Определение по дело №1416/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2275
Дата: 1 август 2019 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20193100501416
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .08.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание проведено на 31.07.2019 г., в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно частно гражданско дело № 1416 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 1, вр. чл. 121 ГПК, образувано по подадена Частна жалба № 49995/08.07.2019 г. от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5, ап. 10, чрез адв. Д.Я., срещу Определение № 8404/02.07.2019 г. по гр.д. № 9077/2019 г. по описа на ВРС, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 118 от ГПК вр. с  чл. 119, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 113 от ГПК и се ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Севлиево.

В жалбата се излага, че определението е незаконосъобразно и следва да се отмени. Жалбоподателят „СМ БГ“ ЕООД сочи, че разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима в настоящия случай, защото ищецът няма качеството на потребител.

              Постъпилата частна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството по гр.д. № 9077/2019 г. на ВРС е образувано по подадена искова молба от „СМ БГ“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6344/2019 г. на ВРС, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД.

Ищецът „СМ БГ“ ЕООД се легитимира като цесионер по сключен между него и цедента Марин Маринов Маринов договор за цесия от 20.04.2019 г., с който е прехвърлено вземането за недължимо заплатена електрическа енергия.

В мотивите към обжалваното Определение № 8404/02.07.2019 г. първоинстанционният съд е приел, че сключения договор за цесия не променя фактическото основание, на което е възникнало вземането на цедента срещу ответника, поради което следва да се прилага разпоредбата на чл. 113 ГПК, доколкото искът се предявява от правоприемниците на потребител на енергийни услуги, по смисъла на § 1, т. 41б и 27 г от ДР на ЗЕ.

След измененията в ДВ, бр. 65, в сила от 07.08.2018 г. редакцията на разпоредбата на чл. 113 ГПК постановява, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В тази връзка беше изменен и чл. 119 ГПК, като в ал. 3 е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Местната подсъдност по чл. 113 ГПК е задължителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск обвързана със срок до приключване на първото съдебно заседание по делото и съдът може по собствена инициатива, след като направи справка в съответния регистър на населението (или получи информация по друг начин), да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на местно компетентния съд.

Мотивите на законодателя да измени разпоредбата на чл. 113 ГПК, като направи подсъдността задължителна, бяха свързани с необходимостта от оптимизиране разпределението на делата между съдилищата, като същевременно бяха запазени правата на потребителите да предявяват искове по постоянния или настоящия си адрес, а не по адреса или седалището на ответника, както повелява общата разпоредба за местната подсъдност (чл. 105 ГПК), както и правото делото да се гледа в удобен за тях съд (в зависимост от техния адрес).

На първо място, следва да се изясни, че използваното в разпоредбата на чл. 113 ГПК понятие „потребител“ визира единствено физическите лица, които имат това качество по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и не касае лицата, които се явяват потребители на някакви други услуги по други закони (например, потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ) и спрямо тях тази разпоредба не следва да се прилага. Този извод се налага, защото целта на уредените в ГПК облекчения в местната подсъдност за потребителите е свързана с възможността за повишаване на разходите, които те биха извършили ако делото се гледа в друг съдебен район. Такава защита законодателят не е предвидил (а и не би следвало) за юридическите лица, макар и същите да се явяват потребители на енергийни услуги или потребители по смисъла на други закони. Допълнителен аргумент в тази насока може да се изведе и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК, в която „говори“ за постоянен и настоящ адрес. Постоянен, или настоящ адрес е индивидуализиращ признак само на физическите лица, от което следва извода, че чл. 113 ГПК е неприложим за юридическите лица (понеже не е посочено и седалище).

На следващо място, съдът, който разглежда делото, извършва преценката за наличието качеството потребител само за ищеца и ответника. Ако страните не го притежават (както е в случая, защото и двете страни са юридически лица - търговски дружества) съдът не изследва дали праводателите на страните са били потребители.

Вярно е, че прехвърлянето на вземането не променя фактическото основание, въз основа на което то е възникнало. Това обстоятелство, обаче, е без значение за преценката за местната подсъдност, доколкото нейната главна цел е да облекчи потребителя, а юридическото лице няма нужда от такава защита, поради което и законодателят не е предвидил в ГПК извършването на проверка на праводателите на страните, защото същите не участват в процеса.

В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 8404/02.07.2019 г. по гр.д. № 9077/2019 г. по описа на ВРС, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по делото, на основание чл. 118 от ГПК вр. с  чл. 119, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 113 от ГПК и се ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Севлиево.

ВРЪЩА на Варненски районен съд гр.д. № 9077/2019 г. за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      

                         2.