№ 382
гр. П***, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101564 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на АНГ. Н. Г. и Н. АНГ.
Г., подадена чрез пълномощника им адвокат Г., против ответника В. Й. В. за
заплащане на всеки от ищците на сумата от по 233.33 лв., представляваща
неизплатен остатък от възнаграждение по сключен между страните договор за
ремонт на покрив, изпълнен на 30.06.2019 г. Претендират заплащането на
разноските по делото. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. Й. В. не е подал отговор
на исковата молба. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си
адвокат Г.. Оспорва исковете по основание и размер. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 08.07.2019 г. между АНГ. Н. Г., Н. АНГ. Г. и АТ. В. Г. (починал на
*** г.) в качеството на изпълнители и ответника В. Й. В. в качеството на
възложител е бил сключен договор с нотариална заверка на подписите, по
силата на който изпълнителите са се задължили да извършат строително-
ремонтни дейности, състоящи се в пълен ремонт на покрив на жилищна
сграда, с материали на възложителя в имот, собственост на възложителя,
находящ се в с. Б***, общ. П***, ул. „П***“ ***. За изпълнение на
договорените строително-ремонтни дейности възложителят се е задължил да
заплати на изпълнителите възнаграждение в размер на 2 700 лв., дължимо
след приключване на всички дейности по пълния ремонт на покрива.
Изпълнителите са се задължили да извършат уговорените строително-
1
ремонтни дейности в срок до 08.07.2019 г.
Според показанията на свидетеля П*** А*** А***, без родство със
страните, ищецът АНГ. Н. Г. започнал да прави ремонт на къщата на
ответника, като уговорката била за 3 400 лв. Свидетелят не бил присъствал на
уговорката, но първият ден бащата на ответника – Д*** и ищецът АНГ. Н. Г.
отишли в неговия склад в П***, за да купят дървен материал – дъски за
покрива и други неща. Ищецът казал, че са се разбрали за 3 400 лв. – по
тридесет и няколко лева на квадрат. Бащата на ответника бил там и чул, но не
възразил нищо, затова свидетелят счел, че уговорката им е такава. След като
направили ремонта, ответникът поискал от майсторите да подпишат договор
пред нотариус, за да има гаранция за ремонта. След подписване на договора
пред свидетеля А*** ответникът им платил 2 700 лв. Остатъкът от 700 лв. все
още не им бил заплатен.
Според показанията на свидетеля П*** Г. П***, без родство със
страните, ищецът АНГ. Н. Г. с още две момчета направили ремонт на къщата
на ответника. От този ищец свидетелят знаел, че се били уговорили за 3 400
лв. Накрая ответникът не им платил всички пари, като останало да им плаща
още 700 лв.
Според показанията на свидетелката Н*** Г.а Й***, майка на
ответника, тя и мъжът й наели ищеца АНГ. Н. Г. да направи ремонт на
покрива, защото предложил най-ниска цена. Уговорили се да му платят 3 000
лв. за труд и 7 000 лв. за материали. Ищецът АНГ. Н. Г. бил бригадир на
групата от работници. 3-4 дни след уговорката, започнали ремонта. Платили
авансово 1 500 лв., а след като приключили ремонта ответникът им дал още 1
200 лв. пред нотариуса. След ремонта имали забележки, защото не били
довършени всички неща и не били изхвърлени строителните отпадъци. Затова
ответникът довършил работата сам, а разходите приспаднали от уговорената
сума. 3-4 дни след като започнал ремонтът, пред нотариус бил подписан
договор между ответника и майсторите.
Според показанията на свидетелката Г*** В.а Н***, живееща на
семейни начала с ответника, уговорката за ремонта на покрива била между
свекърва й Н*** и свекър й Й*** и ищеца АНГ. Н. Г.. Уговорили се да му
платят 3 000 лв. за труда и още 7 000 лв. за материали. В къщата живеели само
родителите на ответника. Дали им капаро от 1 500 лв. за работата. Около две
седмица след като се уговорили, започнал ремонтът. Ремонтът продължил
около месец. Не били довършени доста неща – имало недобавени скоби,
неизхвърлен боклук, недовършени улуци. Тогава им предложили да
подпишат договор пред нотариус, за да бъде спокойно и за двете страни и да
им платят 1 200 лв. с уговорката, че те ще си довършат останалите неща.
Договорът бил подписан пред нотариуса след приключване на ремонта.
На 07.10.2019 г. В. Й. В. е предявил против АНГ. Н. Г., Н. АНГ. Г. и АТ.
В. Г. иск за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди
в размер на 7 921 лв. при извършване на строително-ремонтни дейности по
2
силата на сключения между тях договор с нотариална заверка на подписите от
08.07.2019 г., който е бил отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. №
3999/2019 г. по описа на Районен съд – П***.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото са субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на възнаграждение по договор за изработка.
Основателността на предявените искове предполага съществуване на
валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
изработка и изпълнение на възложената работа. Тези юридически факти
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване като
доказателствената тежест за това е върху ищците.
