Русе при ТД
на НАП гр.Варна,с което на основание чл.355 ал.1 пр.1 от КСО на дружеството е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН
лева.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като постановено при особено съществени
нарушения на процесуалните правила.
За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат
становище.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е управител на „АБВ - РУСЕ“ ЕООД със седалище в гр.Русе.
Дружеството в качеството си на осигурител е задължено да подава за наети по
трудов договор лица декларации обр. № 1 и декларации обр. № 6 до 25-то число на
месеца следващ месеца, за който се отнасят данните.
Свид. Р. работи като гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна Офис
Русе. В дирекцията, в която работи, в информационна система - база данни се
съхраняват данни за лица с декларирани трудови договори и данни за тяхното
осигуряване. В средата на м.ноември 2018г Р. получава задача от ЦУ на НАП да
провери разликата между информацията от подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ
и данните за подадени декларации обр. № 1 по Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ за
периода 01.01.2018 г. – 30.09.2018 г. Един от посочените в писмото на ЦУ
субекти с разлики е „АБВ - РУСЕ“ ЕООД при който според справката са установени
лица с действащи трудови договори, за
които не са подадени декларации обр. № 1 и декларации обр. № 6 по Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ за посочения период. Р. изпраща покана, която е връчена
на дружеството по електронен път на 10.12.2018 г., с приложен списък на лицата,
за които има несъответствие. При извършена проверка на 20.12.2018 г. Р.
установява, че на 11.12.2018 г. са подадени липсващите декларации за съответния
месец. На поканата за съставяне на акт се явява жалбоподателят и в негово
присъствие на 07.01.2019 г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на
административно нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на МФ вр. чл.5 ал.4 т.1 и чл.355 ал.1 от КСО за това, че
дружеството в качеството си на осигурител не е подало за наети по трудов
договор 18 лица декларации обр. № 1 за периода 01.06.2018 г. – 30.06.2018 г. в
законоустановения срок – до 25-то число, включително, на следващия месец.
По - късно с обжалваното наказателно постановление № 435914-F464636/20.05.2019г. директорът на Офис Русе при ТД на НАП
гр.Варна на основание чл.355 ал.1 пр.1 от КСО налага на дружеството
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства – протокол, покана, справка актуално състояние на действащи
трудови договори, справка за лица с подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ,
удостоверение за извършено връчване по електронен път, покана, справка за
задълженията на осигурител, справка данни за осигуряване по ЕГН, протокол за
обработване на данни,както и от показанията на разпитаната свидетелка Р..По
така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.
Съдът като взе предвид всички събрани по делото доказателства,намира,че
жалбата е процесуално допустима,а по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.Нарушена е разпоредбата на чл.34 от ЗАНН,като е съставен акт за установяване на административно нарушение след срок
по-голям от три месеца от откриване на нарушителя.Според Постановление №10/73г.
на Пленума на ВС( в същия смисъл и Тълкувателно решение №48/81г. на ОСНК) ,съдилищата
са длъжни служебно да следят за спазването на тримесечния срок от откриване на
нарушителя за съставяне на акт.Видно от обстоятелствената част на съставения
срещу жалбоподателя акт,нарушението е установено при съпоставка в базата данни,
налични в информационна система на административно наказващия орган.Предвид
определения от разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ
срок за подаване на Декларация образец № 1,
в случая до 25.07.2018 г. включително и наличието на база данни за лица с декларирани
трудови договори и данни за тяхното осигуряване и съответно за тези работодатели,които
не са подали декларации, обстоятелството,че дружеството жалбоподател не е
подало Декларация
образец № 1 е станало известно
на наказващия орган още на следващия ден след изтичане на срока. Известни са
били и данните на субекта длъжен да подаде декларация.Обстоятелството,че
актосъставителят се е запознал с наличната информация в базата данни след пет
месеца след изтичане на срока за подаване на декларации не дава основание на
съда да приеме,че нарушителят е станал известен едва на 20.12.2018г.Чрез
съставяне на акт за установяване на административно нарушение повече от три
месеца след откриване на нарушителя е нарушено императивното изискване на
разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗАНН,която е абсолютна отрицателна предпоставка
за образуване на административнонаказателно производство.Като не е взел предвид
този факт и е издал обжалваното наказателно постановление въз основа на такъв
акт,наказващият орган също е нарушил изискванията на чл.54 от ЗАНН.Това
нарушение е довело и до допускането на още едно съществено нарушение.В
обжалваното наказателно постановление не е посочена датата на извършване на
нарушение.В разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,която има императивен характер
законодателят е предвидил като задължителен реквизит на наказателното
постановление времето на извършване на нарушението.Това обстоятелство е от
изключителна важност,тъй като въз основа на него се определят преклузивните
срокове за съставяне на акт и наказателно постановление и приложимия закон за
определяне на наказанието.Чрез посочване на датата на извършване на проверката
вместо датата на извършване на нарушението,която е неоспорима,тъй като
неизпълнение на задължение, обвързано със срок, е нарушение с дата на
извършване деня следващ деня,в който срока изтича,наказващият орган е избегнал
произнасяне относно давностните срокове за съставяне на акта,като основание за
прекратяване на вече образуваното административнонаказателно производство.
Предвид горното,съдът намира,че обжалваното наказателно производство е
постановено при особено съществени нарушения на процесуалните правила,тъй като
е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен в разрез с императивното изискване възведено с разпоредбата на чл.34
ал.2 от ЗАНН и като такова следва да се отмени.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 435914-F464636/20.05.2019г.
на директора на Офис Русе при ТД на НАП
гр.Варна,с което на „АБВ - РУСЕ“ ЕООД, представлявано от управителя В.С.С. от
гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.355 ал.1 пр.1 от КСО е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от узнаване на решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: