Р Е Ш Е Н И
Е № 2595
гр.Пловдив,
23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I гр. с., в
открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
със секретар: Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5131 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по член 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата от 1 341,66 лева, обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на *** г. в гр. Пловдив, в района ул. ***, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване.
Ищецът ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ******** твърди, че
в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахован при него лек автомобил марка
БМВ *******. Твърди, че причина за настъпване на ПТП
е преминаването на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на
което са настъпили увреждания по автомобила. Било определено обезщетение
от 1 341,66 лева, които били изплатени по банков път на собственика на
увредения автомобил А.Г.. Твърди,
че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Счита също, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума. Изпратил
покана за доброволно изпълнение до ответника, но такова не постъпило. Моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община
Пловдив, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва се наличието на действащо застрахователно правоотношение, както и механизма на ПТП, причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на конкретни задължения и настъпването на
застрахователно събитие. Прави се
възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:
От приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца – застраховател и собственика на
автомобила за застраховка „Каско на МПС”, обективирана в застрахователна полица
№ *** за лек автомобил марка БМВ с рег. *******, с период на валидност от ***
г. до *** г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие- **** г.
Представен е протокол за ПТП № *** от ****., съставен от мл.
автоконтрольор А.С., от съдържанието на който е видно, че на *** около *** часа
на ул. *******, гр. П., лек автомобил
марка БМВ с рег. № *****, управляван от А.Г. при разминаване с автобус
навлиза в разкопка на пътното платно, която е необезопасена. В протокола, в частта му - схема на пътя е
отбелязано местоположението на дупката с дълбочина 20 см, като вляво е
отбелязано - ****. В съдебно заседание експертът въз основа на описаното като
обстановка в протокола за ПТП, е направило извода, че мястото на инцидента е
ул. ***, която била асфалтирана, а не ул****, която е с паваж. С оглед на
дадените показания от вещото лице, както и от съдържанието на протокола, съдът
намира, че се касае за техническа грешка при съставянето на протокола досежно
улицата на инцидента, като следва да се приеме, че мястото на произшествието
се е случила на ул. ***.
От разпита на свидетелката А.Г., водач на лекия автомобил, се установява,
че при управление на лек автомобил марка БМВ с рег. № **********по ул. ****в
участъка между магазин ***, преди бензиностанция ***, предната гума на
автомобила й попада в голяма дупка на пътното платно, в резултат на което
спуква гума и изкривява джанта.
Свидетелката казва, че не е успяла да да избегне дупката, тъй като била с голям
радзмер, а в отсрещното се движел автобус. По време на ПТП пътят имал само едно
платно за движение. Дошли катаджии и съставили акт.
Свидетелката е пряк очевидец на
реализиралото се ПТП, изложените от нея обстоятелства са конкретни и
последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това
число от приетата САТЕ. Ето защо показанията й следва да бъдат кредитирани.
От приетата по делото САТЕ с вещото лице М., която настоящият съдебен
състав кредитира напълно, се установява пряка причинно- следствена връзка между
механизма на ПТП и щетите по автомобила, както и че стойността на вредите по
МПС към датата на ПТП са в размер на 1631,11 лева.
На ***, в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила,
е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие и е предявил
претенция за изплащане на застр. събитие. В изпълнение на задълженията си по
сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените
върху застрахования при него автомобил
вреди, като е определил сума от 1341,66 лева.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.
47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по
чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в
доклада на делото), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително
да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване
на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на дупката до ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ
стойността имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 1341,66 лева.
Посочената стойност на действителните вреди съвпада с изплатеното
застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Не може да се сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче
не се установява, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено
по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма,
която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие
на такива.
Вярно е, че протокола за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
настъпване на произшествието, но ще се ползва с такава за
констатираното положение на участвалото в инцидента моторно превозно средство и препятствие. Доколкото ищецът е установил механизма на
ПТП и противоправното поведение на ответника чрез
събирането на автотехническа експертиза и свидетелски показания, исковата претенция се явява основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 54 лева ДТ,
150 лева за САТЕ и 100 лева за юрк.
възнаграждение или общо 304 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община Пловдив, БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” №
1, да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД с ЕИК ***, сумата от 1341,66 лева
- главница регресно вземане, съставляващо размера на застрахователното
обезщетение, платено от ищцовото дружество на основание договор за застраховка
"Каско на МПС”, сключена със застрахователна полица №
************ от **** г. за лек автомобил марка БМВ с рег. №
*********, с период на валидност от *** г. до **** г., във
връзка с настъпило застрахователно събитие на *** г. в гр. П., на ул. ***, при което лек автомобил БМВ с рег. *********, преминава през необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата от 1341,66
лева, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - *** г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 304 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Н.Н.