Ищците се позовават на сключен между тях и ответника устен договор
за изработка, имащ за предмет извършване на строително-ремонтни дейности.
Поради това предмет на доказване по делото е съществуването и надлежното
изпълнение именно на този договор. Доколкото се твърди стойността на
договора да е под 5 000 лв., то на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е
допустимо установяването на договора със свидетелски показания.
Разпитаните по делото свидетели – А***, П***, Й*** и Н*** установяват
безпротиворечиво, че такъв договор действително е бил сключен, като по
отношение на този правнорелевантен факт доказателствата са еднопосочни.
Не се установи обаче страни по този договор да са били ищците и ответника.
Напротив – свидетелките Й*** и Н*** са категорични, че договорът е бил
сключен между родителите на ответника – Й*** и Н*** Й***ови в качеството
им на възложители и ищеца АНГ. Н. Г. в качеството му на изпълнител. Макар
тези свидетелки да са заинтересовани от изхода на делото поради близките си
отношения с ответника, съдът цени показанията им, тъй като са преки,
непосредствени, логични, последователни и детайлни, кореспондират
помежду си и с останалите доказателства по делото. От друга страна
свидетелите на ищците – А*** и П***, дават твърде общи и неконкретни
показания и не установяват по безспорен начин с кого е договарял ищецът
АНГ. Н. Г.. При това нито един от тях не е присъствал при постигане на
уговорката за извършване на ремонтните работи. Нещо повече – свидетелят
А*** добросъвестно посочи, че първия ден в неговия склад дошли майсторът
Ангел и бащата на ответника – Д***, за да купят дървен материал. Тогава
свидетелят разбрал за постигнатата между тях договорка за ремонт на
покрива. Именно обстоятелството, че бащата на ответника и ищеца АНГ. Н.
Г. и то непосредствено след сключване на договора са посетили склада на
свидетеля А***, за да закупят материали, необходими за ремонта,
потвърждава показанията на свидетелите на ответника, че страна по договора
за изработка са били майката и бащата на ответника, а не самият ответник. Не
се твърди, а и по делото няма доказателства родителите на ответника да са
3
действали като негови пълномощници при сключване на договора, поради
което следва да се приеме, че са го сключили от свое име. В подкрепа на това
е и фактът, че макар ответникът да е собственик на имота, само родителите
му живеят в него, което обосновава извършването на ремонт от тяхна страна.
Няма данни също така при сключване на договора ищецът АНГ. Н. Г. да е
представлявал другия ищец по делото – Н. АНГ. Г., което означава, че страни
по договора са били единствено Й*** и Н*** Й***ови от една страна и АНГ.
Н. Г. от друга страна. Доколкото по делото не се установи при условията на
пълно и главно доказване соченият от ищците ответник да е бил страна по
договора, то исковете се явяват предявени против ненадлежна страна и
поради това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Сключеният впоследствие в писмена форма договор за строително-
ремонтни дейности между страните не следва да се има предвид, първо
защото ищците не основават претенциите си на него, а на постигнатата устна
договорка за извършване на ремонт и на второ място, защото по делото се
установи чрез разпита на свидетелите А***, Й*** и Н***, че този договор е
бил сключен след приключване на работата, единствено с цел да бъде
гаранция за качеството на изпълнената работа. Самите ищци в исковата молба
оспорват като привидна съдържащата се в договора уговорка за размера на
дължимото възнаграждение, като твърдят, че същото е в по-голям размер.
Установяването на действителната воля на страните по отношение на
уговореното възнаграждение обаче е недопустимо със свидетелски показания
съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2 от ГПК при липса на писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението й, че
съгласието е привидно. Ищците не твърдят да разполагат с такива писмени
доказателства и не ангажират такива по делото, с оглед на което не могат да
бъдат ценени събраните гласни доказателства за действителния размер на
уговореното възнаграждение. Ето защо предвид събраните по делото
доказателства и признанието в исковата молба, че на ищците е било
изплатено възнаграждение в размер на 2 700 лв., каквото е уговорено в
договора от 08.07.2019 г., претенцията им за заплащане на разликата до 3 400
лв., основана на този договор, е неоснователна.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК в полза на ответника да се присъдят разноските по делото съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНГ. Н. Г., ЕГН ********** и Н. АНГ. Г.,
4
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр. П***, ул. „И** В**“ ***,
***, *** чрез адвокат Г. против В. Й. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул.
„Г*** Г***“ ***, *** *** искове с правно основание чл. 266, ал. 1 във връзка
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 233.33
лв., представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по сключен
между страните договор за ремонт на покрив, изпълнен на 30.06.2019 г.
ОСЪЖДА АНГ. Н. Г., ЕГН ********** и Н. АНГ. Г., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес: гр. П***, ул. „И** В**“ ***, ***, *** чрез
адвокат Г. да заплатят на В. Й. В., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „Г***
Г***“ ***, *** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5